Мотиви към Присъда №391 от 24.10.2013 година, постановена по НОХД № 508/2013 година по описа на РС - Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против Н.А.Х. /N. A. H./, роден на *** година в гр.ххх, Сирийска арабска република, живущ в с.гр., сирийски гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 21.10.2012 година в района на 234 гранична пирамида, в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това, че деянието е извършено от подсъдимият с цел да получи закрила в Република България, подал е молба за такава закрила след като е влязъл в пределите на страната, прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото против него обвинение, но на основание чл.279, ал.5 от НК да не бъде наказван.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен защитник – адв. М.К. от АК – Ямбол. Служебният защитник на подсъдимия не оспорва, че подсъдимият с деянието си формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК. Намира, обаче, че е налице малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като се позовава на незначителна обществена опасност на деянието, предвид причините за извършването му, В случай, че съдът не възприеме изложените доводи за приложението на чл.9, ал.2 от НК, защитникът пледира приложение на чл.279, ал.5 от НК, а именно ненаказване на подсъдимия.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.А.Х. /N. A. H./ е роден на *** година в гр.ххх, Сирийска арабска република, живущ в с.гр., сирийски гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан,

В хода на ДП и в хода на съдебното производство подсъдимият не е представил документ за самоличност, поради което същата е снета по негови данни.

От изисканата и приложена справка от ДАБ при МС се установява, че подсъдимият е регистриран на 23.10.2012 година с ЛНЧ **********, като НУ. И.А. /N. I. A./.

Подсъдимият напуснал Сирия в началото на м. октомври 2012 година, като сирийски гражданин на име А. А. му съдействал да премине нелегално границата между Сирия и Република Турция. С автобус се придвижил до гр. Истанбул, където се запознал с лице на име Абу Фади. Това лице му предоставило СИМ карта и му указало да чака обаждане, за да бъде взет и откаран до границата с Република България. За услугата подсъдимият заплатил общо сумата от 1000 евро. След като получил обаждане по телефона от лицето Абу Фади, подсъдимият, съгласно дадените му указания, отишъл до автогара в гр. Истанбул, където се намирали и други лица, също възнамеряващи да преминават границата между Република Турция и Република България. Подсъдимият заедно с тези лица се качил на автобус, който ги откарал  в гр. Одрин. След това подсъдимият и лицата, с които пътувал от гр. Истанбул до гр. Одрин  били откарани с автомобил до гориста местност, след което лицата продължили да вървят пеш, водени от непознато за тях лице. Вървели около два часа, достигайки до 234 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол. Водачът се върнал обратно на турска територия, като указал на лицата посоката, която да следват, за да влязат на територията на Република България. Влизането през държавната граница подсъдимият осъществил на 21.10.2012 година. Последният, заедно с останалите лица продължили да вървят към вътрешността на страната, като по – късно били забелязани от местен жител, който сигнализирал граничните власти. На мястото, на което лицата били забелязани, пристигнал св.П. – ст. граничен полицай в ГПУ – Елхово, заедно със свои колеги. Подсъдимият се движил по път от с. Голям Дервент към с. Раздел, като самото задържане било извършено на около 2 -3 километра от с. Голям Дервент. При задържането подсъдимият не представил документ за самоличност.

Видно от обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по предвиденият в НПК процесуален ред, същият напуснал Сирия, поради това, че бил призован в армията, но подсъдимият не желаел да стори това, тъй като е трябвало да воюва срещу народа си.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимият Н.А.Х. /N. A. H./ не е осъждан.

От изисканата и приложена по делото справка от Държавна агенция за бежанците при МС на Република България, се установява, че подсъдимият е регистриран в ДАБ при МС на 23.10.2012 година , като от приложеното към справката  от ДАБ при МС Решение № 510 от 08.04.2013 година се установява, че на 22.10.2012 година с молба вх. № 8963, подсъдимият е поискал закрила в Република България. Молбата е подадена в ГПУ – Елхово и изпратена по компетентност на ДАБ при МС. Желанието за закрила било потвърдено с подадена втора молба вх. № 473 от 23.10.2012 година в ТЦ – Пъстрогор, на която дата подсъдимият бил регистриран като НУ. И.А. /N. I. A./, с ЛНЧ **********. Личните данни на подсъдимия били установени въз основа на подписана от него декларация по чл.30, т.3 от ЗУБ и представен в последствие документ за самоличнот  - лична карта, издадена в Сирия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля П., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля П. съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за извършеното деяние от обективна страна. Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Н.А.Х. /N. A. H./, регистриран в ДАБ при МС като НУ. И.А. /N. I. A./, с ЛНЧ **********, е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 21.10.2012 година в района на 234 гранична пирамида, в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед  държавата, от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля П. и самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните визови документи,  както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Н.А.Х. /N. A. H./, регистриран в ДАБ при МС като НУ. И.А. /N. I. A./, с ЛНЧ ********** за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Съдът намери, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимият. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на подсъдимият за осъществяване на деянието, както и предприетитие от него действия след незаконното му влизане на територията на Република България. Данни в тази насока се съдържат както в дадените от подсъдимият в хода на ДП обяснения, така и в мотивите на приетото от съда като доказателство Решение № 510 от 08.04.2013 година на ДАБ при МС, с което на подсъдимият е отказано предоставянето на статут на бежанец, но е предоставен хуманитарен статут. В хода на проведените интервюта с подсъдимият във връзка с подадените от него молби за закрила, същият е посочил, че до м. юли 2012 година е живеел заедно със семейството си в гр. ххх, Сирийската арабска република. През м. юли 2012 година жилището на семейството му било разрушено вследствие на бомбардировки на сирийската армия. След това семейството се преместило да живее в друго населено място. В последствие подсъдимият, който бил студент, решил да напусне Сирия, тъй като трябвало да постъпи в алмията. В интервютата пред ДАБ при МС подсъдимият посочил, че макар и да не бил получил повиквателна, съществувала реална възможност да бъде задържан от полицията във всеки един момент, за да бъде изпратен да отбива военна служба. Подсъдимият не желаел това, тъй като предвид политическата ситуация в страната е била налице реална опасност да бъде заставен да воюва срещу бунтовниците, в редовете на които били и негови родственици и близки. В хода на административното производство по предоставяне на закрила, подсъдимият посочил, че близките му също напуснали Сирия в края на 2012 година и към настоящия момент живеели в гр. Газиантеп, Република Турция. С цитираното по – горе решение, ДАБ при МС е отказала да предостави статут на бежанец на сирийският гражданин НУ. И.А. /N. I. A./, подсъдим в настоящото производство, като този отказ е мотивиран с това, че в Сирия, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение е наказуемо по закон и независимо от това дали военната служба е задължителна или не, дезертирането от нея се счита за криминално престъпление. Лицето, дезертирало или избягало от военна служба заради неприязън към нея или от страх от сражения, не е бежанец. В хода на производството пред ДАБ не е било доказано, че изпълнението на военната служба за подсъдимия би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите политически, религиозни или морални убеждения. Установено е било, че липсват посочените в чл. 8, ал.1 от ЗУБ  основателни опасения у подсъдимия от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Не е било установено и спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2 -5 от ЗУБ.

По смисъла на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по произход на подсъдимият – Сирийската арабска република. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с  ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.  Хуманитарен статут по смисъла на  чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай се установи, че подсъдимия  непосредствено след незаконното си влизане на територията на Република България е подал писмена молба за закрила, във връзка с която е започнала процедура по реда на ЗУБ пред компетентния орган, приключила към настоящия момент с предоставянето на хуманитарен статут на подсъдимия.

При преценката за приложимостта на материалноправната норма на чл.279 ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимият е напуснал страната си по произход – Сирийската арабска република, поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като физическо лице, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Ноторно известно на настоящият съдебен състав е, че в Сирия се води гражданска война и е налице  усложнена обстановка в държавата по произход на подсъдимия. От изнесените данни на ООН, към началото на 2013 година броят на загиналите надвишава 60 000 души, повечето от които цивилни, като в тези данни не е включен броят на хилядите лица, които са изчезнали, след като са били задържани. Ежедневно се съобщават за десетки нови жертви и ранени, както и за множество напълно разрушени населени места. От друга страна, ноторно известен е фактът, че гр. ххх, от където е и подсъдимият, е център на ожесточени сражения от м. юли 2012 година, като информацията, предоставяна от информационниагенции е да редица инциденти, свързани с убийства и наранявания на цивилни граждани, разрушения на обществени и частни сгради и материални щети. Именно в тази връзка, в препоръките си от месец декември 2012 година по отношение на бягащите от Сирийската арабска република лица, са и дадените от ВКБООН препоръки държавите да гарантират на същите достъп до международна закрила и свързаните с това права, включително закрила срещу връщане.  

Горното мотивира съда да приеме, че подсъдимият е извършил деянието по чл.279, ал.1 от НК – незаконно влизане през границата на страната ни, единствено с целта да потърси закрила на територията на страната ни, поради съществуващата в държавата му по произход реална опасност за живота му, вследствие на водената гражданска война.

Предвид на гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимият Н.А.Х. /N. A. H./, роден на *** година в гр.ххх, Сирийска арабска република, живущ в с.гр., сирийски гражданин, със средно образование, студент, неженен, неосъждан, с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от 23.10.2012г. като НУ. И.А. /N. I. A./, ЛНЧ **********, за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, на  основание чл.279, ал.5 от НК  вр. чл.27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България, вр. чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/15.10.1993г., в сила за Република България от 10.08. 1993г./,  не го наказа

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Районен съдия: