П Р О
Т О К О Л
Гр. София 03 август 2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на трети август две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА Й.И.С.С. |
|
|
|
Секретар: |
СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА |
||
|
Прокурор: |
СТАНИМИР ДИМИТРОВ |
||
сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА НОХД № 745 по описа за 2021
г.
/Съдебното
заседание започва със закъснение, поради изчакване освобождаване на съдебна
зала./
На
именното повикване в 11.05 часа, се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н.Ж.И. – редовно призован, явява се лично.
УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия Н.Ж.И. – адв. Е.П. – от САК – редовно
призован, се явява лично.
М.НА Ф.на Р.Б.като представляващ Държавата – редовно
призован, се представлява от Е.М.– старши юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при
ТД на НАП – София, с представено по делото пълномощно.
ПОДСЪДИМИЯТ Н.Ж.И.: Получил съм
препис от обвинителния акт и от
разпореждането за насрочване на днешното разпоредително заседание, с въпросите,
които се обсъждат в разпоредителното заседание, чрез моя защитник, преди повече
от 7 дни. Готов съм да взема становище по тези въпроси. Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на М. на Ф.
на Р България: Да се даде ход на делото на разпоредителното
заседание.
АДВ.П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Готови сме да вземем становище по въпросите по чл.248, ал.1 НПК
СЪДЪТ, след като съобрази
становищата на страните и на процесуалния представител на МФ на Р България като
представляващ Държавата, както и обстоятелството, че на страните, а така също и
на М. на Ф. на Р България, като представляващ Държавата, са връчени съобщения
по реда на чл.247б, ал.1 и ал.2 НПК, разясняващи правата им в процеса, в т.ч. –
въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, по които могат да вземат
отношение в разпоредителното заседание, като съобрази и изпълнимостта на
законовите изисквания, относно връчването на съобщенията, както и на
обвинителния акт по отношение на подс. Н.Ж.И., и изтеклия 7–дневен срок от това връчване, като съобрази в тази връзка
и готовността на страните да вземат отношение по въпросите, обсъждащи се в
разпоредително заседание по смисъла на чл.248, ал.1 НПК, НАМИРА, че следва да
бъде даден ход на разпоредителното заседание в днешното с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните и на процесуалния представител на МФ на Р България, като представляващ
Държавата, да изразят становища по
въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 НПК, а именно:
–
Подсъдно ли е
делото на съда?
–
Има ли основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство?
–
Допуснато ли е на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
респективно на пострадалия или на неговите наследници?
–
Налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила?
–
Налице ли са
основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и извършването на съдебно – следствени действия по
делегация;
–
Взетите мерки за
процесуална принуда;
–
Искания за
събиране на нови доказателства;
–
Насрочване на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС на основание чл.35, ал.2 от НПК.
Не
намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На
ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на тогава подс. И..
Не
се налага делото да бъде разгледано при закрити врати.
С
оглед пандемичната обстановка в страната считам, че са налице основания за
назначаване на резервен съдебен заседател.
Не
са налице основанията за привличане на резервен съдия, за назначаване на
служебен защитник, вещо лице, преводач, тълковник и за извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
Мярката
за неотклонение спрямо подс. И.
съответства на целите на производството и моля да се потвърди.
На
този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
При
насрочване на делото в открито съдебно заседание лицата, които са с
местоживеене в едно населено място, да бъдат призовани в един
ден, с оглед да пътуват заедно и
евентуално за възстановяване на разходите.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на М. на Ф.
на Р България: Делото е подсъдно на
СГС.
Не
намирам основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На
ДП не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на тогава подс. Милчев.
Не
се налага делото да бъде разгледано при закрити врати.
Не
са налице основанията за привличане на
резервен съдия, съдебен заседател, за назначаване на служебен защитник, вещо
лице, преводач, тълковник и за извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
Не
са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на подс. И..
На
този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. П.: По въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, намирам
следното:
По т.1 Делото е подсъдно на СГС.
По т.2 – Не намирам основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 – Считам,
че на фазата на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подзащитния ми, по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, като аргументите ми са следните:
В обвинителния акт
/ОА/ е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива. В
обстоятелствената част на ОА са описани действия на подс. И. и адв. В., а в
диспозитива е посочена самостоятелна престъпна дейност на подсъдимия.
Също така не става ясно и кой е извършил търговска дейност от името на
двете търговски дружества – „Д.Б.2011“ ЕООД и „М.С.85“ ЕООД, и кой е сключвал
търговските сделки; кой е водил търговски преговори и търговската кореспонденция,
тъй като в ОА се твърди, че подсъдимият е имал пълномощия единствено да представлява
дружествата пред НАП и търговските банки. В тази връзка подсъдимия, не може да
разбере в какво е обвинен, тъй като СГП не излага доводи за самостоятелно
извършвани от него действия по сключване и разваляне на търговски сделки и
издадените въз основа на тях счетоводни документи. СГП се позовава единствено
на Тълкувателно решение № 4/2015 г. и това, че след като има пълномощия
подзащитния ми да представлява търговските дружества пред НАП и търговските
банки, той е данъчно задължено лице, което ние считаме, че не е така.
Подсъдимия няма пълномощия да представлява дружествата в преговори, да сключва
сделки.
По т.4 – Няма основание делото да се разглежда по реда на особените
правила.
По т.5 – Не са налице основанията за привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаване на служебен защитник, вещо лице, преводач, тълковник и за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
По т.6 – Нямам искания
за промяна на мярката за неотклонение на подс. И..
По т.7 – Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 – В случай,
че не приемете възраженията ми по т.3, моля да насрочите делото в открито
съдебно заседание, с призоваване на лицата по обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Относно
твърденията на защитата за процесуални нарушения
и изброените такива, че не им харесва изложена фактическа обстановка в ОА
относно адв. В., същата няма никакво пряко или косвено отношение към
съставомерността на деянието, и още на 1 и 2 страница е посочено защо същата е
спомената.
Относно твърденията
за липса на доказателства за това кой е осъществявал търговски сделки и е водил
търговски преговори от името и за сметка на двете дружества, СГП въобще не
твърди, че са се водили този вид деятелности от кого и да е било. Посочени са показанията
на собствениците на тези дружества, които са категорични, че въобще не знаят
техните дружества да са осъществявали търговски сделки.
Относно
несъгласието на защитата с решение на ВКС, същото е в унисон с Тълкувателно
решение на ВКС и е въпрос по същество дали подсъдимия е годен субект на
престъпление по чл.255, ал.3 НК, и не е предмет на обсъждане в разпоредително
заседание.
Считам изложените
съображения от защитата за неоснователни. Делото е 10 тома, ОА е максимално
подробен и изчерпателен, и по никакъв начин не са засегнати процесуалните права
на подсъдимия, тъй като цялото съдържание на ДП е обективирано в кратък вид в
ОА.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на М. на Ф. на Р България: Присъединявам се към казаното от прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ
Н.Ж.И.:
Присъединявам се към казаното от адв. П. и желая съдебното производство
да бъде прекратено, тъй като не разбирам факти от повдигнато ми обвинение.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.5 НПК, след като
изслуша прокурора, процесуалния представител на МФ на Р България като
представляващ Държавата, упълномощеният защитник на подсъдимият Н.Ж.И. – адв. Е.П.
– от САК, и самият подсъдим, предвид изявленията направени от същите в днешното
с.з., намира, че действително не са налице основания за спиране или
прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита и, че
делото е родово и местно подсъдно на СГС, на основание чл. 35, ал. 2 и чл.36,
ал.1 от НПК.
Същевременно,
след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото спрямо подс. Н.Ж.И.
обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 5, т. 6
и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав прие, че констатираните
от същия съд, с протоколно определение от 13.08.2020 г. допуснати на фазата на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия да
научи за какво престъпление е привлечен в това му качество, по смисъла на чл.
248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващи се в
неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение спрямо конкретно подсъдимото
лице, както с постановлението за повдигане на обвинение на досъдебна фаза, така
и с изготвения и внесен в съда за разглеждане обвинителен акт, конкретизиращ
обвинението, предмет на доказване по настоящото производство, не са
отстранени в цялост. Напротив, допуснати са нови процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, поради което
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, с оглед нарушено
право на защита на подсъдимото лице.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Наказателно – съдебното производство по
делото е образувано въз основа на внесен на 30.09.2019 г. в СГС – НО
обвинителен акт по досъдебно производство № 5243/2013 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 5521/2013 г. по описа на СГП, срещу Н.Ж.И. – за престъпление по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на така внесения обвинителен
акт е образувано НОХД № 3962/2019 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.
С протоколно определение от 13.08.2020
г., постановено в открито разпоредително заседание по НОХД № 3962/2019 г. по
описа на СГС, НО, 4-ти състав, съдебното производство по делото е прекратено,
на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, и
делото е върнато на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част на
определението съществени нарушения на процесуалните правила.
В хода на възобновеното досъдебно производство, с
постановление на водещия разследването от 27.11.2020 г., обв. И. е привлечен
повторно към наказателна отговорност, за осъществен състав на престъпление по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК. Постановлението
за привличане на обвиняем е предявено на надлежно упълномощения защитник на
подсъдимия на 08.02.2021 г. На същата дата материалите по разследването са
предявени на защитника на обвиняемото лице.
Разследването по досъдебното
производство е приключило.
На 22.02.2021 г., прокурор при СГП е внесъл повторно в
СГС – НО обвинителен акт по досъдебно производство № 5243/2013 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 5521/2013 г. по описа на СГП, срещу Н.Ж.И. – за престъпление по
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
обвинителния акт срещу И. е повдигнато обвинение за това, че за периода от
14.12.2011 г. до 29.03.2012 г., в гр. София, пред Национална агенция по
приходите, ТД на НАП – гр. София, офис „Център“, при условията на продължавано
престъпление, като пълномощник на търговско дружество „Д.Б.2011“ ЕООД, с ЕИК********,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Д.Б.2011“ ЕООД,
по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за данъчен период м.
ноември 2011 г. и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
финансовата 2011 г., в особено големи размери, като: 1. В подадената справка –
декларация (СД) по чл. 125 от ЗДДС за м. ноември 2011 г., потвърдил неистина –
относно размера на данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен
кредит; относно размера на данъчния кредит; относно ДДС за възстановяване;
осъществил счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното отразяване
– като не включил в отчетен регистър „Дневник за покупки“ за м. ноември 2011 г.
на „Д.Б.2011“ ЕООД 3 (три) броя кредитни известия с издател „М.С.85“ ЕООД, в
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС; използвал документ с невярно съдържание –
в отчетен регистър „Дневник за покупки“ по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период
м. 11.2011 г. – при водене на счетоводството и при представяне на информация
пред органите по приходите – ТД на НАП – гр. София, офис „Център“, като отразил
доставка от „М.С.85“ ЕООД по фактура № **********/18.11.2011 г. с данъчна
основа 958 333,33 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 191
666,67 лева и приспаднал неследващ се данъчен кредит – по фактура №
**********/18.11.2011 г., издадена от „М.С.85“ ЕООД с данъчна основа 958 333,33
лева и ДДС – в размер на 191 666,67 лева; и 2. В подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за „Д.Б.2011“ ЕООД за финансовата 2011 г., потвърдил неистина – относно
декларирания размер на приходите на дружеството; относно декларирания размер на
разходите на дружеството; относно декларирания счетоводен финансов резултат на
дружеството и относно полагащия се корпоративен данък, и използвал документи с
невярно съдържание – Баланс на „Д.Б.2011“ ЕООД към 31.12.2011 г., Отчет за
приходите и разходите и Отчет за собствения капитал на „Д.Б.2011“ ЕООД към
31.12.2011 г., като приложения към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2011 г.
на „Д.Б.2011“ ЕООД – при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите – с две деяния, подробно описани в
обвинителния акт – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т.
5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Съображенията на съда, с оглед
допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, предвид неточно,
неясно и непрецизно формулирано обвинение, се свеждат до следното.
На първо място, формулировката на
обстоятелствената част на внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт,
отново не позволява еднозначни изводи по отношение на ролята на лицето А.С.К.,
сочена в диспозитива като посредствен извършител на деянието по пункт първи от
обвинението. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
твърдения са вътрешно противоречиви, което не позволява на обвиняемото лице да
разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, а на съда –
да очертае предмета на доказване и да извърши преценка относно това – налице ли
е конекситет между обстоятелствената част и диспозитива на акта.
Така, на стр. 5 от обвинителния акт се
сочи, че на 14.12.2011 г. обв. И. се свързал със св. А.С.К. и я помолил да
внесе в ТД на НАП – София, офис „Център“, изготвени от него лично, но
неподписани документи – СД по ЗДДС на „Д.Б.2011“ ЕООД за данъчен период – м. ноември 2011 г., ведно с отчетните регистри по чл.
124 от ЗДДС – Дневник за покупките и Дневник за продажбите на дружеството за
месец ноември 2011 г. Твърди се от обвинението, че посочените документи били
поставени в пощенски плик, на който обв. И. изпикал собственоръчно подателя – „Д.Б.2011“
ЕООД и получателя – гр. София 1000, ул. „********, ТД на НАП, офис „Център“.
Посочва се още, че И. казал на св. К., че тези документи са за регистрация на
дружество. Свидетелката К. – без да има каквато и да е субективна представа за
съдържанието на представените й от обв. И. документи, като физически приносител
представител в ТД на НАП – София, офис „Център“, предоставените й от обв. И.
документи и се подписала на протокол за приемане на данни с дата 14.12.2011 г.
Така в данъчната администрация, с вх. № 223421102558769, постъпили СД по ЗДДС
на „Д.Б.2011“ ЕООД за данъчен период – месец ноември 2011 г., ведно с отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС – Дневник за покупките и Дневник за продажбите на
дружеството за месец ноември 2011 г. – всички с означение, че са подписани от
управителя на дружеството – св.Д.. В действителност, както СД по ЗДДС, така и
двата дневника били подписани от св. К., срещу „управител: Д.М.Д.“ – по
настояване на обв. И..
Твърденията
на представителя на държавното обвинение в този смисъл са противоречиви в няколко насоки.
На първо място, твърди се, че обв. И.
поискал от св. К. да внесе в ТД на НАП – София, офис „Център“ предварително
подготвени от него документи, които бил поставил в пощенски плик и за които бил
съобщил на К., че са за регистрация на дружество, и едновременно с това се излага, че подписите
под инкриминираните документи, от името на св.Д., били положени именно от св. К.,
по настояване на И.. При това не става ясно, дали според представителя на
държавното обвинение, изготвил обвинителния акт, св. К. е знаела за
съдържанието на поставените в пощенския плик от обв. И. документи, или не е
знаела за същите.
На второ място, излагат се твърдения,
че св. К. се явила физически приносител на документите до ТД на НАП – София,
офис „Център“, без да има каквато и да е субективна представа за съдържанието
на представените й от обв. И. документи, а едновременно с това, както вече се
посочи, се твърди, че подписите под инкриминираните документи, от името на св.Д.,
били положени именно от св. К.. Не става безусловно ясно, следователно, как е
възможно св. К. да е подписала процесните документи, без да е имала субективна
представя за съдържанието им.
И най-после, доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат твърдения, че св. К. се
явила физически приносител на документите до ТД на НАП – София, офис „Център“,
не става ясно по какви съображения, при формулиране на текстовата квалификация
на обвинението, повдигнато срещу подс. И., прокурорът е приел, че К. се е явила посредствен извършител на
престъплението с визираната правна квалификация.
Тази неяснота произтича от две
обстоятелства – първо, представителят на държавното обвинение е приел, че К. е посредствен извършител – фигура,
която наказателно-правната теория свързва с лицето, което е извършило
престъплението посредством друго наказателно-неотговорно лице – оръдие на
престъплението, без да твърди, че е съпричастна към изпълнителното деяние на
същото; и второ, прокурорът при СГП едновременно е приел, че К. е била само фактически приносител на
документите до офис на НАП – дейност, която не е относима към нито една от
формите на изпълнително деяние, инкриминирани по чл. 255, ал. 1 от НК, и с
това, че се е явила посредствен извършител на същото.
Липсва,
следователно, необходимата яснота,
безпротиворечивост и еднопосочност в твърденията на прокурора в
обвинителния акт по отношение на конкретното наказателно-правно релевантно качество, в което се твърди, че Антоанета
К. е взела участие в извършване на престъплението.
Действително, обвинение срещу К. за
осъществен състав на престъпление в настоящото производство не е повдигано;
същата не се сочи като наказателно отговорна за престъплението, описано в
обвинителния акт. Въпреки това, доколкото в диспозитива на обвинението по пункт
първи се съдържат твърдения, че същата
се е явила посредствен извършител (разбирано вместо оръдие на
престъплението) на деянието, което е форма на невиновно съпричиняване на
вредоносния резултат, като по този начин участието й в престъплението става
елемент от предмета на доказване по делото, в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът дължи да
посочи ясно и непротиворечиво въз основа на какви конкретни твърдения прави
този извод.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията на процесуалния закон – чл. 246, ал. 2 НПК.
Липсва необходимия конекситет между обстоятелствената част и диспозитива на
внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт.
Това води винаги до невъзможност от
една страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а от друга –
обвиняемият да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение
по начин, който да му позволи да организират адекватно защитата си.
В крайна сметка, на всеки обвиняем е
признато правото да се защити не само срещу определени съставомерни признаци, а
и срещу приетата в обвинението фактическа обстановка, която обуславя извода на
Прокуратурата за съставомерност на същото. В конкретния случай това е
невъзможно и тъй като съществуващото значимо противоречие и неяснота не могат да
бъдат отстранени в съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени
правата на обвиняемото лице, то единствено възможния и законосъобразен начин за
отстраняването им се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на
обвинението и на обвинителния акт в цялост.
На второ място, по отношение на второто
деяние, включено в продължавана престъпна дейност – извършено на 29.03.2012 г.,
следва да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт продължава
да съществува неяснота, по какви съображения прокурорът при СГП е
приел, че в инкриминираната годишна данъчна декларация на „Д.Б.2011“ ЕООД за
2011 г. е потвърдена неистина относно размера на данъчната основа и размера на
дължимия корпоративен данък.
Действително, прокурорът при СГП е
изложил обстойни съображения в насока какво следва да бъде действителното
съдържание на баланса на „Д.Б.2011“ ЕООД, на отчета за приходите и на отчета за
разходите, приложени към годишната данъчна декларация, изготвена от подсъдимия И.,
но не и твърдения за начина, по който са формирани съответните суми, които,
според представителя на държавното обвинение е следвало да залегнат в
счетоводните документи на дружеството, например – по какъв начин е формирана
сумата от 3 524 000 лева, които подсъдимият следвало да отрази в раздел А,
група VІ – „Текуща печалба“ в баланса на дружеството или сумата от минус 2 817
000 лева, която подсъдимият следвало да отрази в разходната част на баланса на
същото дружество. В резултат, не става
ясно по какви съображения прокурорът счита, че данъчната основа за облагане с
корпоративен данък на „Д.Б.2011“ ЕООД е
в упоменатия в обвинителния акт размер от 3 915 587,63 лева. Не става ясно и по
какъв начин посочените от прокурора постъпления
по банковите сметки на дружеството и отпуснати заеми, са рефлектирали върху
данъчния резултат за годината.
При това страните са поставени в
невъзможност да разберат по какви съображения държавното обвинение е приело, че
в ГДД са отразени неверни обстоятелства,
както и по какъв начин са формирани изводите на представителя на СГП относно
конкретния размер на данъка, който се твърди, че подсъдимият е избегнал да
плати.
Липсата на яснота по тези въпроси на
самостоятелно основание води до невъзможност, от една страна, да се очертае
предмета на доказване по делото, а от друга – обвиняемият И. да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му
позволи да организира адекватно защитата си.
На трето място, констатираната с определението на съда
от 13.08.2020 г. неяснотата по отношение на съдържанието на вменения във вина на
подсъдимия съставомерен признак по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК, касаещ втория
пункт от обвинението, не е отстранена.
Действително, на л. 10 от обвинителния
акт се съдържа твърдението, че „Така използваните от обв. И. пред данъчната
администрация вторични счетоводни документи – Баланс, ОПР и Отчет за собствения
капитал на „Д.Б.2011“ ЕООД били с невярно съдържание при водене на
счетоводството на дружеството“. Това
твърдение е вътрешно противоречиво, тъй като не позволява еднозначен извод – дали документите с невярно съдържание
са използвани пред данъчната администрация или при водене на счетоводството. Отново
не става ясно, защо според представителя на държавното обвинение,
инкриминираните документи с невярно съдържание са използвани при водене на
счетоводство на дружеството и дали това е станало на 29.03.2011 г.
Както вече настоящият състав е имал
възможност да отбележи, константната съдебна практика е въвела изискването, за
да се гарантира правото на обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение, същото следва да съдържа посочване на всички обективни
и субективни признаци на вменения престъпен състав, визирани в приетата за
осъществена наказателно-правна норма от Особената част на НК, както и
максималната им конкретизация, съобразно фактите и обстоятелствата, установени
в хода на досъдебното производство. Само по този начин едновременно би се
гарантирало правото на обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение, по начин, който да му позволи да организира защитата
си в пълен обем, а на съда и контролиращата съдебна инстанция – да очертае
предмета на доказване и да се произнесе с крайния си съдебен акт по конкретно
повдигнатото обвинение. В процесния случай, в обвинителния акт не са изложени каквито и да било твърдения
относно съдържанието на този признак от обективна страна на вменения
престъпен състав.
На четвърто място, допуснато е ново
процесуално нарушение при формулиране на диспозитива на обвинението срещу
подсъдимия И. с внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт – и по пункт
първи, и по пункт втори от същия.
Така, по пункт І-ви се твърди, че на
14.12.2011 г. в гр. София, пред ТД на НАП – София, подсъдимият избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Д.Б.2011“ ЕООД по ЗДДС за
данъчен период от м. ноември 2011 г., като в подадената СД п очл. 125 от ЗДДС с
дата – 14.12.2011 г., потвърдил неистина (т. 1.1.), осъществил счетоводство в
нарушение на изискванията за това (т. 1.2.), използвал документ с невярно
съдържание (т. 1.3.), приспаднал неследващ се данъчен кредит (т. 1.4.) от обвинението.
При тази конструкция на диспозитива на обвинението се налага извод, че описаните в т. 1.1. до т. 1.4. дейности
прокурорът отнася към съдържанието на
справката – декларация по чл. 125 от ЗДДС, а не към изпълнителното деяние на
престъплението по този законов текст. Подобни твърдения не съответстват на
обективните особености от състава на престъплението, визирани в закона, нито на
твърденията в обстоятелствената част от обвинителния акт.
Идентично е описанието на деянието по
пункт ІІ-ри от обвинението, където дейностите по т. 2.1. и 2.2. са отнесени към
годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Буквалният прочит на акта
позволява извод, че в ГДД подсъдимият е използвал документи с невярно
съдържание – посочените от обвинението.
И в тази насока е допусната неяснота на обвинението, която води до
невъзможност, от една страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а
от друга – обвиняемият да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото
му обвинение по начин, който да му позволи да организират адекватно защитата
си.
СЪДЪТ не намира възраженията
на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване процесуалните права на подс. И., на основание изложените от
защитата аргументи, за основателни.
Действително, както
правилно беше отчетено от прокурора, по отношение на адв. В. се съдържат
твърдения в обстоятелствената част на ОА единствено в насока, че същата е
подала в Агенцията по вписванията заявление за вписване по електронен път на
търговско дружество „Д.Б.2011“ ЕООД, и е извършила регистрация на дружеството
въз основа на пълномощно, с което дружеството я е упълномощило да го
представлява пред Агенцията по вписванията.
В обстоятелствената
част на ОА, както и в диспозитива не се съдържат каквито и да било твърдения за
участие на адв. В. в извършването на инкриминираната престъпна деятелност, още
по-малко за нейно пряко или косвено отношение към съставомерността на деянието,
предмет на повдигнатото спрямо подсъдимия И. обвинение, поради което това
възражение на защитата не намира състоятелност, а още повече същата да е
съществена такава, която да рефлектира върху правото на защита на конкретното
обвиняемо лице и на самостоятелно основание да обуслови необходимостта от прекратяване
на съдебното производство и връщането на делото на прокурора.
По отношение на другите възражения
на защитата относно липсата на посочване в ОА на обстоятелствените факти – кой извършил
търговска дейност от името на двете търговски дружества – „Д.Б.2011“ ЕООД и „М.С.85“
ЕООД; кой е сключвал търговските сделки; кой е водил търговски преговори и
търговската кореспонденция, тъй като в ОА се твърди, че подсъдимият е имал
пълномощия единствено да представлява дружествата пред НАП и търговските банки,
и в тази връзка относно липса на яснотата досежно тези факти, настоящият
съдебен състав счита, че и това възражение не се явява основателно в насока прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
тези непълноти. СЪДЪТ констатира, че в обстоятелствената част на ОА са изложени
минимални, действително откъсчлени, но достатъчно конкретни факти за част от тези
обстоятелства, но и без същите да са описани, това по съществото си не основава
наличието на значими процесуални нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, които да накърняват съществено процесуалните права на подсъдимия,
доколкото тези факти подлежат на изясняване в хода в бъдещото съдебно
производство, след отстраняване на констатираните от съда и изложени по-горе процесуални
нарушения, и съответно съставляват факти, свързани с изясняване на фактическата
обстановка по делото, но по никакъв начин не са относими до нуждата от прецизиране
на обвинението спрямо подсъдимия И., доколкото тези обстоятелства могат да
бъдат изследвани и изяснени в хода на същинското съдебно производство.
В заключение следва да се посочи, че
така внесения в СГС – НО обвинителен акт, не отговаря на изискванията на
процесуалния закон – визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК. Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки
на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.
Констатираните и изложени от съда
по-горе процесуални нарушения, относими към непълно, неточно, противоречиво
изпълнено и неясно повдигнато и предявено обвинение спрямо И. на досъдебен етап
от воденото производство, настоящият съдебен състав приема за съществени,
доколкото препятстват възможността обвинителния акт да изпълни процесуалната си
функция в производството и водят до ограничаване на правото на защита на
обвиняемото лице.
Посочените процесуални нарушения не могат да бъдат
отстранени във фазата на съдебното производство, без да бъдат накърнени правата
на обвиняемото лице, и всяко от тях представлява самостоятелно основание за
прекратяване на образуваното съдебно производство и за връщане на делото в
стадия, на който те са били допуснати. Ето защо, единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването им, се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в
цялост.
При
наличие на основание за прекратяване на съдебното производство, по другите
въпроси, регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 НПК, настоящият съдебен
състав счита, че към настоящия момент не следва да взима отношение, доколкото
същите биха могли да бъдат решени и при разглеждане на делото по общия ред,
каквото е иначе искането на страните, изразено в днешното с.з.
Предвид наличието
на основания за прекратяване на
съдебното производство, СЪДЪТ
намира, че не следва да се произнася и по допустимостта на предявения
граждански иск от М. на Ф. на Р
България, като представляващ Държавата, който иск иначе е предявен съобразно
нормата на чл.85, ал.3 НПК, която преценка и произнасяне биха могли да бъдат
сторени след отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения,
респективно след влизане на настоящето определение в сила.
СЪДЪТ счита, че не
следва да взима отношение и по искането на прокурора за назначаване на резервен
съдебен заседател, с оглед наличието на основания за прекратяване на съдебното
производство.
Само
касателно изпълняваща се спрямо подсъдимия Н.Ж.И. мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева – изпълнена, СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изрядното процесуално поведение на
конкретното подсъдимо лице до момента и възможността с тази мярка за
неотклонение да бъдат изпълнени целите на мерките за неотклонение и занапред,
същата следва да бъде потвърдена, доколкото не съзира основания за нейното изменение.
Така
мотивиран и на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.5, т.1,
вр. ал.1, т.3 и т.6 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 745/21 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част на
настоящото определение съществени нарушения на процесуалните правила.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняващата се спрямо подсъдимия Н.Ж.И. мярка за
неотклонение „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 1000 /хиляда/ лева – изпълнена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава
22 от НПК, в 7 – дневен срок от днес, пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 12.33 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: