№ 13841
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110165870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Д. И. Д. срещу „фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 20.01.2021г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № 974436, съгласно който следвало да му бъде
предоставена сумата от 3100лв. за срок от 24 месеца, като следвало да върне общо
3813лв. при лихвен процент от 23% и ГПР 0%. Съгласно чл. 5 от договора, ищецът
следвало да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“ за обезпечаване вземанията
по кредита. На 07.05.2023г. между страните бил сключен анекс към договора, съгласно
който заемната сума се увеличава с 600лв. След сключване на договора, представители
на ответника се свързвали многократно с ищеца, като настоявали, че дължи освен
заемната сума, и още 1925лв. възнаграждение по договора за поръчителство, като
цялото му задължение възлизало на 5000лв.
Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на
евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен
договорът за гаранция/поръчителство. Посочва, че при сключване на договора за
потребителски кредит никъде не бил посочен какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество. Счита, че
предоставената му преддоговорна информация е невярна и заблуждаваща – никъде не
били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, нито пък било
посочено в ОУ, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредита. Твърди, че не е подписвал договор за гаранция и такъв не му
е предоставян. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – не съдържа начина
на изчисляване на ГПР и липсва ясно как е формиран същият. Поддържа, че е посочен
само ГПР от 0,00%, но в него не е включен договорът за поръчителство и другите
услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход
по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на
изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че
нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22
ЗПК.
В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е
нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство представлява условие за
1
отпускането на кредита.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласен за нищожен договорът за потребителски кредит № 974436/20.01.2021г.,
сключен между страните, а евентуално клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
по-горе договор за кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на
всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е
ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че
дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта,
които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да
са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за
кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни съображения за
неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни материалноправни разпоредби на
закона; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни
клаузи, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от
него или дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да
влияе върху съдържанието им/, както и всички обстоятелства, от които произтичат
възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за потребителски кредит № 974436/20.01.2021г. със
соченото съдържание.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане на СТЕ, която да отговори на поставените в
отговора на исковата молба задачи, следва да бъде оставено без уважение. Задача № 1
има изцяло хипотетичен характер; задача № 2 е ирелевантна за настоящия спор, тъй
като засяга други правоотношения, които не са с ищеца по делото. По задачи № 3 и №
4 няма спор между страните, че описаните документи са предоставени на ищеца, като
същите в еднакви екземпляри са представени и от двете страни на хартиен носител по
делото. Ищецът възразява срещу коректността (верността) на предоставената
информация, а не че не са му предоставени стандартен европейски формуляр, договора
за кредит и ОУ.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, без задача № 3 от
отговора, тъй като обстоятелствата, за които е поставена, следва да бъдат установени с
други доказателствени средства, доколкото не се изискват специални познания.
2
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2023г.
от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба под № 1 и 2 задачи,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ по задача № 3 от
отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пенка Делчева.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., от които 100лв.
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването и 200лв., вносими от
ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3