Р Е Ш Е Н И Е № 1436
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5390/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Младост 4 , бизнес
парк София, сгр. 14, депозирани против Е.А.Д.,
ЕГН **********,***.
Според изложеното, между страните имало
договор за кредитна карта под № ***, сключен като приложение към
друг такъв – с номер ***; и двата договора са от дата
16.03.2015г. По силата на договора за кредитна карта, на Д. била предоставена такава, с максимален
кредитен лимит в размер на 1000 лева, представляваща револвиращ потребителски
кредит. Д. преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2016
год., като към този момент дължала на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ сумата от
1480.95лв., от които главница в размер на 1014.30 лв.; договорна лихва за
периода от 01.09.2016 год. – 10.11.2017 год. в размер на 466.65 лв. и
обезщетение за забава в размер на 51.48 лв. от 10.11.2017 год. – 11.05.2018 год.
За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№ 5072/05.06.2018г., , издадена по частното гражданско дело №
9063 по описа на ПРС за 2018г.. Заповедта била връчена на длъжника редовно
и той възразил срещу същата по реда и в
срока по чл. 414 от ГПК; кредиторът , на което дружество са дадени указания по
реда на чл. 422 от ГПК , иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземането при горните
параметри, и да се присъдят сторените по делата разноски.
Ответникът не е
взел становище по допустимостта и основателността на иска, като единствено с
молба от дата 26.06.2019 год. е поискал правна помощ под формата на процесуално
представителство.
Водят се допустими
като установителни искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 240 от същия закон и чл.
86 от ЗЗД.
По същество,
съдът съобрази следното:
Представено е на л. 24 от делото „приложение
към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта
****“ което приложение носи собствен
номер **** и дата 16.03.2015г. Това
приложение обаче не е подписано от ответника; освен това е изходящ от ищеца
частен документи , при което не съставлява годно доказателство за наличието на договор между
страните за издаване и ползване на кредитна карта. Според чл. 12 от договора ****, кредиторът „може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 ( десет хиляди
) лева. Кредиторът ще издаде и
достави картата следу проучване на изпълнението на задължениета по договора за
кредит на Кредитополучателя. Във всеки случай, издаването на кредитаната карта
ще бъде не по – късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита. Ако в този срок не бъде издадена кредитна карта , настоящия раздел не
произвежда действие и ефект между страните“. Систематичното и езиково –
стилистично тълкуване на използваните
изрази сочи, че в този договор няма записани конкретни задължения на страните при или по повод
издаването на кредитна карта – използвани са условни наклонения, самото
издаване е предоставено на волята на кредитора ( „може“) и зависи от бъдещи събития. При липса на
определяне на съществен елемент на договора за кредитна карта – определена
парична стойност на кредита, очевидно е, че страните са допуснали в договор **** възможноста карта да бъде
издадена с предоставянето на паричен лимит, но са приели това предоставяне да се уреди с
отделен договор или с анекс към договора за кредит. Това не се е случило - приложението
****е неподписано. Това , че Д. е поканена с нарочна „последна
покана“ от дата 16.11.2017г.
да заплати процесните суми, също не води до извод
, че договор има – и поканата е изходящ от ищеца частен документ.
По делото
отсъства писмено удостоверяване на получаването на кредитна карта. Представено
е копие от договор със същата дата, 16.03.2015г. между ответника и трето на спора лице – банка
, за поддържане на разплащателна сметка , но и от него не личи нито това , на Д.
да е предадена кредитната карта ( като вещ), нито дали такава е издадена –
издаването на кредитна карта не е формулирано като отделен предмет на този договор.
Няма ангажирани свидетелски показания от
страна на ищеца, комуто е разпределена
тежестта да докаже реалното предаване на сумата от 1000 лева на длъжника, включително
чрез физическото предаване на картата. Договорът за заем, чията разновидност е
процесният такъв, е реален, съществуването му се предпоставя от предаването на
заемната сума от кредитодателя на кредитополучателя. В тази връзка, съдът и служебно е назначил счетоводна експертиза, която да
каже, дали Д. е получила ( усвоила )
сумата от 1000 лева от максимално
разрешения кредитен лимит, и да даде
заключение за структурата на дълга ( като се има предвид например , че
претенцията за главница надхвърля необяснимо максималния разрешен за усвояване кредитен лимит, но договорка за
револвиращ ефект на на договора не се твърди).
Експертиза не е проведена; ищецът
не е внесъл депозита за хонорар на вещото лице.
Разноските остават за сметка на ищеца.Ответникът
не е направил такива.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. № ***,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , ЖК Младост 4 , бизнес парк София, сгр. 14 , да се признае за установено
по отношение на Е.А.Д., ЕГН **********,***, че ответника дължи на ищеца суми
за реално изпъление по договор за
кредитна карта под № ***: общо 1480.95лв., от които главница в размер на 1014.30 лв.; договорна лихва
за периода от 01.09.2016 год. – 10.11.2017 год. в размер на 466.65 лв. и
обезщетение за забава в размер на 51.48 лв. от 10.11.2017 год. – 11.05.2018
год., като за тези суми е издадена заповед за изпълнение № № 5072/05.06.2018г.,
по ч. гр. д № 9063 по описа на ПРС за 2018г.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
Вярно с оригинала: Ц.В.