№ 218
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. П.а
при участието на секретаря Теодора Св. И.
в присъствието на прокурора А. Д. И.
като разгледа докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600839 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда от 26.04.2022г. по НОХД
№2689/2021г. по описа на РС- Варна, с която на подс. М. А. В. за престъпления по чл.
308ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК; чл.309ал.1 във вр. с чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК и
по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал.1 от НК, на основание чл.23ал.1 от НК му е наложено
едно общо наказание за трите в размер на най- тежкото от тях, а именно Две години
Лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Осъден е да заплати и разноските по делото. Със същата присъда е осъден и подс. Д. О. за
престъпления по чл.316ал.1 във вр. с чл.308ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК; по чл.316 във вр. с
чл.309ал.1 във вр. чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК и по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал.1
от НК, като на чл.23ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание за трите престъпления в
размер на най- тежкото от тях, а именно Две години Лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба единствено от подс. В.,
който излага твърдения за нейната неправилност и незаконосъобразност предвид липсата на
достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда. Твърди се и допуснато
съществено процесуално нарушение с оглед оставено искане по доказателствата без
уважение. Моли съда да отмени присъдата на ВРС и постанови нова, оправдателна такава,
алтернативно да намали наказанието като приложи чл.55 от НК. В допълнителното
изложение към жалбата се оспорва да е поддържал заблуждение у пострадалия за
престъплението по чл.210 от НК, а от друга страна и да е причинена вреда на пострадалия от
същото, тъй като сумата от щетата му била възстановена по гр. дело.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и подсъдимия на основанията,
наведени в нея. Излагат се съображения, досежно липсата на субективният елемент при
извършване и на трите престъпления, за които е осъден. Счита, че не е опровергано
1
заявеното от Д. Х., че инкриминираният документ е бил в неговия дом, съхраняван от
неговата починала съпруга и оставен от неговия баща. Защитата твърди, че В. видял този
документ, решил, че Д. има определени права и се е обърнал към съответната
администрация. Сочи, че за бездействието и безхаберието на държавна и общинска
администрация се предават на съд физически лица, вместо тези органи да си изпълняват
съвестно задълженията и да следят документално отметките, които имат и отбелязванията,
които имат за всеки имот. Според защитата от обективна страна подс. В. не е осъществил
престъплението измама, тъй като не е доказано същият да е набавил за себе си облага, както
и наличието на предваритилен сговор между двамата, поради което следва да бъде оправдан.
Защитата счита, че не е доказано подс. В. да е възбудил и е поддържал заблуждение у М.-
няма доказателства за разговори между тях. Алтернативно пледира за намаляване на
наказанието, тъй като в мотивите си съдът приема паритет на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, но всъщност е налице многобройност на смекчаващите вината
обстоятелства и липса на отегчаващи. Липсата на критичност не би могло да се третира
като отегчаващо отговорността обстоятелство според защитата. Наличието на период от 6
години и половина от постановяване на съдебния акт е извън разумните срокове,
възстановяването на щетите на М. също следва да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство, пропусната била и трудова ангажираност на подсъдимия,
както и семейното му положение. С оглед изложеното защитата счита, че наказание от две
години лишаване от свобода за измама са категорично завишени и не съответстват на
степента и характера на опасност на дееца. Подс. В. не се признава за виновен и в
последната си дума иска да бъде оправдан.
Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение. Счита, че в
рамките на проведеното съдебно следствие фактическата обстановка е била изяснена в
пълен обем, като направените въз основа на нея правни изводи относно инкриминираните
деяния са правилни. Сочи, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила
с това, че не е било допуснато задаване на допълнителни въпроси на вещите лица, съответно
по изготвеното заключение на тройната съдебно-графическа и техническа експертиза. По
отношение на наложените на подсъдимия наказания излага доводи за тяхната съответност
на тежестта на извършеното престъпление и определянетто им при условията на чл.54 НК.
Изразява становище, че не са налице предпоставки за определяне на наказанието при
условията на чл.55 от НК. Действително от инкриминирания момент до датата на
постановяване на съдебния акт от първата инстанция, са изминали 6 календарни години,
който период според представителя на държавното обвинение не е прекомерно отдалечен
срок и сам по себе си да наложи, съобразно презумпцията за приключване на разследванията
в разумни срокове, приложението на чл.55 от НК. Счита, че не са събрани в рамките на
съдебното и досъдебното дирене доказателства за наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства които да наложат отделно или в съвкупност
с други обстоятелства приложението на чл.55 НК. Изтъква, че обстоятелството, че
подсъдимият оспорва участието си в престъплението, е още една индиция за правилното
определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК. С оглед на изложеното моли съда
да потвърди присъдата на Варненски районен съд.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том V, н.дело 1203 от
18.02.1993 г. по регистъра на нотариус Дияна Стоянова, Х. И. Ц. дарява на М. В. Н. 4/6
идеална част от недвижим имот дворно място, цялото от 204 кв.м., находящо се в гр.Варна
2
ул.******* № 34, заедно с построената в същото място къща, представляващо имот пл.№ 10,
квартал 693/поправен на 692 с Нотариален акт за поправка № 112, том XLIII, дело 10534 от
23.09.1993 г. – т.1 л.20 от ДП/ по плана на втори подрайон на града, заедно с построената в
същото място къща.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №41, том I,
дело 58/1996 г. от 04.01.1996 г. по регистъра на нотариус Св.Стойчева, М. Т. П. е призната за
собственик на 1/6 идеална част от жилищна сграда в гр.Варна ул.******* № 34, заедно с 1/6
идеална част от дворното място, в което същата е построена, цялото от 204 кв.м.,
представляващо имот пл.№ 10, квартал 693 по плана на втори подрайон на града.
С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 100, том IV, рег.№
9247, дело № 602 от 2007 г. от 02.06.2007г., издаден от пом.нотариус Жана Колева по
заместване на нотариус Александър Ганчев, М. Т. П. дарява на съпруга си И. Б. П. 1/2
идеална част от притежавана от нея по наследство 1/6 идеална част от дворно място в
гр.Варна ул.******* № 34, ведно с построената в него жилищна сграда. Св.М. В. Н. и М. П.
били първи братовчедки. Като съсобственички на процесния имот редовно заплащали
данъците за същия, както и текущите сметки. През периода 1997 – 2012 г. имотът бил
отдаван под наем, след това бил необитаем. Св.П. и св.Н. го посещавали от време на време,
за да го наглеждат. През 2016 г., когато св.Н. отишла да заплати поредната сметка за
електроенергия, разбрала, че имотът имал нов собственик и партидата била прехвърлена на
негово име. Тя направила справка и установила, че новият собственик е св.Д. Л. М..
Подсъдимите М. А. В. и Д. О. Х. се познавали от дълги години. Подс.В. се занимавал
самостоятелно с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти, без да
притежава фирма за това или да работи към някоя конкретна брокерска фирма. Обикалял в
офисите на фирмите за продажба на недвижими имоти и проучвал имотите, които се
предлагат за продаване. Така в началото на 2016 година подс.В. разбрал, че в Служба по
геодезия, картография и кадастър-Варна има имот, за който в кадастралния регистър няма
посочен собственик. Това бил имотът на св.П. и св.Н. в гр.Варна, ул."**** ****" № 34, за
който в полето за собственик било отбелязано „неидентифициран". Подс.В. проверил имота
на място и видял, че в него имало построена къща и решил да се възползва от това
обстоятелство и да си набави имотна облага. За целта се свързал с подс.Х., за когото знаел,
че живеел бедно и се нуждаел от пари и му предложил възможност да спечели пари.
Обяснил му, че разполага с документ, с който подс.Х. може да стане собственик на
постройка и след това да намерят купувач и да продадат имота. Подс.Х. имал нужда от
парични средства, затова се съгласил и предоставил данните си, необходими за попълване
на съответните документи, на подс.В.. Съзнавал, че няма как да стане законен собственик на
какъвто и да било имот, тъй като не разполагал с никакви документи, които да го
легитимират като такъв, но въпреки това приел да участва в подготовката и
осъществяването на замислената сделка. Подс.В. набавил необходимите документи за
признаване на подс.Х. за собственик на сградата, намираща се на ул."**** ****" № 34 в
гр.Варна, като първоначално се снабдил с бланка на документ „Билет №34 за строеж в
гр.Варна“, издавана от Варненски градски общински народен съвет, Сектор „Архитектурно
градоустройство и конструкции“ и подписвана от старши архитекта. Върху такава бланка,
през периода от началото на 2016 г. до 16.02.2016 г., подс.В., с помощта на неустановено
лице, изготвил неистински документ - заверен от архив препис на „Билет № 34 за строеж в
гр.Варна" вх.№ 17 от 11.01.1968 г., с който се позволявало на Д. О.Х. от гр.Варна ул.*******
№ 34 кв.№ 6 парцел № 9 да направи едноетажно жилище. Подс.В. попълнил ръкописния
текст, представляващ данните за лицето: „Д. О. Х., № 6, *** *****, 34, кв.№ 6 и парцел 9".
Другото неустановено лице изписало останалия текст. От трето лице бил изписан текстът
„Вярно с оригинала, 23.02.2001 г. В. К....експерт Архив". Заверено копие на Билет № 34 за
строеж в гр.Варна вх.№ 17 от 14.01.1968 г. по ДП било представено и от нотариус Веселин
П..
3
След извършена справка в регистрите на издадените разрешеия за строеж при Община
Варна, Район Приморски било установено, че не съществува Билет № 34 от 09.05.1968г., а е
наличен такъв с № 34 от 26.01.1968 г., което копие се намира в материалите по делото. Със
същия на Х. Г. Х. се позволява да извърши препокриване с подмяна на греди и цигли на
покрив на къща.
При извършена проверка в Община Варна, Дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране“ било установено, че в архива на Община Варна – „Регистър за
разрешено строителство в гр.Варна“ за 1968 г. не е налично Разрешение за строеж № 34 от
09.05.1968 г., а е налично такова с № 34 от 13.02.1968 г. , видно от което се позволява на
ДСП Булгарплод в района Държавен консервен комбинат Янко Костов да монтира 4 броя
железни навеси. Нещо повече, при извръшената проверка в Община Варна, Дирекция
„Управление на човешките ресурси и административни услуги“ в архива на „Регистър за
разрешено строителство в гр.Варна“ за 1968 г. не е бил наличен Билет № 34 с вх.№
17/14.01.1968 г., а е наличен Билет за строеж № 34 от 13.02.1968 г., издаден на ДСП
Булгарплод за комбинат Янко Костов за монтиране на железни навеси.
Подс.В. се снабдил с бланка на документ „Договор за отстъпване правото на строеж
върху държавна земя“, с номер на бланката сд 2933 500 57, издаден по надлежния ред от
съответните градски власти на гр.Варна /ИК на ГНС/ на 12.12.1967 г., и подписан от зам.
председателя на ИК на Градски народен съвет гр.Варна Атанас Карагьозов, на основание
решение на Изпълнителния комитет взето с протокол № 31/19 от 11.10.1967 г., одобрено от
министъра на комуналното стопанство и благоустройството от 21 ноември. Върху тази
бланка, на неустановена дата през периода от началото на 2016 г. до 28.03.2016 г., подс.В.
извършил заличаване на данните на ползвателя и парцела, като вместо тях изписал „Д. О.
Х.", „*** ***** 34", „210", „парцел", „693", „Варна". После изготвил копие на документа,
при което не се копирали някои от символите на оригиналния документ, поради това, че
оригиналният лист бил прегънат на четири: не се копирали буквите от печатния текст около
мястото на сгъване, както и по-надолу по вертикала до края на документа не се копирала
годината на издаване, а единствено част от знаците.
Съгласно писмо рег.№ АГУП19001620ВН_001ВН от 30.10.2019г. на главния архитект на
Община Варна към 1968 г. строителното разрешение се е издавало от председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет или натоварено от него длъжностно
лице. Видно от писмо рег.№ РД21006261ВН_001ВН от 26.03.2021г. от Община Варна в
архива на отдел Общинска собственост при Дирекция Общинска собственост, икономика и
стопански дейности при Община Варна не е наличен такъв договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя на лицето Д. О. Х. за недвижим имот в гр.Варна ул.**** ****
№ 34. Такъв не е установен и в Район Приморски на Община Варна, видно от писмо рег.№
РД21006322ПР_001ПР от 26.03.2021г. от Район Приморски при Община Варна. След като
неистинският и преправеният документ били готови, подс.В. се свързал с подс.Х. и
започнали да подготвят документите за сделката. На 16.02.2016г. двамата подсъдими
отишли в Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ гр.Варна, където поискали
издаване на скица за сграда с идентификатор 10135.2557.195.1. Подс.Х. подписал заявление
№ 01-43690/16.02.2016г., а подс.В. изписал собственоръчно текста в заявлението:
„Приложените копия са верни с оригинала. 16.02.2016г." и подс.Х. се подписал до този
текст. Подс.Х. представил на служителката на гишето /заедно със заявлението/ вече
съставения неистински официален документ – заверен препис от „Билет № 34 за строеж в
гр.Варна", предоставен му от подс.В., ведно с копие, на което подс.В. изписал текст "Вярно с
оригинала" и подс.Х. се подписал. Приложил и преправения частен документ „Договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя", също предоставен му от подс.В. и копие
от този документ, в което на първа и втора страница подс.В. изписал текста „Вярно с
оригинала", а подс.Х. се подписал. Представените две копия от двата документа, заверени за
вярност с оригинала, останали приложени към заявлението до СГКК гр.Варна. Въз основа на
4
подадените документи, на подс.Х. била издадена скица № 15-132190/21.03.2016 г., в която
било отразено, че собственик на сградата в имот в гр.Варна на ул.***** № 34 с площ 58
кв.м. с идентификатор 10135.2557.195.1 е Д. О. Х.. Отбелязано било, че няма данни за
носители на други вещни права. Посочено било, че скицата се издава въз основа на
документ с входящ № 01-43690-16.02.2016г. На 23.03.2016 г. двамата подсъдими се явили
отново в СГКК-Варна, за да получат скицата, като подс.В. отново изписал собственоръчно
„Получих оригинала Д. Х. 23.03.2016 г.", а подс.Х. се подписал след този текст. На
11.03.2016 г. била изготвена скица на поземлен имот № 15-112969 с идентификатор
10135.2557.195 от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Варна за имот, находящ
се в гр.Варна ул.***** № 34, с площ 209 кв.м., урбанизирана територия. В същата било
отбелязано, че собствениците са неидентифицирани. На 28.03.2016г. подсъдимите посетили
и офиса на Дирекция „Местни данъци" - Община Варна, с цел издаване на удостоверение за
данъчна оценка. В искането №********** целият ръкописен текст в бланката, и на двете
страници на документа, бил попълнен от подс.В., а подс.Х. положил подписа си в края на
документа, след което го подал на гишето заедно с преправения от В. „Договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя" и скицата, издадена по-рано от Служба
по геодезия, картография и кадастър. Заплатил такса за експресна услуга и на същата дата
получил Удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/28.03.2016г. от Община Варна
Дирекция „МД“, за това, че имот в гр.Варна ул.**** **** № 34, представляващ жилище
къща, ет.1 с площ 58 кв.м. с идентификатор 10135.2557.195.1 е с данъчна оценка 33 843.00
лева.
Св.Д. Л. М. се занимавал с инвестиции в недвижими имоти и в тази връзка преди време се
бил запознал с подс.В., който му се представил като брокер на недвижими имоти и му
предложил да му търси изгодни имоти за покупка. Още докато се подготвяли документите за
признаването на подс.Х. за собственик, подс.В. се свързал със св.М. и му казал, че има имот
за покупко-продажба, представляващ сграда, построена върху държавна земя - това бил
имотът на св.П. и св.Н.. Обяснил му, че познава собственика, който иска да си продаде
постройката и че ако св.М. я закупи, ще може после да закупи и земята от държавата без
търг. По този начин подс.В. заблудил св.М., че познава истинският собственик на сградата и
че той може да му прехвърли правото на собственост. Св.М. отишъл на място да види имота
и преценил, че представлява интерес за него. Уговорил с подс.В. параметрите по сделката.
На следващия ден - 29.03.2016 г. подс.В. завел подс.Х. при нотариус Веселин П.. Подс.Х.
подал необходимите документи - молба за изповядване на сделка, издадената скица от СГКК
и неистинския заверен препис на „Билет за строеж № 34". Въз основа на представените
документи от нотариус Веселин П. бил съставен нотариален акт за собственост от
29.03.2016г., с който Д. О. Х. бил признат за собственик на недвижим имот в гр.Варна,
ул.***** № 34, представляващ жилищна сграда- еднофамилна, с идентификатор
10135.2557.195.1, с площ от 58 кв.м. с данъчна оценка на имота 33 843 лева въз основа на
инкриминираните документи- Билет за строеж №34 от 11.01.1968г. , скица на имота,
издадена от СГКК-Варна.
Същия ден- 29.03.2016г., след признаването на подс.Х. за собственик с НА № 34/2016 г.,
в нотариалната кантора на нотариус В. П. се явил и св.М., като тогава се запознал с подс.Х.,
представен му като собственик и продавач на къщата на ул."*****" № 34. Двамата подали
молба до нотариус Веселин П. за издаване на нотариален акт за покупко-продажба на
сградата в гр.Варна, ул.**** **** № 34, след което бил сключен договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том I, регистрационен № 1167, дело №
98/29.03.2016 г. по регистъра на нотариус В. П. на еднофамилна жилищна сграда, с
идентификатор 10135.2557.195.1, с площ от 58 кв.м., намираща се на ул."*****" № 34 в
гр.Варна, за сумата от 9100 лв., платена напълно в брой на продавача. Подс.Х. получил на
ръка сумата от св.М..
На 04.04.2016г. била изготвена скица на сграда № 15-156862 с идентификатор
5
10135.2557.195.1 от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Варна за сграда в
гр.Варна ул.***** № 34, със застроена площ 58 кв.м., предназначение жилищна сграда-
еднофамилна със собственик Д. Л. М.. Отбелязано било, че няма данни за носители на
други вещни права. Скицата била издадена въз основа на документ с входящ № 01-96379-
01.04.2016г. да послужи пред Областна администрация Варна. На 06.04.2016г. от Областния
управител на област Варна била изпратена молба до Дирекция Местни данъци при Община
Варна за издаване на удостоверение за данъчна оценка на поземлен имот, намиращ се в
гр.Варна ул.***** № 34 с идентификатор 10135.2557.195, което било издадено на същата
дата. Видно от същото данъчната оценка за земя 209 кв.м. идентификатор 10135.2557.195
била на стойност 14 864.10 лева. С Акт за частна държавна собственост № 9032/07.04.2016 г.
бил актуван недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2557.195 с площ от 209 кв. м, находящ се в гр.Варна, ул."*****" №34 с данъчна
оценка 14 864 лева.
На 28.04.2016 г. св.М. подал заявление № РИ16-9400-6 до Областния управител на област
Варна с искане за започване на процедура за придобиване на правото на собственост върху
поземлен имот - частна държавна собственост с идентификатор 10135.2557.195, с площ от
209 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул."*****" № 34, по реда на чл.44 ал.З от Закона за
държавната собственост, съгласно който продажбата на земя-частна държавна собственост
на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се
извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг, по ред,
определен с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.90 от Правилника за прилагане
на ЗДС, в тези случаи цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но
не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Със заповед на Областен
управител на област Варна било възложено изготвяне на пазарна оценка за недвижимия
имот. На 12.05.2016г. бил сключен договор за изработка № 573-0 между Областна
администрация Варна и К. М. В., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност с
peг. №*********, включен в списъка на независимите оценители, за изготвяне на пазарна
оценка на недвижим имот в гр.Варна ул.***** № 34, представляващ ПИ 10135.2557.195 с
площ 209 кв.м. Съгласно изготвената от него експертна оценка, справедливата пазарна
стойност на поземлен имот с идентификатор 10135.2557.195 с площ от 209 кв.м. била в
размер на 16 722 лв. На 01.06.2016 г. със Заповед № РИ-16-8500-16 областният управител на
област Варна определил Д. Л. М. за купувач на правото на собственост върху недвижим
имот - частна държавна собственост, подробно описан в Акт за частна държавна
собственост № 9032/07.04.2016 г., за сумата от 16 722 лв. Св.Д. М. внесъл сумата от 16 722
лева по сметка на Областна администрация Варна с преводно нареждане от 03.06.2016г. На
03.06.2016г. бил сключен договор за продажба на имот – частна държавна собственост №
4082/т.2 л.70 от ДП/ между Областна администрация Варна и Д. Л. М. за поземлен имот с
идентификатор 10135.2557.195 с площ 209 кв.м., намиращ се в гр.Варна ул.***** № 34, с
окончателна продажна цена в размер на 16 722 лева. Със Заповед № ДИ-16-7703-
26/07.06.2016г. на областния управител на област Варна отписал от актовите книги за
недвижими имоти – частна държавна собственост поземлен имот с идентификатор
10135.2557.195 с площ 209 кв.м., намиращ се в гр.Варна ул.***** № 34. След като св.Н.
установила, че св.М. е новият собственик на имота, се свързала с него и се срещнали. Св.М.
обяснил, че по време на сделката не е знаел, че имотът има други собственици и че е разбрал
това впоследствие от Агенция по вписвания. Поради това подал искова молба до Районен
съд Варна срещу Областна управа гр.Варна.
На 08.06.2017г. М. В. Н., М. Т. П. и И. Б. П. подали в Районен съд Варна искова молба
срещу Д. Л. М. и Държавата чрез Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за установяване право на собственост върху недвижим имот и било
образувано гражданско дело № 7570/2017 г. по описа на Районен съд Варна. С решение от
27.12.2018 г. на Районен съд Варна, 9 състав, приема за установено, че М. В. Н. е собственик
на 5/6 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 10135.2557.195 по КК и КР на гр.Варна, и
е собственик на 5/6 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда, идентификатор
№10135.2557.195.1 по КК и КР на гр.Варна.
6
От заключението на съдебно-криминалистическа експертиза за почерково и техническо
изследване на документи/т.6 л.22 от ДП/, изготвено в хода на досъдебното производство при
изследването на двете копия от документа заверен препис на „Билет за строеж № 34" -
намиращи се в досъдебното производство и при нотариус В.П., било установено, че:
1. В двете копия на билета, които са напълно идентични, ръкописните текстове са изпълнени
от три лица, както следва:
- от едно лице е изпълнен служебния текст върху билета, включващ вх.номер и датата в
горната част и по-долу текста „Направа едноетажно жилище заст. По типов план…
8..Вар.гр.нар.съвет, 9 V..8“, като това лице не е някое от лицата Д. О. Х. или М. А. В.;
ръкописният текст „Д. О. Х., №6, *** *****, 34, кв.№ 6 и парцел 9" е изпълнен от М. А. В.;
- от трето лице е изписан текста в долната част „Вярно с оригинала, 23.02.2001 г. В.
К....експерт Архив" и това лице не е някое от лицата Д. О. Х. или М. А. В..
2. Подписът под текста, положен за вярност с оригинала от името на служител от архива на
Община Варна, не е изпълнен от подс.Х. и не може да се отговори на въпроса дали е
изпълнен от подс.В..
3. Изследваните две копия не представляват оригинали, а представляват, както следва:
намиращото се при нотариуса представлява копие на копие на оригинала, заверено за
вярност от архива; намиращото се по досъдебното производство представлява заверено от
нотариуса за вярност с оригинала копие на горепосоченото копие.
4. Поради липса на методика и тъй като изследваните документи не са оригинали не е
възможно да се установи времето на изготвяне на изследваните копия на билет.
5. Двете копия на билета са изготвени върху сходни по вид и свойства листи хартия, които
са от различни производствени партиди.
6. Не е възможно да се отговори на въпроса дали с един и същ вид и състав на мастилото са
изписани текстовете в копията на документа, тъй като същите са изготвени чрез машинно
копиране.
Била назначена допълнителна съдебно-графическа експертиза, видно от заключението
по която:
„ 1. В заверено копие от Молба до Веселин П. - нотариус с район на действие района на
ВРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 205 от 29.03.2016 г., за издаване на
констативен нотариален акт за собственост върху жилище на ул."**** ****" 34 в гр.Варна,
подписът под текста най-долу, вдясно, с/у "Молител" на стр.1 Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
2. В заверено копие от ЗАЯВЛЕНИЕ - ККР с вх.№ 01-43690-16.02.16 г. отправено до служба
по геодезия, картография и кадастър - СГКК-гр.Варна за нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на скица за: поземлен имот
10135.2557.195; сграда 10135.2557.195.1 и издаване на скица на сграда: 10135.2557.195.,
подписът под текста на стр.1, най-долу, вдясно с/у „Автор" /Д. О. Х./ Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О.
Х..
3. В заверено копие от ЗАЯВЛЕНИЕ - ККР с вх.№ 01-43690-16.02.16 г. отправено до служба
по геодезия, картография и кадастър - СГКК-гр.Варна за нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на скица за: поземлен имот
10135.2557.195; сграда 10135.2557.195.1 и издаване на скица на сграда: 10135.2557.195.1 на
Д. О. Х., ръкописният текст в долния най-десен край „Приложените копия са верни с
оригинала, подпис -16.01.16" Е ИЗПЪЛНЕН от М. А. В.. Подписът след този текст Е
ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
4. В заверено копие от „ДРУГ ДОКУМЕНТ" вх.№ 05-2095-26.02.16 г. отправено до служба
по Геодезия, картография и кадастър - СГКК-гр.ВАРНА за прилагане на допълнителни
документи по писмо с вх.№ 01-43690/16.02.16 г. за обекти: поземлен имот 10135.2557.195.1,
подписът под текста най-долу, в дясно, с/у „Автор" Д. О. Х. Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
5. В заверено копие от Скица на сграда № 15-132190-21.03.2016 г. с идентификатор
7
10135.2557.195.1, издадена от СГКК-Варна, ръкописният текст „Получих оригинала Д. Х.
23.03.2016г." Е ИЗПЪЛНЕН от М. А. В.. Подписът под този текст Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
6. В Екземпляр № 2 - заверено копие от билет за строеж № 34, вх.№ 17/14.01.68 г.,
присъединен допълнително по ДП № 110/17 г. с писмо изходящ № 20-9596-18.02.21г. на
СГКК, ръкописният текст „Вярно с оригинала" под графичното изображение Е ИЗПЪЛНЕН
от М. А. В.. Подписът след този текст в долния край Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
7. В копие от „Искане" до Община Варна от Д. О. Х., целият ръкописен попълващ текст на
двете страници на документа Е ИЗПЪЛНЕН от М. А. В.. Подписът в този документ след
печатния текст „Подпис" Е ИЗПЪЛНЕН от Д. О. Х..
8. В Копие от Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, от М. А. В. Е
ИЗПЪЛНЕН ръкописния текст на 1 стр. и на 2 стр. представляващ данните на лицето и
парцела, а именно: ,Д. О. Х.", „******* 34", "210", „парцел", „693", „Варна". Останалият
текст в документа /включително в обл. след печатния текст „Договарящи" е изпълнен от
друго лице, което не е Д. О. Х.. Левият подпис най-отдолу под текста не е изпълнен от Д. О.
Х., като не може да се отговори по причини описани в изследователската част на
експертизата, дали този подпис е изпълнен от М. А. В.. Десният подпис най-отдолу под
текста не е изпълнен от Д. О. Х. или М. А. В..
9. В заверено копие от Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя,
присъединен допълнително по д.п.№ 110/17 г. с писмо изх.№ 20-9596-18.02.21 г., двата
ръкописни текста на 1-ва и 2-ра страница „Вярно с оригинала" СА ИЗПЪЛНЕНИ от М. А.
В.. Подписите след тези текстове СА ИЗПЪЛНЕНИ от Д. О. Х..
10. При техническото изследване на копията е установено, че по копираните документи са
налице следи от сгъване или отрязване на листа на четири части преди копирането му, при
което закрити букви от печатния текст около мястото на сгъване/или срязване/, както и по-
надолу по вертикала до края на документа не са се копирали, напр. годината от датата на
издаване на документа се чете като „197…“.
Същевременно, ръкописно изписания тест „*******“/изпълнен от М. В./ на първа страница
не е прекъснат, което е основание за извод, че този текст е бил изписан върху копие от
прегънатия/или срязания/ документ/а не върху оригинала/, както е че е възможно
документът да е съществувал в оригинал в този му вид.
Била назначена допълнителна експертиза за почерково и техническо изследване на
документи, от заключението на която, е видно, че:
1. От проведеното изследване на Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна
земя е установено, че изследваното изображение представлява копие от оригинал на
официално издаден на 12.12.1957 г. от градските власти на гр.Варна документ - Договор за
отстъпване на право на строеж върху държавна земя, изготвен върху типографски
отпечатана държавна бланка с номер на бланката: сд 2933 500 57 и подписан от зам.
председателя на ИК на ГНС-Варна – Анастас Карагьозов, в който оригинален документ /или
негово копие/ е извършено техническо заличаване на ползвателя на този документ и парцела
и вместо тях са изписани нови данни за лицето Д. О. Х. и за друг парцел, като преправката е
извършена от М. А. В..
2. Действията на властите, предхождащи издаването на оригиналния договор, са описани в
Протокол №31 от 11.10.1957 г. и по-конкретно в решение № 19 към този протокол,
съхраняващ се в Държавен архив -Варна, фонд 65, инв.опис 15,а, арх.ед.№ 21, частично
копие от който е приложено към експертизата.
Била назначена тройна съдебно-оценителна експертиза, която дава заключение, че
пазарната стойност на еднофамилна жилищна сграда с ид.№ 10135.2557.195.1 и площ 58
кв.м. е в размер 0.00 лева и пазарната стойност на поземлен имот - дворно място в гр.Варна
на ул."*****" № 34, представляващо имот с ид.№ 10135.2557.195, е в размер на 304 670 лв.
В хода на съдебното следствие била назначена тройна съдебно-графическа и техническа
експертиза. От заключението на вещите лица Емил Ангелов А., Владимир Костадинов
8
Василев и Богдан Йорданов Богданов, е видно, че:
1. Ръкописният текст „Д. О.Х. ******* 34 210 парцел 693 Варна“ в „Договор за отстъпване
правото на строеж върху държавна земя“ от 12.12.1967 г. между Изпълнителния комитет на
Градския народен съвет гр.Варна и Д. О. Х., както и текстът „Вярно с оригинала“ върху
копието в том 8 на лист 87, е изписан от М. А. В..
2. Ръкописният текст „Д. О.Х.“ и адреса „******* 34 и цифрите „6“ и „9“ на следващия ред,
а също и „Вярно с оригинала“ в „Билет № 34 за строеж в гр.Варна“ вх.№ 17 от 14.01.1968 г.,
както и текстът „Д. О.Х. ******* 34“ в билет № 734, е изписан от М. А. В..
3. Подписите до заверките за вярност с оригинала в тези документи са изпълнени от Д. О.
Х.. И в двата документа няма други подписи, изпълнени от някой от подсъдимите.
4. Вследствие на многократното сгъване и разгъване на листът на „Договор за отстъпване
правото на строеж върху държавна земя“ от 12.12.1967 г. между Изпълнителния комитет на
Градския народен съвет гр.Варна и Д. О. Х., поради дългия период на използване, същият се
е скъсал по линия на сгъване. Преди да бъдат откопирани копията листът е бил „събран“ или
„сглобен“ и залепен и след това се е осъществило копирането, като изписаният от М. В.
текст е бил изписан след залепянето на листа и преди копирането.
5. При билета са нанесени поправки преди копирането/цифра „5“ на цифра „6“/, след което
билета е копиран, изписан е текста „Д. О.Х.“ и адреса „******* 34 и цифрите „6“ и „9“, след
което отново е направено копие.
От съда е изискано и представено с писмо с рег. № РД2200669ВН-001ВН/04.04.2022 г. от
Община Варна, Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“
заверено копие от билет № 34 за строеж гр. Варна, вх. № 235/13.01.1958 г., издаден на А. К.
Д. и Д. И. Д., кв. Разсадника № 989, парцел № ХV105, за определяне граници на парцел в кв.
Разсадника.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена
въз основа на доказателствата по делото. Установени са по безспорен начин фактите,
значими за правилното решаване на делото. В хода на съдебното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, включително и соченото
такова във връзка с преценката за допустимост и необходимост от събиране на други
доказателства. В тази връзка настоящата инстанция счита, че преценката на
първоинстанционния съд за достатъчност на доказателствената съвкупност относно
съставянето и ползването на инкриминираните документи е правилна и съответна на
данните по делото. Макар доказателствата да са обсъдени лаконично, то правилно
първоинстанционния съд е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, както и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, тъй като същите кореспондират с
множеството писмени такива. Присъдата не се обжалва от подс. Х., а единствено от подс. В.
с искане да бъде оправдан по всички обвинения, поради обективна и субективна
несъставомерност на престъпленията, в които е обвинен.
Настоящият въззивен състав счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че от
обективна страна подс. В. е осъществил престъплението по чл.308ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от
НК, тъй като на неустановена дата през периода от началото на 2016г. до 16.02.2016г. в гр.
Варна, в съучастие като съизвършител с неустановено лице съставил неистински официален
документ – заверен препис от „Билет №34“ за строеж в гр. Варна“, на който бил придаден
вид, че е издаден наа 14.01.1968г. от старши архитект на Община- Варна, като попълнил
собственоръчно в него следните данни: „Д. О. Х., №6, *** *****, 34, кв.№6 и парцел 9“ с
цел да бъде използван. Предмет на документните престъпления е този документ, който
представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или
твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение. На
подс. В. е повдигнато обвинение за съставяне на официален документ, като легалната
дефиниция на това понятие е дадена в чл. 93, т. 5 НК. Съгласно тази разпоредба „официален
9
документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга
на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.
Съдът намира, че съставения заверен препис на Билет №34, представлява официален
документ, тъй като материализира факти от обективната действителност с правно
значение. Субект на престъплението по чл. 308 НК може да бъде всеки, който състави
неистински официален документ, изразено в придаване вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило.
Официалният документ е неистински с оглед на неговото авторство. Престъплението по чл.
308 НК е довършено със съставянето на неистинския документ, като съставянето на
неистинския документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК представлява първично обективиране
на конкретно писмено изявление. Същото се явява завършено със съставянето на
неистинския официален документ, който съдържа всички реквизити по чл. 93, т. 5 НК.
Видно от събраните по делото доказателства– заключенията по назначените по делото
съдебно-графологични експертизи, по безспорен начин е установено, че ръкописният текст
в Билет №34 - „Д. О. Х., №6, *** *****, 34, кв.№6 и парцел 9“ е изпълнен от подс. В..
Останалият текст в този документ е написан според вещите лица от друго лице, което не е
нито подс. В., нито подс. Х.. Според вещите лица заверен препис на „Билет за строеж № 34"
– в двете копия на билета, които са напълно идентични и са приложени към ДП се
установява, че ръкописните текстове са изпълнени от три лица, като от трето лице е изписан
текста в долната част „Вярно с оригинала, 23.02.2001 г. В. К....експерт Архив" и това лице
не е някое от лицата Д. О. Х. или М. А. В.. Подписът под текста, положен за вярност с
оригинала от името на служител от архива на Община Варна, според вещите лица не е
изпълнен от подс.Х. и не може да се отговори на въпроса дали е изпълнен от подс.В.. Съдът
възприема изцяло заключението по изготвената единична и тройни съдебно
криминалистични и почеркови експертизи, като обективно извършени, компетентни и
относими към предмета на делото и на тази основа изгражда изводите си. Видно от
заключението по назначената в хода на съдебното следствие такава ръкописният текст „Д.
О.Х.“ и адреса „******* №34“, цифрите „6“ и „9“ на следващия ред, а също и „Вярно с
оригинала“ в Билет №34 за строеж в гр. Варна, са изпълнени от подс. В., което обосновава
обективната съставомерност на деянието му. Нещо повече, видно от писмо от 07.09.2017г.
от Община Варна, в Архива на Общината по „Регистър за разрешено строителство в гр.
Варна“ не фигурира процесния билет №34 от 1968г., тъй като такъв е издаден, но на
13.02.1968г. и то по отношение на друг субект и друго местоположение. Такъв не е открит и
в регистрите на издадените разрешеия за строеж при Община Варна, Район Приморски. При
проверката било установено наличието на билет № 34 от 26.01.1968 г., с който на Х. Г. Х. се
позволява да извърши препокриване с подмяна на греди и цигли на покрив на къща. С
такова съдържание не бил открит и при проверка в Община Варна, Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“. В архива на Община Варна – „Регистър за
разрешено строителство в гр.Варна“ за 1968 г. не било налично Разрешение за строеж № 34
от 09.05.1968 г., а било налично такова с № 34 от 13.02.1968 г. , с което се позволява на ДСП
Булгарплод в района Държавен консервен комбинат Янко Костов да монтира 4 броя
железни навеси. Нещо повече, на ДП са налице писмени доказателства–/ нотариални актове/
установяващи правото на собственост върху процесния имот/ дворно място/ и постройка на
свидетелките М. П. и М. Н. от техните наследодатели. В показанията си същите установяват
начина, по който са разбрали за вписването на друг собственик, както и обстоятелството, че
след завеждане на дело в съда, имота им бил върнат. Липсата на документ/ Билет №34/ с
такова съдържание в Архива на Община Варна по категоричен начин опровергава
твърдението на подс. Х., че намерил инкриминирания документ „Билет №34“ в дома си и то
във вида, в който е бил представен пред съответните институции. Предвид горното съдът
намира, че правилно ВРС е приел, че от обективна страна подс. В. е осъществил деяние по
чл.308ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК и то в съучастие с неустановено лице. Този документ е
10
бил издаден с цел да бъде използван, а именно за удостоверяване на обстоятелствата, че на
посоченото в него лице- подс. Х. е било предоставено правото на строеж в гр. Варна, ул.
„*****“ №34. Тъй като в случая е засегнато изявлението на издателя на инкриминирания
документ, което е правно значимо с оглед претендиране право на собственост, то същият се
явява неистински, като автор на тази подправка е именно подс. В., обстоятелство
категорично установено чрез доказателствата по делото. От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс. В. е съзнавал, че съставя неистински официален документ, на който се
придава вид, че изхожда от друго лице, както и че върши това в съучастие с друго лице,
съзнавал е обществената укоримост и общественоопасния характер на деянието, разбирал е
неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял. По отношение
на престъплението по чл.309ал.1 във вр. с чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от НК, настоящият
състав счита, че правилно ВРС е приел наличието на обективна и субективна
съставомерност, основана на обективни факти, установени по несъмнен начин по делото. От
доказателствата по делото се установява, че подс. В. е преправил съдържанието на частен
документ Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, като чрез
манипулация в съществена негова част е внесъл поправка, изписвайки ръкописно данните за
лицето и парцела, а именно „Д. О. Х.“, „*** ***** 34“, „210“, „парцел“, „693“ , „Варна“.
Горното се потвърждава от заключението по единичната, допълнителна и тройна съдебно
графически експертизи, като вещите лица по същите са категорични, че това съдържание е
изпълнено именно от подсъдимия В.. Съдът възприема заключенията на вещите лица като
обективни и компетентни, а и същите кореспондират с писмените доказателстава по делото.
Видно от заключението по съдебно графическата експертиза на л.71 от ДП, т. 6 за
изготвянето на документа в този му вид е било извършено заличаване на данни от договора,
отнасящи се до името на ползвателя на отстъпеното право на строеж, и до имота, като на
тяхно място са изписани от подс. В. други данни отнасящи се до подс. Х. и за друг имот. В
експертизата и при разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило по какъв начин е
могло да стане заличаването на тези данни. Към материалите по делото е приложен
протокол №31 от 11.10.1957г., видно от който изпълкомът на Варненският градски народен
съвет е взел Решение №19 за отстъпване право на строеж на жилища върху държавни места,
но процесният имот не фигурира сред тях. В заключението си вещото лице хронологично е
описало по какъв начин технически е била извършена преправката, като това се
потвърждава и от вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие тройна
графическа експертиза. Горното по несъмнен начин установява факта на извършената
преправка в съдържанието на инкриминирания договор за остъпване право на строеж, в
който е променено съдържанието му, както и че това е направено от В.. Последният след
съставянето му го предоставил на подс. Х., за да го използва същият представяйки го пред
съответните институции, за да докаже, че за него съществува право на строеж върху
държавна земя. В конкретният случай съизвършителството между двамата подсъдими е
свързано с осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението последователно,
като същите са действали при общност на умисъла. При двуактните престъпления, каквото
безспорно представлява престъплението по чл.309ал.1 от НК, за наличието на
съизвършителство не е необходимо всеки от дейците да участва непременно и в двата акта
на изпълнителното деяние. Достатъчно е същите да са си разпределили ролите така че всеки
да участва поне в един от тях. В настоящия случай е налице именно такова разпределение
на ролите като подс. В. е преправил съдържанието на частния документ, като е внесъл
поправка в него, докато подс. Х. е използвал същия, за да докаже, че за него съществува
правото, обективирано в документа. Предвид горното настоящата инстанция счита, че от
обективна и субективна страна подс. В. е осъществил деянието по чл.309ал.1 от НК, като
сам е преправил съдържанието на документа, а след това го е предоставил на подс. Х. да го
използва. Именно с факта на използването му, деянието се явява довършено. Същият е бил
използван от подс. Х. пред Службата по геодезия, картография и кадастър и пред Община
11
Варна, за да се снабди той с необходимите документи – скица и данъчна оценка, като
посредством този договор, за чието съдържание е имал съзнание, че не съответства на
обективната действителност, той целял да докаже, че притежава право на строеж върху
държавна земя- парцел от 210кв.м., находящ се в гр. Варна. Деянието е осъществено при
условията на чл.26ал.1 от НК, тъй като частният документ с преправено съдържание е бил
използван на два пъти от подс. Х..
По отношение на обвинението по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал. 1 от НК спрямо подс.
В., съдът намира, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин, така както е приел и
първоинстанционния съд. Измамата е резултатно престъпление, тъй като вследствие на
въздействието върху пострадалия той извършва акт на имуществено разпореждане, което не
би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата и по
този начин претърпява имотна вреда. Престъплението е довършено с имущественото
разпореждане от страна на пострадалия, като същото може да бъде получено, както от
дееца, така и от трето лице. Видно от доказателствата по делото- показанията на св. М.,
дадени в на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда
на чл.281 от НПК, подс. В. се свързал с него и му предложил да закупи постройка, която
била изградена върху държавна земя. След като огледал имота, решил да го закупи, още
повече, че разбрал, че след това ще може да закупи и земята, която била държавна
собственост. Св. М. сочи в показанията си на ДП, че цялата документация била движена от
подс. В., на когото той платил възнаграждение. Със собственика се запознал в деня на
сделката, като твърди, че му заплатил и сумата по същата на ръка. Впоследствие закупил
земята от Областната управа и едва след това разбрал, че имота има собственици. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, дадени на ДП като обективни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото. Макар в съдебно заседание да заявява, че не си спомня
по какъв начин е разбрал за имота, сочи, че казаното от него на ДП е било по- близо до
случилото се и е така, както е било. Предвид горното съдът кредитира именно тези
показания с оглед на това, че периода, в който са били дадени от него е бил близо по време
до случилото се, когато спомените са били ясни. С оглед горното съдът намира за
установено, че именно подс. В. е предложил на пострадалия имота за продажба, като го е
уверил, че подс. Х. е негов собственик, че земята върху която е построена постройката е
държавна, като по този начин е възбудил заблуждение и поддържал у пострадалия. Това от
своя страна е мотивирало св. М. да го закупи и предаде продажната цена на Х.. Нещо
повече, видно от приложените по делото писмени доказателства, дворното място на
процесния имот е бил актуван като държавна собственост след изповядване на сделката
между Х. и М., а не към момента, в който е бил закупен от последния, така както е твърдял
подс. В.. Съдът намира, че престъплението е извършено от двамата подсъдими при
предварително сговаряне като за целта са извършени множество действия от тяхна страна
преди самото изповядване на сделката, изразяващи се в набавяне на нужните документи, за
да бъде изготвен нотариален акт за собственост на името на подс. Х., съгласно който
последният е бил признат за собственик на постройката. Общата цел на двамата подсъдими
е била този имот да бъде продаден и същите да придобият имотна облага. От горното
следва, че е осъществен квалифициращият признак предварително сговаряне, тях тъй като
решението за измамата е взето достатъчно време преди осъществяване на деянието, като
всеки един от дейците е имал възможност да са откаже от намеренията си. Налице е
причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е
настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от св. М., а
същият е бил мотивиран да се разпореди вследствие от неправилната представа, която
подсъдимите са формирали относно основанието на разпореждането. Следва да се
отбележи, че повдигнатото спярмо подс. В. обвинение е за измама по отношение на
постройката, намираща се в този имот и именно сумата от 9100лева, с която св. М. се е
разпоредил закупувайки същата е имотната вреда за него, респ. облага за подсъдимите, а не
12
сумата от продажбата на дворното място от Областната управа. Ирелевантно за
съставомерността на деянието на двамата подсъдими е дейността на различните държавни
институции, тъй като пропуските в нея не оправдават нечие неправомерно поведение,
възползващо се от административините неуредици и това да опрвавдава действията им.
Упреците на защитата към съответните институции в това отношение са основателни, но не
правят деятелността на подсъдимите законна.
Деянието по чл.210ал.1т.3 от НК е осъществено от подс. В. при пряк умисъл, същият е
съзнавал, че заедно с подс. Х. възбужда и поддържа заблуждение у св. М. и вследствие на
тези неправилно формирани представи, той се е разпоредил с имуществото си и по този
начин е претърпял имотна вреда. Деянието е осъществено и при наличието на специфична
користна цел – двамата подсъдими да набавят за себе си имотна облага. Следва да се
отбележи, че за съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е действително
реализирана. Съдът не кредитира защитната теза на подс. В., че подс. Х. му представил
чанта, в която открили документи, установяващи, че последният притежавал къща на
държавна земя. Противоречащо на доказателствата по делото е и соченото от двамата
подсъдими къде и по какъв начин са намерили инкриминираните документи, тъй като по
делото безспорно е установено, че документи с такова съдържание изобщо не са
съществували в правния мир, а така също и че приложените копия са преправени и
съставени от подс. В. и неустановено лице. Вещите лица по назначените експертизи са
установили горното обстоятелство по категоричен, а не вероятен начин, макар
представените такива да са били копия, посочили са технически по какъв начин са
извършени поправките в същите, поради което и не е било нужно назначаване на други
експертизи, още по- малко пък в европейски лаборатории. Подс. В. се е възползвал от
обстоятелството, че за имота на ул. „ *** *****“ №34 в службата по геодезия и кадастър не е
имало отразен собственик, като посредством съставения неистински официален документ
„Билет №34“ спомО.л Х. да се сдобие със скица за имота, знаейки, че той не е собственик на
постройката. Подс. В. и подс. Х. в обясненията си пред първоинстанционниясъд твърдят
обратното относно инкриминираните документи, но на първо място от приложените такива
по делото се установява, че на О.н Х. не е бил издаван „Билет №34“, такъв е бил съставен на
друг субект, а от друга страна, Договорът за отстъпване право на строеж безспорно е с
преправено съдържание, установимо и от Протокол №19 на Изпълкома на Варненския
народен съвет. Предвид горното правилно първоинстанционния съд е приел, че подс. В. е
осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.210ал.1т.2 във вр. с
чл.209ал.1 от НК. Деянието е осъществено от подс. В. и от субективна страна при пряк
умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че е
запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е, че вследствие на въздействието
върху пострадалия у него ще възникнат неправилни представи, предвиждал е, че вследствие
на тях М. ще извърши акт на разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо
имущество ще бъде увредено. Съзнавал е и че осъществява деянието в съучастие с подс. Х.,
като е налице и користна цел, тъй като е целял да набави за себе си и за подс. Х. имотна
облага.
При индивидуализация на наказанията на подс. В., съдът намира, че правилно ВРС е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало,
възстановяването на щетите от измамата, невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимия, неговата възраст, трудовата му ангажираност, продължителния период от
време от извършване на деянието до постановяване на обжалвания съдебен акт. Счита обаче,
че неправилно като отегчаващо такова е отчетена липсата на критичност, доколоко и пред
въззивната инстанция подс. В. е пледирал невиновност, което е негово право с оглед
осъществяване правото му на защита. Правилно е била отчетена степента на обществена
опасност на деянията с оглед размера на причинените вреди и сравнявайки ги с обичайните
престъпления от този вид. Съдът обаче счита, че в случая са налице, както многобройки
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК/ изброени по- горе/, от
които превес има продължителността на настоящото наказателно производство- повече от 6
13
години и половина /не по вина на подсъдимия/, поради което и най- лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко. Предвид горното настоящата инстанция
счита, че по отношение на същия при индивидуализация на наказанията за трите
престъпления следва да бъде приложен чл.55 от НК. По отношение на престъплението по
чл.308ал.1 от НК присъдата следва да бъде изменена като наказанието Лишаване от свобода
следва при условията на чл.55ал.1т.2 б. „б“ от НК бъде заменено с наказание Пробация,
включващо следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
с периодичност два пъти седмично за срок от 10 месеца; и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служгител“ за срок от 10 месеца.
По отношение на престъплението по чл.309ал.1 във вр. с чл.20ал.2 във вр. с чл.26ал.1 от
НК – при условията на чл.55ал.1т.2б. „б“ от НК наказанието Лишаване от свобода следва да
бъде заменено с наказание Пробация, включваща следните пробациотнни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от
10 месеца; и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служгител“ за срок от 10
месеца.
По отношение на престъплението по чл.210ал.1т.2 във вр. с чл.209ал.1 във вр. с
чл.55ал.1т.1 от НК, наложеното от първоинстанционния съд наказание следва да бъде
намалено от Две години на Лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.23ал.1 от НК за трите деяния следва да бъде определено едно общо
наказание на подсъдимия В. в размер на най- тежкото от тях, а именно Лишаване от
свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. С така определеното общо наказание и отлагане изпълнението на
същото съдът намира, че ще се потигнат целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36
от НК и ще се въздейства предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия в извършване
на други престъпления. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата на ВРС. В
останалата част същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за
отменяване на присъдата, на основание чл.334т.3, чл.337ал.1т.1, чл.338 от НПК, съставът на
Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 26.04.2022г. по НОХД №2689/2021г. по описа на РС- Варна,
досежно наложените на подс. М. А. В. в частта, с която:
- е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от
НК, като на основание чл.55ал.1т.2б.“б“ от НК ЗАМЕНЯ наказанието Лишаване от
свобода с наказание Пробация със следните пробациотнни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 10 месеца, на
основание чл.42а, ал.2т.1 от НК; и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служгител“ за срок от 10 месеца, на основание чл.42а, ал.2т.2 от НК.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.309ал.1 във вр. с чл.20ал.2
във вр. с чл.26ал.1 от НК, като на основание чл.55ал.1т.2б.“б“ от НК ЗАМЕНЯ
наказанието Лишаване от свбода с наказание Пробация със следните пробационни
мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично за срок от 10 месеца, на основание чл.42а,ал.2т.1 от НК; и 2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служгител“ за срок от 10 месеца, на основание
чл.42а, ал.2т.2 от НК;
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.210ал.1т.2 във вр. с
чл.209алл.1 от НК, като на основание чл.55ал.1т.1 от НК НАМАЛЯВА наказанието
Лишаване от свобода на ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯВА присъдата по НОХД №2689/2021г. по описа на РС- Варна и в частта за
14
определеното общо наказание на основание чл.23ал.1 от НК като ГО НАМАЛЯВА на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, чието изпълнение ОТЛАГА за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15