Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Боряна Петрова
при секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора ………………………………………………………….. като разгледа
докладваното от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 6 468.. по описа
за 2019 г., и за да се произнесе съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7, вр.чл.78 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от Г.Ф.срещу отказа на ЧСИ Й.М.да намали разноските по изпълнително дело № 20199200400363 по описа на същия. В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като още след поканата е изплатено. Твърди, че налагането на запори по свметките на фонда е ненужно, както и че действията са поискани само с оглед формално извършване на допълнително процесуално действие. Ето защо моли съда да отмени отказа, като неправилен и незаконосъобразен и вместо него да се намалят размера на възнаграждението до 200 лв. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Б.Г.Г.редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че по делото са извършвани процесуални действия, както и че размерът на договореното възнаграждение е заплатен изцяло. Моли съда да постанови определение, с което остави без уважение подадената жалба.
В писменото си становище ЧСИ Й.М.твърди, че подадената жалба е неоснователна. Твърди, че в конкретния случай не е налице занижена фактическа и правна сложност.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от доказателствата по делото, че изпълнително дело № 20199200400363 по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ 920 е
образувано по молба на Б.Г.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.03.2019
г., издаден въз основа на решение № 7 630/05.12.2018 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 15 състав, за сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
18.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че размерът на
адвокатският хонорар е договорен между страните и обективиран в договор за
правна защита и съдействие от 05.04.2019 г. и платен на пълномощника на
взискателя-на 05.04.2019 г., което се установява от приложеното платежно
нареждане за кредитен превод на „Р.“ЕАД, преди инициирането на изпълнителното
производство.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след получаване на
поканата за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил напълно търсената от
него сума.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление за
разноски изх.2370/18.04.2019 г. съдебния изпълнител е отказал да намали
разноските.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.435,
ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Видно от подадената жалба длъжникът в изпълнението обжалва
определения размер на разноските в изпълнението, поради което настоящият
съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200
лв. (т.1), а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се дължи ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2
от същата наредба. Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от
ЧСИ – запор по банковите сметки. В случая по делото са представени доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от адвокат, предвид на което в
негова полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника
на взискателите процесуално представителство, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен
и способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Не на последно място следва да се
отбележи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност,
което да предпоставя начисляването на възнаграждение за други процесуални
действия по събиране на вземането.Ето защо възнаграждението следва да бъде
намалено до минималния размер от 200 лв.
Ето
защо съдът намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени, като възнаграждението не следва да се присъжда.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.Ф.отказа на ЧСИ Й.М.да намали разноските по изпълнително дело № 20199200400363 по описа на
същия, като незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя Б.Г.Г.по изпълнително дело № 20199200400363 по описа на ЧСИ Й.М.сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатски
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.