Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260327 06.04.2021 г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд V-ти
наказателен състав
На
тридесети март през две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 1096 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59- чл.63 от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалбата на „Г.“ ЕООД с
ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на управление ж.к.“И.“ бл. …, ет. …, ап. …, представлявано
от управителя Ч. Г. с ЕГН ********** против наказателно постановление №552794-F583441/19.01.2021г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2
изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на
дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева за извършено нарушение по
чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебно заседание не се явява. За него се явява упълномощен
адвокат. В жалбата се сочи нарушение на чл.34 ЗАНН, като се навеждат доводи, че
АУАН е съставен след изтичането на тримесечния срок от извършване на
нарушението. Сочат се нарушения на процесуалния закон в чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
като се посочва на липсата на дата и място на извършване на нарушението.
Навеждат се доводи за маловажност на нарушението. Претендират се разноски.
Процесуален
представител на ответната страна –ТД на НАП Бургас редовно призован, явява
се юрисконсулт-надлежно упълномощен. Не
се сочат нови доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно
и законосъобразно. Претендира се присъждане на ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за
обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството
пред БРС е редовно образувано.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 23.11.2020г, в
11,55 часа, свидетелите В.Т. и Д.Г. и двамата в качеството на инспектори по
приходите в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект – офис, находящ се в
гр.Б., ж.к.“Л.“, бл. …, стопанисван от „Г.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б.
Поради специфичния
характер на проверката свидетелите се легитимирали и започнали с изваждане на
дневен финансов отчет и попълване на опис на паричните средства. Не била
констатирана разлика. Дейността на дружеството–жалбоподател била посредничество
с употребявани товарни автомобили и техника.
Във връзка с извършена
продажба в брой с ФКБ 3558/01.07.20202г на стойност 31 799,31 лева бил
изваден КЛЕН от ФУ за същата дата, от който било видно, че продажбата
фигурирала във фискалната памет, но нямало извършена сторно операция в
законоустановения срок, което доказателство е изведения отчет от фискалната
памет за периода от 01.07.2020 г. - 08.08.2020 г. В търговския обект имало
монтирано и работещо едно фискална устройство.
Видно от представената
в ЦУ на НАП фактура №16855 от 01.07.2020г на стойност от 1799,37 лева от покупката
е била на стойност не 31 799,12 лева, а 1799,12 лева.
За извършената
проверка бил съставен ПИП №0048818 от 23.11.2020г
Управителят на
дружеството–жалбоподател бил поканен на 04.12.2020 г да се яви в ЦУ на НАП и
даде обяснения (лист 32 от делото). От обясненията е видно, че по невнимание на
служител във фирмата натиснал клавиша на цифрата „3“ като разбрал, че плащането
ще става по банков път не поправил (сторнирал) грешката.
Свидетелят Т. счел,
че с действията си като не е сторнило в законоустановения срок до 7–мо число на
месеца, следващ месеца на операцията дружеството е нарушило чл.31 ал.4 от
Наредба Н-18/2006 г на МФ вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС и в присъствието на свидетеля Г.
и упълномощено от дружеството лице съставил акта за установяване на
административно нарушение (лист 10 и 11 от делото) срещу
дружеството–жалбоподател. В акта не били вписани възражения. Такива не постъпили
и в срока по чл.44 ал1 от ЗАНН.
На 19.01.2021 г. въз основа на акта било
издадено атакуваното наказателно постановление (лист № 8 и 9 от делото), в
което фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са
идентични с посочените в акта. За това деяние дружеството-жалбоподател било санкционирано
на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева.
Тази обстановка съдът прие за безспорна и се
установява от събраните доказателства –показанията на разпитаните свидетели,
писмените доказателства по административнонаказателната преписка. По доказателствата
няма спор.
И АУАН, и НП са
издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН. Възражението, че не е спазен срока по чл.34
ал.1 ЗАНН от извършване на нарушението и съставянето на акта съдът не споделя.
В нормата на чл.34 ал.1 ЗАНН законодателят е определил два срока, които не се
конкурират. Първият срок е от откриване на нарушителя, а не на нарушението като
счита за съжаление жалбоподателят.
Същият е три месеца. Вторият срок е едногодишен и началото му започва от
извършване на нарушението. В настоящия казус меродавен е вторият срок. Този
извод следва от свидетелските показания на актосъставителя Т., съгласно които
преди да бъде осъществена проверката на 23.11.2020 г. му е била подадена
информация от отдел „Селекция“ в ЦУ на НАП, че дружеството–жалбоподател имало
регистриране плащания на суми над 10 000 лева чрез фискалното устройство.
Именно тази информация е предизвикала проверката.Следователно на 23.11.2020г на
органа по проходите е станал известен фактът на нарушението от страна на
дружеството–жалбоподател. Нарушението е на просто извършване и началото му е от
09.08.2020 г., като в едногодишния срок е бил съставен акта-на 04.12.2020 г. В 6 месечния срок от съставянето на акта е
издадено и атакуваното НП. От формална страна са спазени изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Въпреки възраженията ясно е посочена датата на откриване на
нарушението и мястото на неговото извършване. В хода на административното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
При описаните
обстоятелства съдът намира, че обсъденото нарушение на чл.31 ал.4 от Наредба
Н-18/2006 на МФ е осъществено от обективна страна. Редът за извършване на сторно
операции чрез ФУ или интегрирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл.31 от Наредбата.
Сторно операциите при операторска грешка се документират чрез издаване на
документ от ФУ или ИАСУТД.
С оглед на изложеното
като не е издаден документ от фискалното устройство за извършена сторно
операция е извършено нарушение на чл.31 ал.4 вр. ал.1 от Наредбата.
Правилно е
определен субектът на административнонаказателна отговорност. В конкретния казус
се касае за нарушение, извършено при осъществяване дейността на дружеството.
Правилно е посочена
и санкционната норма на чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която
предвижда допустителството като форма на изпълнително деяние, доколкото нарушението
не е довело до неотразяване на приходи .
Не са налице предпоставките
за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се застрашават обществени отношения и
санкционираното деяние не се отличава с маловажност по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Целта на тази норма е да бъде осигурен непрекъснат ефективен контрол върху
продажбите, извършване в търговските обекти чрез издавена на фискална касова
бележка от ФУ (фискален бон), в това число осигуряване на пълно съответствие
между наличните парични средства у търговеца и отразеното във фискалното
устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са
засегнати. За да се приеме, че има маловажен случай на административно нарушение,
следва от данните по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение
с изключително ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в
сравнение със степента на обществената опасност на останалите административни
нарушения от същия вид, което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН. Нищо от възприетите факти по случая не сочи на подобна заниженост на
обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения неизпълнение
на задължението. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са
налице основания за прилагане нормата на ч.28 от ЗАНН от съда.
Наложената
наказание от 1000 лева е в средния предвиден в закона размер Административнонаказващият
орган не е изложил мотиви за определянето на този размер. Съдът счита, че
същият е завишен, тъй като по делото няма доказателства дружеството да е
извършвало и други нарушения от същия вид. Съдът счита, че НП следва да бъде
изменено в частта относно размера на наложената санкция като, същата следва да бъде
намалена до минималния предвиден размер от 500 лева. Настоящата инстанция счита
тази санкция за справедлива и в състояние с нея да бъдат осъществени целите на
чл.12 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 ал.3
от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като според чл.5 на същия в полза на ЮЛ или ЕТ се
присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от
ЮК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответното дело, определен по реда на чл.37 от Закана за правната
помощ, според който заплащането на правната помощ е съобразено с вида и
количеството на извършваната дейност и се определя в наредбата МС по
предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, където
в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е
от 80 до 120 лева.
В настоящия случай,
с оглед изхода на делото са налице основания за изменение на санкцията, но не и
отмяна на НП и следователно дружеството –жалбоподател следва да заплати на ЦУ
НАП ЮК възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение първо и второ ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление №552794-F5883441/19.01.2021г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на „Г.“ ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ж.к.“И.“ бл. …, ет. …, ап. …, представлявано от управителя Ч. Г. с
ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева
за извършено нарушение по чл.31 ал.4 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, като ИЗМЕНЯ в частта относно размера на санкцията и я НАМАЛЯВА от 1000 на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №552794-F5883441/19.01.2021г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП в останалата му част.
ОСЪЖДА „Г.“
ЕООД с ЕИК … със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ж.к.“И.“ бл. …, ет. …, ап. …, представлявано от управителя
Ч. Г. с ЕГН ********** да заплати на ЦУ на НАП
ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен
съд -Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.