РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. гр. Хасково , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200423 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от ЕТ "Фотев-Красимир Фотев", гр.Хасково, БУЛСТАТ: ********* ,
представлявано от к.а.ф., чрез адв.Калин Найденов срещу Наказателно постановление № 26-
000907 от 22.03.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с
което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда от Кодекса на труда на жалбоподателя
е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени
процесуални нарушения. Твърди се от страна на представляващия по закон жалбоподателя,
че лицето Б.И.К. е получил пари от работодателя, част от които е следвало да върне, но не го
е сторил и едва ли не неизплащането на описаните в НП пари за командировки са
прехванати от търговеца. Допуснатите нарушения водели, като последица до необходимост
от отмяна на атакуваното наказателно постановление, в каквато насока се отправя искането
до съда. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя, редовно
призовано, не изпраща представител, като не се явява и упълномощеният по делото адвокат.
Административнонаказващият орган, чрез упълномощения по делото представител –
1
юриск. Грудева оспорва жалбата и в хода по същество, както и в представени писмени
бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В периода от 03.08.2020г до 02.09.2020г., св.инж. Е. И. Л. - главен инспектор, в
присъствието на св.инж. Н. Т. Д.-главен инспектор в Дирекция "ИТ" гр. Хасково, на
основание чл.399 и във връзка с чл.402, ал.1 от КТ извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на ЕТ "ФОТЕВ- КРАСИМИР ФОТЕВ", ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Раковски"№13, ,вх.Б, ет.37. При
проверката от страна на търговеца присъствал к.а.ф.-собственик. При проверката е
установено, че ЕТ„Фотев-Красимир Фотев", като работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на
КТ" не е спазил изискванията на чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина /в сила от 01.07.2004г. Приета с ПМС 115 от 03.06.2004г. Обн. ДВ
бр.50 от 11 Юни 2004г и поел. изм. изм. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017г./ във връзка с чл.215 от
Кодекса на труда като не е изплатил на лицето Б.И.К командировъчни пари на ден, съгласно
индувидуалните ставки, определени в Приложение №3 към чл.31/1/, във връзка с §б от
Преходните и заключителни разпоредби от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина /В сила от 01.07.2004г. Приета с ПМС 115 от 03.06.2004Г. Обн.
ДВ бр.50 от 11 Юни 2004г и поел. изм. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017Г./ за периода от
23.06.2020г до 26.06.2020година, и за 28.06.2020г. Документация, удостоверяваща
изпълнение на горното при проверката не била представена от жалбоподателя. Процесната
проверка била обективирана в Протокол за извършена проверка Рег.№ ПР 2021476/
03.09.2020. С този протокол е дадено предписание, представляващо принудителна
административна мярка по смисъла на чл.404, ал.1,т.1 от КТ, а именно: ЕТ„Фотев-
Красимир Фотев", като работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, на основание
чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /В сила от
01.07.2004г. Приета с ПМС 115 от 03.06.2004г. Обн. ДВ бр.50 от 11 Юни 2004г и поел. изм.
изм. ДВ. бр.2 от 6 Януари 2017г./ във връзка с Чл.215 от Кодекса на труда, да изплати на
лицето Б.И.К командировъчни пари на ден, съгласно индувидуалните ставки ,
определени в Приложение №3 към чл.31/1/, във връзка с §6 от Преходните и заключителни
разпоредби от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /В сила
от 01.07.2004г. Приета с ПМС 115 от 03.0б.2004г. Обн. ДВ бр.50 от 11 Юни 2004г и поел.
изм. ДВ. бр.2 от б Януари 2017г./ за извършените от него командировки за периода от
23.06.2020г до 2б.0б.2020година и на 28.06.2020г., като е даден срок за изпълнение до
2
30.09.2020г.
В периода от 10.02.2021г до 19.02.2021г., била извършена повторна проверка от св. Е.
И. Л. и св.Н. Т. Д. на ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР ФОТЕВ", ЕИК *********, във връзка с
изпълнението на дадените предписание на фирмата описани по-горе. С призовка по реда на
чл.45, ал.1 от АПК с изх.№21006622/10.02.2021г е изискана документация относно
изпълнението на предписанията, дадени с Протокол Рег.№ ПР 2021476/ 03.09.2020.
Представената документация на 15.02.2021г е входирана в ДИТ Хасково с вх.
№21013633/16.02.2021г. При проверката се констатирало, че ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР
ФОТЕВ", като работодател не е изпълнил принудителна административна мярка
(задължително предписание) приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, дадена в т.4 от Протокол за извършена проверка с Per.
№ПР2021476/03.09.2020г., а именно: ЕТ „Фотев-Красимир Фотев" като работодател по
смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, на основание чл.31,ал.1 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина (в сила от 01.07.2004г., 0бн.дв,бр.50/2004г. и
посл.изм. ДВ,бр.2/2017г.) във връзка с чл.215 от Кодекса на труда да изплати на Б.И.К
командировъчни пари на ден, съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение
№3 към чл.31 (1), във връзка с §6 от ПРЗ от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина за извършените от него командировки за периода от 23.06.2020г.
до 2б.06.2020г. и на 28.06.2020г." Срок за изпълнение-30.09.2020г. Принудителната
административна мярка следвало да бъде изпълнена до 30.09.2020г. Нарушението било
извършено на 01.10.2020г. в гр.Хасково и било установено при проверка по документи на
16.02.2021г. в Д“ИТ“-Хасково. втората проверка е обективирана в протокол за извършена
проверка рег.№ ПР2105738/23.02.2021г.
След тази последваща проверка, контролните органи достигнали до извод за допуснато
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. На 23.02.2021г. на жалбоподателя, в
Д”ИТ”, град Хасково, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 26
– 000907 от свид.Е.Л..
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
представляващия ЕТ, предявен е на същия, подписал го е и е приел екземпляр от акта.
Вписал е , че ще подаде възражения. В срока по ЗАНН са постъпили възражения срещу
АУАН.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на
административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите св. Е. И. Л. и св. Н. Т. Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани
с извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези,
свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
3
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, действаща към датата на нарушението –
ал. (1) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Разпоредбата на чл.404, ал.1 т.1 от КТ към датата на нарушението гласи- Чл. 404.
Ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп., бр. 77 от 2010 г.) За предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да
прилагат следните принудителни административни мерки:
Т.1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 7 от 2012 г.) да дават
задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по
назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс
и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за
отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труда.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя, за което липсва съмнение, че има качеството „работодател”, е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.
40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му и по съдържанието си формално отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. В АУАН и НП е вписано, както до
коя конкретно дата контролните органи са приели, че е следвало да бъде изпълнено
задължението за изплащане на трудовото възнаграждение, така също надлежно е вписана
датата, на която е прието, че е извършено нарушението. Последното именно е
съставомерният признак, относно който следва да има твърдения с оглед гарантиране
правото на защита на жалбоподателя и за обезпечаване преценката на съда по същество в
рамките на осъществявания контрол за законосъобразност. Поради горното и съдът намери,
4
че не са на лице процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказа се по делото, че ЕТ "ФОТЕВ-
КРАСИМИР ФОТЕВ", в качеството си на работодател, комуто е разпределена
доказателствената тежест, не е представило пред контролните органи на Д”ИТ” - Хасково
или впоследствие пред съда доказателства за изпълнение на дадените с т. 4 от Протокол за
извършена проверка с рег. .№ ПР 2105738/23.02.2021г. принудителна административна
мярка - задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, отнасящо се до задължението да изплати дължимите се на Б.И.К
командировъчни пари на ден, съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение
№3 към чл.31 (1), във връзка с §6 от ПРЗ от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина за извършените от него командировки за периода от 23.06.2020г.
до 2б.06.2020г. и на 28.06.2020г.", като срока за това е бил до 30.09.2020г. Така
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ към датата на
нарушението се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган.
Нарушението е умишлено, като формата на изпълнителното деяние - действие или
бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез
втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект - работодател или
длъжностно лице по § 1, т. т. 1 и 5 от ДР на КТ и аргументите за това се съдържат в чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ. В разглеждания казус адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ
е работодателят, т. е. ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР ФОТЕВ". В този смисъл съдът намира за уместно
да отбележи, че когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при
спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от
обжалването му, съгласно чл. 405 от КТ. От друга страна обаче, неизпълнението на
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат, с оглед което се поставя въпросът съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона съставлява ли условие, явяващо се решаващо при
преценка законосъобразността на процесното НП. Т.е. преценката за законността на това
предписание влиза ли в обхвата на проверката, която съдът дължи и върши при контрола за
законосъобразност на обжалваното НП, след като то е издадено за нарушение на чл. 415, ал.
1 от КТ. Настоящият съдебен състав в предходни случаи е възприемал положителния
отговор на поставения въпрос, ръководейки се от съображението, че в противен случай би се
стигнало до неоправдано изпразване от съдържание на тази проверка, а това не намира
опора в закона и не съответства на неговия смисъл от гледна точка обема на правото на
защита в административнонаказателния процес. Още повече, че двата подхода за контрол на
законосъобразност на дадените предписания, макар и различаващи се по реда, по който се
осъществява, не се изключват напълно един друг. В случая обаче, с оглед наложилото се в
съдебната практика актуално виждане по въпроса следва да се възприеме, че актът, с който
на дружеството – жалбоподател са дадени задължителни предписания съставлява
индивидуален административен акт, пораждащ всички предвидени в закона последици за
5
страните и след като жалбоподателят е пропуснал да оспори пред административния съд
дадените му предписания по изпълнение на трудовото законодателство, то той не може да
стори това в настоящото производство при обжалване на НП, а районният съд не разполага
с възможността и правомощие да отмени същите, нито да ги преценя по същество откъм
законосъобразност дори в рамките на проверката на правилността на НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците
на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. В случая към
датата на нарушението адресат на предписанията е бил именно ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР
ФОТЕВ". Горното се доказва по безспорен начин от свидетелските показания на лицата
извършили проверката и от писмените доказателства по делото, а именно Протоколите за
извършените проверки, пътният лист за извършените превози от лицето Б.К. и другите
писмени доказателства. Всички тези доказателства взети заедно и по отделно съдът изцяло
кредитира като непротиворечиви и еднопосочни, водещи на извода за извършено нарушение
от жалбоподателя на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Нещо повече, следва да се
отбележи, че самият жалбоподател не отрича, че не е изплатил дължимите средства за
командировки, но ги обвързва с други невъзстановени средства от Б.К.. В тази връзка обаче
съдът намира, че на първо место не са доказани по безспорен начин получените и съответно
дължими от Б.К. средства на ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР ФОТЕВ". В тази връзка е представен един лист със
запис на предадени средства и остойностени разходи, който според съда не може да се ползва с доказателствена
сила тъй като липсват подписи, на приел средствата и съответно кой ги е предоставил. Още повече, че с оглед
твърденията за невъзстановени средства от Б.К. жалбоподателят има възможност да се защити по
друг ред, като докаже своето право, в това число и да търси наказателна отговорност от
последния, както е и постъпил жалбоподателя подавайки сигнал до полицията.
В случая съдът намира, че за извършеното от ЕТ "ФОТЕВ-КРАСИМИР ФОТЕВ", в
качеството му на работодател, административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, не е
налице нито една измежду кумулативно предвидените предпоставки за квалифицирането на
нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в от КТ, респ. като основание за
налагане на санкция по привилегирования състав на посочената норма. Това е така защото с
неизплащането на дължимите суми за командировки в срока посочен в предписанието , а и
доста след това, включително и при приключване на настоящото дело, на практика според
съда са нанесени вреди на работника. Освен това нарушението е такова, което би могло да
се отстрани веднага, след като бъде констатирано, но същото към датата на съставяне на
АУАН, издаването на НП и решаването на настоящото дело не е било отстранено от
дружеството - жалбоподател.
В този смисъл следва да се отбележи, че в противоречие с материалния закон
административно - наказващият орган не е извършил преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ.
6
по чл. 415в от КТ, която преценка с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН предхожда
налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не
съдържа каквито и да било съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика
отказ да се квалифицира случая като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно
производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г.,
ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ обаче, по
изложените по – горе съображения, се явява в съответствие с установените факти и
обоснован от гледна точка изискванията на закона.
В същото време съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 415, ал.1
от КТ в минимален размер за имуществената санкция, а именно 1500 лева.
При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за
присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст
на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила,
поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 26-000907 от 22. 03. 2021 г. на Директора на
дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково.
ОСЪЖДА ЕТ "Фотев-Красимир Фотев", гр.Хасково, БУЛСТАТ: ********* ,
представлявано от к.а.ф., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково сумата
от 80лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!!
СЕКРЕТАР: ./П.Н./
7