Определение по дело №271/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 982
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101000271
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./                 .3.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.03.2019г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 349 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на ЗАД“ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез адв. С срещу решение №5283/19.12.2018, постановено по гр.д. №10340/18г. по описа на ВРС, 41 с-в, с което е бил уважен частичен иск на И.М.И. за сума от 515,81лв, претендирана като част от остатък от дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети на имущество, застраховано с полица „Каско“, присъдена е законна лихва и са определени разноски.

Жалбата вх.№ 3319/16.01.19 е депозирана преди изтичане на преклузивния двуседмичен в срок (отчитан от връчване на обжалваемия акт) и е редовна:  съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. А, е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за настоящата инстанция (л. 9 от настоящото и л.14 от дело на ВРС). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с което е осъден. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

След указание от съда, ищцата е допълнила съдържанието на исковата си молба по частичния си осъдителен иск, като е посочила плащане в брой като предпочетен от нея начин на доброволно изпълнение( чл.127 ал.4 ГПК). Този начин обаче не е съответен на вида на търсеното вземане, за което законът изисква безкасово плащане (чл. 380 ал.2 ГПК). Доколкото обаче по делото вече са събрани данни за оповестената при извънсъдебното сезиране на застрахователя сметка на застрахованото лице, въззвиният съд намира, че неточното съдържание на исковата молба следва да бъде заместено с тези данни, поради което и не се налага допълнително да се изисква от въззивницата посочване на адекватен начин на реално изпълнение.

По предварителните въпроси:

Дължимата авансово държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, обуславящи необходимост от служебно отстраняване на пороци по почин на въззивния съд.

Доклад по жалбата:

Въззивникът, чрез адв. С се позовава на допуснато процесуално нарушение при постановяване на решението, изразяващо се в разглеждане на недопустим иск. Твърди, че предявяването на втори частичен иск, след уважаване на същата претенция за част от вземане в размер на 10 лв, вместо посочване на целия остатък,  представлява злоупотреба с право от страна на застрахованото лице. Сочи, че след потвърждаване на съществуването на правото на обезщетение липсва интерес от частично сезиране, тъй като вече е била премахната несигурността относно пораждането на дълга и начино по който се определя размера му. Въззивникът твърди, че ищцата упражнява правото си на определяне на размера на искането до съда на части поради единствената причина да увреди насрещната страна, като мултиплицира процесите и увеличи тежестта на разноските, понасяни от ответника  по повод едно и също спорно право, доказвано с едни и същи доказателства. Евентуално излага и оплаквания за в неправилно установени факти по делото  поради неправилна оценка на събраните доказателства. Излага доводи за необоснованост на извода относно размера на дължимо обезщетение. Позовава се на общите условия на доброволна застраховка, уреждащи алтернативни варианти за определяне на възстановителната стойност на застрахованото МПС – чрез експертната оценка на застрахователя за необходимите разходи за ремонт или чрез доказване на реално извършени ремонтни работи. Отделно посочва неправилно възприемане на заключението на вещото лице относно различните варианти на пазарна стойност на ремонта и произволно определяне на общия размер на обезщетението. Оплаква се и за това, че при присъждане на законната лихва в обжалвания акт не са съобразени възраженията му за забава на кредитора, непосочил актуалните данни за банковата си сметка при предявяване на иска.

Насрещната страна, чрез адв. А излага становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал събраните доказателства и след като е установил застрахователното събитие и понесените от застрахования вреди, е приложил точно закона като е присъдил остатъка от обезщетение в размер на пазарната стойност на разходите за ремонт по средни пазарни цени, съответно на заключение на вещото лице.

Твърденията на страните възпроизвеждат тезите им в исковата молба и в отговора по иска. Нови фактически твърдения и нови доказателства не се сочат от страните.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на ЗАД“ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез адв. С срещу решение №5283/19.12.2018, постановено по гр.д. №10340/18г. по описа на ВРС, 41 с-в, с което е бил уважен частичен иск на И.М.И. за сума от 515,81лв, претендирана като част от остатък от дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети на имущество, застраховано с полица „Каско“, присъдена е законна лихва и са определени разноски.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 03.04.2019г от 14.00 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците .

На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на  страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран. 

 

Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника   да се приложи копие от отговора на въззивната жалба. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                           2.