Р Е Ш Е Н И Е № 143

гр. Сливен, 11.11.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на двадесет и първи октомври

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                    Николинка Йорданова                               и с участието на прокурора                  Христо Куков                                                        като разгледа докладваното от      председателя                                      КАНД № 137       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 278/27.07.2020 г., постановено по АНД № 659/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като законосъобразно НП № 20-0804-000601/10.03.2020 г. на Началника на РУ на МВР - Сливен, с което на Т.Г.Г. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 (четири) месеца за нарушение на чл. 103 от същия закон и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон.

Горното решение е обжалвано от Т.Г.Г.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че деянието описано в АУАН и НП не може да бъде индивидуализирано, тъй като не е посочено конкретно мястото на извършване на нарушението. Счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като  било нарушено правото на защита на наказаното лице, което не можело да разбере за какво е ангажирана отговорността му. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и НП.

В с.з. касатора чрез адв. Д.Й. поддържа жалбата. 

Ответникът по касацията редовно и своевременно призован, в писмено становище от пълномощника му оспорва подадената жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.02.2020г. с. Х. К.и В.Ч. се намирали до болница „Ева" на бул.“П. Х.“ в гр.Сливен. Били дежурни и получили обаждане от друг патрулен екип, сред които бил с. Д. Д. Той им съобщил, че лицето Т.Г. по прякор „Г." се е качило в моторно превозно средство и е потеглило към мястото, където те са спрели със служебния автомобил. За това лице служителите на реда имали информация, че е лишен от право да управлява МПС. След около 5 минути, около 13.45 ч.  с. Ч. видял приближаващия се към тях автомобил, управляван от жалбоподателя. Той разпознал водача, подал му знак със стоп палка тип „МВР" и му посочил къде да спре, но вместо това жалбоподателят ускорил и не спрял. Двамата със с. К. предприели действия да го настигнат, но не успели. На следващия ден с. К. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че е са извършени две нарушения, а именно по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е спрял плавно на посоченото място и затова, че управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на РУ на МВР- Сливен издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят Г. е извършил описаните по-горе две нарушения. Наложил за нарушението по чл.103 от ЗДвП наказание „Глоба" в размер на 150 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от четири месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон. Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя „Глоба" в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че по делото по безспорен и категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил вменените му  във вина нарушения, като при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. Съдът е положил необходимите усилия за установяване на фактите по делото, като подробно е разпитал с.-очевидци на нарушението. Тези изводи се споделят изцяло от касационната инстанция.

Заключението на СлРС относно авторството на извършеното нарушение се възприемат изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства не се разколебава извода, че отговорност за извършеното нарушение следва да носи именно касатора, който е установен като водач на процесния автомобил.

Неоснователно е възражението на касатора относно неяснота за мястото на извършване на нарушението. Същото е посочено в достатъчна степен, така че нарушителя да разбере къде е установено нарушението. В НП е посочено, че водача на МПС е управлявал същото на ул.Без име – ул.И. ш. посока бул.“П. Х.“. Именно в път за с.И. преминава бул.“П. Х.“ в гр.Сливен, поради което е известен и с наименованието „И. ш.“. В този смисъл за касатора, който е жител *** не би следвало да съществува неяснота за визираното място на извършването на нарушението. При търсене в GoogleMaps на „гр.Сливен И. ш.“ се визуализира именно тази част, в която е разположена САГБАЛ „Ева“- Сливен и като адрес на това лечебно заведение е посочен: ул. И. ш. 11, 8802 ж.к. Сините камъни, Сливен. Освен това осъщественото управление на МПС от касатора е процес наблюдаван в различни местоположения, както от а. К., така и от с. Д. в кратък интервал от време, като за съставомерността на деянието по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е от значение факта на управление на МПС без СУМПС, а не толкова мястото на това управление. 

В този смисъл не може да се приеме тезата на касатора, че при описанието на нарушението е допусната такава неяснота, която да е нарушила правото му на защита.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административните нарушения, за които е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение 278/27.07.2020 г., постановено по АНД № 659/2020  г. по описа на Районен съд - Сливен.

Осъжда на Т.Г.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.