О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2249
05.08.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1921 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, представлявана от директора Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Янка Табакова, против Решение № 75 от
18.03.2020 г. по гр. д. № 207/2019 г. на Районен съд – Малко Търново, с което
въззивната дирекция е осъдена да заплати на
С. И.К., ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, к-с „ Меден рудник“,
бл. 448, вх. Г, ет. 2, сумата от 1711, 84
лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 217.36
часа, положен в периода от 01.10.2016г.
до 18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
20.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва след
приетото увеличаване в размер на 222, 19
лева.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляването на времето, отработено
от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд следва да се
приложи специалната нормативна уредба на ЗМВР, а не общата уредба на НСОРЗ.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима и поради липсата на
две от кумулативно предвидените й предпоставки – продължителност на нощното
работно време, по малка от продължителността на дневното, и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Излагат се доводи, че дори и да се
приеме приложението на НСОРЗ преизчисляването на нощните часове в дневни с
коефициент 1, 143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел
акумулиране на извънреден труд. Твърди се, че поради неправилността на
решението по главния иск влече неправилност на решението и в частта относно
акцесорния иск за лихва.
Въззивникът моли съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително
възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия С. И.К.,
който е получил препис от нея чрез пълномощника си адвокат Е.Д..
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
директора Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт
Янка Табакова, против Решение № 75 от 18.03.2020 г. по гр. д. № 207/2019
г. на Районен съд – Малко Търново, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.