М О Т И В И
към
присъда
№ 14/24.09.2015г.
по н.о.х.д. № 1859 по описа на Добричкия районен съд за 2014г.
Срещу
подсъдимия Н.С.А. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това, че на 15.04.2014г. в гр. Д. при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай купе“, с рег. № ТХ 44
54 ХС е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и чл. 119 ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: ‚При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост е
причинил на И.С. *** две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
лява бедрена кост, което е довело до затруднение движението на ляв долен
крайник за период от около 3 – 4 месеца и счупване на срамна кост и седалищна
кост в ляво, довело до затруднение движението на ляв долен крайник за период от
около 2 – 3 месеца – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 342 ал.
1 от НК.
Преди
даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимия е
направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава
Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда,
като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание, съдът на основание
чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия Н.С.А. правата му съобразно чл. 371
от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се
ползват от съда при постановяване на присъдата.
Подсъдимият заяви, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че
самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По искане на адв. М.Я., съдът
конституира И.С.С., в качеството му на частен обвинител в настоящото
производство.
В съдебно заседание представителят на
ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на вмененото му престъпление.
Представителят на ДРП предлага
подсъдимия Н.С.А. да бъде признат за виновен, като на основание чл. 78а от НК
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева. Прави се искане да се постанови
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Повереникът на частния обвинител
пледира за определяне на наказание при приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС.
Процесуалният представител на подсъдимия
Н.С.А. прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се определи
наказание при приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК към минимума. Прави
се искане предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС да не се
налага.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.С.А. на 15.05.2014г.
около 10.00 часа управлявал л.а. марка „Хюндай купе“, с рег. № ТХ 44 54 ХС по
бул. „...“ в гр. Д. в посока центъра. Свидетелят Н.Н.Н. пътувал до него на
предната дясна седалка. Видимостта била добра, времето било ясно. Подсъдимият Н.С.А.
управлявал автомобила си с около 50 км/час, движейки се в най – лявата лента на
платното за движение, успоредно с неустановен в хода на разследването
автомобил, намиращ се в средната лента на платното.
По това време свидетелят И.С. пресичал
платното за движение на пешеходната пътека на булеварда от дясно на ляво спрямо
автомобила на подсъдимия А.. Траекториите на управлявания от подсъдимия А.
автомобил и на свидетеля С. се пресекли, като подсъдимият не могъл да спре
автомобила си навреме и последвал удар между автомобила и пешеходеца.
Съобразно назначената химическа
експертиза в кръвта на подсъдимия А. не било установено наличие на алкохол.
Съобразно заключението на вещото лице
по назначената съдебно – медицинска експертиза на пострадалия свидетеля С., в
резултат на настъпилото на 15.05.2014г. пътно – транспортно произшествие е
получил следните увреждания: счупване на лява бедрена кост, което е довело до
затруднение движението на ляв долен крайник за период от около 3 – 4 месеца и
счупване на срамна кост и седалищна кост в ляво, довело до затруднение
движението на ляв долен крайник за период от около 2 – 3 месеца.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза при извършения оглед на кормилната
система, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната
система на лекия автомобил, както и на кормилното управление, предната вилка,
рамата, ходовата част и спирачната система на велосипеда „Украйна“ не били
установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да са причина за неговото настъпване. Установените повреди са настъпили
при удара.
Съгласно заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза, лекият автомобил се е намирал на
отстояние от около 58 метра преди мястото на удара, в момента, в който велосипедиста,
управлявайки велосипеда си „Украйна“ е навлязъл в платното за движение на
булеварда. Водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста, управляващ
велосипеда си, в момента на навлизането му в платното за движение по булеварда
и по време на движението му по пешеходната пътека. Ако водачът на лекия
автомобил е реагирал своевременно и предприел спиране, в момента, в който
пострадалият пешеходец, бутайки велосипеда си или управлявайки велосипеда си е
навлязъл в платното за движение по булеварда, то той е имал техническа
възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото
на удара с велосипеда.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че Н.С.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 343 ал. 1 б.
„б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като на 15.04.2014г. в гр. Добрич при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай купе“, с
рег. № ТХ 44 54 ХС е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл. 119 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: ‚При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по
непредпазливост е причинил на И.С. *** две средни телесни повреди, изразяващи
се в счупване на лява бедрена кост, което е довело до затруднение движението на
ляв долен крайник за период от около 3 – 4 месеца и счупване на срамна кост и
седалищна кост в ляво, довело до затруднение движението на ляв долен крайник за
период от около 2 – 3 месеца.
От
субективна страна, подсъдимият Н.С.А. е извършил
престъплението при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на
чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При определяне наказанието на
подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе предвид следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3
от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.
2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на
подсъдимия за извършените от него престъпления при приложение на разпоредбата
на чл. 58а от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия Н.А.
при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало,
липса на образувани наказателни производства, добри характеристични данни.
Налице са предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание - за престъплението се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел, с престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което на
подсъдимия бе наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78а ал. 4
от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1 от същия член, може да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление, какъвто е и настоящият случай. Съгласно нормата на чл. 343г от НК
във всички случаи на чл. 343, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37
ал. 1 т. 7 от НК. В тази насока при налагане на административно наказание на
виновния, съдът може да не го лиши от правото да упражнява определена професия
или дейност и в случаите, когато за престъплението в наказателния кодекс е
предвидено задължително лишаване от тези права. Законът не прави разлика дали
за съответното престъпление е предвидена възможност наред с другото наказание
виновният да бъде лишен от права или налагането на лишаването от права е
задължително./Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/85г., Пленум на ВС/.
В този
смисъл по отношение факултативно предвиденото от законодателя административно
наказание, съобразно чл. 78а ал. 4 от НК, “лишаване от право да упражнява
определена професия или дейност”, съдът счита, че не следва да наложи такова на
подсъдимия, с оглед благоприятните за личността на нарушителя обстоятелства.
При определяне на наказанието: съдът прецени
отношението на подсъдимия А. към извършеното, намерило отражение в поведението
му след престъплението; прецени и поведението му в съдебната зала, направените
пълни самопризнания и сериозният му принос за разкриване на обективна истина по
делото, критичното отношение към извършеното.
Съдът намира, че определеното наказание
ще окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на
осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.
Съдът намира, че така определеното
наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на
самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция,
визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване
законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В
този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На
основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Н.С.А. с ЕГН **********
следва да бъде възложено да заплати направените по делото разноски в размер на
609.00 лв. по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Председател:
/М. Момчева/