Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети октомври, през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
9666 по описа на състава за 2017г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./.
Ищцата С.К. М.поддържа твърдение,
че са претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
страдания и болки, в резултат на смъртта на нейния син М. И.Ц., която била
причинена при пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило на
06.06.2015г., на път ІІ-13, при км. 34, където пострадалият Ц.загинал при преобръщане
на лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № ********,
управляван от водача Н.П.В.. Самото произшествие било реализирано в следствие
на виновното противоправно поведение на водача В., която била подведена под наказателна
отговорност, призната за виновна и осъдена с влязла в сила Присъда № 23/20.07.2016г.
по НОХД № 75/2016г. по описа на Врачански окръжен съд. Причинителят на вредите,
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответника, със застрахователна полица № 02115001189828, с валидност от 28.04.2015г. до 12.08.2015г., поради което
за ответника възникнало задължението за заплати застрахователно обезщетение на
увредените лица, а в случая – на ищцата. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 200 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на сина
й, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
причиняването на вредоносния резултат на 06.06.2015г., до деня на окончателното
плащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на спора, ищцата претендират
за осъждане на ответника, да им заплати и направените съдебни разноски за
настоящото производство.
Исковата претенция е оспорена от
ответника З. „Б.и.“АД . Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който при несъобразяване с правилата за движение по пътищата, не спазил
изискването на чл.137а от ЗДвП - да пътува с предпазен колан, с какъвто лекия
автомобил бил оборудван, а по този начин допринесъл за настъпване на фаталния резултат,
при удара и преобръщането на лекия автомобил, в който пътувал. За сравнение сочи, че животът на другите
пътуващи лица в същия автомобил, бил съхранен. При това, навежда довод, че за
съпричиняване на вредоносния резултат допринесли и действията на пострадалия,
който попречил на водача да управлява автомобила, като по време на движение с
висока скорост завъртял волана на автомобила. Независимо от изложеното,
ответникът поддържа становище, че ответникът сам се бил поставил в ситуацията
на опасност за живота си, като предоставил управлението на автомобила на
малолетно и неправоспособно лице. При условията на евентуалност, ответникът
оспорва размера на претендираните обезщетения, като навежда доводи за тяхната
прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на
вредите. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход
от процеса- претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 23/20.07.2016г.
по НОХД 62/2013 г. по описа на Врачански окръжен съд, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на
21.06.2017г. мотивира при условията на
чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на
доказване юридически факти: На 06.06.2015г. на пътен участък от път ІІ-13 на
РПИ в близост до язовирната стена на язовира при с. Девене, при управление на
МПС „Мицубиши Паджеро” с рег. № ********, водачът Н.П.В.
е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се движил извън
населено място със скорост от 119, 2 км/ч. и по непредпазливост причинила
смъртта на М. И.Ц., който се возил на предната дясна седалка (до водача) по време
на настъпване на пътния инцидент.
Мотивите на присъдата
съдържат ясно описание за механизма на настъпване на пътния инцидент, като
наказателния съд е приел за категорично установени от фактическа страна
обстоятелствата, че по време на движение със скорост над 119 км/ч. пострадалия,
който се е возил на предната дясна седалка до водача, внезапно е хванал волана
на автомобила и го е завъртял под ъгъл от около 18 градуса, като по този начин
повлиял върху напречната устойчивост на автомобила която на свой ред
предизвикала напускане на асфалтовата настилка, удар във възходящия скат край
пътя и последващо преобръщанена автомобила, при което тялото на пострадалия изпаднало
извън купето и било притиснато.
Съдържанието на прието като доказателство
Удостоверение за раждане № 0038463 сочи, че родител на починалия при процесното
ПТП М. И.Ц. е ищцата С. К.Г. (майка).
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност
на водача на лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с
рег. № ******** от ответното дружество.
Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото
застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на
Гаранционен фонд.
Като доказателство по делото са приети Протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от
разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата комплексна
съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, възложена на вещите
лица инж. Ф. и д-р С..
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебна авто- техническа експертиза (инж. Ф.) мотивира следните изводи за
подлежащите на установяване факти:
·
Причината,
поради която лекия автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** се е преобърнал е от една страна –
движението с превишена скорост, а от друга страна- неправилното боравене с
уредите за управление на същия автомобил. Автомобилът се е движил със скорост
от около 119 км/ч. при максимално разрешена скорост от 90 км./ч. При това, поради
твърде високата скорост на движение и недостатъчен контрол от страна на водача В.,
лекият автомобил напуска лентата за движение, навлиза в пътната лента за
насрещно движение, а в последствие, поради рязко завъртане на волана – губи
напречна устойчивост и напуска платното за движение в дясно по посока на
движенето му, като навлиза в отводнителна канавка, удря се в крайпътен скат
(скала и пръст) с предна дясна част и се преобръща през таван, след което
реализира втори удар, след който автомобилът се установява в покой,
позициониран хоризонтално върху колелетата си. По време на преобръщането –
тялото на пътника на предната дясна седалка до водача на автомобила, който е М.
И.Ц. изпада извън автомобила.
·
лекият автомобил е бил фабрично снабден с триточков
предпазен колан на седалката до водача (предна дясна седалка), но нараняванията
на пострадалия дават основание да се счита, че е пътувал без предпазен колан;
·
причината за смъртта на пострадалия е тежката гръдна
травма, включваща счупване на гръдна кост и всички дванадесет ребра отдясно,
разкъсване на белия дроб, с кръвоизлив в гръдната кухина и хеморагичен шок.
·
при правилно поставен предпазен колан- пътникът на
предната дясна седалка е имал значително голяма възможност да се предпази, за да
не получи тежката гръдна травма, довела до смъртта му - макар да може да се
предположи вероятност за друга, значително по- лека травма на главата.
Експертното заключение е категорично, че получените фатални травми на тялото на
пострадалия са резултат от удара в терена;
·
при правилно поставен предпазен колан, тялото на
пострадалия би било фиксирано към седалката, не би напуснало купето и леталния
изход за пострадалия би бил избегнат.
·
според вещите лица, поставеният предпазен колан би могъл
да доведе до гръдна травма, чиято тежест е поставена в зависимост от
конкретните условия, но във всеки случай би била значително по- лека и не би
довела до процесния летален изход;
В дадените пред съда
показания, свидетелката Н.П.В. заявява, че е била водач на лекия автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № ******** по време на
пътния инцидент и има ясен спомен на фактите които са се осъществили.
Свидетелката заявява, че първоначално автомобилът бил управляван от М., който й
предоставил управлението. По време на движение, автомобилът „леко помръднал“ и
това дало повод на М. да хване волана от позицията, на която седял (предна
дясна седалка) и да го завърти, след което автомобилът загубил устойчивост.
Свидетелката заявява, че преди да й предостави управлението М. я попитал дали
има шофьорска книжка, а на този въпрос тя отрекла, но въпреки това, М. й
предоставил управлението, като двамата разменили местата си.
В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят
П.Ц.Ц.заявява, че познава ищцата и сина й, защото бил техен съсед и живеел на
същата улице. Според впечатленията на свидетеля, отношението между ищцата (майка)
и сина й (починалия при ПТП) били много добри, характеризиращи се с
разбирателство и взаимопомощ. М. живеел в едно домакинство с майка си и заедно
с нея участвал в трудова дейност. Според впечатленията на свидетеля, ищцата била
весела и жизнерадостна, но след смъртта на сина й в поведението й настъпила видима негативна промяна.
В отношенията си с хората, ищцата се променил коренно - не желаела да участва в
празненства.
В дадените пред настоящия съд показания,
свидетелят Г.Р.заявява, че познава семейството на ищцата и има преки
впечатления от отношенията между ищцата и загиналия при процесното ПТП неин син.
Според впечатленията на свидетеля, тези отношения били много добри, защото
синът бил работлив и отзивчив, слушал майка си, а нейното отношения към него
било идентично. М. живеел при майка си и
заедно с нея участвал в грижи за домакинството и стопанството. Според
впечатленията на свидетеля, след смъртта на сина си, ищцата променила коренно поведението
си в обществото, преустановил активните си социални контакти, преживявала тежко
загубата.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач / и
при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължи да
изплати на всеки от ищцата застрахователно обезщетение за понесените от тях
неимуществени вреди.
Влязлата в сила Присъда № 23/20.07.2016г. по НОХД 62/2013 г. по описа на Врачански окръжен
съд, която е задължителна за
настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира
изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването
на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалия М. И.Ц..
Не се спори относно твърдението на ищцата, че М. И.Ц. е син на ищцата, навършил пълнолетие при
настъпване на процесното ПТП. Лекият автомобил лек автомобил „Мицубиши Паджеро”
с рег. № ******** бил собственост на майката на пострадалия
т.е. на ищцата по делото.
Не се спори относно твърдението на ищцата относно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице
между водача на лек автомобил „Мицубиши
Паджеро” с рег. № ******** и ответното
дружество.
По изложените съображения, настоящия състав на
съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение
е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована
гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство
доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищцата изплащане на
застрахователно обезщетение.
Това е така, доколкото и ищцата попада в кръга от лицата, които по принцип
са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
следствие смъртта на пострадалия - поради близката родствена връзка между тях: ищцата
е възходящ от първа степен – родител, който е живяли в едно домакинство с него.
В тази насока, исковете са доказани по основание т.е. ищцата са
легитимирани да получат застрахователно обезщетение за установените в хода на
процеса неимуществени вреди.
В контекста на причинно- следствената връзка между
настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния
размер на дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия – релевирано на основание чл. 51 от ЗЗД. Постановената присъда на
наказателния съд не е пречка за разглеждане на това възражение, тъй като разпоредбата
на чл. 300 от ГПК не обвързват доказателствените изводи на съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието - за причинно- следствената връзка, като
елемент от деликта.
След анализ на събраните доказателства, съдът
намира за основателно възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради допуснато нарушение на чл. 137а от ЗДвП от страна на
пострадалия – непосредствено преди настъпването на пътния инцидент. В тази
насока, заслужава да се отбележи ясния и много аргументиран извод на
допуснатата и приета без оспорване от ищцата комплексна съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза, според който - самото естество на получените от
пострадалия травми илюстрира, че той не е използвал предпазен колан, с какъвто
лекият автомобил е бил оборудван. Основната и главна причина за смъртта на
пострадалия е изключително тежката гръдна травма, която е била получена при изпадането на тялото му от купето на
автомобила. В тази част на заключението, съдът кредитира напълно изводите
на вещите лица, защото те кореспондират логически помежду си и с опитните
правила от практиката (извън специалните знания), както и с резултата от
сравнителния анализ на останалите факти, които са установени за ПТП.
При това, съдът намира за основателен и втория
довод на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат, който е свързан с
поведението на пострадалия, непосредствено преди настъпването на пътния
инцидент. Трудно може да бъде обяснен логически факта, че пострадалият е
предоставил управлението на автомобила, който непосредствено преди това сам той
е управлявал - на Н. В., при това без да
положи дори елементарни усилия да установи, дали това лице е правоспособен
водач. Факта на правоспособността за управление на МПС на определено лице може
да бъде установена лесно и съвсем категорично, посредством специален, предвиден
в закона легитимационен документ СУМПС.
Правоспособните водачи притежават СУМПС и го носят в себе си, понеже този
документ е един от нормативно регламентираните документи за самоличност. Израз
на обичайна, дължима и елементарна грижа за установяване на правоспособността
на Н.В. от страна на предоставилия управлението на автомобила М. Ц.е
предполагала той да се увери, дали тя е правоспособен водач, а липсата на такава грижа е очевидна проява на твърде
груба форма на небрежност, сравнима с умисъл. По тази причина, съдът никак не
може да възприеме довода, че пострадалия М. Ц.не бил знаел, че Н.В. не е
правоспособен водач.
При това, съдът намира за основателен и третият
довод на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия - свързан с механичното въздействие върху уредите за управление на
автомобила, по време на движение - завъртане на волана. Подобно поведение от
страна на пострадалия, който е бил добре запознат с функцияна на волана при
управлението на автомобила – също мотивира извод за поведение, създаващо
очевидна, пряка и непосредствена опаснотст за живота и здравето на пътуващите. Независимо
от подбудите за извършване на това извънредно въздействие - от обективна страна
се установи, че именно то е причината, довела до загуба на устойчивост и
преобръщане на автомобила.
При съвкупен анализ на взаимовръзката между всички
изложени изводи, които са свързани със съпричиняването на вредоносния резултат
- съдът споделя убеждението, че с поведението си, пострадалият е допринесъл пряко
и значително за настъпването на вредоносния резултат, за който се претендира
обезщетението от ищцата. Приносът на пострадалия, в споменатите по- горе три
насоки е толкова значителен, че е съизмерим с не по- малко от 50% в причинно-
следствената връзка.
А този факт дава основание за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗ..
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът
съобрази, че за претендираните
неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и
според действително установения (доказан) техен размер . Вредите се свързват с
негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък
родственик - син, с когото според свидетелските показания, ищцата са поддържали
интензивни социални контакти. При определяне на справедливия размер на
платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори,
сред които – на първо място - установените в хода на съдебното дирене субективни
негативни преживявания на на ищцата. Ищцата е родител на загиналия младеж, която
го е отгледала от ранна възраст, помежду им е съществувала много близка връзка,
живели са в едно домакинство, поради което загубата на социални и емоционални
връзки за увредените лица е твърде значителна като последици. Съдът оценява
тази загуба като изключително тежка (на практика, най- тежката от потенциално
възможните) и поради това, като кредитира показания на разпитаните свидетели -
напълно споделя напълно релевираните в исковата молба доводи в същата насока.
Социално- икономическите условия в страната, които съЗ.ават отправен
критерии за социалните измерения на понятието за справедливост, определят
втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото
от ответника обезщетение. За определяне
на размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на
застраховката, но и икономическия стандарт към момента на причиняване на
увреждането (което не е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните
последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за
справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни последици,
които са претърпените от ищцата, следва да бъдат определено на сумата от 150 000 лева. Размерът на определеното
в този размер обезщетение е съобразен със социално икономическите условия и
лимитите на застрахователните обезщетения към 2015г., когато е настъпил
вредоносния резултат.
Определеният по- горе справедлив размер на
обезщетението обаче, ще трябва да бъде редуциран
с една втора – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗ. – до размер на сумата от
75 000 лева. Редукцията е задължителна, защото не може да бъде обусловена
от социални съображения, а от обективния факт на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия в значителна степен, който бе разгледан по- горе.
За разликата, която се формира между споменатата
сума от 75 000 лева и пълния претендиран от размер на обезщетението за 200 000
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на законната лихва
върху претендираните суми на обезщетенията;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ /отм/, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗ. -
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищцата и законната
лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата
на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното
ПТП на 06.06.2015г. Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е
смъртта на пострадалия.
По претенциите на страните за присъждане на разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК – ищцата има право да получи от ответника направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, но е била освободена от заплащането на
разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не е понесли
такива. Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал.1,
т.4 от ГПК - следва да бъдат възстановени от ответника, но съразмерно на
уважената част от иска.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от исковете. Това възнаграждение се
дължи за всеки отделен иск възлиза на сумата от 1390 лева (без включен ДДС).
Настоящият
състав на съда споделя принципното становище, че върху адвокатския хонорар по
чл. 38 от ЗА не може да бъде „авансово“ присъждан ДДС – ако към момента на
произнасянето не са били представени писмени доказателства, че този косвен
данък вече е бил вече начислен т.е. че разходът е направен и ако това обстоятелство
не е отразено в данъчна фактура, издадена по реда на ЗДДС.
Данъкът
върху добавената стойност не може да бъде предварително присъждан като разход,
тоест „служебно начисляван“ със съдебно решение, независимо от всякакви доводи
за целесъобразност, справедливост и т.н.т. защото „авансовото“ осъждане на
ответника, да заплати фактически
неизвършен разход за неотчетен с данъчен документ ДДС всъщност противоречи
на установения от закона механизъм на данъчното облагане с косвени данъци.
Отделно от това, указанията в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси за
присъждането на разноските в гражданския процес задължават съдилищата да
присъждат само действително направени
разходи, а не бъдещи (уговорени и принципно дължими). Принципът на
законност в съдебните актове не би следвало да бъда нарушаван, под благовидния
предлог, че ако ответникът не бъде осъден да заплати и ДДС, той никога не би
изпълнил задължението си да го заплати.
Ответникът по принцип има
право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за
процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството,
че ищцата е освободена от задължението да внесе съдебни разноски за събиране на
доказателства не означава, че е освободена и от задължението да понесе процесуална
отговорност за разноските на другата страна в процеса.
При това представеният от
ответната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК (на стр.53 и стр.103 от
делото) сочи, че ответникът претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер от 14 000 лева без ДДС и разноски за събиране на доказателства в
размер от 320 лева. Изложените по- горе аргументи, относими към включването на
неотчетен с данъчна фактура ДДС се споделят и по отношение искането на
ответника в споменатата насока.
Възражението на ищцата, по
чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение,
направени от ответника е основателно. Спорът действително не се отличава със
значителна правна и фактическа сложност, но при това е осъществена двойна
размяна на книжа, проведени са три открити съдебни заседания, събрани са
множество доказателства, релевирани са множество доводи от страните. При това
положение, съдът намира, че разумният размер на разноските, дължими за
адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде редуциран до 10 000
лева (без включен ДДС) и не по- малко от тази сума. Обстоятелството, че
процесуалният представител на ищцата се е съгласил да я представлява при
уговорка за минимално адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА - по
никакъв начин не ангажира ответника, да търси точно такъв процесуален представител,
който да го представлява при същите финансови условия. Значителната цена на
иска е главния определящ фактор, който повлиява на размера на разноските за
процесуално представителство, които ответникът е заплатил, а не субективната
абстрактна оценка на ищцата за прекомерност на тези разноски.
В заключение, направените
изчисления сочат, че съобразно с отхвърлената част от иска, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 6250 лева за възнаграждение за
процесуално представителство (без включен ДДС) и 120 лева за събиране на
доказателства.
При условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден - съразмерно с уважената част от исковете - да заплати по
сметката на настоящия съд държавната такса от внасянето на което ищцата са били
освободени, която възлиза на 3000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***, да заплати на С.К. М.с ЕГН **********
и съдебен адресат – и със съдебен адресат: адв. С.Ч., гр. София, ул. „*****, на
основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата от 75 000 лева (седемдесет и пет хиляди лева), представляващи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Мицубиши
Паджеро” с рег. № ********, за причинените на
ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на сина й М. И.Ц. при ПТП на 06.06.2015г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 06.06.2015г.
до деня на окончателното плащане, като отхвърля
иска, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран
размер на обезщетение за 200 000 лева, както и за законната лихва върху тази
сума и за посочения период.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод на присъдeната сума, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** ЗД „Б.и.“АД да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с ЕИК ********, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата - сумата от 1390 (хиляда триста и деветдесет) лева, без включен ДДС, представляваща разноски за процесуално представителство на С.К. М.пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА С.К. М.да
заплати на ЗД „Б.и.“АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 6250 (шест хиляди двеста и
петдесет петдесет) лева без включен ДДС, за процесуално представителство и 120 (сто и двадесет) лева за направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща държавна такса, от заплащането на която ищцата е освободена.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен
съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване
на препис от него.
СЪДИЯ: