Определение по дело №4235/2015 на Софийски градски съд

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София 03.02.2016 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-20 състав в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар

Д.Т.

сложи за разглеждане докладваното от съдия КОСТАДИНОВА т.д. № 4235 по описа за 2015г.

 

На именното повикване в 11,17 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. АД - уведомен по реда на чл. 142, ал. 3 от ГПК - представлява се от адв. С. и адв. П. с пълномощни по делото.

ОТВЕТНИКЪТ М.И. - уведомен по реда на чл. 142, ал. 3 от ГПК – представлява се от адв. М. с пълномощно по делото.

Съдът намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на делото в градския съд. Съображенията за това са следните:

Производството е образувано по предявен от С. АД иск за признаване за установено по отношение на М.И., че ищецът не дължи възстановяване на сумата 188980,60 лв. по договор № 2ТМГ-02-1/11.03.2011 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на конкуретноспособността на българската икономика 2007-2013”. Посочената сума е предмет на наложена от ответника финансова корекция, за която е издадено писмо изх. № 2ТМГ-02—1-3/09.03.2015 г. на Министъра на икономиката и Ръководител на УО.

От изложеното е видно, че предмет на предявения отрицателен установителен иск е вземане на ответника за възстановяване на усвоени средства по проект, финансиран от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Това вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представлява публично държавно вземане (изрично в този смисъл определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о., определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о., решение №4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г. на ВАС, ІІІ о. и решение №71 от 05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ о.).

Публичните държавни вземания съгласно чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК се установяват по основание и размер по административен ред, а актовете за установяването им подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Тази уредба квалифицира правоотношенията с предмет публични държавни вземания като административни правоотношения, поради което и независимо, че в исковата молба не са изложени твърдения за издаден административен акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК (писмото за уведомяване за наложена финансова корекция не подлежи на самостоятелно обжалване – виж цитираните определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о. и определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о., но и обратно – решение № 13764/16.12.2015 г. по адм.д. № 7197/2015 г. на ВАС, VІІ отд.), предявеният отрицателен установителен иск е изключен от общата подведомственост на гражданските съдилища и съгласно чл. 128, ал. 2 АПК подлежи на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК. 

Този извод е видим и при сега действащата нормативна уредба - отношенията във връзка предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, считано от декември 2015 г. са уредени със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Тези отношения обаче са съществували в същия вид, съдържание и начин на възникване и преди законовата им уредба. Т.е. цитираният закон не урежда нови обществени отношения, а дава легална уредба на отношения, уредени преди това в различни подзаконови нормативни актове, вкл. Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС 134/2010. Липсата на промяна в обществените отношения, уредени с цитирания закон, спрямо съществуващите до приемане на закона, налага извода, че правната им същност следва да бъде еднакво третирана, независимо от това дали правопораждащият фактически състав се е осъществил преди /както е в настоящия случай/ или след приемане на закона. Каква е правната същност на тези отношения, се определя от чл. 24 ЗУСЕСИФ и § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби, безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор, а това е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган, по силата на което се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт.

Ето защо законодателят третира процесните договори не като сделки на гражданското право, а като индивидуални административни актове. От тях се пораждат не граждански права и задължения, а административно-правни и поради това съгласно чл. 73 от ЗУСЕСИФ дължимостта на наложената финансова корекция се оспорва по реда на АПК.

         Следователно съдът погрешно е приел, че е сезиран с гражданско-правен спор. Производството следва да се прекрати, а делото – се препрати на административния съд.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д № 4235/2015 г., по описа на СГС, ТО, VI-20 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от днес.

 

Съдебното заседание приключи в 11:25 ч.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: