РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 06.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6583 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж
рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. управителя
*** срещу В.П.Д., ЕГН **********,
с адрес *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 3852,19 лева, от които: сума в размер на 3334.57
лв., представляваща главница по договор за кредит № ***; сума в размер на 344.64
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора и сума в размер на
172.98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2015 до
11.05.2019, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата
молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3456/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на
когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск.Излага се, че с
договор за потребителски заем с номер ***, ищецът е
отпуснал паричен кредит в размер на 3335.88 лв. на ответника, която е изплатена
по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредиторът е изпълнил
задължението си. Сочи се, че ответникът е удостоверил усвояването на отпусната
сума с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Твърди се, че въз основа на чл.3 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 36 месечни вноски - всяка по 154.58
лв. Сочи се, че вноската от 154,58 лева съставлява изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР - 45,62% и ГЛП - 35,67%. Твърди се,
че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.08.2015,
като към тази дата е погасил 1 месечна вноски. Излага се, че на основание чл.5
от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни/а вноска.
Излага се, че по този начин ответникът е следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 3679.21 лв., представляващ оставащите 35.00 броя погасителни
вноски към 05.09.2015, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Сочи
се, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си, поради което ищецът е
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си
за изискуемо и го е поканил да го погаси. Излага, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 172.98 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.09.2015 г. до 11.05.2019
г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан и да му присъди разноски. В случай, че са налице предпоставките на
чл.238 ГПК претендира постановяване на неприсъствено решение.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на ИМ.
В първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 10.06.2020 г., призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключен между страните договор за потребителски заем № *** в размер на 3335.88 лв.,
който е следвало да бъде върнат на 36 месечни вноски - всяка по 154.58 лв.,
вкл. изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР -
45,62% и ГЛП - 35,67%.; че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 05.08.2015, към която дата е погасил 1 месечна вноска; че на
основание чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска; че по този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 3679.21 лв.,
представляващ оставащите 35.00 броя погасителни вноски към 05.09.2015, към
която дата е станал изискуем в целия му размер; че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне сумата по процесния заем.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 12041/11.10.2019 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 172/14.01.2020 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 127.04 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 256,34 лв, от които
156,34 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно
чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че В.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. управителя
***, обща сума в
размер на 3852,19 лева, от които: сума в размер на 3334.57
лв., представляваща главница по договор за кредит № ***; сума в размер на 344.64
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора и сума в размер на
172.98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2015 до
11.05.2019, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж рег.
№*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14, представлявано от зам. управителя
***, сумата от 127,04
лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3456 по описа за 2019 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж рег. №*********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
клон България, със
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк софия, сгр. 14,
представлявано от зам. управителя ***, сумата
от 256,34 лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: