Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на 13.02.2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 283 по описа за 2017 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК И.Д.А.
срещу Решение № 5265/15.12.2017 г., постановено по гр.д. № 15192/2017 г. на ВРС, в частта с която:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Д.А.,
ЕГН **********,***, против „ТРАНСПРО
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД, седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Михаил Колони" № 33 ет. 4, представлявано от Я. В.М. и К. В.М. - по отделно, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 6000 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, считано от
02.10.2017г. до заседанието по същество на спора, на основание
чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.
Във въззивната
жалба са изложени доводи
за неправилност в тази част. Не се споделя изложеното в мотивите на решението,
че в исковата молба е изложеното само едно основание за отмяна на уволнението.
Твърди се, че в заповедта не е посочено какви качества липсват на ищеца за
изпълнание на работата. Твърди се, че не е получавал упреци за лошо изпълнение,
получавал е възнаграждения в допълнение към уговореното и че заповедта не е
подписана от лице, компетентно за това. Неправилен е извода на съда, че
заповедта е подписана от компетентно лице, без този въпрос да е изследван.
Счита решението за неправилно като постановено при непълнота да
доказателствата, тъй като не е изяснено какво е брутното трудово възнаграждение
на ищеца, получено през месеца, предхождащ месеца на уволнението, тъй като
посочената начислена сума за м. октомври 2017 г. не е работна заплата, а
обезщетение за неотработено предизвестие. Моли решението на ВРС в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него да се посанови друго,с което се уважи
исковата му претенция. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата стпрана не
е депозирала отговор.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
За да се произнесе
относно нейната основателност,съдът взе предвид
следното /
Производството е
образувано по предявени от И.Д.А., ЕГН **********, срещу „ТРАНСПРО
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД, седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Михаил Колони" № 33 ет. 4, представлявано от Я. В.М. и К. В.М. - по отделно, искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за
1. отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ 15/02.10.2017г. на работодателя, представляван от Я. В.М., с която на основание чл. 328
ал. 1 т. 5 от Кодекса на труда е прекратен трудов
договор № 19/2014
год. на ищеца за длъжността „диспечер транспортни средства”, 2. възстановяване на заеманата от преди
уволнението длъжност - „диспечер
транспортни средства”, при работодателя „ТРАНСПРО
ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД, 3. осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 6000 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, считано от
02.10.2017г. до заседанието по същество на спора.
С решение №
5265/15.12.2017 г., постановено по гр.д. №
15192/2017 г. на ВРС,ВРС е отменил прекратяването на трудовия догожвор, но
е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
оставяне без работа,поради липса на доказателства .
Въз
основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в
съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
С
влязло в сила решение, в необжалваната
част, обжалваната заповед за
прекратяване на трудовия договор е отменена
Предвид уважаването на
иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, настоящият въззивен състав счита, че е налице
първата предпоставка за произнасяне по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3
от КТ във вр. с чл. 225 от КТ.
Съгласно
ТР № 6 от 15.07.2014 г. по ТД № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца – уволненият
работник или служител. Тежестта на доказване се разпределя по правилата на чл. 154 ГПК, доколкото не е предвидено нещо друго, с оглед
фактическия състав на материалноправната норма, като всяка страна доказва
фактите, на които основава своите искания или възражения, без значение дали
тези факти са положителни или отрицателни. Доказването на отрицателни
фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти
/индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.
Действително
, че пред ВРС, въпреки изрично указана от
съда на ищеца тежест на доказване, ищецът не е проявил нужната процесуална
активност и не е предприел в срок доказване на оставането си без работа за
периода от 2.10.2017 год до съдебното заседание по същество пред
ВРС.01.12.2017 година,пред ВРС, поради което и поради липса на доказване на
фактите и обстоятелствата, представляващи негова доказателствена тежест, ищецът
,както правилно и законосъобразно е посочил и ВРС, следва да понесе отрицателните последици от
бездействието си, а именно отхвърляне на иска си като недоказан за периода от
02.10.2017 год до 01.12.2017 година.
Въпреки
това обстоятелство обаче, съгласно правилата на КТ и постоянната практика на
ВКС, на работника се дължи обезщетение и за времето през което е останал без
работа извън периода предмет на произнасяне пред ВРС.
Съгласно чл. 225,
ал.1 от КТ работодателя дължи на незаконно уволнение работник обезщетение
за оставането му без работа вследствие незаконосъобразно уволнение за времето,
през което е останало без работа, но не-повече от шест месеца.
В
случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 02.10.2017 г. От този
момент ищецът е останал без работа,
което се установява от представения по делото регистрационен картон от Бюрото
по труда. Към настоящия момент ищецът е безработен . От датата на уволнението
до датата на приключване на устните състезания във втората инстанция не е
изтекъл срока предвиден в чл. 225, ал.1 от КТ.
Съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право - чл. 235, ал.
3 ГПК. Изтичането на предвидения в закона срок, за който се полага
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е новонастъпил факт от значение за
спорното право. Въззивникът ищец е била безработен и през този период, след
приключване на устните състезания пред първата инстанция видно от
Регистрационния картон на Бюрото по труда. От изложеното следва, че за периода
от приключване на устните състезания пред първата инстанция до приключване на
делото във втората е изтекъл срок в който въззивникът е бил без работа поради незаконното уволнение
и работодателят дължи обезщетение по чл. 225 от КТ.
Претенцията
за заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за периода от 01.12.2017 година до
13. 02.2018 година е основателна и следва да се уважи.
Ищецът
не е представил доказателства за полученото от него трудово възнаграждение, в
месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор.
Видно
от представения трудов договор, месечното възнаграждение на ищеца-въззивник
възлиза на сумата от 750 лв, поради което и на базата на този
размер следва да бъде изчислено дължимото обезщетение за периода от.01.12.2017
год до 13.02.2018 година . Или дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1848,21 лв. ведно със законната лихва,
считано от 13.02.2018 година.
С оглед
частичната основателност на претенцията с правно
основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ, следва да бъде разгледано възражението за
прихващане.
Настоящият състав счита
възражението за прихващане за
неоснователно. На първо място се касае до претендирано вземане, което не е
ликвидно и изискуемо и на второ място, поради обстоятелството че видно от
доказателствата приложени към делото в случай се касае за изплатено обезщетение
за неспазено предизвестие, поради което и същото не е недължимо платено на
ищеца- въззивник в настоящето производство.
С оглед изложеното,
решението на ВРС в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго,с което да се уважи претенцията за заплащане на обезщетение на
осн.чл.225 от КТ за периода от 01.12.2017 год до 13.02.108 година, ведно със
законната лихва считано от 13.02.2018 год.
Предвид изхода на
правния спор пред настоящата инстанция
на въззивника следва да се заплатят направените по делото разноски пред
двете инстанции ,съобразно уважената част на предявения иск по чл.225 от КТ.
Предвид изхода на спора
и направените искания, съдът намира, че на въззиваемия не се следват разноските пред въззивната
инстанция
Въззиваемият, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК следва да внесе по сметка на ВРС и д.т. по уважените
искови претенции, за които е осъден, а именно: 73,92 лв.– по иска с правно основание
чл.344 във вр.чл.225 от КТ .
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение №
5265/15.12.2017 г., постановено по гр.д. №
15192/2017 г. на ВРС, В ЧАСТТА В КОЯТО СЕ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, против „ТРАНСПРО ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД,
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Михаил Колони" № 33 ет.
4, представлявано от Я. В.М. и К. В.М. - по отделно, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 6000 /шест хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, считано от
02.10.2017г. до заседанието по същество на спора, на основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл.
225 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
И.Д.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРАНСПРО ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД,
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Михаил Колони" № 33 ет.
4, представлявано от Я. В.М. и К. В.М. - по отделно сумата от 166.67лв. /сто
шестдесет и шест лева и 67ст./, разноски за производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
И
вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА
„ТРАНСПРО ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД,
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Михаил Колони" № 33 ет.
4, представлявано от Я. В.М. и К. В.М. - по отделно ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.А., ЕГН **********,***, сума в размер на 1 848,21 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, за
периода от 01.12.2017 год до 13.02. 2018 година, на
основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл. 225 ал.1 от КТ., ведно със законната
лихва,считано от 01.12.2017 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1848,21
лв до 6 000 лв, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, за периода, считано от 02.10.2017г. до 01.12.2017 година .
ОСЪЖДА
„ТРАНСПРО ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД, седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Михаил Колони" № 33 ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г.Т. вписана във Варненска адвокатска колегия сумата от 100
лв, адвокатски
хонорар , съразмерно уважената част от иска, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ТРАНСПРО ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ООД,
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Михаил Колони" № 33 ет.
4, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Варненски окръжен съд държавна такса за
производството в размер на сумата от 73,92
лв. /сто и шестдесет лева/, на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,на осн.чл.282 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: