№ 2382
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507691 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20079634 от 29.03.2021 г. постановено по гр.д. № 37236/2020 г., на
СРС, 43-ти е отхвърлен предявения от Застрахователна компания „Л.И.“ АД против „З.А. Д.
„А.“ АД установителен иск за това, че последното дължи сумата от 6945, 13 лв.,
представляваща ½ част от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
24. 04.2020г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16267/2020г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
Със същото решение ищецът Застрахователна компания „Л.И.“ АД е осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 150, 00 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба ищцовото Д.
Застрахователна компания „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си представител - юрк. П. М., с
надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд
правилно е приел, че в конкретния случай приложимо е немското право, но не е съобразил,
че именно съобразно него всеки от застрахователите на теглещото и тегленото превозно
1
средство следва да покрие 50% от стойността на вредите, причинени от този състав на
превозни средства. Същото следвало от представеното по делото решение на Съда на
Европейския съюз по направено преюдициално запитване. При съобразяване на правилата
на Регламент „Рим II” задължението за поправяне на вредите, тежащо върху държателя на
ремаркето следвало да се счита за извъндоговорно задължение и именно въз основа на
разпоредбите му следвало да бъде определено приложимото право. Твърди, че въпреки това
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са представени достатъчно
доказателства, за да бъде прието за установено по безспорен начин правото на ищцовото Д.
да получи от ЗАД „А.“ претендираната сума. Ищцовото Д. твърди, че в хода на
производството са представени доказателства за плащания по процесната щета на полското
бюро за сумата от 7 101, 98 евро с ДДС. Предвид изложеното моли въззивният съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по делото ЗАД „А.“ не е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба и не взема становище по жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че СРС е бил сезиран с
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 945,
13 лв. лв. от ЗАД „А.” АД в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на ремарке марка „Кроне“, модел „ЗЗП18“, с рег. № *******“, във връзка с
което се твърди, че дължи заплащане на половината от заплатената от ЗК „Л.И.“ АД щета в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен
автомобил марка „Даф“, модел „ХФ 105“ с рег. № ******* във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 23.01.2018г. на автомагистрала 6, Зинсхайм/ Юг Зинсхайм,
област Рейн – Некар, Република Германия, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на трети лица.
По делото страните не спорят, че на 23.01.2018г. е било реализирано процесното
ПТП. Спорно обаче в хода на първоинстанционното производство се явява обстоятелството
дали в конкретния случай приложение следва да намери немското или българското
материално право.
Първоинстанционният съд е достигнал до извода за приложение на немското право
като е изходил от позоваването на Решение на Съда на ЕС по дело С-475/14 – AAS
Gjensidige Baltic. Настоящият съдебен състав, отчитайки обстоятелството, че ищецът
претендира заплащане на процесната парична сума в качеството му на застраховател по
2
Застраховка „Гражданска отговорност“, който е изпълнил договорното си задължение като е
заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, достига до извода, че при
определяне на приложимото материално право следва да бъде съобразена т. 18 от
встъпителната част на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), с
която като общо правило е въведен принципът за приложение на правото на държавата, в
която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в член 4, параграф 1. Въпреки това
като изключение от този общ принцип, следва да бъде взет предвид член 4, параграф 2,
който създава специална връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на
страните е в една и съща държава. Съгласно предвиденото в член 4, параграф 2, когато и
лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в
една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава. Видно от представените данни седалището и адреса на управление на страните са
в Република България, от където следва и необходимостта при уреждането на отношенията,
свързани с претендиране на заплащане на процесното обезщетение от Д.то ищец спрямо
Д.то ответник приложение да намери българското материално право и по-конкретно
разпоредбите на Кодекса на застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 479 КЗ вредите, нанесени от ремарке, свързано с
моторно превозно средство и функционално зависимо от него по време на движение и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с
притежанието и ползването на теглещото моторно превозно средство. Доколкото между
страните не се стори, а и същото се посочва изрично от въззивника именно ищцовото Д. е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарен автомобил марка „Даф“,
модел „ХФ 105“ с рег. № ******* Във връзка с реализираното с процесното теглещо
моторно превозно средство застрахователят е заплатил обезщетение на трето увредено лице
в изпълнение на договорните си задължения по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно посочената разпоредба на чл. 479 КЗ обаче той не разполага с регресен иск
спрямо застрахователя на прикрепеното към момента на настъпване на процесното ПТП към
теглещия го автомобил. Подобна възможност за предявяване на регресен иск би могла да
възникне в случаите, в които вредите са нанесени от ремарке, което не е било свързано с
моторно превозно средство и не е било функционално зависимо от последното, което не се
твърди и и не се установява в конкретния случай.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че и самите фактически твърдения
на ищеца за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Л.И.“ АД по
отношение на ремарке с peг. рег. № *******и предвид самия механизъм на настъпване на
ПТП, обуславят извод, че за ЗАД „А.“ не би могло да възникне задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на изложеното неоснователни се явяват наведените от въззивника
оплаквания във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение поради
3
неправилно обсъждането и преценката на доказателствата във връзка с извършените от
ищцовото Д. плащания, доколкото за него по начало не е предвидена в закона възможност
за ангажиране на отговорността на застрахователя на ремарке, което е било свързано и
функционално зависимо от теглещото моторно превозно средство, от което именно са
причинени процесните вреди.
Макар настоящата съдебна инстанция да достига до различен извод относно
приложимото материално право в сравнение с изводите на първоинстанционния съд, то по
отношение на основателността на предявения установителен иск изводите на двете съдебни
инстанции напълно съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло, макар и по различни съображения.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената
на иска въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20079634 от 29.03.2021 г. постановено по гр.д. №
37236/2020 г., на СРС, 43-ти.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ******* да заплати на З.А. Д. „А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* сумата от 100, 00 лева.,
представляваща разноски по настоящето производство. да заплати на
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4