РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Белоградчик, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100181 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения, по чл.
245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, и за законни лихви върху
главницата.
Ищцата, в исковата молба твърди, че е работила по трудово
правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „санитар” в
Отделение по вътрешни болести на МБАЛ „Проф. д – р Георги Златарски“
ЕООД – гр. Белоградчик. Сочи, че със Заповед № 5 от 20.02.2025 г. е било
прекратено трудовото й правоотношение – по взаимно съгласие между
страните. Ищцата твърди, че неизплатени от страна на ответника, са останали
полагащите й се трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. до
19.02.2025 г., в размер на общо 9 258.81 лв. Претендират и мораторни лихви за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от
изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на делото в размер
на общо 2 500.67 лв., поради допусната забава в плащанията.
Предвид на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати
1
неизплатените й трудовите възнаграждения за положения от нея труд за
периода 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г., в размер на общо 9 258.81 лв., ведно с
мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения,
считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на
делото в размер на 2 500.67 лв., ведно със законните лихви върху главницата,
считано от образуване на делото, до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. И. В. от
АК – Видин. В съдебно заседание поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания пледира, съдът да уважи изцяло обективно съединените искове
като основателни и доказани.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща и
свой представител и в съдебно заседание.
По искане на представителя на ищцата, по делото е допусната и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист
Ц. А., след справка в счетоводството на ответника, е изчислила размера на
дължимите на ищеца суми. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.
За да постанови решението си, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна :
Съдът, предвид изложените в исковата молба обстоятелства, вмени в
тежест на ищцата да докаже следните обстоятелства: Съществувало между
страните валидно трудово правоотношение, което е прекратено.;
неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изплатил на ищцата
полагащите й се трудови възнаграждение за исковия период – 01.02.2021 г. до
19.02.2025 г.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията на трудовите
възнаграждения на ищцата.; размера на обективно съединените искове – за
трудови възнаграждения, както и размера на лихвите за забава върху тях.
Съдът, предвид представените по делото доказателства, приема, че от
страна на ищцата се доказа първото вменено й в тежест на доказване
обстоятелство – че между страните съществува валидно трудово
правоотношение. По делото е представено Допълнително споразумение № 20
от 10.01.2025 г. към Трудов договор № 20 от 31.12.2018 г., от което е видно, че
2
ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника. Видно от
приложената по делото Заповед № 5 от 20.02.2025 г., трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 20.02.2025 г. – по
съгласие на страните.
При анализа на така събраните в процеса писмени доказателства,
приема, че доказан по основание и размер, е иска по чл. 128, т.2, във вр. с чл.
242 КТ. Доказано е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по
закон задължения – да изплати на работника/ служителя полагащото му се
трудово възнаграждение за положения от него труд. Съгласно разпоредбата на
чл. 242 КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден. Видно
от неоспореното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице – икономист, след справка в счетоводството и във ведомостите
съхранявани при ответника, е установило за кои месеци, ищцата не е получила
полагащото й се трудово възнаграждение за престирания от нея труд, и е
посочило какъв е размера им за исковия период – 01.02.2021 г. до 19.02.2025 г.,
а именно – 9 258.81 лв., в какъвто размер е и исковата претенция.
Поради това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови
възнаграждения на ищеца – по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен
и доказан в претендирания размер, поради което съдът го уважава.
Ответникът не е изпълнил задължението си и не е заплатил на ищцата
полагащите й се възнаграждения за престирания от нея труд. Освен това,
ответника не оспорва предявения иск и не е представил доказателства да е
изпълнил задължението си.
По иска за мораторни лихви.
В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от
страна на работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя
основателността на предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният
по делото доказателствен материал, ответника не е изплатил в законният срок,
полагащите се на ищцата трудови възнаграждения, поради което и
работодателят дължи на работника следващите се мораторни лихви върху
главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
При определяне на началния момент за дължимостта на всяко едно от
възнагражденията, от който ответника е изпаднал в забава в плащанията,
вещото лице – икономист, се е съобразило с датата, на която в ответното
3
дружество се изплащат трудовите възнаграждения – 25 – то число на месеца,
следващ месеца на начисление на дължимата заплата. Поради това, периода се
явява коректно определен и съобразен с практиката на изплащане на
трудовите възнаграждения в болничното заведение. Видно от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, размера на мораторните лихви върху
неизплатените на ищцата трудови възнаграждения за исковия период върху
главницата от 9 528.81 лв., е 2 500.67 лв. Исковата претенция по този иск е
претендирана именно в този размер, поради което съдът я уважава.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за
забава върху главницата от 9 258.81 лв. – неизплатени трудови
възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.03.2025 г., до окончателното й изплащане. С депозирането на исковата
молба, на практика към ответника е отправена покана за заплащане на
главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и дължи
законни лихви.
Предвид гореизложените мотиви, съдът приема, че ищцата в условията
на пълно и главно доказване установи основателността на предявените
обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, поради
което съдът ги уважава.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявените обективно
съединени искове, поради което ответника е страната в процеса, която следва
да понесе в своя тежест направените по делото разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, от заплащането на които ищеца е освободен
съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, както следва: 470.37 лв. –
държавна такса съобразно цената на уважените искове, както и 200.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Ответникът следва да понесе в своя тежест и
разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение. За техния
размер и за това, че същите са реално направени са представени писмени
доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2025 г., в
който е посочено, че същите са платени в брой и са в размер на 1 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „..............“ №..., представлявана от адв.
Ир. В. от АК – Видин, сумите: 9 258.81 лв. – на осн. чл. 128, т. 2 във вр. с
чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. –
19.02.2025 г., както и 2 500.67 лв. - на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни
лихви за забава, считано от изискуемостта на всяко едно от дължимите
трудови възнаграждения до датата на образуване на делото – 28.03.2025 г.,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 28.03.2025 г. –
датата на образуване на делото, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен
съд – Белоградчик, разноски както следва: 470.37 лв. – държавна такса, 200.00
лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски, и 5.00
лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ №..., представлявана от
адв. Ир. В. от АК – Видин, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На осн. чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5
6