Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,14.05.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №5042
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно
основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от Н.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес: *** против А.Е.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът
твърди, че с ответницата имат сключен граждански брак от 26.05.1996г. От брака си
имат родено едно дете - Б. Н. Ш., вече пълнолетна. Твърди, че в началото живеели сравнително добре. През 2010 год. ищецът получил аневризма и дисекация на
аортата. След това бил освидетелстван и по решението
на ТЕЛК е със 75% тр. намалена работоспособност. Твърди, че започнал да
работи все по-малко, ответницата започнала да проявява недоволство, казвала - на кой му трябва стар и болен мъж, но той просто не можел вече да работи както
преди.
Сочи, че през май 2014г. закарал ответницата в Гърция. Тя и преди била ходила да работи, но се връщала. Този път му заявила, че е млада и че трябва да си подреди живота. Ищецът нямало какво повече да направи, прибрал се.
По-късно видял в нейния фейсбук, който била оставила отворен, че поддържа контакт с някакъв мъж,
от което можело да се направи извод, че ответницата има
връзка с него.
Твърди, че
дъщеря им живеела ту при него, ту при майка си, която разбрал, че като си идвала в Пазарджик си имала квартира,
където пребивавала. Разбрал от дъщеря им, че
през 2015г. ответницата е заминала в Англия. През последните две години даже не
са се чували по телефона.
Ищецът
твърди, че здравословното му състояние е все по-лошо, през октомври 2017г. за
пореден път бил на лечение в болница.
Ето защо и тъй като бракът им съществувал само
формално, моли съда
да постанови решение, с което
да прекрати брака им с А.Е.Ш., с ЕГН **********
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Дъщеря им е
пълнолетна, поради което съдът не дължи произнасяне. Семейното жилище - къща в гр.Пазарджик /наследство от родителите
му/, на ул.“*********“ * моли съда да предостави за ползване на него - Н.К.Ш.. Издръжка
не желае.
Моли да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Към исковата молба са
приложени писмени
доказателства и е направено
доказателствено искане – за разпит на свидетели.
В срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения от съда на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответницата. Изразява становище, че искът е допустим. Сочи, че поради
това,че няма връзка с ответницата не може да
вземе становище относно това дали тя желае прекратяването на брака с ищеца. Посочва, че в исковата молба на ищеца има само твърдения
за брачни провинения и действия от страна на ответницата, довели до завеждане на настоящия иск без да са налице
каквито и да е писмени доказателства,
обосноваващи тези нейни действия. Сочи, че не може да се
твърди, че семейството е живяло сравнително
нормално с едни добри взаимоотношения и изведнъж се появяват дразги и
отчуждение между съпрузите. Твърди
се в исковата молба, че
ответницата имала връзка с друг мъж и тези
предположения са само и единствено от „Фейсбук". Сочи, че всички знаем какво представлява фейсбук и до
колко там нещата са истини. Явно
поради различни причини бавно и постепенно е настъпвало отчуждението и всеки
един от тях е поел самостоятелен начин на живот без другия да е намерил място в
него. Но причините за това тяхно поведение не би
могла да коментира, поради липса на връзка с ответницата.
Твърди, че ако всеки един от тях живее самостоятелен
живот без да се съобразява с другия и двамата са се дезентересирали изцяло
един от друг, то този брак е изпразнен от съдържание и
съществуването му е само формално.
Моли съда ако приеме,
че между страните съществуването на брака е само формално и е налице дълбоко и
непоправимо разстройство, то същият да бъде прекратен по вина на двамата
съпрузи. Не обсъжда въпроса относно упражняване на
родителски права, издръжка, режим
на лични отношения, тъй като роденото от брака дете Б. Н. Ш. по твърдение на ищеца е пълнолетна. Жилището, в
което са живели съпрузите като семейство в гр.Пазарджик, ул.“**********“ №* и е наследство от
родителите на ищеца, не се противопоставя да
бъде предоставено за ползване на него. Относно фамилното име на съпругата,
предоставя на съда.
Предявеният иск се поддържа в
проведеното по делото съдебно заседание от ищеца лично и от пълномощника му. Молят
съда да уважи исковите претенции, както и да се произнесе по въпроса за вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и че се дължи на поведението
на ответницата. Претендират разноските по делото.
Особеният представител на
ответницата взема становище, че бракът между страните, като дълбоко и
непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи.
Излага доводи.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и становището на особения
представител на ответницата и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Установи се по делото, че страните – ищецът
и ответницата са съпрузи и че са сключили граждански брак на 26.05.1996г. в гр.Пазарджик,
за което е съставен Акт за сключен граждански брак №0170 от 26.05.1996г. на Община
Пазарджик. От брака си, съпрузите имат родено едно дете – дъщеря Б. Н. Ш., родена на ***г., понастоящем пълнолетна.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцовата страна - Б. Н. М. - дъщеря на ищеца от предходен брак,
се установява, че съпрузите не живеят заедно от 2014г. Тогава ищецът закарал
ответницата в Гърция и там тя му казала, че е млада и трябва да си устрои
живота и оттогава не се е връщала. Съпрузите не общували въобще. Ищецът общувал
само с дъщеря си от брака им - Б. Ш.. Според показанията на свидетелката,
ищецът живее в гр.Пазарджик на ул.“**********“ №* в жилището, което е било собственост
на баба й и дядо й по бащина линия.
От показанията на свидетелката се
установява, че през 2010г. на ищеца му е била поставена диагноза аневризма и
дисекация на аортата, което е много сериозно заболяване. Лежал в УМБАЛ „Св.
Георги“. Нямал възможност да работи и оттам тръгнали скандалите им с
ответницата. Той не можел пълноценно да работи и изисквал грижи. Ищецът споделил
на свидетелката, че ответницата го чакала да умре, за да си вземе това, което й
се полага като наследство. Това ответницата го казала миналата година. Уточнява,
че дъщеря им е говорила с баща й по телефона и тя е препредала какво е казала
майка й.
Свидетелката заявява, че се е опитала
лично да намери ответницата няколко пъти, тъй като ноември месец баща й пак
лежал в болницата и искала да вземе телковото решение, за да го освободи от
плащане на потребителска такса, но ответницата се укривала и казвала, че не е в
България. Не искала да комуникира. Не изявявала желание да разбере какво е
състоянието на ищеца. Баща й й споделил, че е видял във Фейсбук, в чатовете, че
А. си има друг партньор в момента. Знаел това от хора, които били близки до
нея. Те споделяли, че ответницата в Гърция, след това в Англия, живяла с друг
мъж, който е доста по-млад от нея.
От половин година за ищеца се
грижи свидетелката и мъжа й. Грижата е за лекарства и храна и за каквото друго има
нужда. Ищецът вземал 260 лв. пенсия, а лекарствата му били над 100 лв. на
месец. Ищецът имал ново телково решение, с 91% намалена работоспособност.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че между страните по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е
изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице
дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската
общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки,
обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен
и доказан.
В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и
въз основа на заявеното искане от ищеца, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния
резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответницата. Тя е тази, която е напуснала семейното жилище и е
заминала да живее и работи в чужбина, оставяйки сериозно болния си съпруг сам,
без нейните грижи и подкрепа. Не му се обажда, не го търси, крие се и не се
интересува от здравословното му състояние.
По делото не се събраха
доказателства в подкрепа на изложеното от особения представител на ответницата
в съдебно заседание, че е възможно тя да е заминала за чужбина, за да осигури
повече средства именно във връзка със заболяването на съпруга си и за лечението
му.
В настоящето производство не се
изложиха конкретни твърдения от страна на ответницата, а и не се събраха
доказателства, за брачни провинения на съпруга–ищеца.
Предвид горното съдът приема, че
не са налице данни за взаимна вина на съпрузите за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, в каквато насока са доводите на особения представител на
ответницата.
Ползването на семейно жилище,
представляващо къща в
гр.Пазарджик, находяща се на ул.“**********“ №* - наследство от родителите
на ищеца, ще следва да се предостави на него-ищеца.
Ответницата не е заявила желание
за възстановяване на фамилното й име преди този брак, поради което и на
основание разпоредбата на чл.53 от СК, същата ще следва да продължи да носи брачното си фамилно име Ш..
Съпрузите
нямат претенции за издръжка помежду си след развода, поради което такава не
следва да се присъжда.
Следва ответницата да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на 25 лева.
С оглед изхода на делото, ответницата
следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за държавна
такса и за възнаграждение на особения представител в размер общо на 325 лева, с
оглед приложените разходни документи.
По изложените съображения и на
основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Н.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес: *** и А.Е.Ш., с ЕГН **********,***, сключили граждански брак на
26.05.1996г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак
№0170/26.05.1996г. на Община Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Обявява,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругата – ответницата А.Е.Ш., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака, ответницата А.Е.Ш., с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име Ш..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, представляващо къща в гр.Пазарджик, находяща се на ул.“**********“
№* на съпруга –
ищеца Н.К.Ш., с ЕГН **********.
След
прекратяване на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА А.Е.Ш., с ЕГН **********,*** да
заплати на Н.К.Ш., с ЕГН **********, с адрес: *** направените от него разноски по
делото в размер общо на 325 лева.
ОСЪЖДА А.Е.Ш., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия районен съд допълнителна
ДТ по делото в размер на 25 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: