Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260935                                 20.10.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети август през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 5114 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че е предоставил на ответника парични средства по договор за кредит. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми, след което ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По същите е било образувано приложеното частно гражданско дело, с което заявлението по чл.417 ГПК било уважено. Поради постъпило възражение по чл.414 ГПК се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи по заповедта за изпълнение както следва: 7902,05лв.  главница, 3059,65 лева договорна лихва от 05.04.2018г. до 06.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 519,46 лева за времето от 05.04.2018г. – 14.11.2018 г. В условията на евентуалност - ако искът за установяване на вземането бъде отхвърлен, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено лицето длъжник да върне сума 3524,79 лева, която представлява падежирала главница за периода 05.11.2019г. – 05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху нея считано от подаването на исковата молба. Евентуалното искане се поддържа в случай, че не бъде установено наличие на предсрочна изискуемост.

Ответникът М.М.К. счита, че исковете са неоснователни. Прави възражение за недействителност на сключения договор за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7 - т.11 от ЗПК. Освен това счита, че е налице недействителност и поради нарушения на чл.11, ал.2 ЗПК.

Съдът намери за установено следното:

На 29.08.2017г. между ищеца и М.К. бил сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя сумата 7000 лева с краен срок на погасяване 05.09.2020г. Определен бил годишен лихвен процент 27,09% и годишен процент на разходите 41,80% /лист 5,6/. В договора било уговорено и сключване на застраховка, като премията към същата била за сметка на кредитополучателя и възлизала на 982,80 лв. Тази сума била предоставена също като част от кредита и включена в общата му стойност. Уговорено било също, че К. дължи еднократна такса  за оценка на риска в размер на 957,94 лв., която се финансирала от кредитора и се връщала от потребителя с месечните вноски, съобразно погасителния план. Кредитът следвало да се погаси на 36 равни вноски от по 365,43 лв. всяка. Съгласно чл.16.2 от договора в случай на частично или пълно просрочване на три поредни месечни вноски, цялото задължение ставало предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни вноски. От тази датата започвала да се начислява законната лихва за забава върху цялото просрочено задължение / лист 7/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че заетата сума е била преведена по сметка на ответника на 29.08.2017г. Той извършил плащания възлизащи на 2225,70 лв., които били осъществени в периода от 17.11.2017г. до 11.04.2018г. С тях били погасени главница в общ размер 1038,69 лв. и договорна лихва в размер 1155,34 лв. / лист 104/.

На 05.10.2018г. лично на длъжника било връчено писмо съдържащо уведомление за това, че считано от 06.06.2018г. задължението му по кредита е станало предсрочно изискуемо поради неплащане на три поредни погасителни вноски дължими на 05.04.2018г., 05.05.2018г. и 05.06.2018г. /лист 17 и 18/.

На 28.11.2018г. банката ищец е подала срещу М.К. заявление по чл.417 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 18879/2018г. по описа на Пловдивския районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено ответникът да заплати следните суми: 7902,05лв. главница; 519,46 лв. обезщетение за забава от 05.04.2018г. до 14.11.2018г.; 3059,65лв. договорна лихва от 05.04.2018г. до 06.06.2018г., както и законната лихва върху главницата за времето от 27.11.2018г. до окончателното изплащане, 226,62 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Издаден бил и изпълнителен лист за вземането.

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /28.11.2018г./ непогасените задължения по договора за кредит са общо 10842,55 лв. от които: 7902,05 лв. главница; 3059,65 лв. договорна лихва / включително предсрочно изискуема/; 519,46 лв., законна лихва за периода от 05.04.2018г. до 14.11.2018г.

В т. 3 от заключението вещото лице сочи, че на 19.09.2017г. е бил извършен превод на премиите по сключени от кредитополучатели договори за застраховка, като в общата сума е включена и тази, фигурираща в договора за кредит на ответника К. – 982,80 лв. / лист 105/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Установява се от заключението на експертизата, че е налице просрочие от страна на ответника, като не са били заплатени три вноски дължими датите 05.04.2018г., 05.05.2018г. и 05.06.2018г. Следователно за банката е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Изпратено е съобщение за предсрочната изискуемост, което било лично получено от длъжника.

            Неоснователно е възражението на ответника относно недействителност на договора, поради това, че текстът му бил изписан с шрифт по-малък от 12 пункта. На първо място, не се събраха доказателства това какъв размер е шрифтът, а на второ – съдът счита, че само по себе си изписването на текста с по-малък шрифт, не е достатъчно да обоснове извод за наличие на предпоставките на чл. 22 ЗПК. Според тази норма недействителността се свързва с неспазване изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК. Последната сочи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. Съвкупността от тези изисквания е подчинена на целта кредитополучателят да е разбрал смисъла на поеманите от него задължения – в този контекст следва да тълкува изискването за яснота и разбираемост на съдържанието. От това не следва обаче, че формалното нарушаване на който и да е от изброените в чл.10, ал.1 компоненти ще води до недействителност. Това е така, защото изискването за размер на шрифта не може да бъде съпоставено с изискването за писмена форма или разбираемост на употребения език. Шрифтът може да бъде и по-малък от предвидения, но интересите на кредитополучателя да не са увредени, когато неговият размер е позволявал потребителят да прочете съдържанието и да го разбере.  В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в чл.22 ЗПК законодателят използва израза „неспазване на изискванията на чл.10, ал.1“, а не „неспазване на което и да е от изискванията на чл.10, ал.1 “.

            Неоснователен е и доводът за това, че в главницата като компонент е включена стойността на премията по сключения договор за застраховка – 982,80 лв. Установява се, че такъв договор е бил сключен - полицата по него е представена по делото на лист 11. Страните по кредита изрично са предвидили, че сумата по премията ще се отпусне като заем, което следва от чл.7.1 уреждащ общата сума по кредита като сбор от предоставената за ползване на ответника сума - 7000 лв. и размера на застрахователната премия. От експертизата се установи, че премията е била заплатена на застрахователя. Тоест налице е основание нейната стойност, след като е била дадена също в заем, да бъде включена в главницата.

            Съдът намира за основателно възражението на ответника свързано с начисляването на еднократната такса от 957,94 лв., която също се предоставя на длъжника като заем и следва да се заплати от него с погасителните вноски, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Оценката на риска е свързана с кредитоспособността на получателя, като целта и е да защити интересите на кредитора / в случая -банката/. След като нормата цели защита на интересите на кредитора е неоправдано разходите свързани с такава оценка да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателя под формата на отделна такса. Ако проучването е свързано с допълнителни разходи за кредитната институция, то те съставляват част от стойността на услугата и следва да намерят отражение в цената на кредита. Предвид това съдът намира, че определянето на подобна такса, чието заплащане се поставя като условие за сключване на договора, а същевременно възлага поемане на разходи, които по същество обслужват интересите на банката,  води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

            Ето защо, съдът намира, че клаузата която уговаря дължимостта на тази такса е нищожна и сумата 957,94 лв. незаконосъобразно е била включена като част от задължението на ищеца.  Размерът на тази такса следва да се приспадне от общото задължение на ответника, ведно с начислената върху нея възнаградителна лихва.

Съгласно експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК начислената главница е 7902,05 лв. Разликата между нея и неправилно начислената такса /957,94 лв./ е  6 944,11 лв. До този размер съдът счита, че следва да бъде уважен искът за главница, като се отхвърли в останалата част.

Поради включването и в главницата, върху тази такса е била начислена възнаградителна лихва възлизаща на 449,96 лв. за целия уговорен период на кредита. Тази лихва също не се дължи и следва да бъде изключена от общо начислената договорна лихва от 3059,65 лв., като искът в тази част бъде уважен за 2609,69 лв.

 Лихвата за забава от 05.04.2018г. до14.11.2018г., начислена върху недължимата такса, която е била включена в главницата възлиза на 59,61 лв. За същия период е била начислена и законна лихва за забава и върху горепосочените  449,96 лв.  - договорната лихва върху таксата  957,94 лв. Изчислен съобразно съобразно законната лихва размерът на обезщетението  начислено в повече е 28 лв. Със сборът от така начислените суми за забавено плащане, тоест 87,61 лв., следва да се намали вземането на ищеца по чл.86, ал.1 ЗЗД, като искът в тази част бъде уважен за 431,88 лв., вместо за претендираните 519,46 лв.

По разноските:

Ищецът е бил представляван в от юрисконсулт като за заповедното производство, съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК размерът на възнаграждението за юрисконсулт бъде определено на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за настоящото производство. Така съобразно уважената част от исковете и направените останали разноски ответникът следва да заплати 299,48 лв. за исковото и 243,26 лв. за заповедното производства.

Съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника разноски в размер на 110,50 лв., сторени в настоящото производство. Неоснователно е възражението на ищеца, че заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат - 850 лв. е прекомерно.

Водим от горното, съдът   

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54 против М.М.К. ЕГН ********** с адрес ***, относно следните суми: 6 944,11 лв. /шест хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 11ст./ – главница по договор за кредит; 2609,69лв. / две хиляди шестстотин и девет лева и 69ст./ договорна лихва за периода 05.04.2018г. – 06.06.2018г.; 431,88  лв. /четиристотин тридесет и един лева и 88 ст./ законна лихва за периода 05.04.2018г. -14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2018г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18879/2018г. по описа на Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, както до следва: до размера на 7902,05 лв. – главница; 3059,65 лв. – договорна лихва и 519,46 лв. – законна лихва.

 

ОСЪЖДА М.М.К. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 299,48 лв./двеста деветдесет и девет лева и 48ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство и 244,23 лв. /двеста четиридесет и четири лева и 23 ст./ разноски в производството по ч. гр. д. № 18879/2018г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на М.М.К., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 110,50 лв./сто и десет лева и 50 ст./ деловодни разноски по настоящото производство.

 

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

         Вярно с оригинала

         ВД