№ 671
гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901117 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ:
Й. П. АТ., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат
Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
С.Й. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат
Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
М. ЯС. СТ., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат
Десю Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, редовно призовано, представлява се от
юрисконсулт З., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Люб. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и
след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище
по проекта за доклад на делото.
АДВ. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
ЮРИСК. З.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба.
Поддържам писмения отговор. Запознат съм с проектодоклада и нямам
възражения по същия.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. Н.: Към настоящия момент не можем да постигнем спогодба.
ЮРИСК. З.: Към настоящия момент не можем да постигнем спогодба.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за
постигане на спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр.
чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който
е докладван с Определение № 1461/08.11.2021 година, както следва:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД от
Й. П. АТ., С.Й. С. и М. ЯС. СТ., действащи чрез процесуален представител
адв. В.Н., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за
осъждане на ответника да заплати сумата от по 250 000 лева на всеки един от
ищците, съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди,
вследствие смъртта на пешеходеца Я.С.А.в /съпруг на първата ищца и баща
на другите двама/, настъпила от причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с.
Гроздьово, област Варна, с участието на лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег.
№ ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане,
както и сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие направени разходи за
погребение, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.07.2017 год. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2017 год. в с. Гроздьово, обл.
2
Варна на бул. „Георги Димитров“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил
„Фиат Дукато“, с рег. № ********, управляван от Н.А.М. при нарушение на
правилата за движение по пътищата блъснал пешеходеца Я.С.А.в, който
пресичал пътното платно от дясно наляво и по непредпазливост причинил
смъртта му. След инцидента водачът на процесния автомобил напуснал
местопроизшествието. По случая е образувано ДП №3144/2017 год. по описа
на IV-то РУ-Варна и пр.пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП, като е
установено, че собственик и водач на процесното МПС е Н.М..
Производството било спряно първоначално, защото Н.М. бил в неизвестност,
впоследствие било възобновено и отново спряно, тъй като не са събрани
достатъчно доказателства относно авторството на деянието. След инцидента
пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД,
където му била поставена диагноза: съчетана травма, остър субдурален
хематом, без открита вътречерепна травма; контузия на мозъка, тежка степен;
мозъчен оток; състояние след краниотомия и евакуация на хематом; фрактура
на носни кости; фрактура на ребра от II-IX вдясно и X вляво; фрактура на VI,
VII вдясно; фрактура на дясна скапула; хемопневмоторакс вляво;
пневмоторакс вдясно; контузия на бял дроб; състояние след преврален
дренаж вляво. Въпреки проведенто интензивно лечение Я.А. починал на
26.07.2017 год., вследствие причинените при ПТП тежки травматични
увреждания. Конкретна причина за смъртта била мозъчна травма, изразена с
тежка контузия на мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в лявото
голямомозъчно полукълбо и развилият се кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка.
Преди смъртта си Я.А. бил в изключително добро здравословно състояние
и съжителствал под един пкрив с Й.А., която е негова съпруга и със С.С.,
който е негов син. Те били в изключително близки отношения на
разбирателство и обич, а синът му разчитал на неговите съвети и подкрепа.
Ищцата М.С. е дъщеря на пострадалия, с която също са били в много близки
отношения. Твърди се, че всички ищци изживяват много тежко смъртта на
Я.А. и към настоящия момент все още не могат да приемат случилто се,
поради което е справедливо да се присъди обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Относно ищецът С.С. се псочва, че е бологичен син на
починалия, но не е припознат от последния поради обективни причини.
Набляга на обстоятелството, че към момента на раждането му пред 1988 год.
3
родителите му живеели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, като през 1990 год. сключили граждански брак.
Посочва, че въведеният в законодателствто лимит на отгворност на
застрахователите до 5 000 лева е несправедлив и противоречи на българското
и еврпейскто законодателства, доколкото справедливостта не може да се
ограничава до определен размер, поради което и в настоящия случай същият
е неприложим. Излага се, че поради радствената връзка с починалия, ищците
попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като всеки от
тях е претърпал неимуществени вреди, за които справдлив размер се явява
сумата от по 250 000 лева, а за Й.А. се претендира и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 320 лева, съставляващи направени разходи за
погребение. Посочва, че водачът на процесния лек автомобил Н.М. попада в
кръга лица, чиято отговорност се покрива от застрахвка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица със срок на
дейдтвие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., сключена с ответното
дружество, а също така подчертава, че съгладно КЗ /чл. 477, ал. 2/ по тази
застраховка са застраховани освен собственикът на автомобила и ползвателят
и държателят, а също и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на МПС на законно основание. В тази връзка
псочва, че дори да не се установи, че Н.М. е прчинил ПТП-то, то който и да е
бил водачът на автомобила, той попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховката. Излага, че е предявил застрахователна претенция
пред ответника, като е представил всички изискуеми и относими писмени
доказателства, по която е образувана щета и по която застрахвателят изразил
становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение.
Твърди, че изискването за предявяване на претнция пред застрахователя за
доброволно изплащане на обезщетението като условие за допустимост на
иска срещу него е противоконституционно и противоречи на националното и
европейското законодателство, както и на основните принципи на правото.
Претендира се и законна лихва върху всяка от сумите, считано от смъртта на
починалия /26.07.2017 год./, а за имуществените вреди от 27.07.2017 год. до
окнчателното изплащане, както и направените съдебно-делводни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
така предявените искове по основание и размер. Прави възражение за местна
неподсъдност на спора, като се позовава на разпоредбата на чл. 105 от ГПК,
4
определяща подсъдността спрямо постоанния адрес, съответно седалището,
на ответника. Посочва, че седалището на ответнто дружество е гр. София.
Позовава се и на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според която
релевантно за определяне подсъдността е управлението и седалището на
юридическото лице, срещу което е заведен иска.
Наред с това навежда доводи за нередовност на исковата молба, като
изтъква противоречие с чл. 127, ал. 4 от ГПК, а така също и че ищците не са
навели достатъчно ясни фактически твърдения за определяне правната
квалификация на иска. Счита, че е налице необходимост да им бъде указано
да посочат дали претендират законна или мораторна лихва.
Прави възражение за спиране на произвадството на осн. чл. 229, ал. 1, т.4 и
т. 5 от ГПК, тъй като е налице преюдициално наказателно производство,
изходът на което ще има значение за правилното решаване на делто,
доколкото постановената от наказателния съд присъда ще има задължителна
сила за гражданския съд. По отношение предсавения от ищеца Констативен
пртокол за ПТП излага, че посочените в този документ обстоятелства
обуславят пряко решението по настящото дело, тъй като покриват елементите
на пораждащия отговорността на застрахователя фактически състав, поради
което и обуславят неговата отговорност. Посочва, че съдът не може само въз
основа на тях да разреши въпроса за наличие на престъпление и покрит
застрахвателен риск, поради което и е небходимо приключване на
наказателното производство. Посочва, че в гржданския процес не може да се
установява дали дадено деяние е престъпление, а това е в компетентнстта на
наказателния съд, както и че този факт може да се установява от гражданския
съд само когато не може да се установи по наказателен ред и е осуетено
потановяването на присъдата, което обстоятелство не е налице в настоящия
случай. Навежда доводи за липса на ПТП с участието на процесния
автомобил, като оспорва виновното поведение на застрахования водач.
Посочва, че тъй като не са налице доказателства за това обстоятелство, то е
възмжно с оглед голямото количество алкохол в кръвта на Я.А., същият сам
да се е ударил в спрялото МПС.
Наред с това оспорва представения с исковата молба Констативен пртокол
за ПТП по отношение на съдържанието му, като посочва, че той е изготвен от
лице, за което няма данни да е извършил оглед на местопроизшествие, както
5
и няма данни въз основа на какви документи е изготвен, поради което и
същият е неотносим към настоящото производство. Наред с това оспорва
отразеното в протокола обстоятелство, че пострадалият е бил блъснат именно
от процесното МПС. Посочва, че в него няма данни нито къде е настъпило
ПТП-то, нито обстоятелствата и причините, свързани с него, а така също и
неговият механизъм, поради което и не може да се установи по безспорен
начин настъпването на уврежданията.
Оспорва механизма на процесното ПТП, че псоченото от ищеца лице е
управлявало автомобила по време на инцидента, както и настъпването на
застрахователното събитие, обективиращо отговрността на застрахователя.
Оспорва наличието на валидно застрахователно провоотношение. Оспорва
вида и характера на уврежданията, както и причинно-следствената връзка
между деликта и претърпените неимуществени вреди, както и причинно-
следствената връзка между ПТП и травматичните увреждания и смъртта на
пострадалия. Оспорва и твърднията, че ищците са живели в едно домакинство
с пострадалия, както и твърденията им за особена близост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Излага, че
пострадалият е създал предпоставки за настъпването на ПТП и се е поставил
в опасност, като с поведението си е допринесъл за получените от него
наранявания, тъй като е бил силно опиянен с наличие на алкохол в кръвта
2.76 промила и се е движил по пътното платно в нарушение на разпоредбите
на ЗДвП. Посочва, че водачът на лекия автомобил не е превишил скоростта и
че фактът, че пешеходецът се е намирал на пътното платно доказва, че той не
е изпълнил задълженията си по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че
водачът на автомбила не е имал техническата възможност нито да забележи
намиращия се на пътното платно пешеходец, нито да избегне удара, а самият
пешходец е имал тази възможност и е можел да предотврати инцидента.
Посочва, че пострадалият е изкочил внезапно на пътното платно, с което
съществено е допринесъл за настъпването на произшетвието.
Оспорва, че ищецът С.С. е син на починалия, а в тази връзка и че се явява
правоимащо лице за водене на иска и за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди, като такова може да се получи само по изключение
при доказана особена близост. Прави и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като то не е
6
съобразено с критерия за справедливост. Посочва, че размерът на
обезщетението не може да бъде по-голям от 5 000 лева, като определен лимит
на отговорността. Излага, че позоваването на директива при спор между
частноправни субекти е недопустимо. По приложимостта на ТР №1/2016 год.
излага, че то не може да урежда заварени отношения и може да се прилага
единствено за права, които са възникнали след приемането му.
По отношение акцесрните претенции прави възражение за изтекла
погасителна давност, доколкото от началната дата, от която се претендират
до датата на исковата молба са минали повече от три години.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като се посочва, че те не са в
причинно-следствена връзка с ПТП, а така също счита, че извършените
разходи не са били необходими. Твърди, че ищцата изобщо не е заплатила
търсената сума, съответно не е направила посочения разход.
В срока по чл. 372 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба,
с която поддържат предявените искове, наведените в исковата молба
твърдения и направените доказателствени искания, а така също оспорват
направените от ответната страна възражения и оспорвания. По възражението
за местна неподсъдност на спора посочват разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от
ГПК, уреждаща особени правила по спорове за обезщетения по КЗ. По
възражението за спиране излага, че в случая приложение следва да намери чл.
124, ал. 5 от ГПК, която разпоредба дава възможност на гражданския съд да
установява престъпни обстоятелства в случаите, в които извършителят на
престъплението не е разкрит, какъвто е и настоящият. Счита, че доколкото
тази разпоредба позволява съдът да разгледа отделен иск за установяване на
тези обстоятелства, то с аргумент от по-силното основание може да се
произнесе в мотивите на решението по този въпрос. Посочва, че доколкото в
резултат на процесното ПТП за ищците са настъпили вреди, които
представляват покрит риск по застрахователната полица, то и отговорността
на ответното дружество следва да се ангажира без значение дали е налице
произнасяне на наказателен съд относно личността на делинквента. Наред с
това отбелязва, че личността на делинквента е ирелевантна, тъй като за
дължимостта на обезщетението е достатъчно наличието на валиден към дата
на ПТП застрахователен договор, сключен между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и застрахователя. Излага, че
7
доколкото не се очаква постановяването на присъда, спорът следва да бъде
решен въз основа на наличните по гражданското дело доказателства, като
вината на делинквента се предполага. По отношение редовността на исковата
молба счита, че същата е редовна, тъй като в нея са посочени всички факти и
обстоятелства, които се отнасят до настоящия спор, като подчертава че
посочването на правна квалификация не е задължителен реквизит на исковата
молба. Въпреки това като такава сочи чл. 432, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД. Противопоставя се на възражението за съпричиняване, като твърди, че
вината за инцидента е единствено на водача на лекия автомобил. Поддържа
твърденията, че ищците попадат в кръга на правоимащите лица. По
отношение на ищеца С.С. излага, че дори да не се установи кръвна връзка с
починалия, то те са поддържали изключително близки бащино-синови
взаимоотношения. Посочва, че възражението за прекомерност на
претендираното обезщетение също е неоснователно. Посочва, че към
настоящия момент минималните размери за обезщетения за имуществени
вреди са 2 100 000 лева, а за неимуществени и имуществени – 10 420 000 лева
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Счита, че
обезщетенията трябва да бъдат изплатени в пълния претендиран размер без да
се прилага лимит от 5 000 лева. По отношение претенцията за имуществени
вреди се излага, че Й.А. действително е направила посочените разходи, които
са в причинно следствена връзка с произшествието, довело до смъртта на
Я.А.. По акцесорната претенция посочва, че се претендира компенсаторна
лихва, като тя следва да се дължи от датата на деликта предвид
обстоятелството, че делинквентът би я дължал. В тази връзка излага, че тази
законна лихва следва да се включи в дължимата от застрахователя.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД депозира допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с
който поддържа въведените с първоначалния отговор възражения и
оспорвания. Посочва, че с неизпълнението на задължението по чл. 127, ал. 4
от ГПК ищците поставят съда в невъзможност да постанови законосъобразен
съдебен акт предвид чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК. Посочва, че от представените
от ищците доказателства не може да се установи механизма на процесното
ПТП.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
8
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищците по настоящото
дело да докажат активната си легитимация, като ищеца С.С. следва да докаже,
че е биологичен син на починалия, алтернативно да установи дълбока и
трайна емоционална връзка с него, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към
датата на ПТП – 21.07.2017 год., както и осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно наличието на противоправно
деяние, реализирано при управление на лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег.
№ ********, от което като пряка и непосредствена последица е настъпила
смъртта на Я.А., както и че в следствие на нея ищците търпят неимуществени
вреди в посочените размер и интензитет. Ищците следва да установят и така
посочения механизъм на ПТП, че са предявили претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ответното дружество, както и че последното е
постановило отказ по образуваната щета. Ищцата Й.А. следва да установи, че
действително е извършила разходите, за които претендира обезщетение за
имуществени вреди. По отношение на акцесорните искове за присъждане на
лихва върху обезщетенията следва да се установи, че ответникът е изпаднал в
забава и точният момент, в който това се е случило.
В тежест на ответника е да установи, наведените правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното
възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна
напочиналия, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
С оглед липсата на съвпадащи насрещни твърдения на страните, с
изключение на факта на подаване на застрахователна претенция и
постановяване на отказ от ответното дружество по нея, относим към
допустимостта на претенцията, не са налице безспорни и ненуждаещи се от
доказване факти.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдяните от тях факти и обстоятелства, с
изключение на ищецът С.С., който не ангажира доказателства за наличието
9
на биологична връзка с починалия.
СЪДЪТ докладва служебно изисканото и постъпило ДП № 3144/2017 г. по
описа на IV-то РУ – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо вх. № 25792/13.12.2021 г., изходящо от
IV-то РУ – Варна, в което е посочено, че исканото ДП № 3144/2017 г. по
описа на IV-то РУ – Варна е изпратено на Окръжен съд – Варна.
АДВ. Н.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи. Моля, да бъде приобщено като
доказателство по делото постъпилото ДП № 3144/2017 г. по описа на IV-то
РУ – Варна.
ЮРИСК. З.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи. Моля, да приобщите
към доказателствения материал и постъпилото ДП № 3144/2017 г.
Във връзка с предоставената ни възможност за ангажиране на гласни
доказателства, моля, свидетелят да бъде допуснат в режим на призоваване,
тъй като нямаме контакт с него, поради което, моля, да бъде изменен
режимът, при който е допуснат разпита на свидетеля С.Р.М., с ЕГН
**********, да бъде призован, като моля, съдът служебно да извърши справка
за постоянен и настоящ адрес на лицето.
Моля, също така, с оглед изясняване механизма на процесното ПТП, да
бъде призован посочения в констативния протокол с пострадали лица
свидетел М.Р.С., с ЕГН **********, който е посочен в протокола за ПТП като
свидетел на процесния инцидент. Считам, че с неговите показания би се
установил механизмът на настъпване на процесното прозшествие, тъй като
същият е много неизяснен в настоящото производство.
По отношение на вмененото ни задължение по реда на чл. 190 ГПК за
представяне на полица по застраховка „ГО“ на автомобилистите, не оспорвам
обстоятелството, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е
застраховател по застраховка „ГО“ на автоболистите за процесния автомобил
„Фиат Дукато“, с рег. № ********.
АДВ. Н.: Водим двама от допуснатите ни трима свидетели, като се
отказваме от разпит на третия. Не възразявам по направените от ответната
страна доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, като
10
предоставям на преценката на съда.
СЪДЪТ намира, че представените и допуснати до приемане писмени
документи следва да бъдат приети като доказателство по делото.
Следва да бъде приобщено и постъпилото ДП № 3144/2017 г. по описа на
IV-то РУ – Варна.
Следва да бъде уважено искането на ответната страна за изменения режима
на призоваване на допуснатия свидетел, както и следва да бъде уважено
искането за допускане до разпит при режим на призоваване на втори
свидетел, посочен от ответната страна.
С оглед изявлението на ответната страна, че не оспорва обстоятелството за
наличието на полица по „ГО“ по отношение на автомобил „Фиат Дукато“, с
рег. № ********, това обстоятелство следва да бъде прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба исковата молба писмени документи: постановление за
спиране на наказателно производство - 2 бр.; констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; протоколи за оглед на местопроизшествие - 4 бр.; лбуми - 2
бр.; съдебномедицинска експертиза; епикриза; история на заболяването;
съобщение за смърт; препис - извлечение от акт за смърт; удостоверение за
наследници; ,достоверение за съпруг/а и родствени връзки - 2 бр.;
удостоверение за сключен граждански брак; удостоверение за промени на
настоящ адрес - 2 бр.; удостоверение за промени на постоянен адрес - 2 бр.;
фактура; извадка от информационния регистър на ГФ за л.а. с peг. №
********; заявление за заплащане на застрахователно обезщетение;
допълнителни заявления - 3 бр.; писма, издадени от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" АД - 6 бр.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА служебно изисканото и постъпило ДП №
3144/2017 г. по описа на IV-то РУ – Варна.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че ответното дружество е застраховател по
полица „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „Фиат Дукато“, с
11
рег. № ********.
ИЗМЕНЯ определение № 1461/08.11.2021 г., постановено в
разпоредително заседание, в частта, в която на ответната страна е допуснат
един свидетел при режим на довеждане в лицето на съставителя на
констативния протокол, като ДОПУСКА лицето С.Р.М., с ЕГН **********
като свидетел при режим на призоваване.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБД „Население“ за постоянен и
настоящ адрес на лицето С.Р.М., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля и за извършване на
справката, в размер на 55,00 лева, вносими от ответната страна, в
едноседмичен срок, считано от днес и представяне на доказателства за
внасянето им.
ДОПУСКА на ответната страна до разпит при режим на призоваване
лицето М.Р.С., с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБД „Население“ за постоянен и
настоящ адрес на лицето М.Р.С., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля и за извършване на
справката, в размер на 55,00 лева, вносими от ответната страна, в
едноседмичен срок, считано от днес и представяне на доказателства за
внасянето им.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 25876/13.12.2021 г. заключение по
съдебнмедицинската експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, като сне самоличността й, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Г. Г., 52 години, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 291 НК, дала заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към вещото лице по съдебномедицинската
експертиза. Моля, да приемете заключението.
ЮРИСК. З.: Уврежданията по пострадалия в коя част основно са на тялото
по отношение счупванията на ребра и гръбначен прешлен?
12
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Тежките увреждания са в областта на гръдния кош и
главата, като в областта на гръдния кош са локализирани ляво странично и
съответно ляво, странично и централно.
ЮРИСК. З.: Т.е., да Ви разбирам, че уврежданията са в лява задна част на
тялото?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Да, така е, основно тежките. Едновременно с това
имаме и противоположни по предната част на тялото, където имаме рана в
областта над окото, охлузванията по коленете, също увреждания на ребра,
които са противоположно на тази зона, където са тежките увреждания.
ЮРИСК. З.: Уврежданията по пострадалия възможно ли е да бъдат
получени при удар в спряло превозно средство?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Това от медицинска гледна точка се изключва, тъй
като тежестта на тези увреждания, също така разместването на фрактурите на
ребрата и на гръбначния стълб оказват значително голяма кинетична енергия,
която няма как да се постигне от дори спъване и ускорение от самото тяло.
Освен това има и увреждания, т.нар. от общо сътресение на тялото, които са
описани като кръвонасядания в прикрепващия апарат на вътрешните органи
(особено на белите дробове), които също се дължат на тази голяма кинетична
енергия. Те израз точно на това общо сътресения от приложена по-голяма
кинетична енергия.
ЮРИСК. З.: Възможно ли е тези увреждания да са получени при побой?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Тяхната характеристика и разглеждането им в
съвкупност не съответстват на побой, т.е. на такива отделни нанесени удари с
юмруци или ограничени предмети.
ЮРИСК. З.: Нямам други въпроси към вещото лице по
съдебномедицинската експертиза. Моля, да приемете заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице,
13
платимо от внесения депозит и от бюджета на съда (издадени РКО за сумата
от 200.00 лева и от 200.00 лева – общо 400.00 лева).
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 257713/.12.2021 г. заключение по
съдебно- автотехническата експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, като сне самоличността му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Люб. М., 40 години, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Моля, да приемете заключението.
ЮРИСК. З.: Как е определена посоката на движение на процесния бус?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Посоката на движение е определена изключително
спрямо находките, които са установени по пътното платно, а именно: като
една от водещите е оставената, тя не е точно спирачна следа, а следа от
автомобилно колело при рязко изменение на траекторията му на движение,
като съответно тя се намира в лявата лента по посока на огледа. Т.е.,
разглеждайки лявата лента, тя е за движение на автомобилите, които напускат
селото в посока Варна. Това е посока категорично обратна на възприетата в
огледния протокол. Тази посока при движение на коректно поставен
автомобил в конкретния случай дава и конкретната следа, която е настъпила
при изменение на посоката му на движение към осевата линия. Т.е., при
извършване на спасителна маневра.
ЮРИСК. З.: Т.е., имало е спасителна маневра наляво, така ли да Ви
разбирам?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че е имало спасителна маневра, изпълнена
от процесния автомобил, която е била към осевата линия. Осевата линия я
коментирам, тъй като пътното платно е съставено от две протовоположни
пътни ленти за движение в противоположни посоки.
ЮРИСК. З.: Има ли данни и можете ли да кажете пострадалият към
момента на удара в процесния бус как се е движил спрямо него – насрещно,
странично, косо?
14
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че по-скоро може да се отчете като
застигнат от автомобила, като се има предвид травмите предимно в лявата
част и задна лява част на тялото, то следва той да е бил застигнат от
автомобила. А дали е имало и лека коса съставна е трудно да се ограничи
технически с категорична яснота.
ЮРИСК. З.: Взели ли сте предвид обстоятелството, че страничното
огледало е намерено на процесния бус е намерено на голямо разстояние в
обратното, в другото платно за движение и как то е попаднало там?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Нормално от техническа гледна точка е това
огледало да се плъзне по асфалтовото покритие, тъй като цялото огледало е
пластмасово, с голяма повърхност, челна, която е атакувана от вятъра.
Огледало е отчупено от местото си при засягане от тялото, т.е., в етапа на
отделяне на тялото от автомобила.
ЮРИСК. З.: Но то е отишло в съвсем друга противоположна посока на
твърдения от Ваша страна механизъм.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Няма противопоставяне на механизма. Огледалото е
отишло по посока на изменения вектор на движение на процесния автомобил
при отделяне на тялото. Т.е., тялото е било ударено, след което е настъпило
изменение в ляво на траектория на движение на автомобила и отделяне на
тялото, с последващо отделяне на огледалото. Огледалото е леко,
пластмасово, т.е. няма голямо съпротивление на пръзгане по пътното платно.
ЮРИСК. З.: Т.е., ударът е бил страничен за буса, а не централен, нали
така?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че ударът е бил предимно центарален, в
крайна дясна част на техническите размери на буса.
ЮРИСК. З.: Т.е., ако е централен в крайна дясна част дали е бил кос или
страничен спрямо тази част, за да може да отиде огледалото на 30 метра в
другото платно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Ударът за автомобила е в преден десен фар, преден
десен калник, съвсем леко засягащ предния капак. Т.е., за да имаме такава
конкретна деформация на калника, заснета в снимковия албум, ударът трябва
да е челен. А това, както казах и преди малко, след настъпване на удара е
изменена траекторията на автомобила. Именно поради този факт, тялото е
15
отхвърлено вдясно по посока на движение на автомобила, а не напред. Ако
ударът беше страничен, то тогава нямаше да имаме отхвърляне и на багаж,
който е носен от пострадалия, напред. Нямаше да има такова разпределение
на ръчен багаж.
ЮРИСК. З.: При такъв удар тогава не би ли следвало да има увреждане и
по предния капак на процесния бус, защото няма отбелязвания, а в нито един
от протоколите за вдлъбнитини по него?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Както е описано и в експертизата нямаме
разпределение към вътрешността на средната част на автомобила, което
конкретизира, че водещата сила на удара е била скоростта на автомобила, а не
скоростта на движение на пешеходеца. Т.е., в напречно направление,
пешеходецът не е имал голяма скорост на придвижване, която да позволи
неговото преместване при причиняване на деформациите по предната част на
автомобила средата, към манивелата на автомобила.
ЮРИСК. З.: Има ли данни по делото как е намерено тялото? Т.е., в какво
положение е било?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В огледния протокол и снимковия албум е записано
едиствено крайното положение на тялото с конкретизираните две петна с
червеникаво-кафява течност.
ЮРИСК. З.: Може ли да посочите в огледния протокол къде се съдържат
тези отбелязвания, защото аз не ги видях?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В самата експертизата има изнесен целия огледен
протокол. Аз казах, че съдя за позицията на тялото по петната от
червеникаво-кафява течност, които са намерени на тротоара по посока на
движение на процесния автомобил.
ЮРИСК. З.: Където е намерено тялото на починалия има ли данни?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Към първия протокол за оглед на произшествие, в
края на абзаца има съответно посочено „след капака вляво от левия ръб на
пътя, върху тротоара се видяха зацапвания с червеникава течност, в ляво от
пътя, на 59.2 метра и на 2.35 метра …“ Зацапванията са две, като едното е на
разстояние 57.6 метра.
ЮРИСК. З.: Няма данни зацапванията дали са от кръв или от нещо друго,
нали?
16
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Бих казал, че няма огледен протокол, в който по-
различен начин да е описано петното от кръв.
ЮРИСК. З.: Има ли значение евентуално как е било разположено тялото на
пострадалия, когато е било намерено. Аз за това и питам по отношение на
посоката на движение на процесния бус. Дали е отивал към селото, т.е., към
центъра на селото или е излизал от селото?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Това е по отношение на автомобила. Той
категорично се е движил от центъра на селото към изхода, към гр. Варна, като
се има предвид, че точката на ПТП-то е преди самата бензиностация, а тя е в
края на селото, по посока Варна.
ЮРИСК. З.: Няма данни, доколкото разбирам за посоката?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Категоричен съм, че от техническа гледна точка,
автомобилът се е движил в посока Варна. Не е приетата посока в огледния
протокол.
ЮРИСК. З.: А възможно ли е да е бил точно в приетата посока в огледния
протокол?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Тогава бихме разгледали хипотеза, спрямо която
автомобилът е навлязъл дълбоко в насрещната лента, а пешеходецът трябва
да е бил около осевата линия. Обаче тук, бихме разгледали огледалото като
един-единствен материал, който ще докажа такава теза, а всички други
разпределения на вещи и петна от кръв, не биха могли да бъдат отнесенени.
Тази хипотеза категорично технически не е възможна.
ЮРИСК. З.: Защото Вие не сте взели предвид при изготвянето на
експертизата местоположението на огледалото, което е единственият предмет
от буса, който е намерен на процесното произшествие.
По процесния бус има ли забърсвания от пострадалия?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Процесният автомобил е установен с липсващ
преден десен фар. Конкретните деформации в предна дясна част, деформации
на металната греда под пластмасовата предна броня и липсващо дясно
огледало. Конкрентните следи, които са доказали, че точно този процесен
автомобил е бил на местопроизшествието са именно липсващото огледало,
което е намерено на местопроизшествието и следата от предно дясно колело,
която е изследвана спрямо рисунъка на протектора и оставената следа в тази
17
засмолена ивица. Фарът не е открит на местопроизшествието.
ЮРИСК. З.: Фарът, доколкото разбирам от огледния протокол е намерен
в буса?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В буса са намерени документи, намерена е бутилка
алкохол и фар. Не мога да кажа кой ги е преместил, какво точно е намерено и
дали този фар е конкретно от този автомобил. Не е изследвано.
ЮРИСК. З.: При сблъсък на тялото във фар, защото ОК, ударът не е бил в
предната част, за да е смачкан капакът, при удар във фара, стъклата от фара
биха ли останали на произшествието и би ли имало стъкла?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Няма да има стъкла, тъй като фарът е изцяло от
пластмаса, като предната част е стъклопласт, прозрачен. Т.е., тези стъкла се
пукат, но не изпадат като отделни парчета. Изключително трудно е този фар
да бъде счупен и да се отделят конкретни фрагменти.
ЮРИСК. З.: Как е определена скоростта на процесния бус?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Скоростта е определена изцяло от методиката,
засягаща височината на достигане на главата на пешеходеца, при удар с
челната повърхност на буса.
ЮРИСК. З.: По делото има ли свидетелски показания, от които се
установява, че освен от удар по предното стъкло, е имало допълнителни
счупвания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: В огледния протокол няма детайлно описване, като
има описано, че има счупване на стъклото, но в снимковия албум се забелязва
конкретна деформация на стъклото със счупването му под формата на лъчи и
раздробяване на дясната част на предна дясна чистачка, които са абсолютно
характерни при удар на тежък, обемен предмет в чистачките.
ЮРИСК. З.: Бихте ли посочили как е бил самият механизъм, в смисъл
тялото е имало съприкосновение с фар, странична част, преден капак?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Както е описано в експертизата, изготвих описание
на тялото като от повърхности, които са били наранени с помощта на д-р Г.,
тъй като нямаше възможност да бъде отнесено по височина на тялото
съответните нанесени травми. След като извърших събеседване с нея по
отношение на ръста на пострадалия и на разпределението на травмите по
неговото тяло като позиция по височина и местоположение на тялото,
18
установих и описах в експертизата, която част от тялото с коя част от
автомобила е контактувала. Категорично, то е контактувало във височината
около фара, съответно, след което е имало леко лягане на тялото по горната
част на калника и удар на главата в стъклото. Както е описано в експертизата
нямаме конкретно дълготрайно носене на пешеходеца, както е при другите
ПТП-та, тъй като зацепната повърхност е много малка. Зацепната повърхност
при деформация на конкретния калник е в порядъка на около 5 до 6 см.
ЮРИСК. З.: Т.е. фарът е контактувал с торса на постарадалия?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Фарът съставлява в себе си, както къса и дълга
светлина, така и мигач. Т.е., той обхваща както повърхността на калника,
където е основният удар на пешеходеца, така и частта от капака. Именно
поради този факт фарът не е изпаднал при самия удар, а останал в обема на
автомобила. Защо е свален в последствие не мога да конкретизирам.
ЮРИСК. З.: Т.е. това означава ли, че фарът след като е контактувал с
торса е тялото е било в прикленало положение, в смисъл, защото като
височина на фара спрямо торса реално не се съответства, няма как да стане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Както е дадено, на стр. 7-ма, има съответно
изнесени, след като съм направил замервания на идентичен автомобил, има
направено замерване на каква височина са конретните точки от автомобила,
като три такива конкретни точки съм дал позиция на началната дясна част на
панорамния преден прозорец, на 1.3 метра височина от пътното платно;
височина на бронята в горната й част, където се допира до преден десен
калник 0.77 метра и височина на предната броня от пътната настилка, т.е. най-
ниската част на бронята – 0.28 метра. Съответно кръвонасяданията по
страничната част при лявото бедро са според доктора на 0.81 метра, което е
съпоставимо с втората констатирана от мен точка, която е броня и начало на
десен калник. Височината на пострадалия е 1.57 метра в изправено
положение. Дори да приемем, че той е имал някакво привеждане поради
носения ръчен багаж, съответно тази височина съответства категорично в
отношение удар спрямо стъклото, тъй като замерената височина от пътното
платно е 1.3 метра. Т.е., това е началото на стъклото. Ние имаме
концентрично начупване на стъклото с изходни лъчи, които са от 1.3 метра
нагоре. Т.е., за мен, категорично главата е контактувала. Именно поради този
факт съм изказал мнение, че тялото е било с дирекна поява на кръв по
19
повърхността. Предполагам, че е било на главата, за да има възможност да се
оставят две петна тротоарната повърхност, тъй като тялото не може да се
установи мигновено в покой. Т.е., имаме момент на падане и претъркулване
или суркане. В конкретния случай, смятам, че е било претъркулване, тъй като
при сурканията обичайно следите, които са заснемат от тази кафеникава
течност са провлачени. Тук нямаме провлачени следи.
ЮРИСК. З.: При изготвяне на експертизата не са взети предвид
параметрите, които са в огледния протокол и във фотоалбума, нали така, по
отношение на размера на вдлъбнатините по процесния бус, каквито се
съдържат във фотоалбума?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не бих казал, че не са взети предвид. Всичко е част
от механизма.
ЮРИСК. З.: На лист 3-ти от фотоалбума при огледа на процесния бус са
посочени параметри, т.е. има замерване за разстоянието между
вдлъбнатините.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Аз виждам един изцяло деформиран преден десен
калник, където не бих могъл да конкретизирам при повърхностно намачване
на ламарината коя вдлъбнатинка в коя част на тялото е била. Тези 25 см дали
са контактували в лакът или с ребрата.
Аз съм ги взел предвид, тъй като това е основната част на деформация на
автомобила. Но не бих могъл да ги отнеса към тялото. Това, което виждатена
снимката на първата страница, където се вижда рулетка, това е изцяло
повърхността на преден десен калник.
ЮРИСК. З.: Нямам други въпроси към вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза. Моля, да приемете заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото
лице по съдебно-автотехническа експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице,
платимо от внесения депозит и от бюджета на съда (издадени РКО за сумата
20
от 500.00 лева и от 200.00 лева – общо 700.00 лева).
ЮРИСК. З.: Оспорвам заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, като считам, че същото не е правилно и обосновано и възниква
съмнение за неговата правилност. От страна на вещото лице не са взети
предвис всички доказателства по делото, както протокола за оглед, така и
установените находки и фотоалбума. Няма абсолютно никакви данни по
делото за скоростта на движение на превозното средство, както и по
отношение на посоката му на движение. Дали е била от изхода на селото или
към центъра на селото, както и с каква скорост се е движил бусът. От страна
на вещото лице не е взето предвид основното доказателство по отношение на
механизма, а иначе местоположението на странично дясно огледало на
процесния бус, което би спомогнало за определяне както на посоката на
движение на буса, така и за скоростта му на движение. Считам, че при липса
на спирачни следи, както и на стъкла по пътното платно от фара на
превозното средство, липсва последователност на механизма за
съпрокосновение върху повърхностите на буса от страна вещото лице, като
от него се извеждат неподкрепени с писмени доказателства и находки по
делото, хипотези, поради което оспорвам заключението.
Моля, да допуснете повторна съдебно-автотехническа експертиза, тъй като
по делото има много несъответствия между заключението и дадените
разяснения в днешно съдебно заседание с доказателствата по делото, която да
отговори на същите въпроси като първоначалната и най-вече по отношение
предотвратимосттта на удара за водача на процесния бус, тъй като считам, че
това обстоятелство не е изяснено в настоящото производство.
АДВ. Н.: Възразявам да бъде допускана повторна съдебно-автотехническа
експертиза. Считам, че изслушаното днес заключение на вещото лице беше
пълно, обосновано и съобразено с всички доказателства по делото.
СЪДЪТ като взе предвид направеното от ответната страна искане, намира
същото за допустимо и с оглед оспорване на експертизата, следва да бъде
уважено.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА провеждането на повторна съдебно-автотехническа
21
експертиза по искане на двете страни, като вещото лице след като се запознае
с материалите по делото и след като извърши оглед на местопроизшествието
да даде заключение, като отговори следните въпроси:
1. Какъв е механизмът на процесното ПТП от техническа гледна точка, като
се посочи как е започнало, протекло и завършило?
2. Каква е причината за настъпването на инцидента от техническа гледна
точка?
3. По какъв начин се регулира движението на превозните средства и на
пешеходците на мястото на инцидента? Колко са лентите за движение във
всяка посока? Има ли мантинела, пътни знаци, както и каква е разрешената
максимална скорост в процесния участък? Вещото лице да отговори на
поставените въпроси като изготви скица.
4. Къде се е намирал пострадалият в момента на произшествието /на пътното
платно, на тротоара или на банкета/ и какво е било неговото положение
спрямо това на автомобила? Къде по дължината и ширината на пътното
платно е настъпил ударът, както и точно в коя част на МПС-то е бил?
5. Имал ли е техническа възможност пешеходецът да забележи автомобила и
към кой момент? Ако не е имал такава възможност, то каква е причината за
това?
6. Коя е задвижващата сила на удара и съществувала ли е техническа
възможност да бъде избегнат?
7. Имало ли е възможност ударът да бъде предотвратен, съответно ако да, то
от кого и при какви условия?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице, в размер на
700.00 лв., платими от ответната страна, в едноседмичен срок, считано от
днес, представяне на доказателства
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената повторна
съдебно-автотехническа експертиза Г.Й.Д., който да се уведоми за
поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на
дължимото по повторната съдебно-автотехническа експертиза
22
възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба
за вещите лица.
АДВ. Н.: Водим двама от допуснатите ни трима свидетели за разпит в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на ищцовата страна за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, намира, че следва да измени
постановеното определение относно броя на допуснатите на ищцовата страна
свидетели, с оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯ определение № 1461/08.11.2021 г., в частта, в която на
ищцовата страна е допуснато събирането на гласни доказателства чрез
разпита на трима свидетели при режим на водене, като в днешно съдебно
заседание следва да бъде извършен разпит на двама свидетели.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на ищците при
условията на водене, като сне самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛКАТА А.А. А., лична карта № ********, 62 години,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със
страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
СВИД. А. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Н.: Знам за катастрофата, в която
почина С.. Мен ме нямаше, когато е станал инцидента. Те са били някаква
сватба. С Й. бяха хубаво семейство. Децата си гледаше, ходеше на работа. Но
сега празници няма за тях. Събираха се преди, но сега не го правят. Й. е
самотна. Синът й е при нея, дъщеря и също е при нея. Има и внучета.
Познавам ги от 8 години. Много добър човек беше Я.. В момента те са
многто разтревожени. Всеки отиват към гробищата, даже и внуците ходят.
Обаче него го няма. Говорят си там, обаче кой ги чува. Никой не може да ги
чуе.
Преди инцидента дъщерята беше омъжена в Дъбравено. Селото е близо до
нашето и тя почти всеки ден беше при майка си и при баща си. Дъщерята
напусна мъжа си и сега тя пак е при майка си. Продължава си животът, но не
е както преди.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към сви. А..
23
СВИД. А. НА ВЪПРОСИТЕ НА ЮРИСК. З.: Не знам дали преди
смъртта на Я. дали майка му е починала.
ЮРИСК. З.: Нямам други въпроси към свид. А..
СВИДЕТЕЛЯТ А.М.Б., лична карта № ******** г., 54 години,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела със
страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Н.: Знам за катастрофата, в която
почина Я.. Него го познавам от преди 34-35 години. той не беше от нашето
село, но дойде да живее в него. След катастрофата той си отиде бързо.
Линейката го прибра. След инцидента ходихме да утешаваме семейството. Те
бяха в много тежко състояние. Мария получаваше припадъци, гълташе си
езика. Също и майка й. Викахме линейка и за тях. Това беше два дни, до
погребението. Те и до сега са в много тежко състояние. Не живеят както
преди. Където намираха работа на повикване, отиваха. Заедно живееха.
Много добро семейство бяха. Главата на семейството като я няма – много зле.
Познавам децата на Я.. Той се грижеше за децата си и те много се грижеша за
баща си. Бяха бедно семейство. И сега на това семейство много му липсва
бащата. Момчето, синът му, взема си една бира и отива при баща си на
гробищата, които са близко до тях, да споделя с баща си. В тяхното семейство
вече няма радост. Те вече не празнуват рождени дни. Нова година идва, пак не
празнуват. Всяка къща свети, тяхната – не. Тежко е, мното тежко е. Заедно
живееше с децата. М. малко се отдели от тях, към 4-5 години, но отиде в едно
близко село – Дъбравино. От 10 години тя е разведена и от тогава живее с
майка си и баща си в една къща.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към сви. Б..
СВИД. Б. НА ВЪПРОСИТЕ НА ЮРИСК. З.: Не знам дали на Я. майка
му е починала.
ЮРИСК. З.: Нямам други въпроси към свид. Б..
СЪДЪТ намира, че за изготвяне, изслушване и приемане на заключението
по повторната съдебно-автотехническа експертиза, производството по делото
следва да бъде отложено за друга дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И
24
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по повторната
съдебно-автотехническа експертиза ОТЛАГА И НАСРОЧВА
производството по делото за 08.02.2022 г. от 10.30 часа, за което ищците и
ответната страна уведомени в днешно съдебно заседание, свидетели и вещото
лице следва да бъдат призовани след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.26
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
25