№ 3231
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110160636 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** е предявил установителни искове против П. Н. К. при твърдения, че , по
силата на н.а. за собственост на имот придобит по завещание, е собственик на топлоснабден
имот, находящ се на адрес- : ***,,, поради което дължи сумите 1 252,49 лева ,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., неплатена в 45- дневен срок от издаване на общи фактури,
затова и сумата 183,54 лева (представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до
19.08.2022 г.,на основание чл.36 ОУ - 25,03лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ,
сумата 5,04 лева представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 19.08.2022
г.г.
Ответницата, в срока за отговор, оспорва иска като неоснователен. Прави се
възражение за погасителна давност. Оспорва се вземането на ищеца, оспорва се вземането за
дялово разпределение, с довод, че същото не се доказва ищецът да е платил на третото лице.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
1
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Ответницата е клиент на ищеца, тъй като е собственик на имота, на основание
наследствено правоприемство, възникнало вследствие на смъртта на Петър Христов
Константинов / син на ответницата/ през 2006г. Петър Христов Константинов е придобил в
собственост, по дарение от родителите си, пред 1994г., топлоснабдения имот. Дори да се
приемат доводите в отговора, че недоказано е твърдението за собственост, то видно от
представеното към исковата молба заявление – декларация за откриване на партида,
подадено през 2007г., от П. К., ответницата е страна в правоотношението по продажба на ТЕ
за битови нужди, по мотивите в ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК,
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Енергията, начислена въз основа дялово разпределение, не се оспорва от ответната страна,
ето защо, исковете за главница са основателни.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ, които уреждат отношенията на страните, включително и падежът на
задълженията. .
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
2
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в
45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за
потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна
сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно твъврденията в исковата молба, Етажната собственост е сключила договор
с ищеца, на основание чл.138б ЗЕ. Следователно, разпоредбите на чл.36 ОУ, още по
твърдения на ищеца, са неотносими, в случай, че договор, сключен с ЕС не е сключен.
По делото не е представен договор, по силата на който на ищеца да е възложено
изготвянето на дялово разпределение. Следователно, неясно е как ищецът е определил
размер на месечната такса. Поради недоказване на твърденията на ищеца, исковете за
3
главница и лихва за дялово разпределение, като неоснователни, следва да се отхвърлят
изцяло.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на
ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото
фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.
Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка
и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка,
разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към
фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение
давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по
правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на
задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада
в забава с изтичането на този срок. Видно от представеното съобщение към обща фактура,
изравнителната сметка за отоплителен сезон 05.2019г.- 4.2020г. е отразена в изготвена обща
фактура от 31.7.2020г., на стойност 505,37лева, която включва вземането за целия
отоплителен сезон 566 лева по прогнозна фактура която сума е намалена със сумата от 50,44
лева, за връщане след изравнение, като с тази сума, ищецът е извършил две прихващания:
сумата от 14,24 лева е пррихваната от фактура за м.6.2020г., сумата от 36,20 лева от
стойността на общата фактура/ Така, остава неплатена сумата от 469,17 лева, която ищецът
претендира за плащане. Не е налице платена сума, вписана в тази обща фактура.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
4
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, изравнението по фактура от
7.2020г., тъй като съставлява ново вземане на ответницата, за по-малка от претендираната
по прогнозни фактура ТЕ, е с изискуемост 45 дни след датата на издаване на фактурата, но
само за това изравнително вземане.
Видно от съобщението към изравнителната фактура, най – старото прогнозно
вземане съдържащото се в нея е от м.5.2019г. Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на
30.8.2022г., съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК и прекъсва давността. До тази дата, в
погасителна давност са вземанията на ищеца за период от 5.2019г. до 6.2019г., тъй
изискуемостта на текущата фактура настъпва от 45 - дневен срок от издаването на
фактурата, или, за фактурата от 31. 7.2019г., изискуемостта й настъпва на 15.9.2019г., като
заявлението, подадено на 30.8.2022г.., не може да прекъсне изтекла давност.
Следователно, на ищеца се следва: сумата от 1182,52 лева главница за топлинна
енергия за период от 7.2019г. до 4.2021г., върху която сума, се следва обезщетение за забава
за период от 16.10.2019г-19.8.2022г. в размер 173,29 лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 79.32лева , от които сумата
29,32 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. За
исковото производство, ищецът доказва разноски, в общ размер 270,78лева, от които:
170,78лева за държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. От сторените разноски, ответникът следва да заплати сумата
от: 73,35 лева за заповедното производство и сумата от 250,41 лева за исковото
производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно с основателната част на иска.
Ответната страна претендира разноски, които да се присъдят в заповедното и
исковото производство, за адвокатско възнаграждение, дължимо, на основание чл.38,ал.2
ЗАдв, за защита на материално – затруднено лице.
Защитата на длъжника в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява
единствено в подаването на възражение от длъжника и, евентуално, частна жалба по чл.413
5
ГПК. След подаването на възражение, производството продължава с указания до заявителя
за иск, като процесуални действия от името на длъжника не се извършват по изтичане на
срока за предявяване на иск. Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът
може да подаде и жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение.
Следователно, не може за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а
следва да се съобразява извършената по делото работа, както и интереса по делото, като
водеща е фактическата и правна сложност на делото, свършената работа, както и
предвидимостта на процесуалните действия, които ще се извършват при сключване на
договора.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, и предвидимостта им към сключването на
ДПЗС, следва да определи възнаграждение от 200 лева. От тези разноски, съразмерно с
неоснователната част на исковете, на процесуалния представител на ответната страна се
следва сумата 15,05 лева. За исковото производство, следва, на основание чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ, да се определи възнаграждение от 446,60 лева, от които на процесуалния
представител на ответната страна се следва сумата 33,60лева.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: ***,, дължи на
*** с ЕИК: *** и адрес: ***, сумите: 1182,52 лева главница за топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес ***, абонатен номер 235121, ИД 175224, за период от 7.2019г.
до 4.2021г., заедно със законната лихва от 30.8.2022г. до плащането, обезщетение за забава
за период от 16.10.2019г-19.8.2022г. в размер 173,29 лева, за които суми по гр.д.
№46977/2022г. от СРС, 125- ти състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против П. Н. К. с ЕГН:
********** и адрес: ***,, искове за установяване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. 46977/2022г.. от СРС, 125- ти състав
за горницата над уважения размер на главница за топлинна енергия от 1182,52 лева до
пълния предявен размер на вземането от 1252,49 лева, включително и начислената
топлинна енергия за период от м. 5.2019г. до м.6.2019г., за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 173,29 лева до пълния предявен размер от 183,54 лева, за:
25,03лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.10.2019 г. до 19.08.2022 г..
ОСЪЖДА П. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на *** ЕИК *** с
адрес *** сумата 73,35 лева разноски по гр.д.№ 46977/2022г... и сумата от 250,41 лева
6
разноски по гр.д.№ 60636/2022г.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника, както следва: сумата от 15,05 лева
по гр.д.№ 46977/2022г и сумата от 33,60 лева по гр.д.№ 60636/2022г
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес *** да заплати на, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, на
адвокат С. К. К., САК, с адрес на кантората ***, възнаграждения за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответницата, от които: сумата от 15,05 лева
възнаграждение по гр.д.№ 46977/2022г и сумата от 33,60 лева по гр.д.№ 60636/2022г.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7