НОХД № 116/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против подсъдимите И.Р.Г., Т.З.Н.,*** и С.С.И.
***, за престъпление по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК,
а именно затова, че на 06.02.2019г., около 21.30 часа, в с.Ивайло,
обл.Пазарджик, ***, в съучастие като съизвършители, са влезли в чуждо жилище - находища
се на посочения адрес къща, обитавана от Д.В.С., съсобствена между него и
сестра му А.В.П. ***, като са употребили за това сила /счупен прозорец/, деянието
е извършено нощем, от три лица и са били въоръжени: подс. Г. с пневматична
пушка кал. 5.5 № 0407-05053, подс. И. с нож, а подс. Н. с дървена бухалка.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда, като иска налагане на наказания
лишаване от свобода, което за Г. да бъде при режим на ефективно изтърпяване, а
за останалите двама да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимите Г. и Н. се явяват лично в
съдебно заседание, а подсъдимият И. не се явява. Производството против
последния е проведено в негово отсъствие. Тримата подсъдими се защитават от
служебен защитник в процеса. Г. и Н. не се признават за виновни по обвинението и дават обяснения по него.
Защитникът на подсъдимите пледира за постановяването на оправдателна присъда
спрямо всички, като излага подробни съображения в тази насока.
С
протоколно определение на съда от 22.06.2020г., двамата пострадали, посочени в
диспозитива на ОА – Д.В.С. и сестра му А.В.П., бяха конституирани като частни
обвинители в процеса против подсъдимите. В с. з. на 30.07.2020г. бе представен
и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт за собственост, от
който стана ясно, че инкриминираното с ОА жилище, което според повдигнатото
обвинение е предмет на престъплението, не е било съсобствено между Д.С. и
сестра му, а изключителна собственост на С.. По тази причина, с протоколно
определение на съда в същото с.з. бе отменено
протоколното определение от разпоредителното заседание за конституиране
на А.В.П. като частен обвинител. Останалият в процеса единствен частен
обвинител Д.С. бе представляван от повереник, който поддържа обвинението против
подсъдимите и пледира за тяхното осъждане с налагане на справедливи наказания
но без да конкретизира същите по вид и размер.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа
страна следното:
Към
инкриминираната св.Д.С. бил изключителен собственик на първия етаж от къща, находяща
се в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ***, а на втория етаж собственик била сестра му –
св.А.П.. Собствеността върху етажите всеки един от тях придобил, след като
извършили по нотариален ред доброволна делба на въпросната къща, останала им в
наследство от техните родители.
Около една година
преди инкриминираните събития св.С. живеел на семейни начала със св.Г.И., като
се помещавали на първия етаж от къщата.
Към
инкриминираната дата подсъдимите И.Г., Т.Н. и С.И. живеели и работели в
краварник, находящ се в края на с.Ивайло, обл. Пазарджишка.
След
като се запознала с подсъдимите, св.Г.И. напуснала св.С. и заживяла на семейни
начала с подс. И.Г., като обитавали стая в кравефермата. Това станало преди
инкриминираните събития.
На 06.02.2019г.
св.С. се обадил по телефона на св.Г.И. и поискал да се видят. Срещнали се в
центъра на с.Ивайло, след което отишли в дома му. Там говорели и се черпели с
алкохол. Св. С. искал И. да се върне в дома му и отново да заживее с него. След
като употребила немалко количество алкохол и била повлияна от него, св.И.
станала и казала, че се прибира при И.Г.. Св. С. обаче, който също бил повлиян
от алкохола, не бил съгласен с това, при което завързал със синджир И., около
двата крака и кръста и около дървен стол, на който тя седяла. След това й
казал, че няма да си ходи. В един момент св.С. излязъл от стаята и отишъл до
тоалетна, а св.И. успяла да вземе мобилния си телефон от масата. Позвънила на
подс. И.Г. и му казала, че С. я е завързал със синджир и не я пуска да си ходи,
като поискала от него да дойде и да я забере. В този момент подс.Г. бил в
кравефермата заедно с другите двама подсъдими, които също разбрали за молбата
на И.. Тримата незабавно тръгнали към къщата на св.С., като подс.Г. носел в
ръце собствената си пневматична пушка кал. 5.5 № 0407-05053, а подс. Т.Н. –
дървен кол с дължина около един метър. В този момент подсъдимите също били
употребили алкохол.
Пристигнали пред
къщата на С. около 21.30 часа. Подс.Г. прескочил дворната ограда и от
вътрешната страна отключил дворната врата. Другите подсъдими също влезли в
двора, след което тримата се насочили надясно от дворната врата и отишли до
входната врата за първия етаж на къщата. Там започнали да тропат и викат, като
искали Д.С. да им отвори. Последният обаче не им отворил, но като чул, че
тропат и викат отвързал от синджира св.Г.И. и я бутнал да легне на леглото в
стаята.
След
няколко минути подс. Г. се убедил, че С. няма да отвори входната врата, при
което дал въздушната пушка в ръцете на подс. Стахил И. и се насочил към лявата
странична част на къщата, гледано откъм улицата пред нея. Там се намирала
тераса към първия етаж на къщата, като подсъдимият Г. се покатерил на нея.
Другите двама подсъдими останали на алеята пред входната врата за първия етаж
на къщата. Подсъдимият Г. счупил стъклото на прозореца на вратата към въпросната
тераса, след което влязъл в необитаема стая, а от там отишъл до входната врата
на етажа и я отключил отвътре, след което в жилището влезли и другите двама подсъдими.
Веднага след това тримата отишли в стаята, в която били С. и И.. Подс. Г. вече
бил взел пушката си от подс. И. и демонстративно я държал пред С., като го
питал какво се случва, но последният мълчал. Питал го също какъв е този
синджир, който бил на пода до стола, с който преди това била вързана И., а С.
отговорил само, че това бил синджирът за кучето му. Веднага след това Г. казал
на И. да тръгва, при което тя обула обувките си, след което заедно с тримата
подсъдими напуснали къщата. Прибрали се в кравефермата, където легнали да спят.
Цялата
ситуация около пристигането на подсъдимите в къщата и влизането в нея, а след
това и излизането им заедно със св.И. била наблюдавана от сестрата на С. - св.А.П..
Тя в този момент се намирала в дома си в гр.Пловдив, откъдето също имала връзка
с монтираните около къщата охранителни камери за видеонаблюдение. П. незабавно подала
сигнал на тел. 112, който бил приет в 21:35 часа. След това се обадила втори
път в 21:41 часа, т.к. била недоволна, че все още на място не е пристигнала
полиция.
С
известно закъснение пред дома на С. пристигнали два полицейски патрула от РУМВР-Пазарджик
в състав от свидетелите Г.Т., И.Ф., Б.Г. и Р.П.. Пред тях св. С. разказал, че заради
жена бил нападнат от тримата подсъдими, които били въоръжени с пушка и бухалка.
Назовал ги поименно и казал, че живеят в кравефермата в края на селото. Полицаите
установили наличие на счупени стъкла на прозорец на вратата към терасата, които
били разпилени, както на самата тераса, така и вътре към стаята. След това полицейските
служители посетили въпросната кравеферма, като спрели пред портала й. Пуснали
светлинни и звукови сигнали от патрулните автомобили, но никой не се показал от
сградата. В двора на кравефермата имало няколко свободно движещи се лаещи кучета,
поради което полицаите не посмели да влязат и да отидат до самата сграда.
Във
връзка с описаното до тук, на 19.02.2019г., А. П. подала жалба в РУМВР-Пазарджик, след което било
отпочнато настощото наказателно производство.
Видно от
заключението на приетата по делото видео-техническа експертиза на вещественото
доказателство /ВД/ - 1 бр. компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителна
камера, което съдът цени като обективно и компетентно, компакт дискът - обект
на експертизата, има следните обозначения: „CD-R 52х Multispeed 700mb/80min”
марка „BARGES” и съдържа 1 (един) видеофайл записан в специализиран формат.
Прегледът на видеофайлът
е извършен с професионален видео редактор и специализирани криминалистически
програмни продукти за видео обработка.
Записаното
изображение е черно бяло, с резолюция 1080x1920 пиксела, с вкопирани в кадър
данни за дата, час и наименование на камера, без звук.
Видео файлът е
цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на
компютърна видео охранителна система. Не се установиха следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Таймкодът, вкопиран в
изображението не се прекъсва.
Файлът е
регистриран от 1 (една) камера, която обхваща в полезрението си фасада на
сграда, обстановката в дворно място, ограда с входна врата и улично платно. От
видео файлът са били извлечени снимкови кадри. Снимковите файлове са обработени
и допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор
за растерни изображения „Adobe Photoshop CS3“ и представени в приложение,
подредени в хронологичен ред и условно номерирани като ф.к. 1.1 - 1.93.
Видно от
заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза на ВД – 2 бр. компактдиска, съдържащ
аудиозапис на телефонни повиквания към тел. 112, текстовото съдържание на разговора, в първия
аудиофайл на I-я диск с обозначение - „06.02.2019 21.35.25 02.49 0879 898 563“
с обем 1,323 MB между оператор - жена от Районен център 112, Кърджали и моб.
тел. ***на лице от женски пол представила се като А.П. в 21.35.25 ч. на
06.02.2019 г. - обект на експертизата може да се види на стр. 3-та и 4-та на
настоящия протокол.
Текстовото
съдържание на разговора, във втория аудио файл на І-я диск с обозначение
„06.02.2019_21.41.17 01.40_***“ с обем 3,153 MB между оператор - жена от
Районен център 112, Кърджали и лице представящо се за А.П. с моб. тел. ***в
21.41.17 на 06.02.2019 г. - обект на експертизата може да се види на стр. 5-та
и 6-та на настоящия протокол.
Текстовото
съдържание на разговора, в първия аудио файл на ІІ-я диск с обозначение
„10.03.2019 17.39.56 01.36 ***“ с обем 0,751 MB, между оператор - жена от
Районен център 112 - Кърджали и лице представящо се за А.П. с моб. тел. ***в
17.39.56 ч. на 10.03.2019 г. - обект на експертизата може да се види на стр.
6-та на настоящия протокол.
Текстовото
съдържание на разговора, във втория аудио файл на ІІ-я диск с обозначение „10.03.2019
17.42.34 00.43 ОВ оператор към ***, с обем 1,345 MB между оператор - жена от
Районен център 112 - Кърджали и лице представящо се за А.П. с моб. тел. ***в
17.42.34 ч. на 10.03.2019 г. - обект наекспертизата може да се види на стр.
7-ма на настоящия протокол.
Текстовото
съдържание на разговора, в третия аудио файл на ІІ-я диск с обозначение
„10.03.2019 18.11.55 01.51 ***“, с обем 0,875 MB между оператор - жена от
Районен център 112 - Кърджали и лице представящо се за А.П. с моб. тел. ***в
17.11.55 ч. на 10.03.2019 г. - обект на експертизата може да се види на стр.
7-ма и 8-ма на настоящия протокол.
Тук веднага следва
да се каже, че разговорите, респ. аудио файловете на ІІ-я диск от датата 10.03.2019г.
са абсолютно неотносими към фактите, включени в предмета на доказване по
настоящото дело и по никакъв начин не допринасят за тяхното изясняване.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимите Г. и Н., изцяло от показанията
на свидетелите Г.И. /дадени от нея в съдебното следствие и тези от ДП, които
бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК/, Д.С., Г.Т.,
И.Ф., Р.П., Б.Г. /дадени от него в ДП и приобщени към доказателствения материал
по реда на чл.281 от НПК/, частично от тези на св.А.П., а също от писмените и
веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал, както и от
заключението на видео-техническа експертиза на вещественото доказателство /ВД/
- 1 бр. компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителна камера и заключението
на съдебно-техническа експертиза на ВД –
2 бр. компактдиска, съдържащ аудиозапис на телефонни повиквания към тел. 112.
Веднага следва да
се каже относно ВД – 1 бр. компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителна
камера пред дома на св.С., че в актуалната си съдебна практика ВКС налага
разбирането, че няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерите, а
това с пълна сила важи и за аудио-видеозаписите, да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109 ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията
за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал.
1 НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от
7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че
случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са
доказателствени средства по смисъла на чл. 125
и чл. 127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на
визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на
очертаните в чл.109 ал.1
от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в
закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат
да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за
разкриване обективната истина в процеса.
В Решение № 112 от
25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о. е пасочено, че: „Записите
от охранителните камери по естеството си представляват предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на
събиране и проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК.
В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е
бил предаден изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват
от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието.
Щом съгласно заключението на техническата експертиза изследваният предмет е
запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална
манипулация/намеса, той е необходим за
разкриването на истината и правилно е бил ценен от съдилищата като част от
доказателствената съвкупност”.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите Г. и Н. в частта им, в която отричат първият да е
проникнал в жилището на С. посредством взломяването на стъкло на врата на
терасата на първия етаж, а след това да е отворил входната врата отвътре и така
да е дал възможност на другите двама подсъдими да влязат. Твърдят, че когато
влезли в двора и започнали да викат и тропат по входната врата към първия етаж,
самият С. им отворил и те влезли. Твърдят също, че въпросното стъкло, което
според обвинението било взломено от Г., за да влезе в жилището, всъщност било
счупено много време преди това.
В тази им част техните
обяснения имат характер на защитна позиция и категорично се опровергават на
първо място от показанията на св. С., който е категоричен, че Г. проникнал в
жилището му именно след като счупил изцяло стъкло на вратата на терасата за
първия етаж. Той пояснява също, че въпросното стъкло действително било счупено
отпреди, но имало дупка с диаметър от около 20 см, през която обаче логично
човек не може да премине. Последното се установява и от показанията на св.И.,
която също сочи, че преди пристигането на подсъдимите в дома на С., по стъклата
в стаята с терасата към първия етаж имало дупки отпреди, но те били с диаметър
от около 25 см, а на самите стъкла били залепени плакати. Факт е, че св.И. в
своите показания заявява, че тя лично, преди появата на подсъдимите в стаята, в
която били със С., не била чула шум от чупене на стъкла, което може да се
обясни с това, че не помни добре всички събития от инкриминираната вечер. Както
поясни самата И., тази вечер тя била доста пияна, т.к. още през деня започнала
да консумира бира и принципно заяви, че е в състояние да изпие до 3-4 галона с
бира. Заяви също така, че за въпросната вечер някои неща помни, но други не,
което отново обясни с пияното си състояние в което се е намирала, особено след
като в нейно присъствие бе предявено ВД – 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от
охранителната камера и се извърши оглед на същото чрез възпроизвеждане на
записа. И. заяви буквално: „ … но както се вижда и на записа аз съм много
пияна“.
Твърденията на
двамата подсъдими в горния смисъл се опровергават в голяма степен и от
показанията на полицейските служители – свидетелите Г.Т., И.Ф., Б.Г., Р.П.,
които са категорични, че в една от стаите в дома на С. видели счупени стъкла,
които били разпилени по пода, както на терасата така и във вътрешността на
стаята. Действително те тогава не са били в състояние да установят с каква
давност е счупването, т.к. хигиената на етажа била доста занемарена. Показателно
е това, което заяви св.Ф.: „По-приличаше на сметище, отколкото на стая за
живеене“. Така или иначе обаче, като се насложат показанията на полицейските
служители към тези на св.С., може да се заключи категорично, че счупването на
стъклата е станало именно въпросната вечер и е било извършено от подс. Г..
Твърденията на
подсъдимите Г. и Н., че не първият е взломил процесното стъкло и влязъл в
жилището, а че самият С. им бил отворил входната врата, след като те викали и
тропали по нея, в най-голяма степен на категоричност се опровергават от едно
абсолютно безпристрастно и лишено от субективизъм доказателство. Такова се
явява ВД - 1 бр. компактдиск, съдържащ запис от охранителната камера, за което
видео-техническа експертиза дава категорично заключение, че няма следи от
манипулация. При предявяване на въпросното ВД в съдебно заседание и извършване
на оглед на същото чрез възпроизвеждане на записа, стана категорично ясно
следното:
В 21.13 минута от
записа се вижда как тримата подсъдими пристигат пред дворната врата на къщата
на С., като Г. е с видимо бели дрехи с качулка и държи пушка, а Н. държи дървен
кол. Тримата застават пред дворната врата на къщата, правят опит да влязат,
като след малко Г. прескача оградата и влиза в двора. Насочва се към дворната
врата, осветява по нея с фенер, след което отключва вратата.
В 21.15 минута от
записа всички подсъдими влизат в двора на къщата. Пръв върви подс. Г., който от
входната врата се насочва надясно, където се намира входната врата за първия
етаж на къща. Вижда се как тримата подсъдими стоят там, където би трябвало да
се намира входната врата на къщата. В един момент един от тях се връща и отива
надясно, където по сведения на подсъдимия Г. и пострадалия се намира терасата,
на която били счупени стъклата.
В 21.16 минута от
записа подсъдимият Г. отново се връща назад към входната врата и завива
надясно, след това стои на двора в кадър, държейки пушката.
В 21.17 минута от
записа подсъдимият Г. бута с ръка вратата в опит да я отвори, но безуспешно.
В 21.18 минута от
записа подсъдимият Г. прави опит да се покатери по стената на къщата.
В 21.19 минута от
записа подсъдимият Г. дава пушката си на подс.И., след което отива вдясно,
където се намира терасата, покатерва се по нея и излиза от кадър. Повече не се
появява в кадър, а останалите двама стоят на мястото, където се намира входната
врата за къщата. Докато стоят се вижда, че Н. държи дървен прът в себе си, а И.
някаква вещ, която може да се оприличи като нож, но не на сто процента.
Последният държи също така и пушката, дадена му преди това от Г..
В 21.21 минута от
записа се вижда как подсъдимите Н. и И. влизат през входната врата и излизат от
кадър.
В 21.28 минута от
записа се вижда как пръв от входната врата на къщата излиза подсъдимият Г.,
който държи пушката си и която преди това бе в ръцете на И.. Г. се насочва към
дворната врата, а секунди след него излиза Н., който придържа под лявата
мишница св.И. и върви непосредствено зад нея, а тя самата е с изключително
несигурна походка. Секунди след тях излиза и подсъдимият И., като всички
четирима излизат от дворната врата на къщата и тръгват по улицата, след което
излизат от кадър. Прави впечатление от записа и това, че тримата подсъдими също
са с несигурни походки, което е показателно, че както те, така и св.И., са под
влияние на алкохол. С такава несигурна тип „моряшка“ походка е и св.Д.С., който
се вижда на записа в 21.31 минута, когато излиза от входната врата на етажа си
и отива на двора, където малко по-късно пристигат полицейските служители, което
също сочи, че и той е бил под влияние на употребен алкохол.
От целия този запис
може да се обобщи, че след като подс. Г. е дал пушката в ръцете на подс. И.,
първият отива и се покатерва на терасата към първия етаж от къщата, след което
повече не влиза в кадър девет минути. След като Г. е излязъл от кадър, пред
входната врата за първия етаж стоят известно време другите двама подсъдими,
след което очевидно някой е отворил входната врата и те също влизат на етажа. Седем
минути след това тримата подсъдими, заедно със св.И. излизат през входната
врата и напускат къщата. Това иде да покаже, че Г. със сигурност не е влязъл в
жилището на С. през входната врата, а именно през вратата на терасата и то след
като е взломил стъкло. Показателен за това е и фактът, че когато се покатерва
на терасата Г. е без пушка, т.к. я е дал да я държи И., а след като излизат
през входната врата на етажа и напускат къщата, Г. държи пушката си, което
значи, че именно той е отворил отвътре входната врата, за да влязат Н. и И., точно
както свидетелства С., след което е взел пушката си и тримата са отишли в
стаята, където са се намирали И. и С..
Това е категорично
достатъчно да не се повярва на защитната теза на подсъдимите Г. и Н. в горния
смисъл. Още повече, че съдът съзря и доста разминавания в техните обяснения. Така
например Н. твърди, че докато тримата тропали по входната врата за първия етаж,
Г.Н. извикала три пъти отвътре за помощ. Такова нещо обаче Г. не съобщава, а И.
заявява, че няма спомен дали е викала за помощ. Също така в началото на
обясненията си Н. посочи, че когато тримата
влезли в стаята, И. все още била вързана на стола със синджир. Такова
нещо обаче Г. не твърди, а казва, че вече била отвързана и се намирала на леглото,
като синджирът бил на земята до стола. Това, че е била отвързана съобщава и
самата И., като сочи, че С. я бил отвързал и бутнал на леглото, когато разбрал,
че подсъдимите са пристигнали и тропат по входната му врата. Действително в
края на разпита си подс.Н. вече заяви, че когато влезли в стаята синджирът вече
бил отвързан от Г. и бил на земята, като поясни, че тогава бил пийнал и му било
замаяно, както сам се изрази. Вероятно с това си изтъкване на пияното състояние
Н. се опита да обясни противоречието, в което изпадна при даване на своите
обяснения относно това била ли е вързана все още или не И. при влизането на
подсъдимите в стаята. Друго противоречие между Г. и Н. се изрази в това, че
според последния въпросната вечер никой не е носел пушка, но пък самият Г.
призна това, а то се установява и от горекоментираното ВД, съдържащо видеозапис
от охранителната камера. Според Г. пък само той носел пушка, а другите двама не
носели нищо, но пък подс.Н. призна, че е носел дървен кол, а това също се
установи от видеозаписа.
Тези изтъкнати до
тук несъотвествия и противоречия дадоха на съда основание да не вярва на
подсъдимте Г. и Н., когато разказват как са се били развили събитията от
момента на пристигането им пред дома на С. и най-вече за това, че лично той им отворил
входната врата, а не че Г. е проникнал с взлом по описания по-горе начин.
В същото време
обаче, не може да не им се вярва относно причините, поради които са тръгнали, а
след това й влезли в дома на С., доколкото в тази им част техните обяснения не
се опровергават от никое друго пряко или косвено доказателство по делото, а
напротив.
Двамата сочат категорично,
че тримата с подс. И. тръгнали към жилището на С., т.к. преди това Г.И. се
обадила по телефона на подс. Г. и му казала, че С. я е завързал със синджир, не
я пускал да си тръгне, като поискала да дойде и да я забере. Това се
потвърждава на първо място от показанията на св.И., която също е категорична, че
след като С. я вързал, а по-късно излязъл от стаята, тя успяла да вземе
телефона си от масата и да се обади на Г., казвайки му горните обстоятелства. Телефонното
обаждане от И. на Г. се установява и от показанията на св.С.. Той също посочи,
че докато бил извън стаята чул Г. да говори по телефона, но не разбрал с кой.
След това я питал и тя му казала, че се обадила на „Д.“ /това е прякорът на
подс. Г./ да дойде и да я вземе. Според С. тогава Г. не искала да си ходи, но в
това негово твърдение няма никаква логика, т.к. ако не е искала, то не би имало
причина да звъни на Г. и да търси неговото съдействие, за да успее да си тръгне
от дома на С..
Фактът, че Г.И. се
е обадила на подс. Г. по телефона и му е казала, че е завързана със синджир от С.,
както и че той не я пуска да си ходи, се установява и от това, че ако горната
не се бе обадила, то тримата подсъдими обективно не биха могли да знаят, че тя
в този момент се намира в къщата именно на С., респ. да тръгнат натам.
Обстоятелството, че
когато И. се е обадила на Г., за да търси съдействието му, действително е била
завързана със синджир от страна на С., който не я пускал да си ходи, се
установи категорично от показанията горната в този смисъл, като те не се
опровергаха от никое друго доказателство. Напротив, подкрепиха се дори и от
показанията на самия Д.С.. Той призна, че е връзвал И. със синджир за стола, но
се опита да омаловажи стореното от него, като каза, че само я „избъзикал“
/както сам се изрази/ и че връзването било само за единия крак, след което й
казал: „От тук ако мръднеш, ще те изям“. Пояснява, че я вързал, за да я стресне
и тя малко да се уплаши, като в същия момент твърди, че тя тогава не искала да
си ходи. В това също няма никаква логика, т.к. ако наистина И. не е искала да
си ходи, то се поставя резонният въпрос - кое е наложило С. да я връзва,
стряска, да я уплаши малко и т.н. От репликата пък, която С. признава, че казал
на И. като я завързал в смисъл, че ако мръдне ще я изяде, може категорично да
се заключи, че тя наистина е искала да си тръгне от дома му, а той не я е
пускал, в какъвто смисъл свидетелства самата И.. Именно нейното желание да си
тръгне е било и причината след завръзването й, тя да се обади по телефона на
подс. Г.. С оглед на всичко казано до тук може изцяло да се вярва на заявеното
от св.И.. Първо - че е искала да си тръгне от дома на С., но той не я е пускал.
Второ - че е била завързана със синджир от него по описания начин. Трето - че
това поведение е станало причина И. да се обади на подс.Г., да му сподели, че е
завързана със синджир от С., който не я пуска да си тръгне и да поиска да
пристигне, и да я забере.
Всичко това пък от
друга страна напълно кореспондира с обясненията на подсъдимите Г. и Н., а в
тази им част, както вече стана дума, техните обяснения не се опровергават от
никое друго доказателство. Още повече, че когато пристигат пред къщата на С.,
подсъдимите не предприемат незабавно действия по проникване в жилището му. От
всички гласни доказателства, както и от ВД, съдържащо запис от охранителна
камера стана ясно, че първоначално тримата подсъдими няколко минути са тропали
и викали пред входната врата към етажа на С.. Това тяхно поведение разкрива, че
те са имали намерението да накарат последния да отвори вратата, а след това да
съдействат на И. да си тръгне. Едва след като е станало ясно, че С. няма да
отвори доброволно, подс.Г. е предприел действия по проникване в жилището с
взломяването на стъкла на врата към терасата на първия етаж.
Относно показанията
на св.А.П. – сестрата на С., следва да се каже, че голяма част от тях звучат
недостоверно и нелогично, като са очевидно неверни. В началото на своите
показания св.П. разказа подробно какво е било разположението на двора и къщата,
входните врати съответно за първия и втория етаж, както и на терасата, чиято
врата е била взломена. Разказа и как случайно е започнала да гледа охранителната
камера, при което видяла идването на подсъдимите и наблюдавала тяхното
поведение, а веднага след това подала сигнал на тел. 112. П. твърди също, че
веднага след като подала сигнала, се обадила по телефона на брат си и говорили,
като тогава чула думите на Г.И., която казвала на С. да не отваря, т.к. „той ще
ни изтрепе“, визирайки подс.Г.. П. сочи
също, че веднага след това И. взела телефона на С. и говорила с нея, като й
казала, че няма да отварят, т.к. той /визирала Г. – бел. моя/ е луд и ще ги
изтрепе щом е дошъл с пушка. Пак според П., когато тримата подсъдими влезли в
стаята, телефонната връзка с брат й не била прекъсната и тя чула, че Г. казвала
на подсъдимите, че се намира в къщата по собствено желание, че никой не я е
принуждавал да стои там и че не иска да си ходи в краварника.
Във всичко казано
до тук от П. няма никаква логика, т.к. ако то е вярно, то пък не би имало
никакво причина преди това И. да звъни на Г. и да иска съдействието му, за да
си тръгне от дома на С., който факт бе установен категорично, включително и от
показанията на самия С., досежно телефонното обаждане. Само това е достатъчно
показанията на П., в горния смисъл, да се изключат от доказателствената
съвкупност като недостоверни.
Друга причина за
това е и твърдението на П., че била видяла на камерата как Т.Н. сритал Г.И.,
както и че изкарването й от къщата станало с ритници. Това е категорично
невярно и се опровергава от горекоментираното ВД, съдържащо видеозапис от
охранителната камера, на което се вижда, че никой от подсъдимите не рита, бута,
дърпа и т.н. И.. Единствено подс. Н. я придържа с дясната си ръка под лявата й
мишница, очевидно воден от желанието да я предпази от падане в резултат на
пияното й състояние.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подсъдимите
И.Г., Т.Н. и С.И. не са осъществили от субективна страна състава на
престъплението по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Тримата
подсъдими не са действали с престъпен умисъл да нарушават неприкосновеността на
жилището на Д.С.. Деянието по чл.170 от НК от субективна страна се осъществява
само с пряк умисъл според константната съдебна практика – виж Решение № 232 от 3.VI.1980 г. по н.о.х.д. №
231/80 г., II н. о. и
Решение № 215/1978 год. по н.о.х.д № 187/87 год. на ІІ н.о. , а също и
според наказателноправната доктрина - виж „Престъпления против правата на гражданите” Университетско
издателство „Св. Климент Охридски” 1994 година , автор A.С., стр. 40 и
„Наказателно право на Р България – особена част”, издателска къща „Софи
– Р” 2002 година, автор А.Г., стр. 163-164.
Доколкото умисълът
на дееца се обективира с неговите действия, респ. бездействия, то за
осъществяването на престъпния състав на чл.170 от НК от субективна страна е
безусловно необходимо извършителят да има съзнанието че нарушава
неприкосновеността на жилището, влизайки в него по посочените в състава начини
и средства и да иска, т.е. да преследва
именно това.
В настоящия случай подсъдимите
не са имали престъпен умисъл, а са действали в условията на неизбежна отбрана
по смисъла на чл.12 от НК.
Няма съмнение, че след
обаждането от И. на Г. с молба да я забере, т.к. била завързана със синджир от С.,
който не я пускал да си ходи, тримата подсъдими са били абсолютно убедени, че
спрямо нея е било налице едно непосредствено противоправно нападение, което
дори се изразява в престъпление по чл.142а от НК – противозаконно лишаване от
свобода. Това нападение над И. не е било завършено, когато подсъдимите са
предприели влизането в жилището, макар че С. я е бил отвързал от синджира,
когато те започнали да тропат по входната врата. Дори да е била отвързана, И.
се е намирала под контрола на С., който я е бутнал на леглото и отказал да отвори
доброволно на тропащите по врата, респ. не е пуснал И. сама да излезе и да си
тръгне. Отделно от това посъдимите в този момент няма как да знаят обективно
дали все още И. е била завързана или не със синджира.
Известно е, че неизбежната
отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани
могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на
нападението. Законът предоставя право на отблъскване на това нападение не само
на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси
намесата на специализираните държавни и обществени органи.
В цялата хронология
на установените събития по настоящия казус, тримата подсъдими са предприели
действия да защитят личността и правата на другиго – Г.И., т.е. правото й на
телесен интегритет и на свободно придвижване. Действията са се изразили именно
в проникване с взлом в жилището на нападателя на И. – Д.С., с цел осигуряването
на свободата на горната. При това положение подсъдимите не са имали
задължението да сигнализират за нападението и да търсят съдействие на
правоохранителните органи. Както е известно институтът на неизбежната отбрана
не изисква защита да се изразява само в избягване на нападението или
отклоняване на удара. Допустимо е защитата да се изрази и в контранападение,
причиняващо вреди на нападателя, но в рамките на необходимите предели, т.е. за
преустановяване на започналото противоправно нападение, но без причиняване на
излишни или абсолютно ненужни вреди на нападащия. Поведението на подсъдимите,
респ. на Г., свързано с взломяването на врата към жилището и проникването
вътре, а след това проникването и на другите двама, за което по принцип
отговорност биха носели всички в съучастие, ако не действаха при неизбежна отбрана,
в конкретния казус е било абсолютно
съответно и в пределите на този институт. Това е така, защото предприетите от
подсъдимите действия с цел защита на нападната И. са били изцяло в рамките на
необходимите предели. С проникването с взлом в жилището на С. не него не са му
били причинени ненужни и излишни вреди, т.е. предприетите действия по защитата
са съответствали на характера и опасността на нападението, което пък както се каза
се е изразило в тежко престъпление против личността на И.. Дори хипотетично да
се приеме, че щом И., използвайки отсъствието на С. от стаята, е била в
състояние да вземе телефона си и да се обади, то тя е можела и да се отвърже от
синджира, респ. да избяга от нападателя си, то това пак не променя обстоятелството,
че подсъдимите са действали в условията на неизбежна отбрана, доколкото те не
са могли да съзнават горната възможност, още повече, че тя е била само
хипотетична.
Нещо повече, дори И.
въобще да не е била завързана от С. и той да не я е ограничавал да си ходи, но
в същото време да е заявила това на Г., то тогава тримата подсъдими отново не
би следвало да носят наказателна отговорност, т.к. биха действали в условията
на мнима неизбежна отбрана. Известно е, че при неизбежната отбрана има
действително нападение, а при мнимата неизбежна отбрана деецът е в грешка
относно действителността на нападението. Когато грешката е извинителна,
деянието, извършено при мнима неизбежна отбрана, не е престъпление, а случайно
деяние, защото няма елемента вина. Дали грешката е извинителна или не, се
решава за всеки конкретен случай. Това съждение бе направено само за пълнота,
т.е. ако бе възможно да се приеме, че И. е излъгала Г., че е вързана и С. не я
пуска да си ходи. Несъмнено е, че тогава подсъдимите биха били поставени в
условията на извинителна грешка относно нападението.
Същевременно обаче
в настоящия казус се събраха достатъчно неоспорими доказателства, че
нападението от страна на С. над И. е било реално и непосредствено, което е дало
правото на подсъдимите да предприемат действия по активна защита и да причинят
вреди на нападателя, изразяващи се в нарушаване на неприкосновеността на
жилището му, с цел освобождаване на държаната принудително там от негова страна
– Г.И..
В обобщение на
казаното до тук може да се заключи, че поведението на подсъдимите не е било
общественоопасно, а общественополезно, при което наказателна отговорност спрямо
тях не следва да бъде реализирана.
Предвид на всичко
това и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.12 от НК, подсъдимите бяха оправдани
по повдигнатото им с ОА обвинението по чл.170
ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно затова, че на
06.02.2019г., около 21.30 часа, в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ***, в съучастие
като съизвършители, са влезли в чуждо жилище, находяща се на посочения адрес
къща, обитавана от Д.В.С. и сестра му А.В.П.
***, като са употребили за това сила /счупен прозорец/, а деянието е извършено
нощем от три лица и са били въоръжени.
При този изход от
делото съдът постанови след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство - 1 брой пневматична пушка кал.5.5 № 0407-05053, находяща се на
съхранение в Служба КОС при РУ на МВР –
Пазарджик, да се върне на собственика И.Р.Г., а веществените доказателства 3
бр. компакт диска, находящи се в ДП, да останат по делото и да се унищожат
заедно с него при настъпване на законовите срокове за това, поради липсата на
съществена икономическа стойност.
Пак с оглед изхода
на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови разноските в размер
на 603.74 лв. за експертизи, да останат за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :