Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 13.12.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Десислава Минчева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков,
като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 121/2023 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 153 от 02.08.2023 г., постановено по НАХД № 224/2023 г. по описа на Ловешки
районен съд, първи наказателен състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 23-0906-000035/03.02.2023 г. на Д.П.Д. - началник
група сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на А.К.М. ***, ЕГН : **********, е
наложено на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание - глоба в размер на 1200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по НАХД № 224/2023 г. по описа на РС
Ловеч.
В
касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Според касатора, липсва
снимков материал, удостоверяващ разполагането на камерата, както и че в
наказателното постановление не е посочено за какво нарушение са съставени
предходните фишове и в тази връзка липсва квалифициращият признак „системно“. В
заключение се иска да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната
страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира
становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и да се потвърди решението на РС Ловеч.
Административен
съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд е приел за установено, че на 04.01.2023 г. е бил
съставен Акт № 174283 за установяване на административно нарушение от свидетеля
С.С., в присъствието на свидетеля И.С. и В.Д., срещу А.К.М., за това, че на
24.08.2022 г., в 17:02:13 часа, на ПП I-4, км. 34+900, землището на с.Микре, с
посока на движение към гр.София е управлявал лек автомобил „Ауди А4 Лимузина“ с
peг. № ********, собственост на К.Б.Й. с ЕГН: **********, със скорост от 96
км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, въведено с ПЗ
Д-11. Превишението от 46 км/ч (след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. в
полза на водача) е констатирано със системата за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1
с № 11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и
регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №
11743с0/0265030 радар ARH САМ S1 с № 11743с0. Констатирано е, че нарушението е
извършено системно, в едногодишния срок
с влезли в сила актове електронни фишове, а именно : серия К № 5378242, влязъл
в сила на 21.01.2022 г., серия К № 5393026, влязъл в сила на 02.02.2022 г.,
серия К № 5492482, влязъл в сила на 22.06.2022 г., серия К № 5535832, влязъл в
сила на 14.02.2022 г., серия К № 5661872, влязъл в сила на 22.06.2022 г., серия
К № 6123654, влязъл в сила на 01.08.2022 година. АУАН е бил съставен по
преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 15239, в отсъствието на нарушителя,
след като е поканен и попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от водача на МПС.
Прието е, че с установеното превишение на разрешената за пътния участък скорост
е било осъществено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. По
съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение е било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-0906-000035/03.02.2023 г. на началник група сектор ПП към ОД на МВР Ловеч.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, както и че при издаването на обжалваното НП не са допуснати сочените в
жалбата нарушения.
При обсъждане на събраните
писмени, гласни и веществени доказателства районният съд приел, че е описано изчерпателно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 96 км/ч,
при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч, т.е. превишението на
разрешената скорост е от 46 км/час. Представена е като доказателство разпечатка
от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената
скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от факта, че участъка е
попадал в границите на населено място, началото на което е било обозначено с
пътен знак Д-11. Тези данни кореспондират и с представения снимков материал,
зададената скорост в протокола за използване на АТСС /л.13 от НАХД № 224/2023
г. по описа на РС Ловеч/ и представената схема на пътния участък. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението - ПП I - 4, км.34+900, в землището на
с.Микре, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокол за използване на АТСС. Нарушението е безспорно
установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че измерената
скорост, с която се е движел автомобила е била 99 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат
автоматично 3 % толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство
при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и
квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е специалният текст, който въвежда максимално разрешената скорост. В
случаят тя е била 50 км/ч, предвид на това, че нарушението е извършено в
населено място.
Районният съд е събрал и
анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е
фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи,
които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна
преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Възраженията на жалбоподателя са били обсъдени от решаващия състав, който
аргументирано ги е приел за неоснователни.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като
е потвърдил НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на ППС от категория „В“ при избиране на
скоростта си на движение да превишават 50 км/ч в населено място. Нарушаването
на тази забрана при превишение на допустимата скорост с над 40 км/ч, се
санкционира по реда на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, с глоба в размер на 600 лева,
като в съответствие с ал.5 на същата разпоредба и доколкото в случая се касае
за системно извършено нарушение, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 6 месеца.
По силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е установено
с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е
в случая, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, се
изпраща покана да се яви в съответната служба за контрол, където може да посочи
лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, с
което е извършено нарушението - чл.186, ал.4 от ЗДвП.
В случая превишението на
скоростта е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна система
за контрол на скоростта и от касатора А.М. е била попълнена декларация по
чл.188 от ЗДвП /л.9 от НАХД № 224/2023 г. по описа на РС Ловеч/, като в нея е
посочил, че на 24.08.2022 г. автомобил с ДК № СВ 0131 СК е бил управляван от
лично него. По аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1-во от ЗДвП,
доколкото за нарушението, установено и заснето с техническо средство или
система е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство, то за реализиране административнонаказателната отговорност
на нарушителя правилно е подходено със съставянето на АУАН и въз основа на него
е издадено и процесното НП.
В съответствие с горните
установявания е правилен изводът на решаващия състав, че нарушението и неговия
автор са безспорно установени от приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон при реализиране на
административнонаказателната отговорност на касатора, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да повтаря.
Процесното наказателно
постановление съдържа всички законови реквизити, като в него е направено пълно
и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и законовите разпоредби,
които са били нарушени. Дадената в АУАН и НП правната квалификация по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към
преписката, които обосноват констатациите в обжалваното НП и съответно доказват
вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е
измерена с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, като е разпечатан снимков
материал (веществено доказателство), който е приложен по делото /л.11 и л.16 от
НАХД № 224/2023 г. по описа на РС Ловеч/. Представени са и доказателства за
годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта,
включително и че същото е от одобрен тип, както и че е минало последваща
техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и
непротиворечиво посочено в обжалваното НП. В него се съдържа конкретно и
безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със
скорост над разрешената за конкретния пътен участък.
По същество основните оплаквания
в касационната жалба повтарят част от тези, релевирани и пред РС Ловеч, по
които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят
и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни –
аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд аргументирано
е приел за неоснователни всички наведени възражения от жалбоподателя, за което
е изложил съобразени с материалния закон мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл.165,
ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Изправността на
използваното АТСС безпротиворечиво се установява от събраните от районният съд писмени
доказателства /л.14-15 от НАХД № 224/2023 г. по описа на Ловешки районен съд/,
като решаващият състав е изложил подробни мотиви в тази връзка, които се
споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да
бъдат повтаряни, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Спазено е било и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в
съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра
на вътрешните работи, видно от приложените и приети по първоинстанционното дело
доказателства: снимка на разположението на АТС /л.16 от НАХД № 224/2023 г. по
описа на РС Ловеч/ и протокол за използване на АТС с peг.№ 906р-7395/25.08.2022 г. /л.13 от НАХД №
224/2023 г. по описа на РС Ловеч/.
По отношение на
релевираното в касационната жалба оплакване за липса на квалифициращия признак
„системно“, съдът намира същото за неоснователно и споделя изцяло изводите на
РС Ловеч. Съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на § 6, т.62 от ДР на
ЗДвП, „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
От съдържанието на визираните в обстоятелствената част на НП електронни фишове /л.38-49
от НАХД № 224/2023 г. по описа на РС Ловеч/, както и от приложената справка за
нарушител/водач /л.18-21 от НАХД № 224/2023 г. по описа на РС Ловеч/ се
установява, че с тях, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1 и ал.2
от ЗДвП (в различните хипотези на тези текстове, с оглед стойността на
установените в конкретните случаи превишения на скоростния режим) жалбоподателят
е бил наказван за същото по вид нарушение - чл.21 от ЗДвП. Всичките така
цитирани в оспореното НП електронни фишове са влезли в сила. Ето защо, тук
обсъжданото нарушение, извършено на 24.08.2022 г., попада в рамките на
едногодишния срок по § 6, т.62 от ДР на ЗДвП и следва да се квалифицира като
системно извършено.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния
извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление.
Касационните основания са
посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание,
посочено в касационната жалба.
Предвид на изложеното, настоящият
съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението
постановено от състав на Районен съд гр.Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 02.08.2023 г., постановено по НАХД № 224/2023 г. по описа на Районен съд
гр.Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.