Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на двадесет
и четвърти юни година две хиляди
двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Пенка Михайлова
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1130
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от
Областна Дирекция на МВР – Варна, чрез ст. юриск. К. А. срещу Решение № 260463/05.04.2021 г. по АНД №
4924/2020 г. по описана РС – Варна, XXXVII състав, с което е ОТМЕНЕНО НП №
20-0819-003153/03.09.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на С.М.М., ЕГН ********** на осн. чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста лева) и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на Решение №
260463/05.04.2021 г. по АНД № 4924/2020 г. по описана РС – Варна, XXXVII
състав и да се потвърди НП като правилно
и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за двете съдебни инстанции, както и да се присъди минимален
размер на адвокатски разноски, ако бъдат претендирани такива, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не
се явява, не се представлява. Депозирана е молба от процесуалният представител,
с която се поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от
фактическа страна, че атакуваното наказателно постановление е издадено против
жалбоподателя С.М.М. за това, че на 25.07.2020 г. в 19:30 часа в гр.Варна, ж.к.
”Младост”, пред бл.116, вх.А, като собственик не посочва кой управлява л.а
„Опел Астра“ с рег. № ***, с който поради движение на заден ход блъска
паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***и реализира ПТП с
незначителни щети, без да спре и установи последиците от произшествието.
С НП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева за нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Наказателното постановление е издадено въз основа на
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA, бланков номер № 256502 от
09.08.2020 г. съставен от свидетел Радко Кръстев – на длъжност
мл.автоконтрольор, в който по идентичен
начин е описано нарушението, посочено в издаденото НП. В съставения АУАН не е
посочено причинени ли са имуществените вреди. Актът е съставен в присъствието
на жалбоподателя, подписан от него и другото посочено в акта лице – Красимир
Димитров. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
В законоустановения срок пред АНО не са представени
писмени възражения от жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка ВРС, ХХХVІІ състав е приел за установена въз основа на събраните
по делото доказателствени средства – писмените, приложени към преписката, и
гласни – показанията на допуснатите
свидетели.
За да отмени процесното НП, въззивния съд е приел, че
при ангажиране отговорността на М. е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН, тъй като АУАН не е подписан от свидетели, които да са били очевидци на
нарушението. При липса на очевидци, не била спазена разписаната в чл.40, ал.3
от ЗАНН процедура за подписване на АУАН от двама други свидетели.
Освен това, въззивният съд е приел, че е била нарушена разпоредбата на
чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, предхождано от нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН, както и че не е доказано по безспорен начин участието на М.
в извършване на нарушението нито от обективна, нито от субективна страна.
Констатирана е и поправка на датата на извършване на нарушението върху
представения по делото АУАН.
Така постановеното решение на ВРС е неправилно.
Изводите на въззивния съд не се споделят от настоящата
касационна инстанция, тъй като не отговарят на установените по делото факти.
Основанията посочени от въззивния съд, за отмяна на НП са неоснователни.
На първо място настоящият състав намира, че не са
налице посочените неясноти в АУАН и НП. И в двата акта ясно е посочено, че с
лек автомобил, собственост на М. е извършено ПТП, като водача е напуснал
местопроизшествието без да спре и установи последиците от произшествието. Тази
фактическа обстановка се установява, както от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Кръстев, така и от приобщените с
административнонаказателната преписка материали – протокол за ПТП, снимков и
видеоматериал.
От друга страна, ясно в НП е посочено, че
отговорността на М. е ангажирана на основание чл.188 от ЗДП, тъй като в
качеството си на собственик е в невъзможност да посочи, кой е управлявал
собственият му автомобил. Както правилно е посочил в жалбата си касатора с
разпоредбата на чл.188 от ЗДП, законодателя е въвел оборима презумпция , като
тежестта на доказване кой е управлявал процесното МПС пада върху собственика
му. Ако той е в невъзможност да стори това, по силата на чл.188, ал.1 изр.второ
от ЗДП Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В тази връзка не е необходимо АНО да доказва
съпричастността на М. нито от обективна нито от субективна страна по отношение
на самото ПТП и последиците от него. След като М., като собственик на МПС не е
проявил достатъчно отговорно отношение към автомобила, който е негова
собственост и безкритично го е предоставил на непознато за него лице, следва да
носи предвидената в закона отговорност за това си виновно поведение.
Не се споделят съжденията на въззивния съд за
допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН. Изискването за съставяне
на АУАН в присъствие на свидетели е въведено от законодателя за да се осигури
право на защита на нарушителя, като по този начин се удостоверява верността на
фактите изложени в АУАН. В конкретният случай съдът намира, че АУАН е съставен
в унисон с разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от
свидетеля Димитров, който е участвал при установяване на нарушението, каквато
алтернативна възможност е предвидена от законодателя. Не на последно място
следва да се отчете и обстоятелството, че действителната фактическа обстановка
е установена и с помощта на видеозаснемане, като тези материали не са били
оспорени от М.. Същото се отнася и до поправката на датата на нарушението в
приложения по делото АУАН. При липса на възражение от страна на жалбоподателя,
че поправката е извършена без неговото знание, не става ясно защо въззивния съд
приема това обстоятелство за съществено процесуално нарушение.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
счита, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, налице са
основания за отмяната му, съответно НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
за двете инстанции, съдът намира, че следва да осъди С.М.М. *** сумата от 200
лв.
Предвид гореизложеното Седми касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260463/05.04.2021 г. по АНД № 4924/2020 г.
по описана РС – Варна, XXXVII състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-003153/03.09.2020 г. на Началник група
към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на С.М.М., ЕГН **********
на осн. чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200.00 (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.М.М. ***, ЕГН ********** *** сумата от 200
лв./двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.