№ 698
гр. Разград, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20223330100488 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София против
Ю. Р. Е., с която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на
сумата 1048,15лв. главница по договор за потребителски кредит от 28.12.2017г., сумата
306,59лв. договорна лихва за периода от 05.05.2018г.-06.07.2018г., сумата 74,41лв.
обезщетение за забава за периода 05.05.2018г.-14.11.2018г., законната лихва. Иска и
разноски. Сочи, че процесното вземане произтича от сключен с ответника договор за
потребителски кредит №********** на 28.12.2017г. с Ти Би Ай Банк ЕАД, като банката
предоставила на същия кредит в размер на 1158,82лв., за финансиране на закупени от
ответника стоки описани в чл.8 от договора, която сума ответникът се задължил да върне
ведно с уговорените лихви до 05.01.2020г./чл.6 от договора/ на равни месечни вноски, всяка
в размер на 64,51лв. Към датата на подписване на договора кредитополучателят страните
уговорили кредитополучателят да плати на банката общата сума от 1548,27лв. Съгласно чл.9
от договора дължи възнаградителна лихва с ГЛП от 29,53%, а в случай на просрочие
съгласно чл.9.4 се дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху
просрочената сума да периода на просрочие. В чл.11.2 от договора инкорпориран
погасителния план към него, съгласно който първата месечна вноска е с падежна дата
05.02.2018г. последната е на 05.01.2020г. Образувано ч.гр.д. №2501/2018г. на РС Разград, по
което издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните думи. На
31.08.2021г. подписано Приложение №1 на осн. чл.1.3 от сключения на 31.08.2021г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между Ти Би Ай Банк ЕАД и ищеца, по
силата на което вземането по процесния договор с ответника е прехвърлено в полза на
ищеца заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
1
индивидуализирано в Приложение №1 от 31.08.2021г. към договора. Съгласно чл.3.3 от
същия договор се задължил от името на цедента и за своя сметка за изпрати уведомления за
извършената цесия от страна на банката на посочения договор за кредит на адреса на
ответника в с.Ясеновец, общ.Разград посочен като адрес за кореспонденция, като
уведомлението се върнало в цялост, като неполучено.До подаване на молбата сумите не
били заплатени.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира иска за
неоснователен. Сочи, че договора за прехвърляне на вземането не е съобщен по надлежния
ред на ответника съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД, поради което няма правни последици спрямо него.
Освен това потребителския договор е неравноправен и противоречи на чл.146 ал.1 и ал.2 и
чл.143 ЗЗП за начина на определяне и изчисляване началния момент, крайния момент на
наказателните лихви. Посочената възнаградителна лихва е прекомерна и противоречи на
добрите нрави противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, което прави договора нищожен с
оглед чл.22 ЗПК. В нарушение на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК в договора не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, като недействителна клаузата за лихва е
нищожна. В нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК в договора не е посочен начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран. Както, че нормата на §1 т.2
ДР ЗПК определя че тя представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи,
последните регламентирани в §1т.1 ДР ЗПК и по същество представляват ГПР-чл.19 ал.1
ЗПК. А в договора за кредит е посочен само размерът на ГПР-33,08%, който надвишава над
три пъти законната лихва, като липсват пояснения как е формиран. Поради което липсват
разписани ясни правила, които да определят как се формира общата дължима сума, поради
което договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Липсва информация по чл.11 ал.1 т.12
ЗПК- за правото на информация при погасяване на главницата да получи извлечение от
сметка под формата на погасителен план, която липса на информация води до нищожност на
договора. Както, че се иска установяване на две лихви за един и същ период-посочени две
суми:306,59лв.-договорна лихва за период 05.05.2018г.-14.11.2018г. и 74,41лв. лихва за
забава за период 05.05.2018г.-06.07.2018г., като периодите съвпадат от 05.05.2018г. до
06.07.2018г. и не става ясно разграничението какви лихви са изчислени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 28.12.2017г. между Ти Би Ай Банк ЕАД и ответника като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №**********. Стойността на
кредита е в размер на 1158,82лв. за финансирането на закупени от ответника стоки, описани
в чл.8 от договора, която сума се задължил да върне в срок до 05.01.2020г. на равни месечни
вноски от по 64,51лв. всяка, без последната в размер на 64,54лв. Съгласно чл.9 от договора
се дължи възнаградителна лихва с ГЛП 29.53%. В случай на просрочие съгласно чл.9.4 от
договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху
просрочената сума за периода на просрочието. ГПР е 33,08%, а общата дължима сума –
1548,27лв. На 31.08.2021г. подписано Приложение №1 на осн. чл.1.3 от сключения на
31.08.2021г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между Ти Би Ай Банк
ЕАД и ищеца, по силата на което вземането по процесния договор с ответника е
прехвърлено в полза на ищеца заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, индивидуализирано в Приложение №1 от 31.08.2021г. към договора. В същото
отразено остатък на дължимата сума - 1965,25лв. Съгласно чл.3.3 от договора за кредит
ищецът се задължил от името на цедента и за своя сметка за изпрати уведомления за
извършената цесия от страна на банката на посочения договор за кредит на адреса на
ответника в с.Ясеновец, общ.Разград посочен като адрес за кореспонденция, като
2
уведомлението се върнало в цялост, като неполучено. До ответника от страна на Ти Би Ай
Банк ЕАД било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, което е
върнато на 15.10.2018г. като непотърсено.
В извлечение от счетоводни книги изготвено на 14.11.2018г. е посочено, че са
просрочени вноски: 5.05.2018г., 5.06.2018г., 5.07.2018г. с общ размер на 193,53лв. Дата на
предсрочна изискуемост – 6.07.2018г. по договора са платени 3 бр. вноски.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2501/2018 г. на РС Разград е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за претендираните суми, по подадено заявление на
28.11.2018г.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск
по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в
заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от
приложеното ч.гр.д.№2501/2018г. на РС Разград. Следва да бъде установен и юридическият
факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът
му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем
юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден
договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. В случая се установява
договорното правоотношение между Ти Би Ай Банк ЕАД и ответника като
кредитополучател по процесния договор за потребителския кредит, с който му е
предоставена парична сума в размер на 1548,27лв, при съответната уговорена лихва, която
следва да върне в срок до 05.01.2020г. Вземането на ответника е прехвърлено на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания, за което ответникът е уведомен, като
уведомлението за това е приложено към исковата молба, което приема за надлежното
уведомяване на длъжника съгласно трайната практика на ВКС. Възраженията на ответника
за недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК намира за неоснователно. На първо
място същият отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК. Размерът на договорната
лихва не е прекомерен съобразно посочения процент, като няма фиксиран такъв в закона, не
липсват и пояснения как е формиран видно от чл.9 от договора. Размерът на ГПР-33,08% не
е в противоречие с чл.19 ал.4 ЗПК. Налице е уговорка за потребителя да получи при писмено
поискване сметка под формата на погасителен план видно от чл.12 от договора. Договорната
лихва се претендира за период от 05.05.2018г. до 06.07.2018г. - датата посочена в
извлечението, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, което е съответно на т.2 от ТР
№3 от 27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. ОСКТК - „размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем, следва да се определя в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума/главница/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
3
периода до настъпване на предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението“. Т.е. договорна лихва се дължи до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, както е в случая. Вписването в счетоводните книги на претендираните размери
на главница и договорна лихва не буди съмнения с оглед другите обстоятелства по делото,
като съобразно чл.182 ГПК са доказателство, поради което претенциите за главница и
договорна лихва са доказани. По отношение на лихвата за забава: На 15.10.2018г. е било
върнато известието, с което ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Съдът намира, че към този момент е известяването на длъжника съгласно
разясненията дадени в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г. ОСГТК.
Независимо, че не е връчено лично на длъжника, същият не е спазил чл.25.8 от договора,
според който цялата кореспонденция между страните се изпраща единствено и само на
адреса за кореспонденция и контакти посочен в договора. Както, че при промяна на
адресите следва страната да уведоми другата, според чл.25.10 от договора. В приложеното
извлечение по чл.417 т.2 ГПК е посочена дата на предсрочна изискуемост - 6.7.2018г. Както
бе посочено по-горе ответникът е уведомен на 15.10.2018г., когато на адреса посочен за
кореспонденция в договора, е получено уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този случай намира, че лихвата за забава се следва от тази дата –
15.10.2018г. В молбата периода на претендираната лихва за забава е от 05.05.2018г., но към
този момент кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, съгласно посочените
разяснения в двете тълкувателни решения на ВКС, поради което претенцията за лихва за
забава е основателна за периода от 15.10.2018г. до 14.11.2018г. и е в размер на законната
лихва – сумата 9,03лв./изчислен по реда на чл.162 ГПК чрез ел. калкулатор/. Поради което
претенцията за тази лихва е неоснователна до първоначално предявения размер както за
периода от 05.05.2018г. до 15.10.2018г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от
направените по делото разноски в общ размер на 436,42лв./121,42лв. държавна такса, 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, 165лв. за особен представител на ответника/ съразмерно
уважената част от иска сумата 414,60лв. Както и за разноски в заповедното производство
съразмерно уважената част, сумата 74,65лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю. Р. Е., ЕГН **********, адрес
***********************************, че дължи на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 1048,15лв./хиляда четиридесет и осем лева и петнадесет
стотинки/ главница по договор за потребителски кредит от 28.12.2017г., ведно със законната
лихва считано от 27.11.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 306,59лв. /триста и
4
шест лева и петдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода от 05.05.2018г.-
06.07.2018г., сумата 9,03лв./девет лева и три стотинки/ обезщетение за забава за периода
15.10.2018г. до 14.11.2018г., като отхвърля претенцията за тази лихва до първоначално
предявения размер както за периода от 05.05.2018г. до 14.10.2018г. включително, като
неоснователен
ОСЪЖДА Ю. Р. Е., ЕГН **********, адрес ***********************************
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата
414,60лв./четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/ за разноски в
настоящото производство, както сумата 74,65лв./седемдесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки/ за разноски по ч.гр.д.№2501/2018г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5