№ 359
гр. Плевен, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430201003 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-000391 от
20.02.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 178 Д ЗДП на Н. Г. Б. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призована се явява се лично в
съдебно заседание. Подържа така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН жалба,
моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като вземе
предвид обстоятелството че е освидетелствана с ТЕЛК, но в конкретния
случай просто забравила да залепи на стъклото следващият се стикер,
обозначаващ правото и да паркира на място за хора с увреждания. Представя
писмени доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище съдът да остави
жалбата без последствия и да потвърди издаденото наказателно
постановление. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира
адвокатско възнаграждение, моли съда да съобрази неговия размер с
1
предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения,
минимален такъв.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени
ксерокс копие Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушения по ЗДП.
Жалбоподателката Б. притежава лек автомобил „ Мини Купър“ с рег. №
***.
На 16.12.2023 година в *** полицейските служители П. К. и Л. Н.
изпълнявали служебните си задължения в района на улица „ *** „ в ***. Пред
№ 13 на същата улица на място, обозначено за ползване от лица с трайни
увреждания установили лек автомобил „ Мини Купър“ с рег. № ***. По
автомобила не установили каквито и да е следи, че конкретното лице има
правото да паркира на посоченото място и съставили фиш, който оставили на
водача на предното стъкло на превозното средство.
Жалбоподателката Б. депозирала възражение против съставеният фиш в
законоустановения срок като представила на наказващият орган копие от
Експертно решение № 93765 от 26.10.2023 година на ТЕЛК, удостоверяващо
нейната трудова неработоспособност от 60 %. На 02.02.2024 година на Н. Б.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 98 ал.
2 т. 4 ЗДП за следното нарушение: на 16.12.2023 година в ***, на улица ***,
като водач на лек автомобил „ Мини Купър“ с рег. № ***, паркирала на място
за инвалиди, обозначено по съответния ред без да има право за това. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателката и връчен и по надлежния
ред. Същата го подписала без възражения.
Впоследствие, на 20.02.2024 година било издадено и обжалваното
2
наказателно постановление, което санкционира жалбоподетелката с глоба в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: наказателно постановление
№ 24-0938-000391 от 20.02.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен,
сектор ПП - Плевен; акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 0696126 от 02.02.2024 година на инспектор АСКПД при сектор
ПП - Плевен; писмо до жалбоподателката Н. Б. от сектор ПП - Плевен с
регистрационен № 316000-5813 от 07.02.2024 година; справка от сектор ПП -
Плевен с регистрационен № 316р-4712 от 07.02.2024 година; възражение от
името на жалбоподателката Н. Г. Б. с входящ № 316000-50311 от 20.12.2023
година на ОД на МВР - Плевен; копие от уведомление на основание чл. 186 ал.
III от ЗДвП от 16.12.2023 година; справка за нарушител на името на
жалбоподателката Н. Г. Б.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи и Експертно решение № 93765 от
26.10.2023 година на ТЕЛК, издадено на жалбоподателката Н. Б..
В подкрепа на същата обстановка са и показанията на свидетелите П. К.
и Л. Н., които са последователни и непротиворечиви.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
дружество. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията
на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е
била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на
наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в
законоустановеният срок.
Относно приложението на материалния закон съдът прие за установено
следното:
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 178д от
3
ЗДвП, посочена като основание за налагане на административно наказание
жалбоподателката, се наказва с глоба в размер на 200 лв. лице, което без да
има това право, паркира на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Нормата не визира
като обективен елемент на състава притежаване на карта по чл.99а, ал.1 от
ЗДвП. Административно - наказателния състав на чл.178д от ЗДвП визира
поведение, което противоречи на забраната на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП –
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания.
Законодателя не е посочил, че местата са за хора, притежаващи карта за
паркиране по чл.99а, ал.1 от ЗДвП. Правните изводи на административно
наказващият орган са основани на изолираното тълкуване на чл.99а, ал.1 от
ЗДвП и по –конкретно от наименованието на официалния, свидетелстващ
документ, който кмета на общината е компетентен да издаде, а именно – карта
за паркиране на места, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране. Картата за
паркиране е официален документ от значение за упражняване на правото,
посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.98, ал.2 от ЗДвП и чл. 178д
от същия закон. Статутът на лице с увреждане обаче се признава от органите
на медицинската експертиза, включително по аргумент от определението на
§1, т.64 от ДР на ЗДвП, който препраща към определенията на Закона за
хората с увреждания. Обособяване на паркоместа за хората с увреждания е
задължение, което удовлетворява правото на тези лица на достъпна градска
среда, а съществуването на правото тези лица да паркират на обособените и
обозначени места не зависи от притежаването на картата по чл.99а, ал.1 от
ЗДвП. Този документ е свидетелство, че притежателят му има право да
паркира на специалните места за хора с увреждания, но същото значение има
и Решението на ТЕЛК, който е документ и с конститутивно действие. От
влизане в сила на решението на органите на медицинската експертиза лицето
притежава правата на хора с увреждания, уредени от ЗДвП. Поначало
наказателните разпоредби не подлежат на разширително тълкуване и не може
да се приеме, че фактическото непоставяне на притежаваната от
жалбоподателката карта за призната инвалидност на видно място в
автомобила представлява липса такава към датата на нарушението и липсата
на право да паркира на конкретното място. Административно-наказателната
4
разпоредба визира отсъствие на право, което е лично и се поражда не от
издаването на свидетелстващия документ по чл.99а, ал.1 от ЗДвП или от
поставянето му на видно за органите на реда място, а от влизане в сила на
решение на ТЕЛК, с което е призната вид и степен на увреждане 50 или над 50
на сто по аргумент от §1 т.2 от ДР на Закон за хората с увреждания.
Съставомерен елемент на посоченото в акта и наказателното постановление
нарушение включва отрицателния факт на непритежаване на правото да се
паркира на място, предназначено за хора с увреждания. Стриктното тълкуване
на закона не позволява друг правен извод освен този, че за да се паркира на
място, предназначено за превозни средства на хора с увреждания, превозното
средство следва да се ползва от лице с трайни увреждания, какъвто е и
настоящия случай. В случая няма извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП, поради което поведението на жалбоподателя не осъществява състава на
чл.178д от ЗДвП и неправилно административно наказващият орган е приел,
че същото е виновно и противоправно.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 24-0938-000391 от 20.02.2024 година на
Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на основание
чл. 178 Д ЗДП на Н. Г. Б. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДП е незаконосъобразно и необосновано.
Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, но в
разрез с материалния закон, тъй като осъщественото от страна на
жалбоподателката не съставлява нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДП.
Наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0938-000391 от
20.02.2024 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 178 Д ЗДП на Н. Г. Б. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
5
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6