№ 1257
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515149 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20207026 от 03.11.2021 г., постановено по гр. д. № 4169/2021 г. на
Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. С., гражданин на Украйна,
ЛЧН *******, срещу „З-П.” ООД- клон България, искове за заплащане на: сумата
29045,46 лева, представляваща общ размер на неплатено трудово възнаграждение за м.
8, 9, 10.2020 г. и девет дни от м. 11.2020 г., дължимо на основание чл. 128, т.1 и т. 2 от
КТ; сумата 3600 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1, пр. 2, вр. чл. ал. 4
от КТ за периода от 09.11.2020 г. до завеждане на исковата молба; сумата 3000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван отпуск за периода от
14.07.2020 г. до 09.11.2020 г.; и сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение по
чл. 13 от сключения между страните трудов договор от 28.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите от завеждане на исковата молба.
Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, необосновано,
немотивирано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Поддържа се оплакване, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал всички представени от ищеца
доказателства, че изводите му са базирани изцяло на показанията на свидетеля на
1
ответника, без същите да са преценени в съвкупност с всички останали писмени и
гласни доказателства. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен
начин е доказано сключването на трудов договор между страните, както и
обстоятелството, че ищецът е започнал реализирането на трудовите си функции и е
изпълнявал същите в съответствие с характеристиките на заеманата от него длъжност в
процесния период по силата на така сключения трудов договор. Твърди, че за
започването на изпълнението на трудовия договор недвусмислено сочи
обстоятелството, че ищецът притежава екземпляр от трудовия договор в оригинал и
копие на уведомлението до НАП по чл. 63, ал.1 от КТ, както и от показанията на
водения от ищеца свидетел, притежаващ качеството „работодател” към 14.07.2020 г.,
който е потвърдил пред съда подписването както на трудовия договор, така и на
протокола за постъпване на работа и длъжностната характеристика на ищеца.
Въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се уважат изцяло исковите претенции.
С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че ищецът не е
доказал да е полагал труд по трудово правоотношение в претендирания период. Сочи,
че по-голямата част от представените от ищеца писмени доказателства, с които той се
домогва да докаже, че е полагал труд, се неотносими и противоречат на излаганата от
него теза, че е постъпил на работа на 14.07.2020 г. Повечето от тези документи касаели
работата на ищеца по граждански договор и били съставени преди тази дата, на която
той твърди, че е постъпил на работа. По отношение на показанията на водения от
ищеца свидетел Кварцов, въззиваемият твърди, че те са противоречиви и същият не е
бил свидетел на акта на постъпване на работа от ищеца, а видно от записите в
търговския регистър този свидетел е бил освободен като управител на ответното
дружество и промяната е вписана на 06.08.2020 г. Сочи, че от показанията на св.
Бурминская се установява, че ищецът не е бил откриван нито в офиса на клона на
дружеството, нито в жилището, което е ползвал под наем, вписано в Агенция по
заетостта. Поддържа, че извършеното на плащане на 27.07.2020 г. е направено от
ищеца, който в този момент е бил единственият човек, имал право да се разпорежда с
авоарите по банковата сметка, и същото не е за възнаграждение по трудовия договор, а
е възнаграждение по граждански договор.
За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на О. С.,
гражданин на Украйна, срещу „З-П.” ООД – клон България, в която ищецът твърди, че
на 28.04.2020 г. е сключил с ответника трудов договор, по силата на който бил
назначен на длъжността „Ръководител проект”, с място на работа в гр. София, за срок
от 4 години, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 9000 лв.
Ищецът твърди, че е постъпил на работа на 14.07.2020 г., за което на същата дата бил
2
подписан между страните протокол за постъпване на работа. Твърди, че по време на
действие на трудовия договор е изпълнявал съвестно възложените му дейности.
Твърди, че последното трудово възнаграждение му било заплатено от работодателя на
27.07.2020 г., а след този момент трудово възнаграждение не му е заплащано. Ищецът
сочи, че е прекратил едностранно трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 09.11.2020 г. Поддържа, че ответникът не му е изплатил дължимото
трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври, всяко от които в
размер на 9000 лв., както и частично за месец ноември в размер на 2045,46 лв. Твърди,
че ответникът му дължи и обезщетение в размер на четирикратния размер на
последното получено месечно брутно трудово възнаграждение на основание чл. 13 от
трудовия договор – поради прекратяването му по вина на работодателя, в размер на
36000 лв.
Въз основа на тези твърдения до съда е отправено искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата 29045,46 лв., представляваща общ размер на неплатено трудово
възнаграждение за месеците август, септември, октомври и ноември 2020 г.;
- сумата 3 600 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 и ал. 4 от КТ,
дължимо за периода от прекратяване на трудовия договор на 09.11.2020 г. до датата на
исковата молба;
- сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ;
- сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 13
от трудовия договор относно прекратяването на същия по вина на работодателя, ведно
с дължимата законна лихва върху сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „З.-П.” ООД – клон България, е подал
писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и по размер. Излага
възражение, че трудовото правоотношение между него и ответника не е възникнало.
Твърди, че ищецът не е постъпвал на работа съгласно уговореното в т. 10 от трудовия
договор, което е дало повод на работодателя да издаде заповед за заличаване на
трудовия договор на основание чл. 63, ал. 3 от КТ от 14.07.2020 г. За посочената
заповед работодателят уведомил НАП на основание чл. 62, ал. 5 от КТ. Ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че е полагал труд по трудово правоотношение. Твърди,
че отношенията между него и ищеца са били на базата на граждански договор от
01.04.2020 г. Ответникът счита, че с оглед липсата на полаган от ищеца труд по
трудово правоотношение, не дължи на ищеца претендираните трудово възнаграждение
и обезщетения. По отношение на претендираното обезщетение по т. 13 от договора
ответникът сочи, че дори и да се приеме наличието на трудов договор, то такова
обезщетение не се дължи, тъй като посочената разпоредба предвижда обезщетение
единствено при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя, а не
3
поради прекратяване по вина на работодателя, ако такава бъде доказана въобще.
Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2020 г. е сключен трудов договор между ищеца О. С. и ответника „З.-
П.” ООД – Клон България, представлявано от управителя А.Н.К., с който ищецът е
назначен на длъжността „Ръководител проект”, с място на работа гр. София, ул.
„******* – часово работно време /от 9 до 18 ч./, при основно месечно възнаграждение
от 9000 лв., за срок от 4 години. Посочено е в договора, че същият влиза в сила от
датата на издаване на документа за пребиваване на работника – гражданин на трета
държава, при условие, че на работника – гражданин на трета държава ще бъде
издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС” по чл. 33 „к” от
Закона за чужденците в Република България. Посочено е също, че работникът ще
постъпи на работа на следващия работен ден от датата на влизането му в сила.
Представен е протокол от 14.07.2020 г. за постъпване на работа към трудов
договор от 28.04.2020 г., подписан от работника и работодателя, представляван от
А.Н.К., в който е отразено, че в деня на подписването му работникът постъпи на работа
в предприятието на работодателя, и на работника е предоставен екземпляр от трудовия
договор и копие от уведомлението до НАП за регистриране на същия.
Представена е длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител проект”
при „З.-П.” ООД – Клон България, с положен подпис на работника за получаване на
екземпляр от същата /без дата/.
С решение № РД-08-2868/11.05.2020 г. на ИД на Агенция по заетостта е дадено
разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост за срок от 4 години,
считано от датата на издаване на документ „Синя карта на ЕС”, на О. С., гражданин на
Р. Украйна, паспорт № FX803219, роден на ******* г., на длъжност „Ръководител
проект” в „З.-П.” ООД- клон България, с място на работа гр. София, ул. „*******
Видно от представеното копие от разрешение за пребиваване № ********* тип
„С иня карта” на О. С., същото е издадено на 14.07.2020 г.
На 07.10.2020 г. ищецът е подал до ответното дружество заявление за
прекратяване на трудовия договор от 28.04.2020 г. на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от
КТ – поради неплащане на трудовото възнаграждение. Заявлението е връчено на
ответника на 09.11.2020 г.
Представено е извлечение от банковата сметка на ищеца за периода от
30.04.2020 г. до 14.11.2020 г., в която са отразени извършените преводи по тази сметка
от ответното дружество.
На 14.07.2020 г. е издадена заповед от директора на „З-П.” ООД – клон
България – С. М.С., с която на основание чл. 63, ал. 3 от КТ, във връзка с т. 10 от
4
трудовия договор от 28.04.2020 г., във връзка с непостъпване на О. С. на работа в срок
и невстъпването му в длъжност „Ръководител проект”, съответно невъзникване на
трудовото правоотношение, е разпоредено да се заличи регистрацията на трудовия
договор в ТД на НАП. Видно от представената справка от НАП изх. №
22388203336233/31.07.2020 г. е прието уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ на
работодателя „З-П.” ООД – клон България за заличаване на трудов договор с О. С..
С молба вх. № РДПТ-10-00-2339НБ/29.08.2020 г. до Агенция по заетостта от
работодателя е поискано на основание чл. 8 от ППЗТМТМ във връзка невъзникване на
трудовото отношение по договор между „З-П.” ООД – клон България и О. С. поради
непостъпване на О. Севелиев на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ, вр. чл. 10 от
трудовия договор, да бъде отнето правото на достъп до пазара на труда на О. С.,
предоставено с решение на Агенция по заетостта № РД-08-2868/11.05.2020 г.
С нотариална покана, връчена на ищеца на 26.11.2020 г., ответното дружество
го е уведомило, че трудовият му договор от 28.04.2020 г. е заличен на основание чл.
63, ал. 3 от КТ във връзка с т. 10 същия, поради непостъпването му на работа, и
съответно, невъзникване на трудовото правоотношение. Посочено е в писмото, че
предвид липсата на сключен трудов договор, няма как да бъде изплатено трудово
възнаграждение в посочения в заявлението на ищеца период, тъй като в този период
той не е работил в дружеството на основание трудово отношение.
Представени са: договори да наем на лек автомобил и договори за извършване
на СМР сключени между ответното дружество и трето лице в периода от 11.05.2020 г.
до 28.07.2020 г., на които за наемател/възложител се е подписал О. С.; приемо-
предавателни протоколи, подписани в периода от 03.07.2020 г. до 28.07.2020 г., за
установяване на всички видове СМР съгласно изискванията на проекта „Разширение
на газотранспортна инфраструктура от „Б.” ЕАД паралелен северен газопровод до
българо-сръбската граница, участък А-3, подписани от О. С. като представител на
възложителя.
Представен е договор за консултантски услуги, сключен на 01.04.2020 г. между
„З-П.” ООД – клон България и О. С., с предмет извършване на консултантски услуги в
сферата на управление на проекти, при уговорено възнаграждение, както следва: за м.
април – 11665,45 лв., платимо не по-късно от 04.05.2020 г., и за месеци след април 2020
г. – 15212 лв., платимо, както следва – 70% авансово не по-късно от 10-то число на
текущия месец, а останалите 30% - не по-късно от 25-то число на текущия месец.
Видно от представената сметка 4212 – Персонал по граждански договори на
ответното дружество, на О. С. като лице по граждански договор са изплащани
възнаграждения за периода от м. април 2020 г. до м. юли 2020 г., в общ размер 57301,45
лв.
Според заключенията на съдебно-графическата експертиза, подписът за
5
„работодател” в представения трудов договор от 28.04.2020 г., е положен от А.Н.К., а
подписите, положени за работодател в протокола за постъпване на работа от 14.07.2020
г., както и за „утвърдил” на длъжностната харакеристика, не са положени от А.Н.К..
Според показанията на св. Е. Бурницкая, тя е съдужник във фирма „Г.Л.К.”, на
която ответното дружество е било клиент. Свидетелката сочи, че ищецът се явявал от
името на „Прометей” като консултант и той бил пълномощник на „Прометей”.
Фирмата на свидетелката съдействала по молба на „Прометей” за изготвяне на
документи за получаване на разрешение на ищеца да работи в България за „Прометей”,
тя лично била изготвила трудовия договор между ищеца и „Прометей” преди идването
му в България. Според свидетелката, от „Прометей” я помолили за съдействие да
намерят ищеца във връзка с подписани от него няколко протокола за приемане на
строителни работи от фирма „Интерпром”, които не били изпълнени. Търсили ищеца
да го уведомят, че трудовият договор е обявен за невъзникнал, но не го намерили на
мястото по картата му за регистрация.
Съгласно показанията на св. А.Н.К., до началото на месец август 2020 г. той бил
управител на ответното дружество, познавал ищеца от около 15 години, с него
работели заедно. През м. февруари или март свидетелят подписал първия си договор в
България и повикал ищеца, който бил много добър специалист по строителството на
нефто – и газопроводи, да се присъедини към неговия отбор. Трудовият договор с
ищеца бил подписан във връзка с този договор на фирмата за строителство. Ищецът
пристигнал в България през м. февруари 2020 г. и след това поради пандемията той
останал и ръководел сам цялата работа – водел преговорите с доставчици и
подизпълнители, с банките, занимавал се с привличането на персонал, сам работел в
офиса и отговарял за всичко, до м. август ищецът бил единствен управител на
дружеството. По указания на свидетеля ищецът осъществявал плащанията. Свидетелят
си спомня, че е подписвал документи със съдържанието на представените на л. 28 и л.
118 от делото, но не е сигурен дали подписът е негов. Твърди, че договорът за
тръбопровода е подписан през м. февруари или март, но това не е станало в България, а
протоколът за постъпване на работа е подписан в Москва.
Въз основа на така установено от фактическа страна, правните изводи на съда
са следните:
Предявени са кумулативно съединени искове, както следва: 1/ с правно
основание чл. 128, ал. 1 от КТ – за заплащане на дължимото трудово възнаграждение
за периода от м. август до м. ноември 2020 г.; 2/ с правно основание чл. 221, ал. 1, вр.
ал. 4 от КТ – за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор от
работника без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3/ с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение; 4/ - за заплащане на обезщетение при
6
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя на основание чл. 13
от сключения трудов договор.
Задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение е
предпоставено от наличието на действително трудово правоотношение и реалното
престиране на труд от работника. Задълженията за заплащане на обезщетения по чл.
221 и чл. 224 от КТ възникват за работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение /на съответното основание досежно първото обезщетение/, а
задължението за заплащане на обезщетение, предвидено в чл.13 от трудовия договор,
който се твърди да е сключен между страните, възниква при прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работодателя.
Не се спори между страните, че така претендираните суми не са заплатени на
ищеца. Ответникът оспорва дължимостта на тези суми с твърдение, че трудово
правоотношение между страните не е възникнало. С оглед на това спорен по делото е
въпросът дали в процесния период страните са били обвързани с действително трудово
правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудов договор.
Отговорът на този въпрос е основополагащ за преценката дали е възникнало
задължение на ответника за заплащане на трудово възнаграждение, респективно дали е
налице прекратяване на трудовия договор, обуславящо възникване на задължение за
заплащане на претендираните обезщетения на съответните основания.
По делото е безспорно установено, че на 28.04.2020 г. страните са сключили
трудов договор с уговореното в него съдържание. Договорът е сключен в изискуемата
писмена форма, като от заключението на графическата експертиза е установена
истинността му. Наличието на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение, а е
необходимо работникът фактически да е изпълнявал трудовите си задължения
съобразно уговореното в договора. Началото на изпълнение на трудовия договор е
постъпването на работа от работника, като от този момент той започва реално да
изпълнява задълженията си и да ползва в пълен обем правата си по трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ моментът, в който работникът следва да
постъпи на работа, зависи от уговореното в него. Ако страните не са уговорили друг
срок, работникът следва да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаване на
екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3. Ако работникът не постъпи на работа в този срок, трудовото
правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от
него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока- чл. 63,
ал.3, изр. 2. Създадена е законова фикция за невъзникване на трудово правоотношение
по сключения трудов договор, ако работникът не е постъпил на работа в посочените
срокове, прилагането на която може да бъде преодоляно само при наличието на
посочените предпоставки, свързани с обективна невъзможност на работника да
7
постъпи на работа. Съгласно ал. 4 на чл. 63, постъпването на работа се удостоверява
писмено. Това може да стане по различен начин – чрез подписване на протокол за
постъпване на работа, акт за встъпване в длъжност, писмено отбелязване върху
трудовия договор на датата на постъпване на работа и пр. Писменото удостоверяване
има доказателствено значение за началото на изпълнението на трудовите задължения
по трудовия договор.
В сключения от страните трудов договор от 28.04.2020 г. е уговорено, че
работникът следва да постъпи на работа на следващия работен ден от датата на
влизането му в сила, а същият влиза в сила от датата на издаване на документа за
пребиваване на работника – гражданин на трета държава, и при условие, че на същия
ще бъде издадено разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта по ЕС”. Така
влизането в сила на договора, респ. и срокът за постъпване на работа, е обусловен от
момента на издаване по отношение на ищеца на ”Синя карта на ЕС”. Видно е от
представените писмени доказателства /решение на Агенция по заетостта и копие от
разрешение за пребиваване сер. № *********/, че разрешение за пребиваване тип
„Синя карта на ЕС” е издадено на ищеца на 14.07.2020 г. Така съобразно уговореното в
договора и с оглед датата на издаване на разрешението, предпоставяща срока по чл. 63,
ал. 3 от КТ, ищецът е следвало да постъпи на работа на 15.07.2020 г.
По делото не са налице писмени доказателства, удостоверяващи, че ищецът е
постъпил на работа в горепосочения срок – на 15.07.2020 г. Представеният от ищеца
протокол за постъпване на работа от 14.07.2020 г. е оспорен от ответника, като от
заключението на съдебно-графическата експертиза е установено, че подписът, положен
срещу „работодател”, не е положен от представляващия дружеството управител А.К..
С оглед на това следва да се приеме, че така представеният протокол е неистински и не
удостоверява обстоятелството за постъпване на работа на ищеца на посочената в него
дата. Други писмени доказателства, установяващи постъпването на работа от ищеца на
посочената дата, както и в какъвто и да било друг момент след влизане в сила на
трудовия договор, не са налице по делото. Представената длъжностна характеристика
също не е подписана от посоченото в нея лице като работодател /съгласно
заключението на графическата експертиза/, а и същата не съдържа дата на връчване на
ищеца, поради което не може да се приеме за писмено доказателство относно реалното
започване на изпълнението на трудовия договор. Представените от ищеца договори за
наем, договори за извършване на СМР и приемо-предавателни протоколи, подписани
от ищеца в качеството му на представляващ ответното дружество като наемател, респ.
възложител, не съставляват доказателства за изпълнение на трудови задължения на
ищеца произтичащи от сключения трудов договор. Видно е, че почти всички от тези
документи са подписани от ищеца преди влизане в сила на трудовия договор. Фактът,
че ищецът е изявявал воля от името на дружеството за сключване на договори за
извършване на СМР и наем на автомобили, не означава, че тези действия са в
8
изпълнение на трудови задължения, произтичащи от трудов договор. Безспорно, след
като са налице такива подписани от ищеца договори /които не са оспорени от
ответника/, между страните са били налице отношения във връзка с осъществяване на
търговската дейност на ответното дружество. Ищецът не оспорва, че преди сключване
на трудовия договор е бил ангажиран с извършване на дейности от ответника по
силата на граждански договор, доказателство за което е представения договор за
консултантски услуги от 01.04.2020 г., сключен между него и ответното дружество, с
предмет извършване на консултантски услуги в сферата на управление на проекти. За
наличието на отношения между страните по граждански договор, сключен преди
подписването на представения трудов договор, свидетелства и тогавашния управител
на ответното дружество – св. А. К.. Видно е също от представената счетоводна
справка на ответното дружество, че в процесния период ищецът е бил включен във
водената партида на персонала по граждански договори и на същия са заплащани
възнаграждения в това му качество, а времето и размерите на заплащаните му суми
кореспондират със съдържанието на сключения от него граждански договор за
консултантски услуги. Същевременно, освен липсата на писмени доказателства за
реално постъпване на работа от ищеца в изпълнение на сключения трудов договор, не
са налице и доказателства, че същият фактически е упражнявал трудовата функция
съобразно предвидените в този договор условия. В договора е предвидено трудовите
задължения да се изпълняват на посоченото работно място при пълно работно време
/от 9 до 18 ч./, но доказателства за такова изпълнение от страна на ищеца не са налице.
Показанията на св. К. не съдържат непосредствени негови възприятия относно
извършваната от ищеца дейност в процесния период и не могат да установят
изпълнение от страна на ищеца на трудовите му задължения по договора, тъй като
този свидетел е бил в Москва през цялото време, а и както самият той твърди, още
преди сключването на трудов договор ищецът е бил договорно ангажиран с ответното
дружество във връзка с производствената му дейност. Така, ако се приеме, че ищецът в
процесния период е осъществявал дейности от името на ответника и в изпълнение на
възложени му от последния задачи, то това е било в рамките на възникнали между
страните мандатни граждански правоотношения, а не на основание трудово
правоотношение, доколкото доказателства за постъпване на ищеца на работа и начало
на изпълнение на трудови функции по сключения трудов договор не са налице.
С оглед на всичко гореизложено и предвид липсата на доказателства за
постъпването на ищеца на работа при ответника в уговорения в трудовия договор и
реално изпълнение на трудовите му задължения съобразно уговореното в договора,
следва да се приложи фикцията на чл. 63, ал. 3, изр. 2 от КТ, като се приеме, че между
страните не е възникнало трудово правоотношение.
При липсата на валидно трудово правоотношение за ответника не е възникнало
задължение за заплащане на трудово възнаграждение, поради което искът по чл. 128,
9
ал. 1 от КТ е неоснователен.
След като трудово правоотношение не е било налице между страните,
неоснователни са и исковете за заплащане на обезщетения по чл. чл. 221, ал. 1, вр. ал. 4
от КТ, по чл. 224, ал. 1 от КТ и по чл. 13 от сключения трудов договор, тъй тези
обезщетения се дължат от работодателя при прекратяване на трудовото
превоотношение, т.е. възникването на задължение за тях е предпоставено от
наличието на валидно трудово правоотношение, което впоследствие е било
прекратено.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5400 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207026 от 03.11.2021 г., постановено по гр. д.
№ 4169/2021 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА О. С., гражданин на Украйна, роден на ******* г., ЛНЧ *******, с
настоящ адрес гр. София, кв. „Павлово”, ул. „*******, да заплати на „З.-П.” ООД-клон
България, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
офис 5, сумата 5400 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11