№ 149
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100508399 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, вх. № 08888 от 10.06.2021 г. по
описа на ЧСИ Г..Д, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу отказа за
намаляване на приетите разноски за адвокатски хонорар до сумата от 200.00
лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. за който отказ
дружество е уведомено със съобщение с изх.№ 07109/25.05.2021г. по изп.
дело № 20217810400409 по описа на ЧСИ Г..Д.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че процесното възнаграждение
не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело, произтичаща от обстоятелството, че едноличен
собственик на капитала на длъжника „Т.С.” ЕАД била Столична община, а
според практиката на ВКС общините били „сигурни платци“, както и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата
сума, които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвянето на
молба за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че
изплатил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Моли се, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде отменено като
незаконосъобразно и прекомерно разпореждането, за което дружеството е
уведомено със съобщение с изх.№ 07109/25.05.2021г. по изп. дело №
1
20217810400409, образувано по описа на ЧСИ Г..Д, с peг. № 781 на КЧСИ, с
което е разпореден отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение до
размера, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ( посл.
променена - ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.), а по отношение на
пропорционалните такси, както и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, да бъде решен
въпросът по същество.
Претендират се разноски в настоящото производство – за държавна
такса в размер съгласно Тарифата към ЗЧСИ, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателите по изпълнителното дело – Г.А.В., Д.Б.В. и Н.Б. В. са
депозирали писмени възражения, с което оспорват жалбата и молят съда да я
остави без уважение. Претендират разноски в настоящото производство.
Частен съдебен изпълнител Г..Д, подробно в представените мотиви, е
изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Изпълнителното дело № 20217810400409 по описа на ЧСИ Г..Д, с рег.
№ 781 на КЧСИ, е образувано по молба от 29.04.2021 г. на Г.А.В.,
представлявана от адв. Й.В. П., на Д.Б.В., представлявана от адв. Н.С.Р. и на
Н.Б. В., представлявана от адв. М.В.П., срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 22.04.2021 г., издаден от Софийски районен съд по гр.д.
№ 24112/2017 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател „Т.С.“
ЕАД е осъден да заплати на всеки от взискателите сумата от 5,91 лв.,
представляваща разноски по делото. В молбата взискателите са посочили
изпълнителен способ – запор по банковите сметки на длъжника, като на ЧСИ
са възложени всички действия по чл. 18 и чл. 19 от ЗЧСИ.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени
пълномощни в полза на адв. Й.В. П., в полза на адв. Н.С.Р. и в полза на адв.
М.В.П. за процесуално представителство на взискателите по изпълнителното
дело, три броя договори за правна защита и съдействие от 26.03.2021 г., със
страни: взискателя Г.А.В. – клиент и адв. Й.В. П.; взискателя Д.Б.В. – клиент
и адв. Н.С.Р.; взискателя Н.Б. В. – клиент и адв. М.В.П..
В трите договора, в раздел „Договорено възнаграждение“ е посочено, че
за осъществяване предмета на договора, клиентът заплаща на адвоката
възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Посочено
е също, че така уговореното възнаграждение е заплатено при подписване на
договора, който изпълнява функцията на разписка за платената сума.
Със запорно съобщение от 29.04.2021 г. до „Общинска банка“ АД, ЧСИ
2
е наложил запор върху всички вземания на длъжника „Т.С.“ ЕАД.
Със съобщение от 10.05.2021 г. до „Общинска банка“ АД, ЧСИ е
уведомил същата банка, че вдига запора върху всички вземания на длъжника
„Т.С.“ ЕАД.
С уведомително писмо, постъпило в регистратурата на ЧСИ на
11.05.2021 г., „Общинска банка“ АД, е информирала ЧСИ, че в изпълнение на
изпратеното запорно съобщение, от банковата сметка на длъжника Т.С.“
ЕАД, с платежно нареждане от 07.05.2021 г., Общинска банка е превела
изцяло дължимата сума в размер на 1467,68 лв., като към уведомителното
писмо е приложено копие от платежно нареждане от 07.05.2021 г.
На 17.05.2021 г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за
доброволно изпълнение изх. № 06200/29.04.2021г., в която е посочен и
размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това
число сумата от 1200 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
По повод последното длъжникът „Т.С.” ЕАД е сезирал ЧСИ Г..Д с
възражение, вх. № 07849/21.05.2021 г., с която отправя искане за намаляване
на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради
прекомерност до минимално определения размер в Наредбата, както и
размера на пропорционалните такси.
По така постъпилото възражение ЧСИ се е произнесъл с постановление
от 25.05.2021 г., с което е намалил размерът на адв. хонорар по изп. дело от
1200 на 600 лв., както и размера на таксите на ЧСИ от 261,77 лв. на 190,13 лв.
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен на
жалбоподателя на 02.06.2021 г., а жалбата е с вх. № 0888/10.06.2021 г.,
подадена по пощата на 09.06.2021 г. /пощенското клеймо е нечетливо, на
съдът намира, че ясно се откроява цифрата „0“, като първа цифра от датата,
поради което приема, че датата на пощенското клеймо е 09.06.2021 г.,
доколкото датата, на която е ригистрирана жалбата при ЧСИ е 10.06.2021 г./ и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – Постановление
относно разноските от 25.05.2021 г., постановено по изп.д. №
20217810400409.
По основателността на жалбата
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
3
Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай разноски не
следва да бъдат присъждани в полза на взискателите, с оглед
обстоятелството, че в представените договори за правна защита и съдействие
от 26.03.2021 г. не е изрично отразено, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата
на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай в представените три броя договори за правна
защита и съдействие не е посочено по какъв начин е заплатено уговореното
адвокатско възнаграждение – посочено е само, че „така уговореното
възнаграждение е заплатено при подписване на договора, който изпълнява
функцията на разписка“, т.е. липсва изрично отразяване в договора, че
възнаграждението е заплатено в брой.
В тази връзка неправомерно ЧСИ Г..Д с постановление за приемане на
разноски по изпълнението, обективирано в Покана за доброволно изпълнение
с изх. № 06200/29.04.2021 г. по описа на ЧСИ Д., е приел като разноски по
изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
С оглед изложеното, ЧСИ не е следвало да начислява разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, като постановлението за
разноските, обективирано в Поканата за доброволно изпълнение с изх. №
06200/29.04.2021 г. по описа на ЧСИ Д., в частта, в която са приети разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. по изпълнителното дело,
следва да се отмени.
Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се
начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското
4
възнаграждение. При това положение следва да бъде определена такса по т.
26 от ТТРЧСИ, в размер на 30 лв.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесното
изпълнително действие е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за разноски настоящият съдебен състав
съобразява и изцяло възприема формираната съдебна практика на Върховния
касационен съд, според която в производството по разноските страните не си
дължат разноски, тъй като в такова производство - относно дължимостта и
размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски, а разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в този
случай (виж определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
ВКС, IV г.о.; определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
ВКС, IV г.о.).
По изложените съображения съдът оставя без уважение исканията на
жалбоподателя /длъжник/ и на взискателите за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 25.05.2021 г., постановено по
изпълнително дело № 20217810400409 по описа на ЧСИ Г..Д, рег. № 781 на
КЧСИ, с което по възражение вх. № 07849/21.05.2021 г., депозирано от „Т.С.“
ЕАД, е намален размерът на адвокатския хонорар от 1200 лв. на 600 лв., както
и размерът на таксите по ЧСИ от 261,77 лв. на 190.13 лв. като вместо това
постанови:
ИЗМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в Покана за
доброволно изпълнение, изх. 06200/29.04.2021 по описа на ЧСИ Г..Д, като го
ОТМЕНЯ в частта, в която са приети разноски за адвокатски
възнаграждения в размер на 1200 лв. по изп.дело № 20217810400409 по описа
на ЧСИ Г..Д, рег. № 781 на КЧСИ, и
ОПРЕДЕЛЯ размер на такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20217810400409 по описа на
ЧСИ Г..Д, рег. № 781 на КЧСИ, в размер на 30 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
за присъждане на разноски в производството по ч. гр. дело № 8399/2021 г. по
-ви
описа на Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Г.А.В., ЕГН *********, на
Д.Б.В., ЕГН *******, и на Н.Б. В., ЕГН *******, за присъждане на разноски в
производството по ч. гр. дело № 8399/2021 г. по описа на Софийски градски
-ви
съд, ГО, І въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6