№ 320
гр. Провадия, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130100899 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от З. М. К., ЕГН ********** с адрес с.
******, ул. ********* № 6 срещу Т. И. И., ЕГН ********** с адрес с адрес с. ******, ул.
***** А иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ
VII-439, кв.34 по плана на с. ****** одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г. с площ от
990кв.м. при съседи- път, УПИ VI-439, УПИ V-439 и УПИ VIII- 440, на основание договор
за дарение обективиран в НА № 132/18.03.1975г. и осъждане ответникът да й предаде
владението върху имота, като се отправя и искане по чл. 537 ГПК за отмяна на издаден КНА
№ 89/1997г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата и уточняващи я молби: Собственик е на процесния имот на
основание договор за дарение от 18.03.1975г. сключен с баща й М. М.А.. Праводателят й се
е легитимирал като собственик въз основа на КНА по обстоятелствена проверка №
103/1974г. През 1977г. със съпруга си построили в имота едноетажна жилищна сграда, а
през 1980г. и гараж. В къщата живяли до 1989г., когато отпътували за *******. След 1993г.
се завръщали в България за лятото, а от 2011г. се установили в с. ******, където закупили
имот. Процесният имот оставили да се ползва от нуждаещи се хора, като за целта оставили
ключовете за него на свой съсед А.И., който вече е починал.
Ответницата e дъщеря на сестрата на съпруга на ищцата. Когато се завърнали в
България и тъй като тя нямала къде да живее, предоставили й процесния имот за
безвъзмездно ползване срещу задължение да го поддържа и докато съберяла пари, за да си
купи къща.
Преди около 5години, ответницата решила да замине за ****** и тогава ищцата
разговаряла с нея за връщане на имота. Вместо това, ответницата й заявила, че тя вече е
собственик и може да й го продаде. По- късно ищцата узнала, че ответницата се е снабдила с
документ за собственост по обстоятелствена проверка и е декларирала имота на свое име.
Оспорва възможността ответницата да е придобила имота по давност, защото не е
демонстрирала да го владее като свой явно и открито, а напротив скрито се е снабдила с
1
КНА за него, въпреки че го е ползвала години наред със знанието и съгласието на ищцата. В
тази връзка оспорва констатацията на нотариуса, въз основа на която е било признато право
на собственост на ответницата. Твърди, че от около 5години ответницата живее в ****** и
връщала се в България само през лятото и отсядала в имота за кратко. През останалото
време имотът не се ползвал от никой. Понастоящем ответницата се сочи да владее имота без
основание, отказва да го върне на ищцата, което обосновава и правния интерес от търсената
защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Искът се оспорва
като неоснователен.
Оспорва ищцата да е носител на твърдяното право на собственост. Оспорва и
праводателят й да се е легитимирал като собственик на имота, както и същият да е
идентичен с този притежаван от ищцата. Ако и ищцата да е притежавала права върху имота,
твърди че това право тя го е загубила, тъй като ответницата го е придобила въз основа на
осъществявано от нея давностно владение упражнявано в периода от м.12.1989г. до
настоящия момент. Твърди, че е установила владението си още през 1989г., а не както
ищцата твърди през 1993г. Оспорва и твърдението владението да й е предоставено по
сочената уговорка с нея. Съответно, от 1989г. се афиширала като собственик на имота пред
всички, в т.ч. спрямо ищцата. Упражняваната от нея фактическа власт върху имота била
явна, спокойна, непрекъсната и несмущавана от никого, свидетелство за което било и
собственото на ищцата твърдение, че както след завръщането си през лятото в България,
така и след окончателното й завръщане през 2011г., тя е живеела на друго място. Твърди, че
докато е упражняла фактическа власт върху имота е извършила множество подобрения,
срещу което ищцата не е възразяла, въпреки че е живяла в същото село. Доказателство за
възприемането й като собственик сочи да е и факта, че имотът е бил деклариран от нея и е
заплащала дължимите за това данъци през годините, както и това че през 2012г. го е
ипотекирала в полза на банка ДСК АД.
Потвърждава, че от 2018г. преимуществено живее в ******, но твърди че няколко
пъти в годината и задължително през лятото се прибирала и живеела в имота. Ключ за имота
била дала на брат си, който да се грижи за него, докато нея я няма. Твърди че от 1989г. не е
прекъсвана фактическата й власт и не е губила владение върху имотите.
В евентуалност и при уважаване на иска на ищцата, прави възражение за признаване
право на задържане до заплащане на извършените от нея в имота подобрения в периода от
1989г. до 2022г., които твърди да са извършени при знание и без противопоставяне на
ищцата. Твърди, че когато е установила фактическа власт върху имота през 1989г. в него не
е имало никакви насаждения, къщата е била в оК.но състояние и в риск от самосрутване
поради компроментираните й основи. В тази връзка сочи да е извършила подобрения довели
и до увеличаване стойността на имота.
Като своевременно направено, съдът е приел за съвместно разглеждане направеното
в евентуалност правоотлагащо възражение за признаване право на задържане до заплащане
на сумата от 26200лева представляваща увеличената стойност на имота вследствие на
извършените в имота необходими разноски и подобрения, ведно със законната лихва от
09.12.2022г., съобразно молба от 06.04.2023г., както следва: 1. 591,20лева за извършен през
1997г. ремонт на покрива на къщата; 2. 2595,02лева за направата през 1998г. на външна
ограда от бетонни блокчета и измазване на оградата; дървена пътна врата и желязна порта;
3. 1170лева за поставена през 2001г. външна метална врата и двойна желязна порта; 4.
261,10лева за сменени през 1999г. улуци на къщата; 5. 632,10лева за поставена през 2002г.
нова оградна мрежа със стоманобетонни колове към съседите; 6. 5252,80лева, за направен
през 2007г. ремонт- измазване двете стаи на къщата, премахване са сгурията и талашита от
пода, поставяне ламинат и тапети; 7. 3031,63лева за направен през 2007г. основен ремонт на
2
избено помещение- изливане огромно количество бетон; 8. 3356,80лева за сменени през
2008г. всички врати и прозорци на къщата с PVC дограма; 9. 192,04лева за поставен през
2008г. теракот на външните стълби; 10. 4533,24лева за направена през 2008г. допълнителна
ограда от блокчета на къщата; 11. 1594,85лева за построен през 2012г. покрив над гаража;
12. 247,54лева за направата през 1998г. бетонова настилка около къщата; 13. 8712лева за
построена през 1998г., долепена към къщата масивна складова постройка от бетонни
блокчета от около 35кв.м., измазана с бетон, с прекарани вода, ток, канализация; 14.
1615,95лева за извършен през 1999г. основен ремонт на баня- поставяне на фаянс, теракот,
мивка, тоалетна чиния, батерия за мивката и душ- батерия, вана, направа на вътрешна
тоалетна в банята и монтиран бойлер; 15. 330,95лева за измазване през 2000г. на външна
тоалетна и направа на пътека до тоалетната; 16. 270,74лева за направата през 2000г. на
външна чешма, с поставени по нея фаянсови плочки и шкафчета; 17. 1894,19лева за ремонт
през 2005г. на антрето на къщата с поставяне на PVC дограма, теракот и дървена ламперия;
18. 8275,70лева направена през 2008г. реконструкция на дневна и кухня, поставяне ламинат
и в двете стаи, кухненска мебелировка, закупуване и вграждане са всички необходими
електроуреди; 19. 270,14лева за засаждане през 2008г. около 80кв.м. райграс пред къщата;
20. 157,40лева за направена през 2008г. къщичка за домашен любимец; 21. 5155,71лева за
ремонт през 2012г. на гаражно помещение- измазване, изливане на бетон на пода,
прекарване на вода, ток и канализация, изграждане на баня и тоалет; 22. 134,58лева за
засадени в периода 1998- 2012г.- 1 бр. лешник, 2 бр. черешови дървета /бяла и червена/; 1 бр.
круша: 2бр. кайсия; 3бр. ябълки; 1бр. дрян: 1бр. слива,1бр. праскова; 23. 303,90лева за
засадени през 2012г. 60 бр. корени лозя в 3 реда на стоманобетонна конструкция; 24.
843,92лева за изграден през 2012г. Пилчарник.
Със становище ищцата оспорва възможността ответницата да е придобила право на
собственост признато й с КНА от 1997г., вкл. доколкото не е изтекъл 10г. давностен срок,
предвид твърденията й да е установила фактическа власт върху имота през 1989г. Оспорва
ответницата да е извършила сочените подобрения в имота, а ако и да са извършени твърди
това да е ставало без нейното знание и съгласие, нито е било необходимо. Прави и
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за тях. Противопоставя и
възражение за прихващане с нейно вземане за обезщетение за лишаването й от ползване на
имота в периода 01.07.2017г. до 01.07.2022г. на стойност 15600лева /260лева месечно/, след
допуснато изменение в размера с протоколно определение от 29.03.2023г/.
Поддържа твърдението си, че през 1993г. е предоставила на ответницата ползването
на имота безвъзмездно и счита, че доколкото отношенията им следва да се уредят по
правилата на договора за заем за послужване, то ответницата има единствено качеството на
държател, но не и на владелец на имота.
Счита, че фактическата власт на ответницата е била периодично прекъсвана със
заминаването й в чужбина и отсъствието й за период от повече от 6месеца, предвид
твърдението й че от 2018г. живее преимуществено в ******.
Счита, че голяма част от сочените подобрения са извършени в къщата, която твърди
да не е предмет на спора. Твърди, че част от посочените подобрения представляват движими
вещи, а друга са свързани с текущото ползване на имота, които не водят до увеличаване на
стойността му, а трета са направени изцяло в интерес на ответницата.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Ответницата чрез процесуален представител уточнява твърденията си относно
момента и начина на установяване фактическа власт върху имота, като посочва, че е
установила фактическа власт върху имота през 1991-1992г. Твърди, че през 1993г. по
уговорка с ищцата и съпругът й са уговорили продажбата на дворното място и построената
в него къща за сумата от 150000лева, която сума им е платена и получена лично от съпруга й
през същата година. При предаване на сумата ищцата й е дала оригинала на документа си за
3
собственост.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има
основание за това.
За уважаване на така заявената искова претенция, ищцата следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото
основание, а именно че е придобила имота на основание договор за дарение по НА №
132/18.03.1975г., а праводателят й на основание КНА № 103/1974г. идентичен на процесния;
факта, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота. Успешно проведеното им
доказване от ищеца, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее имота на
годно правно основание- като собственик въз основа на осъществявано явно, спокойно и
непрекъснато упражнявана върху него фактическа власт с намерение за своене в периода от
1991-1992г. до датата на подаване на исковата молба- 29.08.2022г.
Ищцата е въвела като придобивно основание договор за дарение по НА №
132/18.03.1975г., в рамките на което съдът дължи произнасяне.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
С КНА за право на собственост по давност № 103/30.07.1974г. М. М.А. е признат за
собственик на имот- дворно място от 2990кв.м. в с. ****** включено в парцели V, VI и VII-
439 в кв.34 по плана на селото.
С договор за дарение обективиран в НА № 132/18.03.1975г. М. М.А. подарява на
дъщеря си З. М. И.ова свой имот представляващ дворно място от 990кв.м. включено в
парцел VII- 439 в кв. 34 по плана на селото.
С КНА № 39/11.04.1997г. за собственост по давност, ответницата е призната за
собственик на имот представляващ дворно място с площ от 1000кв.м. представляващо
парцел VII- 439 в кв.34 по плана на селото.
Ответницата е оспорила идентичността на така придобития от нея имот с процесния,
поради което и по делото е изслушано и прието заключение на в.л. О. по допусната
съдебно- техническа експертиза, което като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, бива кредитирано то съда в цялост. Съобразно него, налице е пълна идентичност
на имота по НА № 132/18.03.1975г. и този по КНА № 39/11.04.1997г. Следователно, това
възражение на ответницата се явява неоснователно.
За доказване твърденията на ищцата относно предоставяне имота за ползване от
ответницата срещу задължение за поддръжката му и опровергаване твърденията й за
осъществявано давностно владение и извършване на подобрения по делото са ангажираните
гласни доказателства- показанията на свидетелите А. И. /съпруг на ищцата/, М.М. /брат на
ищцата/, Д.А. и М.С..
От показанията им се установяват следните релевантни за спора факти:
Св. А. И. разказва, че процесният имот съпругата му го има от баща си. През 1977г.
направили основите на къщата в имота. На 18.06.1989г. заминали внезапно за *******.
Имали време от 20ч. до 06ч. да си съберат багажа и да заминат. Тръгнали с една кола цялото
семейство и си взели само дрехите. Сестра му също заминала със семейството си. Всичките
им документи останали в къщата. През 1993г. била постигната спогодба, взели си
паспортите и се прибрали в България. Тогава заварил ответницата в имота. Първата вечер
останал да нощува при нея. Не се разсърдил, оставил я там да живее, да поддържа къщата. За
наем тогава не е ставало дума. До 2008- 2009г. не е виждал къщата и не минавал покрай нея,
4
когато се прибирал в селото. Имал човек да я наглежда и затова не се интересувал. През
2007-2009г. имал купувачи за къщата, но Т. не ги пускала в къщата за оглед. Тогава не
говорил с нея по този въпрос, но разбрал че Т. е взела пари в заем срещу къщата. Иначе
всяка година се прибирал на почивка в България, но с Т. не говорили за къщата до 2008г.,
когато след като си пийнал, й казал или да я купува или да я освободи. Тогава Т. се обадила
на майка си и й казала, че свидетелят искал да я изгони от къщата. Тогава сестра му му
казала, че по- добре Т. да му плаща наем, отколкото да плаща наем на чужди хора. Не
говорили обаче, нито за размера на наема, нито за цената на къщата. Заминал си и повече не
били говорил по този въпрос, оставил така нещата и никакви мерки не предприел. Като не
можал да изкара Т. от къщата си през 2010-2011г. с жена си се принудили и си купили друга
къща в селото. Не искал да се карат и обиждат със сестра си, която била майка на
ответницата. Отрича да е получавал пари за къщата от ответницата. Преди да се настани в
къщата Т., за да я поддържа, имал квартиранти. Сестра му вземала наема, но така и не му го
дала, когато той й го поискал. От 4-5години Т. заминала за ******. Преди да замине за
****** я поканили да напусне къщата, но тогава тя им показала нотариален акт и на тях не
им се занимавало. Посочва, че имотът е имал ограда от мрежа, външна чешма, вътрешна
баня и външна тоалетна. Сега имало ограда от блокчета и нова желязна врата. Покривът е
нямал течове и сега още бил със старите цигли, които те били поставяли, нищо не било
правено по него. Т. сменила дървената дограма, която била поставяна като нова с ПВЦ, но
не знае кога и не е бил в течение на ремонтите. Когато напуснали къщата, подът на банята
бил само със замазка от цимент и с дупка за включване в канализацията. Подът в стаите бил
талашит, всичко било със сгурия, едната стая с асфалт. Пропуквания по стените и течове
отрича да е имало. В банята нямало душ батерия. Имало бойлер на дърва. Впоследствие Т.
сложила електрически. Пътеките около къщата били плоча. Т. направила кокошарник. В
двора имало ябълка, мушмула, дюля.
Св. М. разказва, че от три години живее в селото. Баща им е имал един общ двор с
три парцела. Разпределил ги между брат му и сестра му. През 1977г. сестра му започнала да
строи къща и баща им й помагал. В тази къща живели до 1989г., когато се изселили в
*******. Оставили къщата в добро състояние, годна за живеене. Когато я напуснали никой
не останал там. Дали ключ на комшията си. Знае, че Т. е живяла в къщата, но не знае какво
са уговаряли по този повод с нея. Към 1990г. била при него квартирантка. През 1992г. баща
му имал кандидат за купуване на къщата, а Т. отишла да живее там след това. Не е виждал Т.
сега скоро в имота, но посочва, че е видял, че са правени някакви неща по къщата, оградата
е сменена, вратата на гаража била затворена. Не знае З. и съпруга й да са продали къщата,
но знае че са искали. Имали са клиенти точно, когато Т. е живяла в нея. Не успяли да я
продадат. Не знае къщата да е продадена на Т., нито е чувал такова нещо да се говори в
селото.
Св. С. живее в селото и познава страните. Знае за имота на З., който и бил даден от
баща й. През 1977г. с мъжа си започнали строежа на къщата. През 1989г. се изселили в
******* и след четири години се върнали. Когато заминали никой не останал в къщата. Тя
била годна за живеене. До последно З. и цялото семейство живеели там. Впоследствие чул,
че има под наем някакъв ветеринарен лекар, а след това Т. заживяла там, но не знае какви са
й били уговорките със З., освен това което се говорело от хората в селото, че живее там да я
поддържа. Сега Т. от 4-5години живеела в ****** и се връщала 1-2 пъти в годината. Познат
на Т. от Варна минавал само за ден- два да наглежда къщата, да окоси тревата. Т. направила
нова ограда от блокчета и сменила дограмата на къщата с ПВЦ- това се виждало от пътя.
Иначе вътре не е влизал и не знае какво е правено, но е чувал, че е правен вътре в къщата
ремонт. Не знае дали З. и мъжът й са виждали ремонтите. Двамата живеели в друга къща на
около 200м от процесната, без да имат видимост към нея. Не е виждал З. да влиза в къщата,
откакто са се върнали. Те затова и се принудили да си купят друга къща в селото.
Св. А. разказва, че когато през 1989г. А. и семейството му са заминали за *******, А.
5
оставил ключ на съпруга й. Същата вечер двамата отишли да видят къщата. Всичко било
оставено в нея, както е ползвано. Имало бюфет, легло персон и половина, спалня, голям
гардероб, на земята нещо като пътека. Преди да замине за работа съпругът й минавал да я
наглежда. Няколко дни по- късно й споделил и двамата отишли до къщата, защото се
виждало, че на спалнята прозорецът е разбит. В банята всичко било разхвърляно. След
време чули в селото, че някакви роднини са се върнали и тогава помолила съпруга си да
говори с тях да направят нещо с къщата, за да спрат постоянно да я разбиват. Дали им
ключовете за къщата, с което и ангажиментът към нея приключил. После видели, че
известно време има квартиранти, а след това отишли роднини да живеят там- Т.. Не знае
какви са били отношенията по повод ползването на къщата, нито какви ремонти е правила
Т. в къщата. От бабите в махалата разбрала, че им предстояла сватба и че Т. е теглила
20х.лева за ремонт на къщата и за сватбата. На покрива виждала подредени цигли. Чувала е,
че З. и мъжът й са се прибирали в селото, но не ги е виждала. Само чувала, че имали някакви
проблеми с къщата, защото техни роднини имали претенция за нея, а те искат да се върнат в
селото. После разбрала, че са си купили друга къща в селото, но не знае кога е станало това.
Не е чувала въпросната къща да е била продавана на Т., нито З. и мъжът да са имали
намерение за продажбата й. В къщата е влизала само седмица- две, след като А. и
семейството му заминали за *******. Тогава започнали много къщи да се разбиват в селото,
вкл. и тази на А..
За доказване твърденията на ответницата относно осъществявано давностно владение
върху имота и подобрения в него, както и продажбата му от ищцата по делото са
ангажираните гласни доказателства- показанията на свидетелите И. И. /брат на
ответницата/, Д.К., А.М. и М. К. /съпруг на ответницата/.
Св. И. потвърждава, че през 1989г. всички заминали за *******. З. и мъжът й
останали там, а те се завърнали в България. Тогава отношенията им били добри и имали
устна уговорка, че ако някой ден З. решат да си продават къщата, ще им кажат първо на тях.
Когато през 1993г. решили да продават къщата, А. искал 150000лева за нея. Това станало в
началото на годината. Бил пикът на продажбите, понеже хората не очаквали, че ще има
възможност за двойно гражданство и да се прибират в България. Впоследствие много хора
съжалили, че са си продали имуществото. Тогава семейството му имали само 70000лева и
помолил вуйчо си да го изчака до края на годината, за да ги събере, за да не плаща лихви на
банката. Човек от селото предложил по- висока цена, но вуйчо му обещал, че на него ще я
даде. Когато му давал парите З. не присъствала, нямало я. Тогава А. му казал, че няма
документи за къщата, а само за дворното място и му дал нотариален акт от 1975г. на името
на З.. Решили, за да не плащат такси на нотариус и адвокати за продажбата, впоследствие да
си изкарат нотариален акт с трима свидетели, както и направили през 1997г. Същите
свидетели, пред които му дал парите, после станали свидетели при изкарване на
нотариалния акт. Като му дал парите, А. му дал и нотариалния си акт. В него момент Т. не
била в къщи. Не направили документ за плащането, защото били роднини- А. бил брат на
майка му. Най- голямата банкнота била от 20лева. Не можел да предположи, че 30години
по- късно някой може да има претенции. От чичо си взел в заем 70000лева, за да ги дадат за
къщата. После цялото семейство ги събирало, за да му ги върнат. Имало двама свидетели на
плащането, Д.К. и К.К., който починал. До този момент никога никой не бил имал
претенции за имота. Само А. натяквал, че го е продал за малко пари. Преди да си купят
новата къща, през 2008г. А. и жена му живели месец в имота и били наясно с всичко, което е
правено в него. През 2008г. ипотекирали къщата и взели заем от 20х.лева, който наскоро
изплатили. Всички пари отишли за къщата, понеже се подготвяли за сватба на племенника
му. Сега била направена масивна ограда, наляли нови основи, защото се била разцепила на
две къщата. Гаражът бил на тухла, Т. го измазала и направила на лятна кухня. През 1997г.
Т. правила ремонт на покрива, правила покрив и на гаража, защото течал. Сложила теракот
навсякъде, вътрешна баня и тоалетна, избивали стени. Сменила дограмата с ПВЦ, правили
6
изолация, нова кухня. Засяли лози, райграс, дръвчета. Т. се нанесла в къщата през 1992-93г.,
но докато не си изкара документ за собственост, не започнала да прави никакви ремонти. З.
и мъжът й влизали в къщата през 2010г., когато си купили новата къща. Свидетелят им
помагал да се нанесат. След като Т. заминала за ******, свидетелят и мъжът й се грижели за
къщата. Тя се връщала за 1-2 месеца в годината. Последно миналата година се прибирали
всички. От 1997г. Т. си ползвала имота самостоятелно и никой не е заявявал претенции за
него. Ключ имали свидетелят и мъжът й. Нямало е претенции от З., нито съпротива срещу
ремонтите. Напротив, когато идвали и видели, че къщата е разширена казали, че е станала
перфектна.
Св. К. разказва, че е присъствал при предаването на парите за къщата. Тогава бил на
около 20години /сега на 46г/. Имали къща в съседство. Един ден, баща му му казал да отиде
с него двамата да станат свидетели и той отишъл, след като и майка му настояла. Тогава
били той и баща му, А., и И.- брата на Т.. Ищцата не е присъствала. Всичко се случило в
двора, пред вратата на къщата, когато И. дал на А. 150х.лева. Мъжът на З. ги броил. Не
помни какви копюри били. Парите ги дал братът на Т., защото той теглил парите, за да я
купи. След като взел парите, той дал на И. някакъв документ, но не знае какъв точно,
понеже не го е чел. По спомен касаел или къщата или двора. Няма спомен да са подписвали
някакъв документи при предаване на парите. Няколко години по- късно започнали
ремонтите по къщата. Теглили и заем за ремонт вътре в къщата, заради сватбата на сина на
Т.. Заемът го теглил синът й и след това заминал за Германия да работи, за да го изплати.
Заложили и къщата покрай заема. Правили огради, сменяли дограмата, една стена в къщата
разбили. Направили гаража отвътре, покрив на гаража, ляли бетон под къщата, вътрешната
баня направили с плочки. Сяли райграс. През всички тези години не е чувал З. да заявява
претенции за къщата. Цялото село знаело, че това е къщата на Т.. З. знаела за ремонтите, тъй
като е виждала и никога не се е противила. Макар че къщите нямали видимост една към
друга, всяка сутрин З. се разхождали и минавали покрай къщата на Т.. Сега, откакто Т. била
в ******, мъжът й поддържал имота.
Св. М. разказва, че се познават с Т. от детските си години. Първоначално започнала
да живее в къщата, а след това я купила. Предполага, че ключ за къщата е имала майка й, все
пак били роднини. Не знае дали по него време А. и З. са били в България, нито дали Т. е
живяла в имота под наем. Парите за къщата ги дал брат й, защото имали такава уговорка в
семейството, за да няма претенции Т. за бащината си къща. Къщата я купила към 1997-98г.,
но не знае точно кога. По него време много къщи се продавали и това много се коментирало
в селото- коя къща е продадена и за колко. Знае, че къщата е купена за 150х.лева. Че е
продадена не е чувал от З., а така се говорело в селото. В началото, когато влязла в къщата
Т. не правела ремонти, а чак впоследствие. Започнала с оградата и банята понеже била в
оК.но състояние, после с основите на къщата понеже имало течове. Най- големият ремонт
правила покрай сватбата на сина си, което било обичайно за традициите им. Тогава теглила
и кредит. Бащата на свидетеля правил около 90% от ремонта. Свидетелят се отбивал почти
всеки ден, за да види какво се прави, понеже предната година той правил също ремонт
покрай сватбата на сина си. Правело се почти същото, както при него. Сменена била
дограмата, оправени били стените, сложен ламинат, тапети, нова кухня. Направили бетонови
пътеки до външната тоалетна, оправили външната тоалетна и чешма, направили покрив на
гаража, още една стая направили към гаража. Т. и З. били в добри отношения и свидетелят
не е виждал З. да е ходила да гони Т. от имота. А З. често ходела на гости с децата и виждала
какво се прави в имота. Отделно от това, след като си купили къща в селото на около 300м
от тази на Т., често минавали покрай нея на разходка. Сега Т. живеела в ****** при децата
си, но имотът се поддържал от брат й и вторият й съпруг. Те имали ключ за него. А когато се
връщала в България все правела ремонти. Не е чувал З. или някой друг да е имал претенции
за имота.
Св. К. е втори съпруг на ответницата К.. Двамата се познават от 2000г., а са съпрузи
7
от 2014г. За пръв път свидетелят посетил процесния имот през 2009г. Познава З. и съпруга
й. Двамата идвали на гости при тях всяко лято, още когато не били купили имот в селото.
Отсядали и при тях. Присъствал е на разговори между З. и Т. относно имота по повод
направените от съпругата му разноски. Лично е чувал и З. да казва, че съжалявала за това, че
навремето са продали имота, защото бил много хубав. От съпругата си знаел, че е купила
имота от З., след изселването през 1989г. Не знае кога точно е станала продажбата, но когато
са се запознали с Т. през 2000г. тази продажба вече е била факт.
За установяване извършването и стойността на подобренията в имота по делото е
прието заключение по първоначална и допълнителна съдебно- техническа експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице, всички заявени подобрения се установяват като
извършени на място и направата им е свързана със запазване и ползване на имота по
предназначение. Стойността на разходите за направата им към датата на извършването
възлиза на сумата от 51424лева /изброени подробно от в.л. в приложение 4, колона 7/. В
колона 12, приложение 4, в.л. е отразило подобренията увеличаващи стойността на имота, от
които 8950лева в жилищната сграда и 15625лева в дворното място, съответно направата им
води до увеличаване стойността на имота със сумата от 26200лева. Стойността на имота с
направените в него подобрения възлиза на сумата от 54600лева, а без тя 28400лева.
Стойността на дворното място с извършените в него подобрения към датата на
заключението е 10700лева, без тях е 4000лева, а увеличената му стойност е 6700лева.
Стойността на жилищната сграда с извършените в нея подобрения към датата на
заключението е 32900лева, без тях е 22300лева, а увеличената й стойност е 10600лева.
Стойността на гаража с подобренията в него към датата на заключението е 5600лева, без тях
е 2500лева, а увеличената й стойност е 3100лева. Стойността на другото извършено в имота
допълващо застрояване водещо до увеличаване стойността му е 6000лева, а без тях 200лева.
От подобренията в жилищната сграда стойността на тези, които биха могли да бъдат
премахнати без увреждането им или това на вещта е 5082,33лева, в т.ч. за тоалетна мивка;
вана; тоалетна седалка с пластмасово промивно казанче; стенна смесителна батерия; вана
душ батерия; ел. бойлер, кухненско обзавеждане и ел.уреди.
По повод направеното от ищеца възражение за прихващане с дължимо обезщетение
за лишаване от ползване, в.л. е определило средна пазарна наемна цена на дворното място за
периода 01.08.2017г. до 31.07.2022г. от 2400лева /40лева месечно/ и 10800лева за къщата
/180лева месечно/. Така направеното от ищцата в евентуалност възражение за прихващане
по повод защитното такова на ответницата за признаване право на задържане до заплащане
увеличена стойност на имота, настоящият състав приема за изначално недопустимо.
Възражението за прихващане е процесуално действие, с което ответникът се защитава
срещу иск, което изключва възможността да се упражни срещу възражение за право на
задържане, което е защитно средство на ответника по иск за предаване владение върху вещ
целящо отлагане изпълнение на задължението за връщане на вещта, обезпечавайки
вземането му за извършени подобрения/ необходими разноски.
В рамките на настоящото производството ищцата е въвела като придобивно
основание договор за дарение от 1975г., с който е придобила собствеността върху процесния
имот от баща си. Ответницата от своя страна се легимира като собственик на имота въз
основа на КНА № 35/1997г., с който й е признато право на собственост по давностно
владение, като противопоставя възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност в
период от 1991-92г. до датата на подаване на исковата молба. Легитимиращото действие на
КНА е оспорено от ищцата, което предполага опровергаване фактите, обуславящи
придобивното основание посочено в КНА, в случая осъществявано от ответницата
давностно владение.
8
Установи се, че действително ищцата разполага с титул за собственост по договор за
дарение от 1975г. обективиран в НА № 132/1975г., както и че имотът се намира във
фактическа власт на ответницата.
Ето защо, съдът дължи произнасяне по правопрекратяващото възражение на
ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория
трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно. В чл. 69 ЗС е
установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт на осъществяване на
фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и предполагаемия такъв за наличие
на намерение за държане на вещта като своя. Тази презумпция дефакто ползва владелеца
дори и в отношенията му с лице, което е притежавало правото на собственост върху вещта
към началния момент на давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест
по установяване основание за упражняваната фактическата власт, т.е че вещта е била
държана за другиго.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява,
че ответницата е във владение на имота. Това владение тя е установила през 1993г. Спорно е
дали така упражняваната фактическа власт има признаците на владение, годно да я направи
собственик, или има характеристиките единствено и само на държане. В тази връзка
релевантни за спора са ангажираните по делото гласни доказателства.
От тях категорично се установява, че до 1989г., когато е извършено изселване на
турско население от България, ищцата и семейството й са били във владение на имота. След
заминаването им за *******, ключове за къщата са предоставени, за да я наглеждат на св. А.
и съпругът й. През 1993г., когато семейството на ответницата се е прибрало в България, св.
А. и съпругът й са дали ключовете за къщата на роднините на ищцата, с което и поетият от
тях ангажимент за наглеждането й е отпаднал. Известно време в къщата е имало
квартиранти, а след това се е нанесла да живее в нея ответницата.
Разминаването в показанията на свидетелите е по отношение на това какви са били
уговорките между страните относно установяването на ответницата в имота и дали в
действителност е извършена „продажба” на имота през 1997-98г. от ищцата.
Според св. А. И. ответницата е била допусната от тях в имота, за да поддържа
къщата, а според показанията на св. И. И. през 1997-98г., къщата е била и „закупена” от
ответницата за сумата от 150х.лева, договорена цена със съпруга на ищцата. Анализирайки
ги в противоречивата им част съдът дължи преценка достоверността на казаното от
свидетелите по критерии убедителност, последователност, непротиворечивост, обективност
и съвместимост с останалите доказателства. Предвид родствената връзка на свидетел А. И. и
И.И., показанията следва да се преценяват и по реда на чл. 172 ГПК.
9
Ръководейки се от посочените критерии съдът преценява, че не следва да дава вяра
на показанията на св. А. И. в частта относно отричането на получаване сума пари по повод
продажбата на къщата. И това е така, доколкото неговите показания в тази им са останали
изолирани и неподкрепени от други такива, а и предвид тяхната заинтересованост. Казаното
от него, не се подкрепя от показанията на другите свидетели- М., С. и А.. Техните
показанията в тази им част не са информативни, защото тези свидетели нямат знание за това
какви са били уговорките в семейството относно ползването на имота от ответницата.
Единствено са чували това, което се говори в селото. Същевременно, от показанията на св.
К., който се явява пряк свидетел и няма доказателства опровергаващи достоверността на
казаното от него, става ясно, че през 1997-98г. братът на ответницата е платил на съпруга на
ищцата сумата от 150х.лева за продажбата на имота. На предаването на сумата, ищцата не е
присъствала и съвсем логично сделката не е оформена в нотариална форма. Предвид
близката родствена връзка и добрите отношения в семейството към него момент, оправдано
е и липсващото оформяне на документ за предаване на сумата. Този момент съвпада по
време и със снабдяването на ответницата с документ за собственост по давностно владение
за имота. Не може да има съмнения, че сделката е нищожна откъм липсата на форма, за
което дори и при липсата на наведени доводи от страните, съдът следи служебно. Този
устен договор не е могъл да прехвърли вещни права върху имота, но доколкото е послужил
като основание за предаване на владението върху него, то съответно е годно основание за
установяване начало на давностно владение и то недобросъвестно такова и промяна в
намерението на „купувача” да свои вещта за себе си.
Категорично е, че легитимиращият ефект на КНА на ответницата № 35/1997г. следва
да бъде отречен, доколкото към 1997г. не е бил изтекъл изискуемия 10г. давностен срок,
защото се установява, първо че до 1989г. имотът е владян от семейството на ищцата и второ,
че фактическа власт върху имота ответницата установила едва през 1993г. От гласните
доказателства се изяснява и това, че ответницата е започнала да се възприема като
собственик на имота едва след неговото „закупуване”, т.е след 1997г., за което говорят и
действията по заплащане на продажна цена. До него момент, следва да се приеме, че
фактическата й власт няма характеристиките на владение, а само на държане и ответницата
е нямала съзнание да го ползва като собственик. Това се потвърждава и собствените й
обяснения, ползващи се с доказателствена сила предвид признанието на неизгоден за нея
факт, че през 1993г. е започнала да живее в имота с позволението на ищцата и мъжът й, за
да стопанисва имота. Но, продължавайки упражняването на фактическа власт върху имота и
след 1997г., когато е извършено плащането на продажната цена за него, факт приет от съда
за доказан, и до доказване на противното, предполага се, че тя се упражнява трайно и
непрекъснато, докато не се установи, че трето лице осъществи такова действие, което явно и
категорично да препятства възможността й да упражнява фактическа власт върху имота
занапред или да предприеме действие имащо за последица отстраняването й от имота,
каквито действия няма данни по делото да са се случили. Израз на субективния елемент на
владението са и действията на ответницата по деклариране на имота през 1998г., заплащане
на дължимите за имота данъци от 2008г. и до 2022г., за което са представени доказателства,
10
както и тези по учредяване на договорна ипотека върху него отново през 2008г.
От показанията на всички свидетелите, в т.ч. на св. А. И. се установява, че
владението на ищцата през всичките тези години от 1997г до 2022г. е било осъществявано
явно и несъмнено. Имотът е бил ограден, ключ за него са имали само ответницата и брат й.
Ищцата през всичките тези години не е предприемала действия по оспорване правата на
ответницата, нито са правени опити по отнемане на владението върху него. Посещавала е
имота, но винаги допускана от ответницата. Нямало е съпротива и на действията на
ответницата по недопускане до имота на потенциални негови купувачи през 2007-2009г.,
нито на тези по ипотекирането му, както сам св. А. И. сочи. Действията на ответницата след
1997г. по облагородяне на имота, ипотекирането му, недопускане до него на трети лица,
извършване ремонт на построената в него къща, са все такива обективно свидетелстващи за
промяната в намерението и заявяването й като собственик, демонстрирано спрямо всички, в
т.ч. ищцата и то по несъмнен начин.
Владението й е упражнявано спокойно, доколкото по делото не се установи то да е
било установено чрез насилие или по скрит начин. То е било и непрекъснато, доколкото
липсват данни и доказателства по какъвто и да е начин до въведения период то да е било
загубвано от ответницата или срещу нея да са заявявани собственически права.
Принципът е, че давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство
и с предприемане на действия за принудително изпълнение/ чл. 116 ЗЗД, приложим
съответно към института на придобивната давност съгласно чл. 84 ЗС/. Други действия, вън
от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна
давност.
С оглед изложеното не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот,
което не е придобито и поддържано с насилие и придобивната давност не може да се счита
за прекъсната, с простия факт на продължително отсъствие на владелеца от имота. И в този
случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, защото не се касае
за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на
имота. Самият св. А. И. признава, че през годините не са предприемали каквито и да е
действия по защита на собствеността си и са решили да си закупят друг имот в селото през
2012г., намиращ се при това в съседство на процесния, именно защото ответницата не е
искала да го освободи. Не са предприели и действия през 2018г., когато вече ответницата
явно им се е заявила като собственик показвайки им документа си за собственост. Отново
св. А. И. сочи и това, че след като разбрал, че ответницата е взела пари срещу имота, отново
не са били предприети, каквито и да е действия по защита на собствеността му, въпреки
знанието че тя се е разпоредила с него като собственик, каквото действието по учредяване
на договорна ипотека, категорично е.
Ответницата е демонстрирала недвусмислено собственическата си права вкл. спрямо
собственика през всичките години и явно владението й не е смущавано. В този смисъл при
липса на действия, целящи отблъсване на установеното владение назад в годините и при
липса на заявени претенции за имота, фактът, че ответницата е ползвала имота, полагала е
грижи за него и го е подобрявала, извършвала е действия по обременяването му с тежести,
следва да се възприемат като действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС, като реално запълващи съдържанието на правомощията на собственика и
говорят за промяна намерението й да държи имота като свой. С ТР № 4/17.12.2012г. на ВКС
11
се прие, че позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, поради което и правните последици от това
позоваване, както е в случая, се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок, който няма съмнение, че в случая е 10г.
Следователно от 1997г. до 2022г. е изтекъл нужния 10г. период, поради което и
следва да приеме, че ответницата е придобила собствеността върху имота на въведеното в
процеса основание изтекла придобивна давност. Осъществяването на посоченото
придобивно основание е довело до изгубване правото на собственост от ищците /чл. 99 ЗС/.
Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Предвид това, съдът не
пристъпи към разглеждане на направеното от ответницата в евентуалност възражение за
признаване право на задържане по заплащане на извършените в имота подобрения.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ответника следва да се понесат от
ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски от 640лева за
възнаграждение за в.л., 10лева за издадени съд. удостоверения, 3360лева платено адв.
възнаграждение с ДДС с представени доказателства за реалното му плащане. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Минималният размер на същото
определен по реда на чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждение е 1500лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора,
обстоятелството че по делото са проведени четири съдебни заседания, обема на събраните в
рамките на тях доказателства, съдът приема, че възражението е частично основателно и адв.
възнаграждение следва да се определи в размер от 2500лева или 3000лева с ДДС. Или общо
на ответника следва да се присъдят разноски от 3650лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З. М. И., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул.
********* № 6 срещу Т. И. К., ЕГН ********** с адрес с адрес с. ******, ул. ***** А за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
следния недвижим имот, представляващ УПИ VII-439, кв.34 по плана на с. ****** одобрен
със заповед № 1185/12.04.1973г. с площ от 990кв.м. при съседи- път, УПИ VI-439, УПИ V-
439 и УПИ VIII- 440 на основание договор за дарение обективиран в НА № 132/18.03.1975г.
и осъждане ответникът да й предаде владението върху същия имот, на основание чл. 108
ЗС.
ОСЪЖДА З. М. И., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ********* № 6 да
заплати на Т. И. К., ЕГН ********** с адрес с адрес с. ******, ул. ***** А сумата от
3650лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Варненски окръжен съд.
12
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
13