РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000810 по описа за 2021 година
С решение 260289/17.08.2021 г., постановено по т.д. № 180/2020
г., Старозагорски окръжен съд:
ОСЪЖДА „З. а. д. „Д. Б. Ж. З.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М. П. ЕМ. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания,
в качеството й на баба на И. Г. И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З., починал
в резултат на ПТП от 11.06.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.06.2016 г. - датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по клиентска
банкова сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./" ЕАД, с IBAN:
***, BIC: ***, с титуляр адвокат Ж. СТ. ЗЛ..
ОСЪЖДА „З. а. д. „Д. Б. Ж. З.“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Окръжен съд –
С. З. държавна такса в размер на 1 400 лв. и сумата от 400 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „З. а. д.
„Д. Б. Ж. З.“ АД ЕИК *********, което го обжалва изцяло. Излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и моли обжалваното
решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се
отхвърли изцяло исковата претенция на М. П. ЕМ.. Претендира присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М. П. ЕМ. е подала отговор чрез адв. Ж.З., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното
решение като правилно и незаконосъобразно да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд С. З. е било образувано по
предявен пряк иск от М. П. ЕМ. против „З. а. д. „Д. Б. Ж. З.“ АД за
присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки
и страдания, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016 година до
окончателното изплащане, причинени й в резултат на смъртта на нейния внук
И. Г. Е. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 11.06.2016 г.,
виновно причинено от И. Б. като водач на лек автомобил „Б.**“ с peг. №
********, за който автомобил е била налице валидна застраховка „ГО“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Прието е, че са налице всички елементи от фактическия състав
на деликта, като е зачетена задължителната сила на влязла в сила присъда №
13 от 09.04.2019 г., с която съдът признал подсъдимата И. Б. за виновна в
това, че на 11.06.2016 г., на път **-**, на моста над АМ „Т.“, км **+***, в
землището на с. С., общ. Р., обл. С. З., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Б.**“ модел „***“ с peг. № ********, е
нарушила правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение, когато платното за движение има две пътни ленти, като водач на
пътно превозно средство нарушила въведената забрана да не навлиза и да не
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, като по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно
лице и телесна повреда на повече от едно лице, като е причинила смъртта на
И. Г. Е., роден на 17.02.1955г. и на И. Г. И., роден на 09.11.2008г., както и е
причинала средни телесни повреди на още две лица. Прието е, че е налице
валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответното
2
застрахователно дружество, както и че ищцата се явява пострадало лице по
смисъла на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, при което са налице всички
предпоставки, пораждащи отговорността на ответника „З. а. д. „Д. Б. Ж. З.“
АД за репариране на претърпените вреди от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на нейния внук. Искът е уважен за пълния претендиран
размер от 35 000 лв., като е присъдена и законна лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане на сумата.
На първо място, във въззивната жалба се поддържа оплакване,
че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил като недоказано
възражението за съпричиняване на пострадалото лице поради неизползване
на предпазен колан. Такова е било заявено от застрахователното дружество, с
твърдението, че смъртта на И. Г. И. е причинена от свободното движение на
тялото в интериорни части от купето на автомобила, евентуално изпадане на
тялото извън купето на автомобила. Счита, че ако обезопасителен колан беше
поставен и използван от И. И. той е нямало да загине, евентуално
уврежданията му нямало да настъпят в същия обем и интензивност, щели да
бъдат по-леки и при всички случаи няма да предизвикат летален изход.
Безспорно е установено по делото, че предпазен колан не е
използван от И. Г. И.. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд,
че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обуслови извод за
наличие на съпричиняване, а следва да бъде доказано по несъмнен и
безспорен начин наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на вредоносния резултат, което в случая
означава да бъде доказано, че ползването на обезопасителен колан би
предотвратила смъртта на лицето, като доказателствената тежест за това лежи
върху ответното застрахователно дружество.
По делото е прието заключение на комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, според което И. И. е седял на задната седалка в
автомобила, зад водача; по тялото му не са констатирани травматични
увреждания, специфични за такива, причинени от обезопасителен колан;
налице са травматични увреждания по долните крайници и главата, които не
биха се получили при ползване на обезопасителен колан; върху тялото на И.
са действали инерционни сили в посока напред и надясно, при което са
получени травми в областта на главата, тялото и крайниците от удари в
3
облегалките на предните седалки. При ползване на предпазен колан, чието
предназначение е да да придържа тялото към седалката при челен сблъсък и
преобръщане на автомобила, вещите лица са направили извод, че несъмнено
биха се получили по-леки травматични увреждания с вероятност за избягване
на смъртния изход, като в този случай биха се получили травми в областта на
гръдния кош, корема, евентуално и на ръцете, китките на ръцете,
подбедриците и ходилата. Сочи се, че травматичните увреждания на И. И.
съответстват да са в резултат на свободно движение на тялото в купето на
автомобила и сблъсъка му с тъпи предмети от купето на автомобила, като
тялото на пострадалия не е изпадало от автомобила след удара при
процесното ПТП.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
в.л. В., е изразило становище, че в случая е налице челен удар, при което се
сумират скоростите на двата автомобила / около 80 км/ч на единия и около
100 км/ч на другия, т.е. общо 180 км/ч/, при което се създава голяма
кинетична енергия и дори и с поставен предпазен колан ефективността му не
би била достатъчна да предотврати леталния изход. Обяснено е, че това е
така, тъй като тази голяма кинетична енергия, за много кратък момент се
погасява от пластичните и еластичните деформации в зоната на контакт
между двата автомобила, но вътрешните органи на човек, пътуващ в
автомобила, продължават да се движат със скоростта на автомобила, в който
пътува и съответно приемат и скоростта на насрещния автомобил.
В същото заседание другото вещо лице от комплексната
експертиза – Т., е заявило, че при правилно поставен обезопасителен колан е
възможно да настъпят и да не настъпят констатираните увреждания на
сърцето и слезката. По отношение разчленяването на срамните кости на таза,
вещото лице е заявило, че това е нямало как да стане, ако е действала
бедрената компонента на обезопасителния колан. В хипотетична ситуация на
придвижване на газовата бутилка напред, също би могло да се получат
травми и при употреба на обезопасителен колан, като раменнтата компонента
на колана би предотвралитол екстремното придвиждане напред, респ.
травмата би била по-лека.
Прието е и допълнително заключение на комплексната
експертиза, според което процесният автомобил О. А. * е с двуобемна
4
конструкция на купето, като газовата бутилка се намира в частта от купето
предназначена за пътниците и багажното отделение отзад; между тези две
зони няма конструктивна преграда, при което може да се каже, че няма
нарушение на целостта на обема на купето. При неползван предпазен колан
от пътник на задна лява седалка, на която облегалката е от две части, от които
лявата е двойна, при откъснала се газова бутилка по време на конкретното
ПТП същата би наклонила напред облегалката, което би довело до
допълнително притискане и като резултат по-тежки травми в областта на
главата. При ползван предпазен колан, същият не би позволил преместването
на облегалката на задната седалка, където е бил пострадалият И. И..
В открито съдебно заседание на 30.06.21 г. в.л. В. е разяснило,
че в случая се изчислява ускорение 11G, т.е. единадесет път земното
ускорение, което въздейства върху тялото. В.л. медик - Т. е разяснило, че при
ускорение над 8 G се приема, че травмите, които се получатав са със смъртен
изход, а в случая при изчисленото ускорение 10 - 11 G категорично не може
да се очаква да се получат травми, които да са със шанс за преживяване.
При така събраните доказателства съставът на ПАС приема, че
възражението за съпричиняване остава недоказано. Вярно е, че вещите лица в
основното си заключение са посочили, че при използване на предпазен колан,
би могло травмите да са по-леки. Но от това обстоятелство не може да се
мотивира извод, че в случай на поставен колан смъртта не би настъпила.
Напротив, в устните си обяснения, дадени в двете открити съдебни заседания,
вещите лица са категорични, че при изчисленото ускорение, действащо
върху тялото на пострадалия – 10 – 11 G, не могат да се очакват травми с
шанс за оцеляване. Т.е. при поставен обезопасителен колан е налице
вероятност част от травмите да са различни или да са по-леки, но
ефективността на колана нямаше да бъде достатъчна да се предотврати
смъртта с оглед голямата кинетична енергия, действаща върху тялото на
пострадалия.
При това положение няма основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение,
като оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.
5
Относно качеството на пострадало лице на ищцата М. П. ЕМ. по
смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС:
В тази връзка относимите доказателства, събрани по делото, са
свидетелските показания на В. Т.а (ищцата е сестра на бабата на мъжа й) и З
А. Е. (дъщеря на ищцата).
Свид. Т.а е заявила, че познава ищцата от 2009 г.; към момента
на ПТП при ищцата живеели синът й Г., снаха й Н., М., малкият И., дядо А. и
дъщеря й З.; за внуците се грижели ищцата и съпругът й И., на които никога
не им тежало да се грижат за децата, с които спели в една стая; родителите на
децата работели, а бабата и дядото винаги гледали внуците; когато ищцата
разбрала за инцидента, била шокирана, буквално била на земята, като труп, не
можела да осъзнае, че й се случило това нещо, дни наред търсела в леглото
малкия И.; и досега плачела и за внука си, и за съпруга си; М.Е. била много
близка с внука си, водела го на градина, на училище, грижела се за него,
купувала му неща, двамата с мъжа й го гледали, като полагали всички грижи
за него.
Свид. З А. Е. е заявила, че малкият И. бил роден през 2008г. и
винаги живял в дома на родителите на свидетелката, в една къща, като той
спял с баба си; оставили го изцяло на грижите на бабата и дядото, тъй като
баща му бил тираджия и отсъствал често, а майка му Н. работила на смени
откакто И. навършил година и половина. Затова родителите й се грижели
изцяло за малкия И., водили го на ясла и градина, изцяло се грижели за него.
Смъртта на внука й се отразила много зле на ищцата, като през изминалите
пет години не минавал ден, през който тя да не плаче и да не се сеща за него.
Настоящият съдебен състав възприема извода на
първоинстанционния съд, че така събраните свидетелски показания следва да
се кредитират изцяло като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви. Съгласно чл. 172 от ГПК показанията на роднините се
преценяват от съда с оглед всички други данни по делото, като се вземе
предвид тяхната възможна заинтересованост. В случая по делото няма
събрани доказателства и данни, които да всяват съмнение в достоверността на
дадените показания и които да представляват основание те да не бъдат
възприети. От тези показания са направени обосновани изводи, че между
6
починалият внук И. и неговата баба М. е била създадена трайна и дълбока
емоционална връзка, като в случая отношенията между баба и внук са се
характеризирали с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и
грижа: И. и баба му не само са живеели в една къща, но детето е спяло при
баба си, която заедно с дядо му е участвала активно в отглеждането му; на
практика основните грижи за детето били полагани именно от бабата и дядото
предвид честите отсъствия на бащата /тираджия/ и работата на смени на
майката; тази грижа била осъществявана постоянно, с желание, любов и
всеотдайност. Изцяло обосновани са изводите, че ищцата е възприемала И.
като постоянно присъствие и особено важна фигура в нейния живот,
изпитвала към него дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън
обичайните, при което между тях преживе е била изградена силна и
емоционална връзка, респ. след смъртта на внука си ищцата е преживяла
сериозни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствена връзка баба – внук по смисъла на
разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС.
Ето защо настоящият състав на ПАС приема, че ищцата е
материално легитимирано лице да получи обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени вследствие смъртта на нейния внук. В случая е
осъществено пълно доказване относно наличието на особено силна
емоционална връзка със загиналия, която е съществувала още от раждането на
внука на ищцата и е продължила до неговата смърт, която ищцата е
възприела изключително тежко и не е приживяла и до момента.
По отношение оплакването за нарушение пар.96 от ЗИДКЗ /ДВ,
бр. 101/2018/:
Според ал.1 на пар.96 от ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018/ до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а,
ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв., като съгласно ал.3 това
правило се прилага и при определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 за
7
предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до
влизането в сила на този закон.
Въззиваемата страна оспорва тези оплаквания като
неоснователни и поддържа възражение, че въведеното ограничаване
отговорността на застрахователя до заплащане на сума от 5000 лв., не
изпълнява изискванията на Директива 2009/ 103/ ЕО, и като противоречаща
на правото на ЕС не следва да се прилага.
Доводите за неприложимост на ограниченията на пар.96 от
ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018/ са възприети от първоинстанционния съд и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Предвиждането на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, че при смърт
на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по малък от
лимитите по Директивата, е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директивата,
според който "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане-
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на
имуществени вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо
от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл. 266 от КЗ (отм.), а впоследствие възпроизведена и в чл.
492 от КЗ. Въвеждането на застрахователна сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния
минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на
Европейския съюз, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с
причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да
бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната
сума, възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от застрахователния договор, който
не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от
критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл е Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12. С решението си по делото
СЕС, разглеждайки преюдициално запитване, е приел, че " Член 3, параграф 1
от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване
8
на законодателствата на държавите членки относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и чл. 1,
параграфи 1 и 2 от Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983
г. за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със
застраховките "Гражданска отговорност" при използването на МПС, трябва
да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства трябва да
покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките
на лица, загинали при пътно-транспортно произшествие, доколкото това
обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство
национално право. На следващо място, в решението е прието, че "Член 3,
параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от предвидените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. "
По силата на ДФЕС и чл. 633 от ГПК решението на Съда на
Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Р. Б..
С оглед становището на СЕС, изразено в т. 2 на Решението му от 24.10.2013 г.
по дело С277/12, се налага извод, че е налице противоречие на пар. 96, ал. 1
от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5, респ. на
чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. С последната се кодифицират
предхождащите я директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО на Съвета,
2000/26/ ЕО както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 г. / т. 1 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО/, а по
силата на чл. 29 от Директивата- позоваванията на отменените директиви,
посочени по-горе, се считат за позовавания на Директива 2009/103/ЕО и се
четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІІ. Съобразно
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, както и предвид факта, че Директива
9
2009/103/ЕО е транспонирана в КЗ, следва да се приеме, че е недопустимо
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, чийто възможен долен
предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде
ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което, с оглед
констатираното противоречие, националната норма не следва да се прилага от
съда. Затова и в конкретния случай обезщетението, дължимо на ищеца, следва
да се определи по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, без да се
съобразява предвидения в пар. 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
По отношение оплакването за допуснато нарушение на чл. 52 от
ЗЗД:
Съставът на ПАС намира, че присъденият размер на
обезщетението от 35 000 лв. кореспондира с принципа за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД съобразно доказаните болки и страдания от ищцата.
Не се споделят доводите във въззивната жалба, че обезщетението за
моралните вреди следва да бъде определено на база икономическия принос,
който загиналият е имал за семейството, респ. на база загубения доход за
ищцата след смъртта му. Този подход би бил адекватен, ако се касаеше за
присъждане на имуществени вреди, но същият не намира опора нито в
законовата разпоредба на нормата на чл. 52 от ЗЗД, нито в съдебната практика
по приложението й. В случая определеният размер не накърнява принципа на
справедливо обезщетение по чл. 52 от ЗЗД съобразно тежестта и интензитета
на претърпените морални страдания, степента на негативно отражение на
претърпяната загуба върху психиката на ищцата и установения й начин на
живот, както и продължителността на тези негативни преживявания, които не
са отшумели и към настоящия момент. Не е налице основание за намаляване
на присъденото обезщетение.
За разноските:
Съобразно изхода на делото във въззивната инстанция
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата
направените от нея разноски в настоящето производство – 2000 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 260289/17.08.2021 г., постановено по
т.д. № 180/2020 г., Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „З. а. д. „Д. Б. Ж. З.“ АД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М. П. ЕМ. ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, направени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11