Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Сливен, 12. 07. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на шести
юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно
дело № 167 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
„Водоснабдяване и канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 154 от 04.04.2022
г., постановено по АНД № 1105 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 91 от 12.08.2021 г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/,
с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 11 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, и е осъдено „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД да заплати на БД ИБР сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
решението на Районния съд е материално и процесуално неправилно и необосновано.
Поддържа се позицията, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Заявено е искане
за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да
се отмени процесното НП или делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че са
неправилни изводите на Районния съд относно липсата на основание за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва касационната жалба, моли да бъде отхвърлена като
неоснователна, счита, че първоинстанционното решение е правилно, моли да бъде
оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения
в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по
делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
описаното в НП нарушение; изложил е съображения, че не са налице предпоставки
за приложение на чл. 28 от ЗАНН; счел е, че наложената имуществена санкция е
определена законосъобразно.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Приетите за установени от Районния съд факти
кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд
са съобразени с установените по делото факти и с приложимите норми.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД е титуляр на
Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения № 31510388 от 22.10.2012 г., издадено от Директора на БД ИБР за
водовземане от подземни води посредством Помпена станция „Тополчане“, съгласно
което разрешеният годишен воден обем за питейно-битово водоснабдяване на с.
Тополчане, община Сливен, е 126 230 м3 /б. „в“ от Раздел „Параметри на
разрешеното водовземане“/; при извършена на 11.05.2021 г. от служители на БД
ИБР проверка във връзка с изпълнението на условията на Разрешителното е констатирано,
че съгласно представени от титуляра на Разрешителното отчетни документи – декларация
по чл. 194б от ЗВ за изчислената годишна такса за 2020 г. и годишна справка за
2020 г., дружеството е надвишило разрешения годишен воден обем за 2020 г., тъй
като по отчетените от титуляра данни за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г., при разрешен годишен воден обем от 126 230 м3, титулярът е използвал 178 550
м3 вода, с което е отчетено превишение, равняващо се на 1,656 л/сек.
Установеното при проверката е квалифицирано като административно нарушение по
48, ал. 1, т. 11 от ЗВ в съставен срещу „Водоснабдяване и канализация – Сливен”
ООД АУАН № 46 от 07.06.2021 г., връчен на дружеството. Въз основа на съставения
АУАН, на 12.08.2021 г. е издадено процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието
на акта. Прието е от наказващия орган, че от дружеството е извършено нарушение
на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Счетено е, че не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е приложена административнонаказателната
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ.
С оглед установените по делото факти,
Районният съд правилно е приел, че дружеството е осъществило състава на
описаното в АУАН и НП административно нарушение. В разпоредбата на чл. 48, ал.
1, т. 11 от ЗВ е предвидено, че водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни. По делото
са събрани доказателства, че титулярът на Разрешителното не е изпълнил условие
от издаденото Разрешително, като е превишил разрешения годишен воден обем за 2020
г. – с превишение в размер на 52 226 м3, равняващо се на 1,656 л/сек. За
ползване на води в отклонение на предвидените условия в Разрешителното с
количество от 1 л на секунда до 10 л на секунда, в ЗВ е предвидена
административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ,
която е приложена правилно от наказващия орган с налагане на санкция в
предвидения от разпоредбата минимален размер, както обосновано е приел и
Районният съд.
Правилен е и изводът на Районния съд, че не
са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото
доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на закона. Процесното нарушение е формално
по своя характер и осъществяването на състава му не е обвързано с настъпване на
определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга – обществени отношения, свързани с управлението на
водите като общонационален природен ресурс, както и липсата на обстоятелства,
които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Като е съобразил изложените обстоятелства
и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил един
законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци,
които да обосноват неговата неправилност или необоснованост.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, защитавана в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство в размер на 80 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154 от 04.04.2022
г., постановено по АНД № 1105 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация –
Сливен” ООД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, п. от у. С.Р.Р., да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: