№ 257
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201770 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба ЕМ. ПЛ. Д. против НП №17-0819-
000418/01.03.2017г. на Началника на група към сектор ПП ОД МВР Варна, с
което на ЕМ. ПЛ. Д. е наложено административно наказание по пункт първи
“ГЛОБА” в размер на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП, по пункт втори
“ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП и по пункт
трети “ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява но е
изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 21.01.2017г.
жалбоподателят управлявал в гр. Варна бул. „Васил Левски“ лек автомобил с
1
рег № В 7177КВ, след употреба на алкохол. Установено било след проверка с
Дрегер №0229, че обема на алкохола в издишания въздух от жалбоподателя
бил 1,06 промила. Водачът не бил поставил обезопасителен колан по време на
движение и управлявал МПС непредставено за техн. преглед.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
съгласно заповед № I-8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя за изтекъл давностен срок за осъществяване
на административно наказателно преследване на жалбоподателя. Съгласно
чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК давностните срокове изключващи администравно
наказателното преследване са 4,5 години. В конкретния случай нарушението
е било извършено на 21.01.2017г. В тази връзка съдът намира, че давностния
срок за конкретното нарушение не е изтекъл към настоящия момент.
По пункт първи- Съдът намира, че правилно
административнонаказващия орган е приложил закона, след като е
констатирал извършеното нарушение и е наложил санкция по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът
намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа
обстановка. АНО е събрал доказателства, сочещи по безспорен и категоричен
начин, че фактическата обстановка описана в АУАН и НП отговаря на
2
обективната действителност. Правилно АНО е определил нарушената
законова разпоредба, а именно чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. Управлението на ППС под въздействието
на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е въздигнато в
нарушение. Видно от НП и АУАН в текста конкретно е било описано
нарушението и става ясно, че жалбоподателя е наказан затова, че е
управлявал МПС под въздействието на алкохол -1,06 промила.
Жалбоподателят е санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, като правилно е
била определена санкционната норма. Жалбоподателя е научил в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било
нарушено правото му на защита. Съдът намери, че при индивидуализацията
на административните наказания, наложени на жалбоподателя,
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение и личността на нарушителя, който видно от приложената справка
и писмените доказателства има и други нарушения по ЗДП. Съдът намира, че
размера на наказанията – Глоба и Лишаване от право да управлява МПС е
императивно предвиден в ЗДП и не е налице законова възможност за
намаляването му. Наложеното наказание е справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
По пункт втори-- Правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, като е констатирал нарушението по чл.137 А
ал.1 от ЗДП, и е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от
разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, следва да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Извършването на горното нарушение от
жалбоподателя се подкрепя от събраните доказателства по АНП. В тази
връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя не са подкрепени с
доказателства и не могат да бъдат приети. Съдът намери, че при
индивидуализацията на административните наказания, наложени на
жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста
на извършеното нарушение и личността на нарушителя, който видно от
приложената справка и писмените доказателства има и други нарушения по
ЗДП.
По пункт трети- Съдът намира, че правилно е било прието, че
3
жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП. Видно от
разпоредбата на посочената за нарушена норма регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В
конкретния случай е безспорно установено с помощта на всички
доказателства приложени по АНП, че жалбоподателя е извършил вмененото
му нарушение. Нарушението е описано в достатъчна степен позволяваще на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно е била определена и санкционната норма. Наложеното наказание е
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН. С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в
размер, императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш
следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
4
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0819-000418/01.03.2017г. на Началника на
група към сектор ПП ОД МВР Варна, с което на ЕМ. ПЛ. Д. е наложено
административно наказание по пункт първи “ГЛОБА” в размер на 1000 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание
чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП, по пункт втори “ГЛОБА” в размер на 50 лева на
основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП и по пункт трети “ГЛОБА” в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДП.
ОСЪЖДА ЕМ. ПЛ. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5