Присъда по дело №1045/2021 на Районен съд - Русе

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА

по НОХД № 1045 / 2021 год. на Районен съд-гр.Русе, СЕДМИ наказ. състав

Русенска районна прокуратура е обвинила ЗЛ. Б. М. в това, че на
18.02.2021г. съзнателно се ползвал от неистински официален документ-
СУМПС № АА012823, турски образец, на което е придаден вид, че е издадено
от компетентни органи в Република Турция на негово име, с период на
валидност от 07.07.2020г. до 07.07.2030г., за категории: В, В1 и М, когато от
него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност-
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението както е внесено с обвинителния акт.
Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано осъществяването
на престъплението от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен, като при условията на чл.54 от НК му се наложи
едно наказание лишаване от свобода за срок от една година, което след
приложението на чл.58 от НК да се редуцира с една трета до осем месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ
режим.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти и изразява съжаление за стореното от него. Заедно със защитника
си искат, съда да му наложи наказание по реда на чл. 58а вр. чл.55, ал.1, т.2, б
„б“ от НК - „Пробация“.
Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ЗЛ. Б. М. е роден на 23.12.1981г. в гр. Русе, обл. Русе,
жив. в гр. Русе, обл. Русе, с начално образование, неженен, работи, осъждан, с
ЕГН: **********.
Същият се снабдил с неистински официален документ - СУМПС №
АА012823, турски образец, на което е придаден вид, че е издадено от
компетентни органи в Република Турция на негово име, с период на
валидност от 07.07.2020г. до 07.07.2030г., за категории: В, В1 и М.
На 18.02.2021г. подсъдимият привел в движение лек автомобил марка
„Опел“ с рег. № Р 1684 КА, по улиците на гр. Русе. Известно време след това,
на ул. „Никола Табаков“, пред дом № 34, бил спрян за проверка от св. Т.Г. и
Б.К. – полицейски служители, осъществяващи контрол на автомобилния
1

трафик. В хода на проверката подсъдимият представил неистинското
свидетелство за управление на МПС № АА012823, турски образец. На
свидетеля Г. му направило впечатление, че периода на валидност на
документа е твърде голям. Това наложило да направи справка с дежурен при
ОД на МВР Русе, при която се установило, че на подс. З.М., няма издадено от
компетентни органи в Република България. По този повод и за изясняване на
обстоятелствата по случая, турското свидетелството за управление било
предадено доброволно от М. с протокол от същата дата.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което
била назначена и изготвена съдебна техническа експертиза, която заключила,
че върху свидетелството не се наблюдавали следи от промени, подправки или
заличавания, но същото не представлява оригинална бланка и е неистински
официален документ.
След приключването на досъдебното производство, Районна
прокуратура – гр.Русе внесла в съда обвинителен акт срещу подс. М. и така
било образувано настоящото съдебно производство.
Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на установените
обстоятелства в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани в досъдебното
производство, които ги подкрепят, съдържащи се в показанията на свидетеля
Т.Б. Г.; съдебно-техническа експертиза; справка за нарушител/водач; справка
от ДМОС; протокол за доброволно предаване; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, биографична справка; справка за
съдимост; протоколи за следствени действия и други.
Чрез показанията на свидетеля Т.Б. Г. се изяснява как при извършената
на 18.02.2021 г. проверка на подсъдимия, в качеството на водач на МПС,
същият представил на свидетеля СУМПС № АА012823, турски образец, на
което е придаден вид, че е издадено от компетентни органи в Република
Турция на негово име, с период на валидност от 07.07.2020г. до 07.07.2030г.,
за категории: В, В1 и М. От протокола за доброволно предаване става ясно, че
М. предал инкриминирания документ. Видно от заключението на изготвената
съдебна техническа експертиза, изследваното свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № АА012823, турски образец, издадено на
името на ЗЛ. Б. М., не е със следи от промени, подправки или заличавания, но
същото не представлява оригинална бланка и е неистински официален
документ. От справката за нарушител/водач се установява, че на 25.11.2014 г.
на подсъдимия било издадено българско СУМПС, категория „В“ и „М“. Чрез
справката от ДМОС се констатира, че номерът на представеното от М. турско
свидетелство за управление е неправилен, както и че не му е издавано
СУМПС от властите на Република Турция.
Използването на неистинския официален документ се признава и от
самия подсъдим.
Видно от справката за съдимост, М. е осъждан два пъти – веднъж за
2

престъпление по чл.195, ал.1 от НК и втори път - по НОХД № 1353 / 2015 г.,
по описа на РсРС за престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК
извършено на 25.11.2014 г., за което му било наложено наказание осем
месеца лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години.
Съдебният акт по това дело влязъл в сила на 29.09.2015 г.
От всички доказателства се установява извършеното деяние и участието
на подсъдимия в него и всички други обстоятелства имащи значение за
отговорността му.
Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност
налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде
субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна подсъдимият М. на 18.02.2021 г. в гр.Русе
съзнателно се ползвал от неистински официален документ – Свидетелство за
управление на МПС № АА012823, турски образец, на който бил предаден
вид, че е издаден от компетентните органи на Република Турция на името на
ЗЛ. Б. М. от гр.Русе, с период на валидност от 07.07.2020г. до 07.07.2030г., за
категории „В“, „В1“ и „М“, като от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият бил наясно, че визирания официален документ е
неистински, но въпреки това го използвал, като го представил пред свидетеля
Т.Б. Г. – полицейски служител, при извършената му проверка в качеството на
водач на МПС.
При така изложеното съдът намира, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по внесеното срещу него обвинение от РРП.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия
М., съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено
изразеното от него съжаление. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете предходните му осъждания, едното от които за друго
документно престъпление. Последното води до извода, че подсъдимия има
изградени трайни навици за извършване на документни престъпления.
Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от
НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни,
нито пък изключителни по своя характер, поради което наказанието лишаване
3

от свобода до осем години предвидено за процесното престъпление, не може
да се замени при условията на тази разпоредба с „Пробация“.
Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения
съдът определи за подс. М. на основание чл.316, вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което НАМАЛИ С ЕДНА ТРЕТА, а
именно на ОСЕМ МЕСЕЦА, което постанови да изтърпи при първоначален
общ режим.
При този изход на делото подсъдимият следва да заплати по сметка на
ОДМВР- Русе направените по делото разноски в размер на 186,90лв.,
представляващи разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	42
Дата:	29 юни 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мирослав Архангелов Йорданов

Дело:	20214520201045
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Присъда по дело №1045/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите