Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………….. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г., при
участието на секретаря Мая Вълева, изслуша докладваното от председателя
административно дело № 2890/2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 226 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 12058/09.10.2018 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2394/2018
г., е отменено Решение № 2282/19.12.2017 г. на Административен съд – Варна,
постановено по адм. дело № 2864/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на Н.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с***, действаща като ЕТ „Доменика – н.г.“,
против ревизионен акт /РА/ № 03000315008069-091-001/05.05.2016 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 224/27.07.2016 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ –
Варна при ЦУ на НАП, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд – Варна.
С ревизионния акт, предмет на съдебен контрол в
настоящото производство, в тежест на Н.А.Г., действаща като ЕТ „Доменика
– н.г.“, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената
стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен
период /д.п./ м.12.2009 г. в размер на 3 742,82 лева – главница, и
2 417,50 лева – лихви, и за д.п.м.12.2010 г. в размер на 14 186,62
лева – главница, и 7 697,23 лева – лихви.
В решението си за връщане на делото ВАС е дал указания
при новото разглеждане на делото да се направи разграничение по отношение на
доставките, за които представените фактури не са подписани от получателя, и
тези от тях, които са подписани, както и да се направи преценка относно
реалността на доставките по процесните фактури и за процесните периоди, след
като се разгледат и другите, съпътстващи документи. В отменителното решение на
касационната инстанция е посочено, че след изясняване на посочените
обстоятелства и формиране на конкретни фактически изводи следва да се установи
размерът на данъчните основи и ДДС за съответните периоди.
В жалбата са изложени обстойни доводи за
незаконосъобразност на проведеното ревизионно производство и на издадения РА
поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на закона. Оспорва се извършването на ревизията
по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Твърдят се допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на принципите
на обективност, безпристрастност и служебно начало, неизследване на всички
факти и обстоятелства, които са от значение за установяване на данъчните задължения
на ревизираното лице, неправилно възлагане на ревизията само за два данъчни
периода – м.12.2009 г. и м.12.2010 г., необсъждане на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства. Сочи се, че изводите на органите по
приходите за укрити приходи от продажби на стоки са изградени единствено върху
предположения, като липсват доказателства за действителното получаване на
стоките по процесните доставки от жалбоподателя. Изразява се несъгласие с начина
на определяне на данъчната основа, като се посочва, че неправилно приходните
органи са приели като отчетна стойност цената с ДДС. Формирано е искане за
отмяна на обжалвания ревизионен акт.
Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в депозирани чрез процесуален представител
писмени бележки, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Счита, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен по подобно изложени в
писмените бележки съображения. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП
в общ размер на 4 363,96 лева, от които – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1 371,32 лева за всяко разглеждане на делото – два пъти пред
Административен съд – Варна и веднъж пред ВАС, и 250,00 лева – заплатен депозит
за изготвяне на ССЕ при първото разглеждане на делото от Административен съд –
Варна.
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения РА, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителния административен ред за обжалване и пред компетентния да я
разгледа съд, поради което е допустима.
След преценка на събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионното производство е по реда на чл. 152 и чл.
155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК, във връзка с Решение № 465/24.09.2015 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП /л. 66 – л. 72 от адм. дело
№ 2864/2016 по описа на Административен съд – Варна/, с което е отменен
Ревизионен акт № Р-03-1402207-091-001/08.07.2015 г. /л. 3407 – л. 3419 от
административната преписка и л. 58 – л. 64 от адм. дело № 2864/2016 по описа на
Административен съд – Варна/ и преписката е върната за извършване на нова
ревизия. Последната е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000315008069-020-001/01.10.2015
г. /л. 2/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03-000315008069-020-001/25.01.2016 г. /л. 5/ и ЗИЗВР
№ Р-03000315008069-020-003/22.02.2016 г. /л. 8/, и трите издадени от Марияна
Тодорова Генева, на длъжност Началник сектор. Обхватът на ревизията е установяване
на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2009 г. до
31.12.2009 г. и за периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2010 година. Органът,
издал посочените заповеди, е надлежно оправомощен да издава ЗВР съгласно
Заповед № Д-153/29.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 31 – л. 32 от
адм. дело № 2864/2016 по описа на Административен съд – Варна/.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1
от ДОПК, е изготвен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000315008069-092-001/08.04.2016
г. /л. 10 – л. 82/, връчен по електронен път на задълженото лице на 12.04.2016
г. /л. 88/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при
ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението
на материалния закон. Срещу РД е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5
от ДОПК с вх. № 44270-22/22.04.2016г. /л. 3428/. Производството е финализирано
с РА № Р-03000315008069-091-001/05.05.2016 г. /л. 3430 – л. 3438/, издаден на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на Н.А.Г., действаща като ЕТ
„Доменика – н.г.“, са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2009
г. в размер на 3 742,82 лева – главница, и 2 417,50 лева – лихви, и
за д.п.м.12.2010 г. в размер на 14 186,62 лева – главница, и 7 697,23
лева – лихви. РА е връчен с електронно съобщение на ревизираното лице на
10.05.2016 година /л. 3439/.
Ревизираното лице е оспорило издадения РА по
административен ред, като с Решение № 224/27.07.2016 г. Директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил изцяло.
В хода на ревизионното производство са направени
следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:
Установено е, че през ревизирания период Н.А.Г. с ЕТ „Доменика – н.г.“ е извършвала
стопанска дейност – търговия на дребно с хранителни стоки и тютюневи изделия в
нает търговски обект, находящ се в гр. Варна, ***.
В хода на ревизията са извършени редица процесуални
действия по събиране на доказателства във връзка с установяване на релевантните
факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения на ревизираното
лице, подробно описани в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120,
ал. 2, изречение първо от ДОПК. В отговор на връчени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ от ревизираното лице са
представени документи, приложени на л. 93 – л. 236 от административната преписка.
Извършени са насрещни проверки на доставчиците на ревизирания търговец, описани
в т. 2, стр. 2 – стр. 3 от РД. Изискани са писмени обяснения от трети лица,
описани в т. 4, стр. 4 – стр. 5 от РД, представени от лицата и приложени на л.
2048 – л. 2145 и л. 2047 – л. 2014 от преписката. С протокол № 0643449/07.04.2016
г. /л. 1487/ са приобщени документи от данъчното досие на лицето.
При извършена съпоставка на фактурите, включени в
дневниците за покупки на ревизираното лице, и дневниците за продажби на всички
доставчици, регистрирани по ЗДДС за ревизирания период, издали фактури на ЕТ, е
установено, че фактури от основни доставчици на търговеца не са включени в
дневниците за покупки и стоките по тях не са заведени в счетоводството на
ревизираното лице.
С цел изследване на обстоятелството прехвърляна ли е
собственост на стоки по фактури, издадени на Н.А.Г. с ЕТ „Доменика – н.г.“ на
доставчиците, при първото и при повторното ревизионно производство, са връчени ИПДПОЗЛ
и са извършени насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в
нарочни протоколи.
С протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ №
П-03000315034596-141- 001/24.04.2015г. /л. 1117/ е констатирано, подробно
описано на стр. 17 – стр. 29 от РД, че в отговор на връчено ИПДПОЗЛ /л. 1102/
„Елит Трейд“ ООД е представило документи и писмени обяснения съгласно опис /л.
1088/. С обяснителна записка /л. 1088/ представляващият дружеството е потвърдил
предаването на стоките, предмет на издадените фактури. Подробно са описани
имената на лицата, които са транспортирали стоките до ревизирания търговец.
Посочени са и номерата на транспортните средства, с които са транспортирани
стоките. Разплащането е извършено в брой. Констатирано е, че в дневници за
продажбите дружеството е отразило издадени 259 броя фактури на едноличния
търговец за 2009 г. и 2010 г. с предмет – бира, алкохолни и безалкохолни
напитки, описани по номера, дати и стойности на стр. 17 – стр. 25 от РД, от
които неосчетоводени от търговеца са 16 броя фактури за 2009 г. и 38 броя
фактури за 2010 година. Представените фактури с придружаващите ги документи са
приложени на стр. 953 – л. 511 от адм. преписка.
При втората насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-03000315200229-141-001/21.12.2015 г. /л. 1626/, не са представени документи,
тъй като същите са представени при първата насрещна проверка. Допълнително, на
15.01.2016 г. /л. 1688/, „Елит Трейд“ ООД е представило документи и писмени
обяснения /л. 1687/, в които дружеството посочва, че при първата насрещна
проверка са предадени всички изискани фактури. Представени са справки с
посочени приходни касови ордери, удостоверяващи плащане в брой от клиент ЕТ „Доменика
– н.г.“, счетоводен регистър на с/ка „Каса“ и справки за продажби по
контрагенти с аналитична информация за ЕТ „Доменика“. Паричните средства са
осчетоводявани, след като шофьорите се връщат от разнос. Посочено е, че
заявките за всеки магазин се заявяват по телефон. За всеки курс е воден пътен
лист. Стоките са разнесени със собствени транспортни средства, като са посочени
видът и номерът на автомобилите. Складът, от който са транспортирани стоките, е
с местонахождение гр. Варна, местност „Пчелина“, парцел № 739. От шофьорите,
посочени като превозили стоките, е изискана информация, подробно описана в т. 4
– стр. 28 от РД. Част от лицата не са открити на адрес. Шофьорите М.Г.К./л. 2064/,
С.Ю.К./л. 2090/ и К.Г.С./л. 2071/ описват механизма на транспортиране на стока
от склада на дружеството до търговски обекти на клиенти, като посочват, че при
предаването на стоката се съставят фактура и стокова разписка, които се
подписват от продавача в съответния магазин, като се издава и касов бон. Сочат,
че ежедневно се съставят и пътни листове. К.С.заявява, че конкретно за
ревизирания едноличен търговец не може да посочи точна информация.
С ПИНП № П-03000315034592-141-001/22.04.2015 г. /л. 1484/
е констатирано, че в отговор на връчено ИПДПОЗЛ /л. 1470/ „Песто“ ЕООД е
представило документи и писмени обяснения, приложени на л. 1118 – л. 1454 от
административната преписка. В дневници за продажбите дружеството е отразило
издадени 261 броя фактури на едноличния търговец за 2009 г. и 2010 г. с предмет
– цигари, описани по номера, дати и стойности на стр. 7 – стр. 15 от РД, от
които неосчетоводени от ревизирания търговец са 18 броя фактури за 2009 г. и 49
броя фактури за 2010 година. Представените при насрещната проверка документи са
подробно описани на стр. 15 – стр. 16 от РД. С Обяснителна записка /л. 1449 –
л. 1450/ дружеството е декларирало поотделно по издадените фактури за продажба
складовете, от които е натоварена стоката, находящи се в гр. Варна, ***и Южна
промишлена зона, площадка № 67. Посочени са имената на шофьорите – В.И.М., К.Я.В.и
Т.Н.И., номерата на транспортните средства, доставили стоките до търговеца и
начина на предаване на стоките – чрез издаване на фактура от фискализиран
принтер, и извършването на плащанията по фактурите. Представени са договори за
наем, опис на служителите с указани дати на постъпване на работа и
освобождаване, трудов договор на В.М., копия на свидетелства за регистрация на
МПС, собственост на дружеството, копия на фактури и счетоводни регистри.
При втората насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-03000315200232-141-001/22.12.2015 г. /л. 1593/, е констатирано, че на
14.12.2015 г. са представени фактури, приложени на л. 1493 – л. 1513.
Представени са справки от складовото стопанство и счетоводни регистри /л. 1518
– л. 1590/, сочещи изписани стоки от с/ка 304 „Стоки“ и отчетени приходи от
продажби на стоки /с/ка 702 „Приходи от продажби“ и с/ка 411 „Клиенти“, партида
на ЕТ „Доменика“/. Представени са пътна книжка /л. 1515 – л. 1517/ и свидетелство
за регистрация на автомобила, превозил стоките по процесните фактури /л. 1514/.
С ПИНП № П-22222515035754-141-001/16.03.2015 г. /л. 443/
е констатирано, че в отговор на връчено ИПДПОТЛ „Табак Логистик Груп Варна“ ООД
/„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/ е представило документи и писмени
обяснения, приложени на л. 424 – л. 435. В дневници за продажбите дружеството е
отразило издадени 261 броя фактури към ревизирания едноличен търговец за 2009
г. и 2010 г. с предмет – цигари, описани по номера, дати и стойности на л. 29 –
л. 34 от РД, от които неосчетоводени от ревизирания търговец са 16 броя фактури
за 2009 г. и 37 броя фактури за 2010 година. Представена е декларация /л. 435/,
с която е потвърдено от дружеството, че са издадени описаните в искането фактури,
без да са приложени първичните документи, като е посочено, че фактурите са в
голям обем и могат да се прегледат на адрес гр. Варна, ***. Стоките са
превозени от служители на дружеството, товарени от горепосочения склад до
клиентите, като са посочени имената на служителите, както и видът и номерата на
автомобилите, с които са превозени. Съгласно Протокол № 0643093 от 07.07.2015
г. /л. 509/, ревизиращите са посетили адреса, посочен от дружеството, находящ
се в гр. Варна, ***, и са получили разпечатки от складовата програма на процесните
фактури, пътни листове /2 броя/ и декларация от управителя /л. 449 – л. 504/.
При втората насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-22222516001336-141-001/27.01.2016 г. /л. 1731/, на 27.01.2016 г., от
дружеството са представени писмени обяснения /л. 1710/, с които е декларирано,
че фактурите с предмет „продажба на тютюневи изделия“, са издадени на
търговеца. От 2015 г. фирмата не работи и е посочено мястото, където се
съхраняват фактурите. Фактурите са платени в брой. Посочено е, че фирмата е
ползвала складове под наем, имала е персонал, назначен на трудов договор, и
автопарк. Представени са счетоводни регистри, приложени на л. 1700 – л. 1709,
на с/ка 411 „Клиенти“, сочещи осчетоводени продажби на стоки по кредита на с/ка
304 „Стоки“ и отчетени приходи от продажба на стоки с клиент ЕТ „Доменика“.
С протокол от 29.03.2016 г. /л. 1815/ са представени
фактури за процесния период, разпечатани от програмния продукт на дружеството,
описани на стр. 40 – стр. 41 от РД, приложени на л. 1762 – л. 1813. В обяснение
е посочен начинът на работа с клиенти. Представени са и пътни листове,
приложени на л. 1745 – л. 1760, в които е посочен маршрутът на превозното
средство и издадените през деня фактури, сред които са и тези, издадени на ЕТ „Доменика“.
Представени са писмени обяснения от В.В.И./л. 2043/ и И.Д.И.
/л. 2047/, които посочват, че в периода 2007 г. – 2015 г. са работили в „Табак
Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/ на длъжност
„продавач разносна търговия“, описват в какво се изразяват трудовите им
задължения, в т.ч. издаване на фактури за доставена стока, а при плащане – и на
фискален бон и отчитане на дневния оборот в касата на дружеството. Заявяват, че
са обслужвали ЕТ „Доменика – н.г.“ до обекта им в гр. Варна, ***, както и че
стоките са получавани от н.г. или от сестра й, като за всяка доставка са
издавали фактура и фискален бон.
С ПИНП № П-29002915035451-141-001/13.03.2015 г. /л. 399/
е констатирано, че в отговор на връчено ИПДПОЗЛ /л. 336/ „Бритиш Американ
Табако Трейдинг“ ЕООД е представило фактури / л. 338 – л. 386/ и писмено
обяснение /л. 391/, с което е потвърдено издаването на фактурите, платени в
брой. Съпътстващи фактурите документи – приемо-предавателни протоколи и др., не
са съставяни. Представени са хронологични справки на сметки 411 „Клиенти“, с/ка
501 „Каса“, с/ка 4532 ‚Разчети за ДДС продажби“ по партида на клиента – ЕТ „Доменика“,
сочещи извършено плащане по фактурите и отчетен приход от продажби. Посочено е,
че стоките са доставяни до клиентите от представител на „БАТ Трейдинг“ ЕООД. В
дневници за продажбите дружеството е отразило издадени 50 броя фактури на
едноличния търговец за 2009 г. и 2010 г. с предмет – цигари, описани по номера
и дати в искане /л. 336/, от които неосчетоводени от търговеца 14 броя фактури
за 2009 година.
При втората насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-29002916005440-141-001/04.02.2016 г. /л. 1826/, е констатирано, че на
04.02.2016 г. /л. 1881/ и на 10.02.2016 г. /л. 1882/ от „Бритиш Американ Табако
Трейдинг“ ЕООД са представени заверени копия на фактури, издадени на ревизирания
ЕТ, приложени на л. 1827 – л. 1877 от преписката, счетоводна справка /л. 1879/
и придружително писмо /л. 1881/, с което е декларирано, че фактурите с предмет „продажба
на тютюневи излелия“, са издадени на търговеца. Фактурите са платени в брой.
Стоката е доставяна от нает склад в „Южна промишлена зона“, гр. Варна до
клиентите от търговски представители на дружеството, посочени поименно в
писмото /л. 1881/.
В хода на настоящата ревизия е изискана информация и
от лицата, посочени за предали стоките на търговеца. В писмени обяснения Т.С.К./л.
2117/, Д.А.Д./л. 2123/, К.Т.Д./л. 2137/ посочват, че през 2009 г. са работили
за „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД на длъжност търговски представител
продажби, като са извършвали продажби на тютюневи изделия към ЕТ „Доменика – н.г.“
до обекта им в гр. Варна, ***, където стоките са предавани заедно с издадена
фактура. Заявяват, че стоката е заплащана в брой, за което е издаван касов бон.
С ПИНП № П-29002915036042-141- 001/13.03.2015 г. /л. 331/
е констатирано, че „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/ е отразило в
дневници за продажбите издадени 104 броя фактури към едноличния търговец за
2009 г. и 2010 г. с предмет – цигари, описани по номера и дати в ИПДПОЗЛ /л. 985/,
от които неосчетоводени от търговеца една фктура за 2009 г. и 35 броя фактури
за 2010 година. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/ са представени с писмо от 11.03.2015 г. /л. 318/: справка на
издадените фактури към ЕТ „Доменика – н.г.“ /л. 317/, трудови договори на
служители на дружеството /л. 282 – л. 299/, договор за наем на склад /л. 268/ и
счетоводни регистри /л. 268 – л. 281/ на с/ка 702 „Приходи от продажби“, 4532 „Начислен
данък при продажбите“, с/ка 501 „Каса“ и с/ка 304 „Стоки“, удостоверяващи че
стоките са изписани като продадени и е отчетен приход от продажбата по фактури,
издадени на ЕТ „Доменика – н.г.“.
При втората насрещна проверка, приключила с Протокол №
П-29002916001075-141-001/20.01.2016 г. /л. 1892/, на 16.01.2016 г. /л. 2011/ са
представени от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/ фактури, издадени
на ревизирания ЕТ, приложени на л. 1893 – л. 1997 от преписката, счетоводна
справка /л. 2001/, справка за притежавани от дружеството МПС /л. 2002/ и свидетелства
за регистрация на собствени МПС /л. 2003 – л. 2008/, договор за наем на склад
/л. 2010/ и придружително писмо /л. 2011/, с което е декларирано, че фактурите
с предмет продажба на тютюневи изделия са издадени на търговеца; същите са
платени в брой; стоката е доставяна до клиентите от търговски представители на
дружеството.
Изискана е информация от лицата, посочени от
дружеството за предали стоките на търговеца. Представени са писмени обяснения
от лицата Б.Й.Й. /л. 2017/, Д.А.А./л. 2023/ и Т.С.Т./л. 2036/, според които
през процесния период същите са работили за „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/. Посочват, че стоките са натоварвани от склад на дружеството,
намиращ се в помещение на бившата бирена фабрика, след което са извозвани до
обекти на клиенти, като при предаването им е съставяна фактура, в която се
вписват имена и подпис на служител на обекта, в който се получават стоките. Д.А.и
Б.Й.заявяват, че поради изминалия дълъг времеви период не си спомнят
конкретната фирма ЕТ „Доменика – н.г.“ и обекта й, както и взаимоотношенията
между нея и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/.
След анализ на получените отговори от доставчиците,
съпоставени със счетоводните регистри на ревизирания едноличен търговец,
ревизиращият екип е направил извод, че ЕТ „Доменика – н.г.“ не е завела
счетоводно стоките, предмет на неотразените в дневниците за покупки фактури от
горепосочените доставчици, а именно:
1. За 2009 г.
-
14 броя
фактури, издадени от „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД, приложени на л. 381
– л. 354;
-
16 броя
фактури, издадени от „Табак Логистик Труп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър
Норд“ ООД/, приложени на л. 1761 – л. 1776;
-
1 /една/ фактура,
издадена от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, приложена на л. 1990;
-
18 броя
фактури, издадени от „Песто“ ЕООД, приложени на л. 1159 – л. 1250;
-
16 броя фактури,
издадени от „Елит Трейд“ ЕООД, приложени на л. 948 – л. 862.
Фактурите са описани подробно в табличен вид на стр.
47 – стр. 49 от РД /л. 34 – л. 36/.
2. За 2010 г.
-
37 броя
фактури, издадени от „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър
Норд“ ООД/, приложени на л. 1777 – л. 1812;
-
35 броя
фактури, издадени от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, приложени на
л. 1982 – л. 1893;
-
49 броя
фактури, издадени от „Песто“ ЕООД, приложени на л. 1295 – л. 1417;
-
38 броя фактури,
издадени от „Елит Трейд“ ЕООД, приложени на л. 783 – л. 512.
Фактурите са описани подробно в табличен вид на стр. 49
– стр. 55 от РД /л. 28 – л. 34/.
Установено е, че стоките, предмет на процесните
неосчетоводени фактури, са пряко свързани с извършваната от ЕТ „Доменика – н.г.“
дейност – търговия на дребно, предмет на облагаеми доставки, с оглед на което е
прието, че ревизираният едноличен е извършил последваща продажба на тези стоки,
за което не е начислил съответстващия данък върху добавената стойност.
Издадените на ЕТ „Доменика – н.г.“ фактури от
регистрирани по ЗДДС лица, които не са намерили отражение в счетоводството на
ревизираното лице и неотразяването на стоките по тези фактури в оборотите на
сч. сметка 304 „Стоки“ и в справки-декларации по ЗДДС като покупки, е
квалифицирано от приходните органи като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК –
липсва или не е представена счетоводна отчетност. На ревизираното лице е
връчено Уведомление изх. № Р-0000315008069-139-001/23.02.2016 г. по чл. 124,
ал. 1 от ДОПК /л. 216/, с което лицето е уведомено, че основата за облагане с
ДДС за периода 2009 г. и 2010 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл.
124а от ДОПК. Връчено е и Уведомление № Р-03000315008069-139-001/23.02.2016 г.
по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 210 – л. 212/.
На база представените от ЕТ оборотни ведомости и
главни книги за 2009 г. и 2010 г. /л. 98 – л. 101/ ревизиращият екип е
установил средните месечни надценки за проверявания период /стр. 59 от РД/, а
именно: за 2009 г. – в размер на 12 % /при декларирани приходи от продажба на
стоки 130 хил. лева и разходи за продажба на стоки 116 хил. лева/, и за 2010 г.
– в размер на 10 % /при декларирани приходи от продажба на стоки 145 хил. лева
и разходи за продажба на стоки 131 хил. лева/. Ревизираният търговец е
представил декларация /л. 256/ за надценката, варираща от 5 % до 15 %. За бира,
безалкохолни и алкохолни напитки е посочил, че средната надценка е 11 %. За
продажба на цигари няма надценка.
Ревизиращият екип е определил основата за облагане с
данък върху добавената стойност за 2009 г. по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
/стр. 59 – стр. 63 от РД/.
Установени са укрити приходи от продажба на цигари с
ДДС – 15 885,96 лева, посочено в табличен вид на стр. 31 от РД /данъчна
основа 13 238,30 лева и ДДС в размер на 2 647,66 лева/ и укрити
приходи от продажба на хранителни и други стоки – 6 570,98 лева, посочено
в табличен вид на стр. 61 от РД /данъчна основа 5 475,82 лева и ДДС в
размер на 1 095,16 лева/. Тоест, общо укрити приходи от продажби на стоки
за 2009 г. – 18 714,12 лева /5 475,82 лева + 13 238,30 лева/, за
които на основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер
на 3 742,82 лева /2 647,66 лева + 1 095,16 лева/ през последния данъчен
период на отчетната 2009 г. – д.п.м.12.2009 година.
По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращият екип е
определил основата за облагане с данък върху добавената стойност за 2010
година.
Установени са укрити приходи от продажба на цигари с
ДДС – 79 455,93 лева, посочено в табличен вид на стр. 65 от РД /с данъчна
основа 66 213,28 лева и ДДС в размер на 13 242,65 лева/ и укрити
приходи от продажба на хранителни и други стоки – 5 663,81 лева с ДДС,
посочено в табличен вид на стр. 64 от РД /с данъчна основа 4 719,84 лева и
ДДС в размер на 943,97 лева/. Тоест, общо укрити приходи от продажби на стоки
за 2010 г. — 70 933,12 лева /66 213,28 лева + 4 719,84 лева/, за
които на основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 67,
ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 14 186,62 лева /943,97 лева + 13 242,65
лева/ през последния данъчен период па отчетната 2010 г. – д.п.м.12.2010
година.
Върху така определените допълнителни задължения за ДДС
за д.п.м.12.2009 г. и д.п.м.12.2010 г., в съответствие с чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДДВ, са начислени съответните закъснителни
лихви.
Горестоящият административен орган /Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП/ е възприел изцяло фактическите
установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и е
потвърдил издадения РА.
При първото разглеждане на делото от Административен
съд – Варна е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието
заключение /л. 260 – л. 277 от адм. дело № 2864/2016 г. по описа на
Административен съд – Варна/ може да се твърди, че доставчиците „Елит Трейд“
ООД, „Песто“ ЕООД, „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър
Норд“ ООД/, „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД
/„Кавен Орбико“ ЕООД/ са водили редовно счетоводство през процесиите периоди, в
които са издадени спорните фактури; по счетоводни данни към момента на издаване
на спорните фактури доставчиците са разполагали със стоки от същото количество
и вид, описани във фактурите, които са издадени на жалбоподателя; не са налице
съпътстващи фактурите документи /стокови разписки за изписване на стоки на
склад, приемо-предавателни протоколи, консигнационни протоколи, експедиционни
бележки, товарителници и др. подобни/, а за използваните МПС част от
доставчиците за попълвали само пътни листове или пътни книжки. Вещото лице К.К.
е установила, че в цената на доставените стоки е включен транспортът, който е
за сметка на доставчиците, които са отразили в счетоводствата си плащания в
брой по издадените на ревизираното лице фактури. Констатирано е, че всички
фактури са отразени от доставчиците в дневниците им за продажба и в СД по ДДС
за съответните данъчни периоди, както и че доставчиците са осчетоводили приходи
от продажбите на стоки по спорните фактури. Относно размерът на надценката,
използван от органите по приходите, експертът е заключил, че в някои случаи е
използван неточно, но ако се определи точно и се отделят тези стоки от цигарите,
като се изчисли тяхната продажна цена след съответната надценка, то резултатът
би бил ДДС за внасяне в размери, по-големи от определените с обжалвания РА.
Към доказателствения материал по адм. дело № 2864/2016
г. по описа на Административен съд – Варна са приобщени писмени доказателства, представляващи
счетоводните документи, по които е работило вещото лице при изготвяне на
заключението по ССЕ, в т.ч.: от доставчика „Песто“ ЕООД оригинални документи –
касови книги за 2009 г. и 2010 г. за касов апарат модел ТМ-V220E4, сериен номер
ED150940, фискална памет 44150940 /склад 17/, фактури, започващи с цифри
********* – 2 броя; Касова книга за 2009 г. за касов апарат модел „Епсон“ – ТМ
0220Е4, сериен номер ED 150938, фискална
памет 44150938 /склад 7, фактури/; касова книга за 2010 г. за касов
апарат с номер на ФУ ED 150970 и номер на ФП 44150970 /склад 20/, фактури, започващи с цифри
********* – 1 брой; касова книга с подробни дневни финансови отчети по отделни
фактури за 2010 г. за касов апарат с номер ФУ ОТ 197344 и номер на ФП 03408457
/склад 2/, фактури, започващи с цифри 20000000 – 1 брой; Контролни ленти на ФУ
ED150970 и номер на ФП 44150970 /склад 20/ за м.01.2010 г. – 4 броя; контролни
ленти на ФУ ED150938, фискална памет
44150938 /склад 7/ за м. 02.2009 г. – 13 броя, и контролни ленти на ФУ ED
150940, фискална памет 44150940 /склад 17/ за 2009 г. и 2010 г.; от доставчика
„Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД са представени заверени преписи от
документи – дневните финансови отчети касаещи процесните фактури, отчети на
фискалната памет на фискалните устройства, от които са издадени касовите
бележки към процесните фактури, изискани във връзка с молбата на жалбоподателя
по реда на чл. 192 от ГПК; отговор, изискан по реда на чл. 192 от ГПК от
„Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, с който представят заверени копия
от изисканите документи – 71 листа.
В хода на настоящото съдебно производство е назначена
допълнителна задача на ССЕ, приета при първото разглеждане на делото от
Административен съд – Варна, заключението към която не е оспорено от страните и
е приложено на л. 29 – л. 36 от делото. Вещото лице К.К. е анализирала всички
процесни фактури относно наличието, респ. липсата на подпис за получател върху
тях и на придружаващи документи. Заключено е, че върху спорните фактури,
издадени от доставчиците „Елит Трейд“ ЕООД, „Табак Логистик Груп Варна“ ООД
/„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/, „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД
няма положен подпис за получател и липсват приложени към тях съпътстващи
документи /стокови разписки за изписване на стоки на склад, приемо-предавателни
протоколи, консигнационни протоколи, експедиционни бележки, товарителници и др.
подобни/. От посочените трима доставчици единствено за „Табак Логистик Груп
Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/ е установено, че са представени
пътни листове, в които фигурират 13 броя от процесните фактури само за 2009
година.
По отношение на фактурите, издадени от доставчика
„Песто“ ЕООД, експертът е констатирал, че са налице допълнителни доказателства
– пътни книжки, свързани с процесните доставки, които може да се обвържат по
дата и час, но не и по конкретен маршрут до търговския обект на жалбоподателя,
с процесните фактури. Установени са 2 броя фактури – фактура №
**********/10.09.2010 г. на стойност 665,58 лева и ДДС в размер на 133,12 лева
/л. 1507/ и фактура № 00200007837/22.06.2010 г. на стойност 2 504,50 лева
и ДДС в размер на 500,89 лева /л. 1503/, върху които е налице подпис на
получател.
Вещото лице дава заключение, че във връзка с
процесните фактури, издадени от доставчика „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/, не са представени съпътстващи документи /стокови разписки за
изписване на стоки на склад, приемо-предавателни протоколи, консигнационни
протоколи, експедиционни бележки, товарителници и др. подобни/. Констатирано е,
че върху част от фактурите, издадени от този доставчик, за които с РА е прието,
че не са осчетоводени от ревизираното лице, има положен подпис на получател, с
изключение на изрично посочените на стр. 4 от заключението /л. 32 от делото/ 9
броя фактури, на които липсва подпис.
След извършения анализ на всички процесни фактури
експертизата ги е селектирала по: 1/ наличие на придружаващи фактурите
документи и подпис на получателя по стоките и
2/ фактури с липсващи придружаващи документи и липсващ подпис на
получателя на стоките. В табличен вид на стр. 7 – стр. 8 от заключението /л. 35
– л. 36 от делото/ е направено разграничение по доставчици, посочена е стойност
на покупките съответно с и без ДДС, както и стойността, увеличена със
съответната отстъпка/надценка, продажната цена без ДДС и размерът на дължимия
върху тази цена ДДС.
Изчислен е резултатът за съответния ревизиран данъчен
период по ЗДДС, като се вземат предвид покупните цени, в т.ч. с ДДС, а оборотът
от продажбите на стоките по процесните фактури се изчисли като се използват
покупните цени без ДДС и се прибави съответният среден процент надценка или
търговската отстъпка, използвана от жалбоподателя. Заключено е, че резултатът
за д.п.м.12.2009 г. е ДДС за внасяне в размер на 118,11 лева, върху който
следва да се начислят лихви за забава в размер на 76,29 лева за периода от
15.01.2010 г. до 05.05.2016 г., а резултатът за д.п.м.12.2010 г. е ДДС за
внасяне в размер на 565,54 лева, върху който следва да се начислят лихви за
забава в размер на 306,30 лева за периода от 15.01.2010 г. до 05.05.2016
година.
В открито съдебно заседание по приемане на
заключението вещото лице К. уточнява, че е пропуснала да включи една фактура,
издадена от доставчика „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър
Норд“ ООД/, към която има придружаващ транспортен документ, с оглед на което
изчисленията и съответно установените данъчни задължения се променят в следния
порядък: данъчна основа на облагаемите доставки ще бъде в размер на
11 140,57 лева, а начисленият данък по облагаемите доставки –
2 228,11 лева. Експертът пояснява, че в данъчните основи, посочени в
заключението, са включени само фактурите, които не са осчетоводени от жалбоподателя
и така е получен резултатът за ревизирания данъчен период. Посочва, че
изчисленията в експертизата са извършени при определяне на данъчна основа на
получените доставки, т.е. след признаване на жалбоподателя на право на
приспадане на данъчен кредит за тези фактури, които не са включени в дневниците
за покупки, като ако не се признае право на приспадане на данъчен кредит за
фактурите, които не са включени в дневниците за покупки на ревизираното лице,
резултатът за д.п.м.12.2009 г. би бил ДДС за внасяне в размер на 2 144,55
лева, а за д.п.м.12.2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 10 266,33 лева.
Уточнено е, че това е ДДС само за продажбите върху данъчната основа на
продажбите, без да се намали това ДДС с данъчната основа от покупките и без да
се признае право на приспадане на данъчен кредит.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
При извършена служебна проверка
по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия. РА е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и
ръководителя на ревизията, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по
тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност. В тази насока, в хода на съдебното дирене са събрани доказателства,
че лицата, издали и подписали ЗВР, двете ЗИЗВР, РД и РА с електронен подпис,
имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Атакуваният по съдебен ред ревизионен акт, чиято
неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма – арг. от
чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и обективира както
фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените данъчни
задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта.
Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по
субект. В контекста на изложеното съдът приема РА за съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт.
При извършена от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА
само на това основание. Релевираните в жалабта възражения, касещи
извършването на ревизията по
особения ред на чл. 122 от ДОПК, преценката на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства и липсата на извършен анализ на обстоятелствата от
значение за установяването на данъчната основа, евентуално биха рефлектирали
върху правните изводи на приходните органи, респ. върху материалната
законосъобразност на РА, но не представляват съществено процесуално нарушение,
доколкото съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши делото по
същество, т.е. да се произнесе по законосъобразността на установените с РА
публични задължения. Ревизиращите органи са
извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали
допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност
при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с
принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и
добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в
данъчния ревизионен процес, поради което наведеното в обратен смисъл възражение
от жалбоподателя е неоснователно. Не се установява и липса на безпристрастност
на органите по приходите, възложили, извършили ревизията и издали обжалвания
РА. Не е налице и твърдяното в жалбата неправилно
възлагане на ревизията само за два данъчни периода – м.12.2009 г. и м.12.2010
година. Действително, първоначално ревизионното производство е било с
по-разширен времеви обхват /от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г./, като след
отмяната с Решение № 465/24.09.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП на първоначално издадения РА № Р-03-1402207-091-001/08.07.2015 г.
и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена ЗВР, в която
обхватът на последната е ограничен само до два данъчни периода – д.п.м.12.2009
г. и д.п.м.12.2010 година. Това обстоятелство по никакъв начин не представлява
процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, влечащо отмяна на РА,
тъй като определянето на обхвата на ревизията /предметен и времеви/ е изцяло в
правомощията и оперативната самостоятелност на органът, който я възлага.
При преценка относно
съответствието на РА с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Между страните по делото няма
спор, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с ДДС по ЗДДС е определена въз основа на анализ
на относимите към ревизирания данъчен субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
За да преминат към извършване на
ревизията по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице
основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи и по чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност по ЗСч
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане. С Уведомление изх. № Р-0000315008069-139-001/23.02.2016 г. по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е известено, че данъчната основа за
облагане с ДДС за периода 2009 г. и 2010 г. ще бъде определена по реда на чл.
122 – чл. 124а от ДОПК, като му е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2
от ДОПК № Р-03000315008069-139-001/23.02.2016 година.
С оглед горното процедурата по
чл. 124 във връзка с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог
формално се явява спазена.
Определянето на данъчната основа
за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка, към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и
тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В контекста на настоящия казус,
за да обосноват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и наличието
на неотчетени приходи от продажби, в тежест на органите по приходите е да
установят по безспорен начин два факта: първо,
че ЕТ „Доменика – н.г.“ в действителност е получила процесните фактури и
стоките по тях и в частност предаването и приемането на стоките от търговеца, и
второ, че едноличният търговец
е реализирал приходи/обороти от тези стоки, които не са отчетени.
Основният спорен въпрос между
страните по делото е налице ли са реални доставки на стоки /хранителни стоки и
цигари/ по неосчетоводените от ЕТ „Доменика – н.г.“ фактури, издадени от
доставчиците „Елит Трейд“ ООД, „Песто“ ЕООД, „Табак Логистик Груп Варна“ ООД
/„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/, „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД и
„Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, описани на стр. 47 – стр. 55 от
РД /л. 348 – л. 362 от административната преписка/, респ. извършени ли са
последващи облагаеми доставки с тези стоки от едноличния търговец, по които не
са отчетени приходи от продажби.
Настоящият съдебен състав
преценява, че от фактите, които се извеждат от събраните по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, не се установява безспорно,
че ЕТ „Доменика – н.г.“ е получила всички фактури, издадени от петте
дружества-доставчици, посочени в РА, както и стоките по тях. Не е доказана и
констатацията в РА, че стоките по всички процесни фактури са станали предмет на
последващи продажби, приходите и оборотите от които не са отчетени.
Спорните фактури имат за предмет
родово определени вещи, респ. с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, за да се докаже реалността на доставката,
следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното
индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице,
което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които
подлежат на облагане с ДДС.
В случая, освен фактурите,
липсват доказателства за придружаващи процесните доставки документи във връзка
с реалното предаване/приемане на стоките по спорните, неосчетоводени от едноличния
търговец, фактури.
Същевременно се установява, че с
изключение на 2 /два/ броя фактури, издадени от доставчика „Песто“ ЕООД, както
и на част от фактурите, издадени от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“
ЕООД/, с изключение на изрично посочените на стр. 4 от заключението /л. 32 от
делото/ 9 /девет/ броя фактури, останалите процесни неосчетоводени от
ревизираното лице фактури за доставки на хранителни стоки и цигари не са
подписани за „получател“.
Действително, както твърдят
органите на приходната администрация, липсата на подпис за получател във
фактурата като данъчен документ, доколкото подписът за получател не е
задължителен реквизит по чл. 7 от ЗСч, само по себе си не е обстоятелство,
изключващо осъществяването на сделките. Фактурата обаче като първичен
счетоводен документ е носител на информация за регистрираната с нея стопанска
операция, поради което реквизитите на фактурите не следва да се възприемат
изолирано. При преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, следва да
се изхожда от обстоятелството дали има достатъчно данни за осъществена
стопанска операция. След като в случая жалбоподателят оспорва факта на
получаване на фактурите и на стоките по тях, наличието или липсата на подпис за
„получател“ се явява от съществено значение за установяването именно на факта,
дали в случая стопанската операция е реално осъществена.
В преобладаващата съдебна
практика се приема, че подписването на фактурата за получател, в случаи като
процесния – разносна търговия, представлява признание на неизгодния за
получателя по фактурите факт на получаване на стоката и това признание следва
да се преценява заедно с всички останали събрани доказателства за доставката. В
приетото, неоспорено от страните по
делото, заключение по ССЕ се установява наличието на подписване за „получател“
на 2 /два/ броя фактури, издадени от доставчика „Песто“ ЕООД, както и на
фактурите, издадени от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, с
изключение на изрично посочените на стр. 4 от заключението /л. 32 от делото/ 9 /девет/
броя фактури, за които вещото лице е констатирало, че липсва подпис.
Фактът на подписване на
процесните фактури от ревизирания данъчен субект за част от доставките по
неосчетоводените от едноличния търговец фактури, разгледан в съвкупност с
обясненията на доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/, с представените от тях доказателства от счетоводните им регистри
и с механизма на доставките /разносна търговия/, както и в съвкупност с
обстоятелството, че въпросните доставчици /по подписаните фактури/ са и
обичайни доставчици на ЕТ „Доменика – н.г.“, с които са налице трайни търговски
отношения, обуславя извод за доказаност реалността на доставките по
неосчетоводените фактури, за които съдебно-счетоводната експертиза установява
наличие на подпис за „получател“. Следва да се посочи, че установените от съда
факти, разгледани самостоятелно, не сочат на реалност на доставките, като
единствено анализирани в съвкупност с признанието посредством подписването на
фактурите, и съобразно особеностите на конкретния случай – разносна търговия,
обосновават обратен извод.
Съдът съобрази, че съгласно
диспозитива на съдебното решение на Съда на ЕС по дело С-576/15, член 2,
параграф 1, буква a), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен
неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба като тази на чл. 122 и следващите от ДОПК, по силата на която, когато в
склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и
свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото
лице, данъчната администрация може да презумира, че данъчнозадълженото лице
впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната
основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са
известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената
директива. Съобразно т. 37 от мотивите на това решение, в случая по настоящото
производство следва да се приеме, че по посочените по-горе фактури, издадени от
доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, е
доказан фактът на получаване на стоката в обектите на оспорващия едноличен търговец.
Изложеното обосновава извод, че
доколкото съдът приема, че стоките по неосчетоводените фактури, които са
подписани за „получател“ от ЕТ, са постъпили в обектите на търговеца, то следва
да се приеме, че процесните стоки са реализирани – продадени и респективно са
налице укрити приходи/доходи. В този смисъл по отношение на доставките по тези фактури
от посочените двама доставчици е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи.
Вещото лице К. в заключението по
ССЕ е приела, че средната надценка на реализираните хранителни стоки през 2009
година и 2010 година е в размер на 11 %, а средната отстъпка, ползвана при
покупката на цигари е в размер на 5,83 %, които размери на
надценката/отстъпката са взети предвид и при установяване размера на
неотчетените нетни приходи, респ. данъчната основа на реализираните стоки,
които не са отразени в счетоводството на ревизирания едноличен търговец, и от
органите по приходите в оспорения РА.
Неотчетените приходи, респ. данъчната
основа за облагане с ДДС във връзка с доставките по фактурите, съдържащи подпис
за „получател“, са установени от вещото лице, начислявайки тази надценка/отстъпка
върху съответната отчетна стойност на стоките по тези фактури, като съдът
напълно възприема подхода при изчисленията на вещото лице, който следва и
подхода на органите по приходите, отразен в РД – стр. 59 – стр. 65 /л. 18 – л.
24/.
Следователно, в частта, с която в
тежест на жалбоподателя за д.п.12.2010 г. са определени допълнителни задължения
за ДДС по ЗДДС във връзка с фактурите, носещи подпис за „получател“, издадени
от доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, по
които се доказа фактът на получаване на стоката в обектите на оспорващия едноличен
търговец, РА е правилен и законосъобразен.
По отношение на останалите
фактури, издадени от „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД, „Елит Трейд“
ООД, „Песто“ ЕООД, „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър
Норд“ ООД/ и „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД, описани в РД на л. 28 – л.
36 от административната преписка /извън тези, за които съдът приема, че са
налице реални доставки и реализиране на укрити приходи/, за които органите по
приходите са приели, че ЕТ „Доменика – н.г.“ реално е получила доставките на
стоки и впоследствие ги е реализирала, като е формирала укрити приходи, съдът
намира, че неправилно са установени задължения на ЕТ за ДДС по ЗДДС, респ.
жалбата е основателна. Този извод се обосновава от следните съображения:
За определянето на основата за
облагане с ДДС за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2009 г. и 01.12.2010 г. –
31.12.2010 г. в хода на ревизията е извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК по отношение на издадените на ревизираното лице фактури от регистрирани
по ЗДДС лица с предмет стоки, които не са намерили отражение в счетоводството
на жалбоподателя.
Извън доставките по фактури,
издадени от доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“
ЕООД/, за които е установено, че са подписани за „получател“, данните, въз
основа на които е извършено облагането, са получени изцяло от ИМ на НАП и от
трети лица. От страна на органите по приходите не са установени никакви
обективни данни, нито дори индиции, които да сочат на вероятен извод, че
фактурите и стоките по тях са получени от оспорващия ЕТ. Изводът за извършени и
получени доставки е изведен единствено по данни на издателите на фактурите,
които обаче не са представили доказателства, от които да се установява по
категоричен начин, че фактурите и стоките в действителност са получени от
представител на жалбоподателя. Освен че не е доказано получаването на
процесните фактури, ответната страна не е ангажирала доказателства за
настъпване на данъчно събитие по процесните фактури, както и че стоките по тях
са станали предмет на последващи продажби.
Само по себе си обстоятелството,
че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по
ЗДДС и дневниците за продажби, може и да е индиция за наличие на основание за
облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност
са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на
процесните сделки, както се посочи по-горе в настоящото изложение, са родово
определени вещи /хранителни стоки и цигари/, собствеността върху които се
прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна
става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или
бъде предадена – арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
Не са налице категорични данни
процесните фактури да се намират в счетоводството на жалбоподателя, както и че
стоките по тях са заприходени. Изводът, че плащанията по процесните фактури са
извършени в брой, е изведен само по данни от издателите на фактурите.
Отчитането обаче на оборота чрез фискално устройство /ФУ/ удостоверява единствено
факта на получено плащане в брой, но не и от кого е извършено плащането, т.е.
отчитането на оборота по ФУ не може да се приеме за безспорно доказателство, че
именно жалбоподателят е извършил плащането в брой. Още повече в случая
жалбоподателят категорично оспорва както получаването на фактурите, така и
получаването на стоките, и в неговото счетоводство не са установени данни за
извършване на плащане по процесните фактури.
Липсват и доказателства за
предаването, съответно приемането на стоките от страна на жалбоподателя. Не се
установява по делото във връзка с доставките по процесните, неосчетоводени от
дружеството, фактури да са налице въобще някакви придружаващи документи. В
подкрепа на този извод е и заключението по ССЕ, в което вещото лице изрично е
посочило, че в счетоводствата на доставчиците „Елит Трейд“ ЕООД, „Песто“ ЕООД, „Табак
Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/, „Бритиш Американ
Табако Трейдинг“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/ не са налице съпътстващи спорните фактури документи – стокови
разписки за изписване на стоки на склад, приемо-предавателни протоколи,
консигнационни протоколи, експедиционни бележки, товарителници и др. подобни. Единствено по
отношение на част от фактурите с издатели „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг
Партнър Норд“ ООД/ и „Песто“ ЕООД са представени пътни листове, които обаче не могат да се обвържат
по конкретен маршрут до търговския обект на жалбоподателя с процесните фактури, т.е. не
установяват преминаването на стоки в патримониума на ревизираното лице. Освен
това, пътните листове са транспортни документи, удостоверяващи единствено
маршрута и разстоянието, изминато от транспортното средство, но същите нямат пряко
отношение към приемо-предаването на стоката, за разлика например от стокови
разписки, приемо-предавателни протоколи, описи и т.н., каквито документи не са
представени по делото.
Прехвърлянето на стоките по
спорните фактури не се установява и от дадените в хода на ревизионното
производство писмени обяснения от физическите лица – служители на
дружествата-доставчици, които описват механизма на осъществяване на сделките, представляващи разносна
търговия, но същите не се отнасят до конкретните доставки по процесните
фактури, издадени на жалбоподателя, а визират общия принцип, по който се
извършват доставките на хранителни стоки и тютюневи изделия. Лицата са
категорични в показанията си, че при предаването на стоката винаги се издава
фактура на място от мобилно устройство, която се подписва от служител на
фирмата-получател, който приема стоката, което обстоятелство не кореспондира с
установения по делото факт, че преобладаващата част от издадените от „Елит Трейд“ ЕООД, „Песто“ ЕООД,
„Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/, „Бритиш
Американ Табако Трейдинг“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/ фактури не носят подпис
за „получател“. Част от
работниците /К.С.– служител на „Елит Трейд“ ООД, Д.А.и Б.Й.– служители на
„Орбико България“ ЕООД („Кавен Орбико“ ЕООД)/ дори заявяват, че не си спомнят
конкретната фирма ЕТ „Доменика – н.г.“ и обекта й и не могат да посочат точна
информация във връзка с търговските й взаимоотношения с доставчиците.
За да се обоснове правилното или
не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и за да се определи основа
за облагане по особения ред, следва да бъде установено по категоричен начин
реалното осъществяване на спорните доставки, а именно предаването и приемането
на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начинът
на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните
органи приемат, че са получени от ЕТ „Доменика – н.г.“. В тежест на органите по
приходите е да установят всички тези обстоятелства с надлежни доказателства,
което в случая не е сторено. Позоваването само на документите, представени в
случая от издателите на фактурите, не е достатъчно. Освен това органите по
приходите не са направили експертно изследване на счетоводните записвания при
доставчиците относно тяхната редовност, за да се ползват от удостоверителната
им сила, а без надлежно обоснован извод за редовност на счетоводните
записвания, същите не могат да се ползват като доказателства за осъществени
доставки – арг. от чл. 55, ал. 1 от Търговския закон, и в този смисъл
неправилно в мотивите на РА е извършено позоваване на счетоводната отчетност на
издателите на фактурите. Както вече се посочи, липсват и първични счетоводни документи,
удостоверяващи предаването на стоките и изписването им от доставчиците, като
стокови разписки, складови разписки, искания за изписване на СМЦ и др. подобни.
Обстоятелството, че издателите на
фактурите са отчели приход по тях и са начислили ДДС е ирелевантно в случая към
предмета на спора. Отчитането на приход от продажбата на стоки в съответствие с
принципа на съпоставимост на приходи и разходи означава, че неминуемо е
свързано с отчитането и на разход с изписването на отчетната стойност на стоките.
По същия начин начисляването на ДДС не е индикатор за достоверност на
счетоводните документи на цитираните лица, поради което, без да е извършена
проверка относно редовното отчитане на складовите наличности на цитираните лица,
не може да се твърди, че приходите са коректно отчетени, и че ДДС е правомерно
начислен.
Следва да се има предвид и това,
че издаването на фактурите от процесните доставчици би представлявало
предпоставка за укрити приходи, само ако за жалбоподателя е било възникнало
задължение да ги осчетоводи, т.е. ако са били налице предпоставките по чл. 6,
ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. В
данъчната и съдебната практика е константно разбирането, че под доставка на
стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира прехвърлянето на
право на разпореждане със стоката като собственик срещу насрещна престация и
именно този факт не е доказан в настоящото производство.
Единственото доказателство за
извършването на доставка по процесните фактури са самите фактури, които не са
достатъчни да се приеме, че доставката е реална. Да се възприеме за вярна
логиката на органите по приходите, означава фактурата и счетоводните регистри
на доставчика да се приемат за достатъчно доказателство за настъпване на
данъчно събитие, което е недопустимо и неправилно. Както многократно органите
по приходите са приемали в ревизиите по прилагането на ЗДДС и конкретно при
преценката за правомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит, наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е
настъпило данъчно събитие. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския
съюз в Люксембург, изразена в Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding BV
срещу Staatssecretaris van Financiën (C-342/87, Recueil), Решение от 19
септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken
и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98) и Решение от 31 януари
2013 г. по дело LVK (С-643/11). Обстоятелството,
че ревизията се е развила по особения ред, не може да се счита за основание за
отклонение от тези принципни положения.
Тъй като ЗДДС и ДОПК не въвеждат
презумпции относно настъпването на данъчно събитие, не следва да се приема за
допустимо в ревизиите, в които се проверява правилното упражняване на правото
на приспадане, органите по приходите да проверяват прецизно всички обективни
данни и обстоятелства, имащи отношение към проверката дали в действителност е
настъпило данъчно събитие – например осчетоводени ли са доставките, кои са
предходните доставчици, разполагал ли е доставчикът с достатъчно количество
стока, за да извърши доставката, къде е съхранявал стоката, как, къде и от кого
е извършено предаването, с какъв транспорт, има ли товарителници, пътни листове
и т.н., които безспорно да се обвържат с фактурите, а в случаи, като настоящия,
да приемат, че доставката е извършена само на база на издадените от доставчика
фактури, касови бонове и дневниците за продажби. Преценката за това дали е
настъпило данъчно събитие или не, следва да се извършва по непротиворечив начин
спрямо доставчика и получателя, т.е. както при проверката за изискуемост на
данъка, така и при проверката за възникването на правото на приспадане, защото
само така може да се гарантира точността на събирането на ДДС и принципът на
данъчен неутралитет – арг. от Решение на СЕС от 26 януари 2012 г. по дело ADV Allround, С-218/10, точки 42-45.
Освен липсата на данни за реално
извършени доставки, липсват доказателства и за последваща реализация на стоките
по процесните фактури. При положение, че стоките по процесните фактури никога
не са били осчетоводявани, записванията по сч. с/ка 304 няма как да служат като
основа за преценка дали стоките са налични или не, още повече, че самите органи
по приходите се позовават на разминавания в представените от ревизираното лице
счетоводни документи, изтъквайки наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1,
т. 4 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог, поради което няма как
изобщо да се извърши обосновка за наличните количества към минал момент.
По така изложените съображения
съдът приема, че не е доказано действителното получаване на процесните фактури
и на стоките по тях /с изключение на доставките по фактурите, издадени от
доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД („Кавен Орбико“ ЕООД), за които
е установено, че са подписани за „получател“ от страна на ревизирания едноличен
търговец/, съответно не е доказана последващата им реализация, поради което
изводите на приходните органи, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2
и т. 4 от ДОПК, както и че са налице неотчетени приходи/обороти по отношение на
тези фактури, са необосновани и недоказани.
В този смисъл е и константната и
безпротиворечива практика на ВАС, изразена в Решение № 156/07.01.2020 г.,
постановено по адм. дело № 8419-2019 г.; Решение № 14806/04.11.2019 г.,
постановено по адм. дело № 5347/2019 г.; Решение № 14081/22.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 5263/2019 г.; Решение № 1355/01.02.2019 г.,
постановено по адм. дело № 5803/2018 г.; Решение № 2184/21.02.2017 г.,
постановено по адм. дело № 5419/2016 г.; Решение № 5018/21.04.2017 г., постановено
по адм. дело № 1237/2016 г.; Решение № 7784/20.06.2017 г., постановено по адм.
дело № 7910/2016 г; Решение № 14316/24.11.2017 г., постановено по адм. дело №
9101/2017 г.; Решение № 2709/01.03.2018 г., постановено по адм. дело №
8814/2016 г.; Решение № 3465/20.03.2018 г., постановено по адм. дело №
6975/2017 г.; Решение № 4245/02.04.2018 г., постановено по адм. дело №
11182/2017 г.; Решение № 4414/03.04.2018 г., постановено по адм. дело №
11869/2017 г.; Решение № 2811/26.02.2019 г., постановено по адм. дело №
7226/2018 г.; Решение № 9943/19.07.2018 г., постановено по адм. дело №
1332/2018 г.; Решение № 10575/08.07.2019 г., постановено по адм. дело №
3006/2019 г.; Решение № 6925/09.05.2019 г., постановено по адм. дело №
2083.2018 г.; Решение № 1355/01.02.2019 г., постановено по адм. дело №
5803/2018 г. и други.
В заключение съдът приема, че по
отношение на описаните на стр. 47 – стр. 55 от РД /л. 348 – л. 362 от
административната преписка/ фактури, издадени от доставчиците „Елит Трейд“ ООД,
„Песто“ ЕООД, „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак Трейдинг Партнър Норд“
ООД/, „Бритиш Американ Табако Трейдинг“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/, извън посочените от съда по-горе фактури, издадени от
доставчиците „Песто“ ЕООД и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, които
са подписани за „получател“ от ревизираното лице, в хода на процесната ревизия,
а и в съдебното производство, не се събраха доказателства за извършени, но укрити
от жалбоподателя доставки на стоки по останалите фактури, респ. укрити
приходи/обороти. Такива доказателства не могат да бъдат базата данни от
информационния масив на НАП за декларирани доставки от преките доставчици и
отразените от тях в справка-декларациите и в дневниците за продажби фактури.
Реализираният оборот от получени доставки се доказва с представянето на
доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,
каквито в случая не са налични по делото.
Предвид гореизложените
съображения, съдът не възприема изчисленията на вещото лице в заключението по
ССЕ, тъй като, макар да е приложила правилна методика за изчисляване на оборота
от продажбите на стоките по процесните фактури посредством използване на
покупните цени без ДДС, към които се прибавя съответният среден процент
надценка или търговска отстъпка, използвана от жалбоподателя, след което е
изчислен ДДС за
внасяне за всеки от ревизираните данъчни периоди, в определената
по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа, респ. на дължимия косвен данък,
експертизата е включила фактури, доставките по които съдът приема, че не са
осъществени, респ. по тях не са получени стоки, които да е следвало да бъдат осчетоводени
от ревизираното лице. Тоест, във връзка с тези фактури не са налице неотчетени
приходи от продажби, представляващи данъчна основа за облагане с ДДС. Касае е
за фактури, издадени от доставчиците „Табак Логистик Груп Варна“ ООД /„Табак
Трейдинг Партнър Норд“ ООД/ и „Песто“ ЕООД /с изключение на фактура №
**********/10.09.2010 г. на стойност 665,58 лева и ДДС в размер на 133,12 лева
и фактура № 00200007837/22.06.2010 г. на стойност 2 504,50 лева и ДДС в
размер на 500,89 лева, върху които е налице подпис на получател/, които не са
подписани за „получател“ от ревизираното лице, но тъй като са посочени в
представени от доставчиците пътни листове, вещото лице е приело, че стоките по
тях са получени, и ги е включило в определената по реда на чл. 122 от ДОПК
данъчна основа. Доколкото обаче по-горе в настоящото изложение бе изяснено, че
пътните листове не са документи, доказващи приемо-предаването на стоките, както
и че представените такива от доставчиците „Табак Логистик Груп Варна“ ООД
/„Табак Трейдинг Партнър Норд“ ООД/ и „Песто“ ЕООД не могат да се обвържат с
процесните фактури, т.е. не установяват преминаването на стоки в патримониума
на ревизираното лице, съдът счита, че тези фактури не следва да участват при
формирането на данъчната основа за облагане с ДДС. Освен това, настоящата инстанция
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника,
че неправилно изчисленията в експертизата са извършени при определяне на данъчна основа
на получените доставки, т.е. след признаване на жалбоподателя на право на
приспадане на данъчен кредит за тези фактури, които не са включени в дневниците
за покупки.
С оглед горното, настоящият
съдебен състав приема, че по делото не са установени неосчетоводени от
ревизираното лице доставки, по които да са налице неотчетени приходи от
продажби за 2009 година, поради което за д.п.12.2009 година не се формира
данъчна основа във връзка с процесните фактури, върху която да се начислят
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС.
След начисляване на отстъпка в
размер на 5,83 %, използвана от ревизираното лице при покупката на цигари,
върху отчетната стойност на стоките по издадените от доставчиците „Песто“ ЕООД
и „Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/ фактури, които са подписани за
„получател“ от ревизираното лице, респ. е доказано получаването на стоките по
тях, съдът преценява, че данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, респ.
дължимият върху нея ДДС за внасяне за д.п.12.2010 година, се определят както
следва:
|
Доставчик |
Стойност при покупка с ДДС |
Покупна стойност без ДДС =
отчетна стойност |
Стойност на отстъпката от 5,83
% |
ДДС върху фиксираната покупна
стойност |
Продажна цена |
|
1 |
2 |
3 к.2/120х100 |
4 к.3х5,83/100 |
5 (к.3 + к.4)х20/100 |
6 к.3 + к.4 + к.5 |
|
„Орбико България“ ЕООД /„Кавен
Орбико“ ЕООД/ |
4 862,74 лева |
4 052,28 лева |
236,25 лева |
857,70 лева |
5 146,22 лева |
|
„Песто“ ЕООД |
3 804,09 лева |
3 170,08 лева |
184,82 лева |
670,98 лева |
4 025,88 лева |
|
Общо |
8 666,83 лева |
7 222,36 лева |
421,07 лева |
1 528,68 лева |
9 172,10 лева |
Предвид направените изчисления
данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за д.п.12.2010 г., представляваща сборът на
неотчетените приходи от продажби на стоки през 2010 година, е еквивалентна на
сбора от отчетната стойност на стоките по фактурите, издадени от „Песто“ ЕООД и
„Орбико България“ ЕООД /„Кавен Орбико“ ЕООД/, върху които е положен подпис за
„получател“ от ревизирания едноличен търговец, т.е. по които са осъществени реални
доставки, и стойността на ползваната отстъпка при покупката на стоките, като
видно от изготвената таблица същата е в размер на 7 643,43 лева /7 222,36
лева + 421,07 лева/. Изчисленият върху така определената данъчна основа ДДС за
внасяне е в размер на 1 528,68 лева, върху който, на основание чл. 175,
ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от за Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, следва да се начислят закъснителни лихви за неплащането
му в срок за периода от 15.01.2010 г. до 05.05.2016 г. /датата на издаване на
РА/ в размер на 987,38 лева.
В обобщение съдът намира, че РА, в
частта, с която в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения
за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2009 г. в размер на 3 742,82 лева – главница, и
2 417,50 лева – лихви, и за д.п.м.12.2010 г. в размер над 1 528,68
лева до
14 186,62 лева – главница, и в размер над 987,38 лева до 7 697,23 лева – лихви, е
незаконосъобразен и следва да се отмени. В останалата част РА е правилен и
законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на правния спор /частична основателност
на жалбата/ жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
поради което такива не му се дължат.
Предвид своевременно направеното искане и
осъществената защита от процесуален представител, в полза на ответната страна,
на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и за заплатен депозит за
изготвяне на ССЕ при първото разглеждане на делото от Административен съд –
Варна /доказателство за което е представено на л. 356 от адм. дело № 2864/2016
по описа на Административен съд – Варна/ съобразно отхвърлената част от жалбата
/за сумата от 2 516,06 лева – главница и лихви/, изчислени по реда на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 145,46 лева, които жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
03000315008069-091-001/05.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 224/27.07.2016 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с
която в тежест на Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с***, действаща
като ЕТ „Доменика – н.г.“, са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС
за д.п.м.12.2009 г. в размер на 3 742,82 лева – главница, и 2 417,50
лева – лихви, и за д.п.м.12.2010 г. в размер над 1 528,68 лева до 14 186,62 лева – главница, и в
размер над 987,38 лева до 7 697,23
лева – лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, с***, действаща като ЕТ „Доменика – н.г.“, срещу ревизионен
акт № 03000315008069-091-001/05.05.2016 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 224/27.07.2016 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в
частта, с която са й установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за
д.п.м.12.2010 г. в размер на 1 528,68 лева – главница, и 987,38 лева – лихви.
ОСЪЖДА Н.А.Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, с***, действаща като ЕТ „Доменика – н.г.“, да заплати в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, сумата в
размер на 145,46 лева /Сто
четиридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски по
делото.
Решенето подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
Г.
Стоянова