№ 5260
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110168696 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – Р. ВЛ. Н., твърди, че е собственик на имот, находящ се в с. ххх.
Твърди, че на 05 – 06 юни 2021 г. ответникът е косял намиращия се в съседство имот,
при което е изхвърчал камък и е пукнал стъклопакета в имота на ищеца, поради което
за последния са настъпили имуществени вреди в размер на 300 лв. Твърди, че на
27.09.2021 г. е отправил покана до ответника за заплащане на сумата, но така и не е
последвало плащане. Ето защо, предявява настоящите искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 361 лв., представляваща
обезщетение за настъпили имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, изразяващи се в стойността на
повредения стъклопакет и разходите за изпращане на нотариална покана; сумата в
размер на 4,33 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.09.2021 г. до
01.12.2021 г. Претендира разноските по производството.
Ответникът – ЦВ. ИВ. П., оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че
посещава имота, намиращ се в съседство с ищцовия, както и обстоятелството, че коси
тревата в него 1-2 пъти годишно. Счита обаче, че не е осъществил твърдяното
непозволено увреждане, като в тази връзка навежда твърдения, че оградата между
двата съседни имота е достатъчно висока, поради което няма как да прехвръкне камък
от единия в другия имот. Твърди още, че приятелят на ищцата също е косял
1
непрекъснато двора им и може именно той да е счупил прозореца. Ето защо моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже: противоправно
поведение от страна на ответника – че в резултат на негови действия е прехвърчал
камък, с който е счупен стъклопакет в имота на ищеца; вреда – претърпяване на
сочените в исковата молба имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, както и
размера на имуществените вреди.
Съгласно показанията на свидетеля ПСА, в началото на юни месец 2021 г. е бил
в имота на ищцата, намиращ се в село ххх. Ответникът ЦВ. ИВ. П. е собственик на
съседния имот, като по това време е косял тревата в имота си, при което е изхвърчал
камък, който е ударил едно от стъклата на втория етаж на къщата на ищцата. В
резултат на удара стъклото се е счупило. Свидетелят А е обяснил на ответника за
случилото се и е изискал заплащането на разходите за подмяна на стъклото.
Ответникът не е отрекъл за случилото се, но е отказал да възстанови разходите във
връзка с повреденото стъкло, като е предложил да се издигне по-висока ограда между
двата имота, за да няма такива инциденти.
Изложеното от свидетеля А не се опровергава от показанията на доведения от
ответника свидетел ЕД, която потвърждава, че по това време ответникът е косил
тревата в двора им с моторна коса.
Следователно, на базата на показанията на свидетеля А съдът приема за
доказано, че ответникът при косене на трева с моторна коса в двора му в началото на
юни месец 2021 г. е причинил повреда по отношение на стъкло на втория етаж на
къща, намираща се в село ххх, собственост на ищцата.
Фактът, че имотът, по отношение на който ответникът е нанесъл повреда, е
собственост на ищцата, се установява и от приложения по делото нотариален акт №
ххх по описа на нотариус ДГ видно от който имотът е придобит от ищцата Н. по
силата на договор за замяна.
За установяване на размера на щетите по делото е представена оферта за смяна
на повредения стъклопакет, видно от която цената за подмяна на стъклопакета възлиза
на сумата в размер на 300 лв. Посоченото писмено доказателство не е оспорено от
ответника, поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че стойността на
щетите по имота на ищцата възлиза на посочената сума. Ето защо, искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 300 лв.,
2
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника по
отношение на имота на ищцата.
Искът по чл. 45 ЗЗД следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 361 лв.,
т.е. за сумата в размер на 61 лв., тъй като ответникът не дължи на ищеца
възстановяване на разноските, направени от ищеца за връчване на покана за
доброволно изпълнение. На основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетението при
непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пострадалият няма нормативно задължение да изисква
доброволно изпълнение на задължението на делинквента да възстанови причинените
вреди, поради което разноските за връчване на покана за доброволно изпълнение не са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а са на рист на пострадалия,
предвид посоченото по-горе, поради което делинквентът не дължи възстановяването
им.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и
изпадането на ответника в забава – моментът, в който е осъществено непозволеното
увреждане.
Както беше посочено, по делото се установява, че процесното непозволено
увреждане е осъществено в началото на месец юни 2021 г. При вреди от непозволено
увреждане мораторна лихва се дължи от датата на увареждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Ето защо, за периода от 27.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба –
01.12.2021 г., ответникът дължи лихва за забава върху главницата в размер на 300 лв.,
която е в размер на 5,50 лв. (изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК).
Ето защо и предвид диспозитивното начало искът с правно основание чл. 86 ЗЗД
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 291,56 лв., представляваща
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. П., с адрес: село ххх, да заплати на Р. ВЛ. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 300 лв., ведно
със законната лихва от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
3
02.12.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
счупен прозорец на къща на ищцата, намираща се в село ххх, причинени от ответника в
началото на месец юни 2021 г. при косене на трева с моторна коса в имот, намиращ се
в съседство на имота на ищцата, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 4,33 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 27.09.2021 г. до
01.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД до пълния
предявен размер от 361 лв., т.е. за сумата в размер на 61 лв., представляваща разноски,
направени от ищеца за връчване на покана за доброволно изпълнение на задължението
на ответника да възстанови причинените щети от процесното непозволено увреждане.
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. П., с адрес: село ххх, да заплати на Р. ВЛ. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 291,56
лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4