П Р
О Т О
К О Л
гр.
София 03.02.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-20 състав в публично
съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в следния
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА |
|
Секретар |
Д.Т. |
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КОСТАДИНОВА т.д. № 4235 по описа за 2015г.
На именното повикване в 11,17
часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. АД - уведомен по реда на чл. 142, ал. 3 от ГПК -
представлява се от адв. С. и адв. П. с пълномощни по делото.
ОТВЕТНИКЪТ М.И. - уведомен по реда на чл. 142, ал. 3 от ГПК –
представлява се от адв. М. с пълномощно по делото.
Съдът намира, че е налице
процесуална пречка за разглеждане на делото в градския съд. Съображенията за
това са следните:
Производството е образувано
по предявен от С. АД иск за признаване за установено по отношение на М.И., че
ищецът не дължи възстановяване на сумата 188980,60 лв. по договор № 2ТМГ-02-1/11.03.2011
г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на
конкуретноспособността на българската икономика 2007-2013”. Посочената сума е предмет на наложена от
ответника финансова корекция, за която е издадено писмо изх. № 2ТМГ-02—1-3/09.03.2015
г. на Министъра на икономиката и Ръководител на УО.
От изложеното е видно, че
предмет на предявения отрицателен установителен иск е вземане на ответника за
възстановяване на усвоени средства по проект, финансиран от Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Това вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК
представлява публично държавно вземане (изрично в този смисъл определение
№2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о., определение №6217
от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о., решение
№4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г. на ВАС, ІІІ о. и решение №71 от
05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ о.).
Публичните държавни вземания съгласно чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК
се установяват по основание и размер по административен ред, а актовете за установяването им
подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Тази уредба квалифицира
правоотношенията с предмет публични държавни вземания като административни
правоотношения, поради което и независимо, че в исковата молба не са изложени
твърдения за издаден административен акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК (писмото за
уведомяване за наложена финансова корекция не подлежи на самостоятелно
обжалване – виж цитираните определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д.
№2125/2012г. на ВАС, ІІІ о. и определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д.
№2256/2015г. на ВАС, VІІ о., но и
обратно – решение № 13764/16.12.2015 г. по адм.д. № 7197/2015 г. на ВАС, VІІ
отд.), предявеният отрицателен установителен иск е изключен от общата
подведомственост на гражданските съдилища и съгласно чл. 128, ал. 2 АПК подлежи
на разглеждане от административните съдилища по реда на АПК.
Този извод е видим и при
сега действащата нормативна уредба - отношенията във връзка предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, считано от декември 2015 г. са уредени със Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове. Тези отношения обаче са
съществували в същия вид, съдържание и
начин на възникване и преди законовата им уредба. Т.е. цитираният закон не
урежда нови обществени отношения, а дава легална уредба на отношения, уредени
преди това в различни подзаконови нормативни актове, вкл. Методологията за
определяне на финансови корекции, приета с ПМС 134/2010. Липсата на промяна в
обществените отношения, уредени с цитирания закон, спрямо съществуващите до
приемане на закона, налага извода, че правната
им същност следва да бъде еднакво третирана, независимо от това дали
правопораждащият фактически състав се е осъществил преди /както е в настоящия
случай/ или след приемане на закона. Каква е правната същност на тези отношения,
се определя от чл. 24 ЗУСЕСИФ и § 1, т. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените
разпоредби, безвъзмездната финансова помощ се предоставя от
ръководителя на управляващия орган с административен
договор, а това е изрично волеизявление на ръководителя на
управляващия орган, по силата на което се създават за бенефициента права и
задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се
оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и
бенефициента, заместващо издаването на
административен акт.
Ето защо законодателят третира процесните договори не като сделки на гражданското право, а като индивидуални
административни актове. От тях се пораждат не граждански права и
задължения, а административно-правни и поради това съгласно чл.
73 от ЗУСЕСИФ дължимостта на наложената финансова корекция се оспорва по реда
на АПК.
Следователно съдът погрешно е приел,
че е сезиран с гражданско-правен спор. Производството следва да се прекрати, а
делото – се препрати на административния съд.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д № 4235/2015 г., по описа на СГС, ТО, VI-20
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок от днес.
Съдебното заседание
приключи в 11:25 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: