Решение по дело №646/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 564
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20204520200646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 21.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски   районен   съд,   пети   наказателен   състав,   в   публичното заседание на 22.06 през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№646 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Р.А.С. от гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление 6747/17.03.2020г., издадено от началника на отдел „Контрол по РПМ", дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура"- гр.София, с което на основание чл.53, ал.1, във вр. чл.26, ал.2, т.1 от ЗПътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Жалбоподателят     излага     съображения,     че     не     е     извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не изпращат представител.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 4.03.2020г, около 15.30 часа, жалбоподателят управлявал състав на ППС с три оси от колесен трактор с рег.№ЕН04016 и прикачен към него култиватор с ширина 4.20м по главен път 1-2 в района на км.18 в посока гр.Разград. Жалбоподателят нямал разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура"- гр.София за движение по дадения път с това МПС.

На 6.03.2020г. за представеното по- горе МПС била платена пътна такса за движение по процесния път.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.53, ал.1 във вр. чл.26, ал.2, т.1 от ЗПътищата, тъй като на 4.03.2020г. по


главен път 1-2, км. 18 в посока гр.Разград управлявал извънгабаритно моторно превозно средство без разрешение от администрацията, управляваща пътя. Процесното МПС било извънгабаритно, тъй като ширината му била по-голяма от стойността 2.55 м по чл. 5, ал.1, т.1, б.а от Наредба 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. От обективна страна категорично са установени габаритите на процесното МПС, сред което и ширината му от 4.20м. Въззивникът е годен субект на нарушението, тъй като е физическо лице, каквото предвижда чл.53, ал.1 от ЗП, и за него също съществува задължение, като лице извършващо превоза, да поиска разрешение за движение от Агенцията, съгласно чл.15, ал.З, пр.2 от Наредбата. Случаят не е маловажен, тъй като деянието не представлява по- ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на това нарушение, напротив, деянието е типичен, класически пример на това нарушение. Продължителността на управление по пътя не е от значение при определянето му за маловажен случай, тъй като е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал МПС- то с целите му габарити по пътя, а не само с някаква част от него, и това е било достатъчно се предизвикат негативни последици, както за движението по пътищата, така и за самия път. Заплащането на таксата след изпълнителното деяние не извинява лицето, тъй като нарушението вече е било довършено, но било взето под внимание при индивидуализацията на наказанието. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че управлява извънгабаритно МПС по път, за което няма разрешението от Агенция „Пътна инфраструктура"- гр.София, но че следа да има такава, което впоследствие заплатил, като предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им. Наказанието на жалбоподателя за извършеното от него нарушение е индивидуализирано правилно и ориентирано към абсолютния му минимум.

В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при спазване на абсолютно всички правила за това. Формираните на тази фаза от процеса обвинения позволяват пълна защита, като елементите им са пределно разбираеми.

Всичко изложено предпоставя потвърждаване на наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 6747/17.03.2020г., издадено от началника на отдел „Контрол по РПМ", дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура"-гр.София, с което на Р.А.С. от гр.Русе на основание чл.53, ал.1, във вр. чл.26, ал.2, т.1 от ЗПътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: