№ 737
гр. Варна, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500725 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. И. З.,
Н. З. З., З. Н. Г., Т. П. Г. и Д. А. К. чрез процесуалния им представител адвокат
П. М. срещу решение № 23 от 03.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 13491 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав, с което е прието за
установено по отношение на въззивниците, че ищецът „***“ ООД - Варна е
собственик по силата на покупко-продажба от 2013 г. на реална част от ПИ
*** по КККР на града при граници на реалната част: от юг - ПИ ***; от запад-
север останалата част на ПИ ***; от изток ПИ ***, заключена между точки
Д1-Д2-Д3 на комбинирана скица № 5 към заключението на СТЕ /лист 180 от
първоинстанционното дело/, която е приподписана от съда и съставлява
неразделна част от решението, която реална част представлява част от
собствения имот на ищеца ПИ *** по КККР на град Варна, но поради грешка
неправилно е включена по действащите КККР на град Варна като част от
съседния собствен на ответниците ПИ *** по КККР на града, на основание
член 54, алинея 2 от ЗКИР; както и са осъдени въззивниците да заплатят
солидарно на „***“ ООД - Варна сумата от 1 635 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд е
формирал грешни правни изводи в резултат на неправилно разпределена
1
доказателствена тежест. Навеждат се и доводи, че не е доказано в хода на
процеса, че спорната част попада в обема на правото на собственост на
ищеца, както и къде точно е имотната граница между двата имота. Също така
съдът не е посочил на кои от глесните доказателства дава вяра и защо приема
някои за верни, а други – не. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърляне иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде
потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество по силата на покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт /НА/ № 184, том 69, дело № 14463
от 14.11.2013 г. е собственик на ПИ *** по КККР на град Варна, с номер по
предходен план 3426. Излага, че е собственик и на изградените в имота
сгради с идентификатори ***.1 и ***.2. Твърди, че по скица имотът е с площ
от 1457 кв.м, а по НА съставлява УПИ VI-3426 в кв.11 по плана на КК „Ч.“,
местност „***“. Относно правото на собственост на праводателите си
навежда, че съгласно НА за покупко-продажба № 17 от 06.01.1994 г., том 50,
дело № 18497/1994, вх.рег.№ 12324, М. В. Г. и С. Н. Г. са закупили празно
дворно място с площ от 964 кв.м, представляващо част от имот с пл. № 3426
по кадастралния план на местност „Ч.“ от 1990 г., при граници - имот с пл.№
3428, имот с пл.№ 3427, „Дом на заварчика" и пътя „Варна -Златни Пясъци“, а
по силата на покупко-продажба, обективирана в НА № 69, том 32, дело №
9706/1995 г., вх.рег.№ 8256 от 21.09.1995 г., същите са закупили и място с
площ от 575 кв.м., находящо се в м-ст „***“ и представляващо част от имот с
пл.№ 318 по КП на местността от 1956 г., включена в имот с пл.№ 3426 по КП
на КК „Ч.“ от 1989 г., при граници: изток – пътя Варна-Златни пясъци, север -
останалата част от имот с пл.№ 3426, юг - почивен дом „Дом на заварчика“.
Сочи, че по силата на продажба, обективирана в НА № 18, том 13, дело №
5016/1998 г., вх.рег.№ 5482 от 19.06.1998 г., М. В. Г. и С. Н. Г. продали на
„***“ ООД място с площ от 1 539 кв.м, находящо се в землището на град
Варна, местност „***“, съставляващо имот № 3426 по плана на КК „Ч.“, при
граници - Международен дом на заварчика, имот с пл.№ 3427, имот с пл.№
3427, имот с пл.№ 3428 и пътя Варна-Златни пясъци. Впоследствие по силата
на продажба, обективирана в НА № 7, том 1, peг.№ 281, дело № 7 от
14.01.2003 г., „***" ООД продало на „Р.В.Д.“ ООД недвижим имот,
представляващ място с площ 1 539 кв.м, находящо се в град Варна, местност
2
„***“, съставляващо имот с пл.№ 3426 в кв.11 по плана на КК „Ч.“, при
граници по НА - Международен дом на заварчика, имот с пл.№ 3427, имот с
пл.№ 3427, имот с пл.№ 3428 и пътя Варна-Златни пясъци, а по скица -
Международен дом на заварчика, имот с пл.№ V-3427, имот с пл.№ IV-3428,
пътя Варна-Златни пясъци. Поддържа, че по силата на устава на търговско
дружество „***“ ЕООД и декларация-съгласие на представляващия търговско
дружество „Р.В.Д“ ООД с рег.№ 2701 от 04.11.2013 г. имотът бил апортиран в
капитала на „***“ ЕООД. Ищецът твърди, че ответниците се легитимират
като собственици на съседения ПИ *** по КККР с НА № 17, том 3, рег.№
6386, дело № 323 от 13.10.2011 г., целият с площ по нотариален акт от 2 076
кв.м, който имот е образуван чрез съединяване на ПИ *** с площ по скица
724 кв.м, а по документ за собственост с площ от 600 кв.м и ПИ *** с площ 1
352 кв.м. Ищецът сочи, че реализираната на място северна граница на
собствения му ПИ *** с имота на ответниците, съвпада с тази по
кадастралния план /КП/ на КК „Ч.“ от 1989 г., но не съвпада с границата по
последващия КП на КК „Ч.“ от 2003 г., която е пренесена в действащата
кадастрална карта. Излага, че границата е материализирана през 2003 г.,
съгласно протокол за строителна линия и ниво на строеж от 08.08.2003 г. и
оттогава не е променяна. Поддържа, че северната граница на имота съвпада и
с одобрен ПУП за УПИ VI-3425, който е изработен въз основа на КП от 1989
г. С оглед посоченото несъответствие твърди, че реална част с площ от 68
кв.м е заснета погрешно по действащите КККР в имота на ответниците, като
поради направено от тях възражение със заповед от 14.04.2022 г. на началника
на СГКК - Варна, е отказано инициираното от ищеца изменение на КККР за
промяна в границата между ПИ *** и ПИ ***. Сочи, че до този момент никой
не е имал претенции за визираната реална част, която се владее от ищеца и
праводателите му почти 20 г. Излага, че притежава собстевността върху
реалната част по силата на прокупко-продажбата от 2013 г., а в евентуалност
въз основа на изтеклата придобивна давност от 2003 г. насам.
Иска се да бъде установено по отношение на С. И. З., Н. З. З., З. Н. Г., Т.
П. Г. и Д. А. К., че ищецът е собственик по силата на покупко-продажба, а в
евентуалност по давност, на реална част от ПИ *** по КККР на град Варна,
при граници на реалната част: ПИ 2573.169, останалата част на ПИ *** и ***,
обособена върху скица-проект на лист 12 от делото, с площ от 68 кв.м, която
реална част представлява част от собствения имот на ищеца ПИ *** по КККР
на град Варна, но поради грешка неправилно е включена в КККР на град
Варна като част от съседния собствен на ответниците ПИ ***.
В срока по член 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците, с които предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че имотът на ищеца е с площ от 1 457 кв.м, както и че техният имот
ПИ *** не е променял границите си от одобряването на КККР. Твърдят, че
макар по плана на КК „Ч.“ от 1989 г. имотът на ищеца да е с площ по
документ от 1 539 кв.м, впоследствие след одобряването на ПУП-ПЗ за УПИ
3
VI-3426 в кв.11 по плана на КК „Ч.“, имотът е останал с реална площ 1 457
кв.м с оглед спазване на предвидените в ЗТСУ нормативи. Сочи, че съгласно
одобреният и приложен ПУП сградата в имота на ищеца следва да има 4 м
отС.ие от имотната граница, а между ПИ *** и ПИ *** да има път към ПИ
***, поради което, ако е налице грешка то тя е в границата между имота на
ищеца и ПИ ***. Поддържа се, че не е налице нито посоченото отС.ие, нито
предвиденият път. Излага се, че с оспорването на имотната граница ищецът
цели да санира обстоятелството, че имотът и строежът му не отговарят на
предвижданият на одобрения ПУП. Сочи се, че границата е укрепително
съоръжение построено от „***“ ООД и ответницата Д. К. и въведено в
експлоатация през 2004 г., поради голямата денивилация на спорната част -
над 2 м височина. Твърди се, че е изградена бетонна стена с осигурен поС.ен
достъп на Д. К. до нейния имот чрез врата. Излага се, че с нейното изрично
съгласие през 2004 г. „***“ ООД поставя генератор в близост до
укрепителното съоръжение. Поддържа се, че индиция, че границите следва да
са така, както е отразено в КККР, е и обстоятелството, че праводателят на
ищеца не е обжалвал одобрения през 2012 г. ПУП-ПЗ за ПИ ***, както не е
обжалвана и заповедта за одобрение на КККР от 2008 г. До момента не е
имало спор за собствеността нито с ищеца, нито с праводателите му.
Поддържа се, че материализираната граница на място представлява
съоръжение с врата, предпазващо достъпа до процесната площ, който е
опасен предвид голямата денивилация, както и, че това съоръжение не може
да представлява имотна граница, тъй като е обрасло с буйна растителност и не
е поддържано. Излага, че ищецът никога не е манифестирал пред ответниците
или други лица намерение за своене на реалната част като своя. Дори да има
разлика в площта на имота на ищеца по документ за собственост и
действащите КККР, то това не е определящо за материалноправния спор, тъй
като площта не е основен индивидуализиращ белег, нито устойчив такъв.
Иска се отхвърляне на иска.
Предявените искове са правно основание член 54, алинея 2 от ЗКИР.
Искът с това основание цели да установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. При уважен иск за собственост на недвижим имот в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а
когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в
кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои
същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде
основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра,
както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по
реда на ЗКИР.
На съда е известна практиката на ВКС /решение № 73 от 06.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3789/2019 г. – І ГО, определение № 83 от 09.03.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 3931/2020 г. – І ГО/, с която се приема, че
4
предявяването на установителен иск за собственост за признаване на права
върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или
непълнота в КК, респективно предявяването на установителен иск, съединен с
иск по член 54, алинея 2 от ЗКИР само от един от съсобствениците на
недвижим имот, е допустимо. Правото на собственост на предявилия иска
съсобственик следва в подобна хипотеза да бъде признато само в установения
по делото негов обем. Ако при това съдът установи, че при нанасянето на
имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на § 1, точка 16
от ДР на ЗКИР, респективно имотът не е нанесен в кадастралната карта като
самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на
грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална
част от него, доколкото последното е и правно невъзможно.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Целта на производството по предявения иск с правно основание член 54,
алинея 2 от ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от
собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото
местоположение на границата между имотите /в конкретният казус – в
горната северозападна част/ не само с оглед на това как същата е била
материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но
и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени, за да
може да се прецени дали заснетата по последния план граница между тези
имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите
страни. Това е така, защото изготвената и одобрена КК следва да отразява
действителното местоположение и площ на имотите. От значение е не само
обстоятелството какъв обем от права са придобили и притежавали страните
към момента на първоначалното нанасяне на имота в КП, но и доколко
последващите промени в границата между имотите, включително и в КК са
били извършени в съответствие с изискванията на закона или се дължат на
допусната при нанасянето на границата грешка.
От заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция
съдебно-техническа експертиза е видно, че процесната реална част от имот
ПИ *** е заснета за пръв път и отразена графично в КП от 1956 г., заключена
между точки Д1-Д2-Д3, като 60 кв.м от нея е попадала в имот пл.№ 317, а 8
кв.м в съседния му от изток имот пл.№ 321, като видно от скицата северната
граница на частта между точки Д1-Д3, се припокрива почти изцяло с общата
граница между имоти пл.№ 316 и пл.№ 317, като съвпада и с
материализираната на място ограда между процесните имоти. Тоест, още при
5
първото графично обособяване на отделни поземлени имоти с КП от 1956 г.
никаква част от площта на процесната реална част от 68 кв.м не е
инкорпорирана в тази на имот пл.№ 316.
Също така съобразно заключението на вещото лице се установява, че
едва в последващия КП от 1987 г. тя се припокрива със част от същия имот,
вече с пл.№ 3427, но само относно площ от 9 кв.м, а съгласно следващия КП
за процесната територия от 2003 г. процесната реална част вече попада изцяло
в имот пл.№ 159 -собствен на С. и Н. З.и и Д. Х. К. - преди обединяването му
с ПИ *** - собственост на С. и Н. З.и и Т. и З. Г.и по силата на сделката между
двете групи съсобственици. Имот пл.№ 159 по КП от 2003 г. е пренесен и
напълно интегриран графично като ПИ *** в действащата КК, одобрена през
2008 г., а след изменението от 2011 г. като южната част от ПИ ***
Въз основа на приетото и неоспорено заключение на вещото лице по СТЕ
е видно, че към момента на първоначалното попълване на имотите в КП от
1956 г. процесната реална част с площ 68 кв.м е била разположена изцяло
извън имот пл.№ 316, представляващ съставна част от собствения на
ответниците понастоящем ПИ *** по действащата КК. Тоест, установява се
несъвпадение между обема на вещните права, придобити от ответниците, и
графично отразения им пространствен обхват като имот пл.№ 316 по КП от
1956 г. /впоследствие имот пл.№ 3427 по КП от 1987 г. и имот пл.№ 159 по
КП от 2003 г./, в който имотът е попълнен за пръв път, именно в частта
относно южната му граница с имот пл.№ 317 /впоследствие имот пл.№ 3426
по КП от 1987 г. и имот пл.№ 160 по КП от 2003 г./. Ответниците не са
твърдели, а и не се установява по делото, че от одобряването на КП до 1956 г.
до одобряване на КК от 2008 г. да са настъпили промени в правата им на
собственост досежно процесната реална част, съответно в материализирането
на границата между имоти пл.№ 316 и пл.№ 317, така както е изобразена в КП
от 1956 г.
При това положение се налага изводът, че отразеното в одобрената КК не
съответства на действителния пространствен обхват на правото на
собственост на ищеца върху имот с идентификатор ПИ ***, като е налице
навлизане на имотната граница между имоти с идентификатори *** и *** в
последния, тоест процесната реална част от 68 кв.м, оцветена в цианов цвят
на скицата на лист 180 от първоинстанционното дело, е част от имота на
ищеца, придобита въз основа на договор за покупко-продажба.
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че ищецът
притежава съобразно титула му за собственост имот с площ от 1 457 кв.м,
който не включва спорните 68 кв.м. Съгласно константната практика на
съдилищата, в това число и на ВКС, за отграничаване на поземлените имоти
един от друг е необходимо да бъдат посочени землището, в което се намира
съответния терен, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП
/ако е в урбанизирана територия/, идентификаторът /ако за съответната
територия има изработена кадастрална карта/ и границите, които определят
пространствените предели на правото на собственост /площта, заключена
6
между тях/. Възможно е действителната площ на имота, определена от
неговите граници, да не съвпада с площта, отразена в документа за
собственост, което може да се дължи на различни причини, поради което се
приема, че площта на имота като променлива величина е второстепенен
индивидуализиращ белег.
Площта сама по себе си не може да бъде решаващ индивидуализиращ
белег на имота, тъй като тя не може да определи пространственото му
разположение, а в конкретния казус това е спорния предмет. Вещото лице е
проследило отразяването на процесната част и съседните й недвижими имоти
по плановете за територията и по категоричен начин е установено
съвпадението между придобития от ищеца имот и процесната част от имота,
за която, макар и да е отразена в КК като част от имота на ответниците, те не
притежават противопоставимо на ищеца право на собственост.
С оглед изложените изводи, до които достигна настоящата
инстанция, то атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 3 от
ГПК въззивниците следва да заплатят сторените от „***“ ООД съдебни
разноски пред настоящата инстанция, които съобразно представения списък
по член 80 от ГПК и доказателства за сторени такива са в размер на 1 200
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивниците възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата
страна, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение е 510,94 лева, което
води до извод, че заплатеното възнаграждение на адвоката в размер на 1 200
лева е прекомерно.
Поради това следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят на
дружеството сумата от 510,94 лева.
Воден от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 03.01.2024 г., постановено по гр.д.№
13491 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесети състав.
ОСЪЖДА С. И. З. ЕГН ********** от ***, Н. З. З. ЕГН ********** от
***, З. Н. Г. ЕГН ********** от ***, Т. П. Г. ЕГН ********** от *** и Д. А.
К. ЕГН ********** от *** да заплатят солидарно на „***“ ООД ЕИК ***,
7
със седалище и адрес на управление в *** сумата от 510,94 /петстотин и десет
0,94/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8