Р Е Ш Е Н И Е № 2685
06.07.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XХ - ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8649/2017
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
исков спор.
Иск на А.А.Г. , ЕГН **********, с адрес ***
,против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление Пловдив ,п. к. 4000, район Централен, ул Христо Г. Данов №
37, с правно основание
в чл. 59 от Закона за задълженията и
договорите.
Според изложеното в исковата молба , по силата на нотариален акт от дата
***г., ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот, представляващ
УПИ ІV в квартал *** по актуалния регулационен план на ***, с
предназначение по плана – за „ за
производствена дейност”, ведно с находящите се в имота постройки. Една от този
постройки е сглобяема стоманобетонова конструкция, представляваща трафопост с
диспечерско наименование ***. От дата 01.04.2012г до дата 31.10.2016 г
ответното дружество ползвало трафопоста без основание, захранвайки чрез него
други мрежови обекти и крайни клиенти , при което се претендира то да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 14 000 лева – частичен иск, за част
от общото дължимо за неоснователното му обогатяване обезщетение в размер от
54 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба- 13.06.2017г до окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество е оспорило иска своевременно , с оглед срока по чл.
131 от ГПК. Твърди , че не е ползвало трафопоста, като още от 2006г служители
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД нямали достъп до имота, а самия трафопост не
захранвал нито един потребител за целия процесен период. Трафопоста не работил
още от 2014г , тъй като ищецът не заплащал цената на достъп до
електроразпределителната мрежа, при което партидата на Г. била закрита през
2014г. Изложени са твърдения, според които в имота на ищеца е изградена и
преминава кабелна линия за средно
напрежение, собствена на ответното дружество, за разполагането обаче на която в имота на ищеца има възникнало по силата на закона сервитутно
право и затова и ползването й е с основание. Моли се иска да бъде отхвърлен и
да се присъдят на ответника сторените за защита разноски.
Вещото лице по проведената оценъчна
експертиза е изчислило пазарната стойност на трафопоста с оглед приложението на
Методика за определянето на цените за предоставен достъп на преносното или
разпределителното предприятие; в зависимост от годината , ,пазарната цена на
сградата варира от 50070 лева до 56759 лева , без да бъдат отчитани като
стойност находящата се в нея апаратура.
Според заключението на вещото лице по
комплексната техническа и оценъчна ( на наем ) експертиза , процесният
трафопост не се ползва към датата на експертизата, находящите се в него апарати
са демонтирани и изнесени, липсват
трансформатори и табла ниско напрежение. Трафопостът е изключен от напрежение и
към него няма присъединени потребители. За париода от 01.04.2012г до
31.10.2016г не е имало достъп до електрическата мрежа и разпределение на
електричество за потребители на ответното дружество през електрическите
съоръжения на ***. Тъй като липсвала потребена като количество електрическа
енергия през трафопоста , в качеството й на променлива величина във уравнението
за изчисляване на цената за достъп съобразно Методиката , то и такава не можела да бъде изчислена.
Съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Страните не са уредили отношенията си с
договор, при което отношенията им следва да се уредят от съда по правилата на
неоснователното обогатяване, доколкото се твърди разместване на имуществени
блага без основание. Сложният фактически състав на чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите предполага в
съвкупност обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника и общо правопораждащ както обедняването, така и
обогатяването факт. Съотнесен към
твърдяната от страните фактология , той предполага ищеца да докаже, че
ответното дружество е ползвало
трафопоста за целия период, реализирайки по този начин облага , а от
своя страна електроразпределителното дружество може да доказва напр. основание
за ползването.
Собствеността на ищеца върху трафопоста с
диспечерско наименование, считано от 22.03.2012г., не е спорен факт, а и се
доказва от приложеното на л. 5 от делото копие от нотариален акт. Каза се ,
основание под формата на договор между страните няма.
Спорно е по делото обаче дали този трафопост се ползва от ответното
дружество за целите на преноса на електричество до други елементи на
електропреносната инфраструктура или до крайни мрежови клиенти. За това
обстоятелство , страните са довели и разпитали свидетели, като тежестта да
докаже ползването е на ищеца ,който черпи права от това ползване. Установява се от показанията на доведения от
ответното дружество свидетел И.К., *** че
процесния трафопост не е ползван да захранва потребители след 2000 г.,
от когато той работил в КЕЦ ***; имотът не се ползва , заключен е, трафопостът
е изключен по искане на собствениците, а когато е функционирал, е захранвал
единствено дърводелския цех на ищците. Показанията му кореспондират със
заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза , което също
отрича трафопостът да е ползван за целия процесен период, а съдът няма
основание да се съмнява в обективността на заключението. Разпитан е като
свидетел Л.Г., *** на ищеца и ***
оценявани в светлината на чл. 172 от ГПК при данни на явна заинтересованост от
изхода на спора , не могат да бъдат кредитирани. Същите са нелогични: твърди се
да се ползва трафопоста, но същевременно, от същия били откраднати през 2012г - 2013г
трансформаторите и свидетелят твърди, че
след 2013г служители на ответното дружество нямали достъп до трафопоста. Аварията,
която свид. Г. коментира в показанията си, действително се е случила, но при изкопни работи , тоест, очевидно не
аварира съоръжение в трафопоста, а преминаващата през имота на ищеца подземна кабелна линия.
Ползването на същата обаче не е въведено като факт , от който ищецът да черпи
правата си.
Затова искът е неоснователен и следва да се отхвърли .
Разноските по спора следва да са в тежест на ищеца. В представения от ответното дружество списък по чл. 80 от ГПК се
търси възнаграждение за защитата му в размер на 300 лева , но като се има
предвид , че тя е осъществена от назначен на трудов договор юрисконсулт, то
възнаграждение може да бъде присъдено до максимален размер от 150 лева, на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля иска на А.А.Г. , ЕГН **********, с адрес *** , да се осъди
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление Пловдив ,п. к. 4000, район
Централен, ул Христо Г. Данов № 37, да плати на ищеца сумата от 14 000 лева – частичен
иск, от общо 54 000 лева обезщетение за неоснователно обогатяване от
ползването на трафопост с диспечерско наименования *** в УПИ ІV в квартал ***
по актуалния регулационен план на *** за периода от 01.04.2012г до
31.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба- 13.06.2017г до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда А.А.Г. , ЕГН **********, с адрес ***
, да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление Пловдив ,п. к. 4000, район Централен, ул Христо Г. Данов №
37, сумата от 150 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ