Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 21.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1883 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба от Д.К.Д. *** против Наказателно постановление № 17-1739-000449
от 18.12.2017 г. на Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР - Велико
Търново. В жалбата се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно по съображения, че „не се е движел
по път, отворен за обществено ползване и управляваното от него МПС е било извън
пътната мрежа.” Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез защитника адв. Ф.К. от ВТАК, поддържа депозираната жалба
по подробно изложени съображения.
Административнонаказващият орган - редовно
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано срещу Д.К.Д. със
съставянето на АУАН № 467, бл. № 963188 от 01.12.2017 г. за това, че на същата
дата, около 10,30 часа, в с. Ветринци, Община Велико Търново на ул. „Без
име”, в посока път ***„***” по общинска пътна мрежа управлявал лек автомобил „***”,
рег. № ***, негова собственост,
като при извършената проверка е установено, че за управлявания автомобил няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от 2016 г. Посочено
е, че липсата на застраховка е установено след извършена справка в Гаранционен
фонд – административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 01.12.2017 г. без възражения, като такива не са постъпили и
в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 18.12.2017 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 17-1739-000449
на Началник РУ - Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ /погрешно изписано от ЗДвП/, на Д.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 250,00 лева.
Съгласно приложените по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра на МВР и Заповед № УРИ:366з-3041 от 06.11.2017 г. на Директора на ОД
на МВР – Велико Търново, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Така описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя П.П. и свидетеля по акта Н.Й., както и от представените и приобщени по делото писмени доказателства, в това число и от справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за процесното МПС.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че на посочената дата е управлявал собствения си лек автомобил „***” не по общински път, отворен за обществено ползване, по делото бе разпитана в качеството на свидетел Веселина Светославова Ангелова, както и бяха представени НА за покупко-продажба на недвижими имоти /построени в ***в с. Ветринци/ от 08.04.2008 г. на ***ВТРС; писмо на Община Велико Търново от 13.12.2019 г., ведно със схема на общински път *** на АГКК – Велико Търново; свидетелства за регистрация на три, различни от процесния, леки автомобили, собственост на Д.К.Д., както и списък на Общинска пътна мрежа при Община Велико Търново.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление,
административнонаказващият орган е приел в обстоятелствената му част, че на
посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил „***”, рег. № ***. Във второто изречение е описано, че при
проверката е установено, че автомобилът е без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, като липсата на застраховка е
установено след извършена справка в Гаранционен фонд. Посоченото е квалифицирано
като деяние, извършено от физическо лице, притежаващо МПС, регистрирано на
територията на Р България и не спряно от движение, което не е сключило договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. По делото не се спори от Д.Д., че посоченото
МПС в АУАН и НП /лек автомобил „***”,рег.
№ ***/ е негова
собственост, както и че за него към датата на проверката от контролните органи е
нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. При
съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, изготвената справка от
Гаранционен фонд, от която е видно, че към дата 01.12.2017 г. МПС с рег. № *** НЯМА активна застраховка „Гражданска
отговорност” и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта /двамата
полицейски служители при РУ - Велико Търново/, кредитирани от съда като
непротиворечиви, достоверни и последователни, както и липсата на каквито и да
било доказателства в противна насока, съдът
намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ еднозначно и императивно задължават всички правни субекти, притежаващи МПС да сключат договор за задължителната застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите, като е без значение
/настоящия казус/ дали реално МПС се ползва, респ.
управлява по пътищата на републиканската,
общинската пътна мрежа или не. От събраните доказателства по делото се установява от
една страна, че жалбоподателят е собственик на автомобила, и от друга страна,
че към датата на констатираното деяние за този автомобил не е бил сключен от
собственика /притежателя/ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, което правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От всичко
изложено са налага извод, че административнонаказващият орган е извършил
правилна квалификация на деянието, за което е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер от 250,00
лева – чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Следва да се отбележи, че не съставлява съществено
процесуално нарушение посоченото в НП, че основанието за налагане на глобата е
чл. 638, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вместо КЗ, като очевидно е налице допусната
техническа грешка. Същата не е довела до накърняване правото на защита на
наказаното лице. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. първо от ЗАНН дава
възможност на районния съд да потвърди, да измени или отмени наказателното
постановление, като изменението не следва да се ограничава само в изменение на
размера на санкцията. То може да касае и промяна на санкционната разпоредба,
стига да не се налага по-тежко по вид и размер наказание, в разрез с принципа
за неутежняване положението на дееца. При правилна квалификация на деянието,
каквато е направена още със съставянето на АУАН и след това преповторена в
издаденото въз основа на него НП, правилно определяне вида и размера на санкцията, дори липсата на посочване на
санкционна правна норма не следва да води до отмяна на НП само на това
основание, при положение, че не са налице други нарушения на процесуални и
материални разпоредби и наказанието е справедливо. Следва да се има предвид, че
нормата на чл. 57 от ЗАНН, регламентираща съдържанието на наказателното
постановление не изисква дори цитиране на санкционната разпоредба, а е
достатъчно да се посочи нарушената такава и наложеното наказание като вид и
размер, за да бъде то законосъобразно. В случая, НП е издадено за деяние, което
е осъществено и доказано от фактическа страна, като описанието му съответства
на правната норма, посочена като нарушена. Наложеното административно наказание
глоба е във фиксирания размер, предвиден от законодателя за вида нарушение.
На следващо
място, не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично
за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от
този вид.
С оглед посочените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-1739-000449 от 18.12.2017 г.
на
Началник РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ и на основание чл. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: