Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049 17.08.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На десети август две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр.
дело № 975 по
описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Агро-Био Трейдинг“ ООД против „ВИСТА
АГРО“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 2122,56 лева с ДДС,
представляваща дължима сума по неформален договор за доставка и продажба на
стоки, за което е издадена фактура на 01.03.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от
ответника.
В
съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
заседанието депозира писмена молба, с която моли съда да уважи иска и да
постанови неприсъствено решение, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.
Бургаският районен съд, след като се запозна с
материалите по делото,
намира за установено следното:
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.327, ал.1, вр. чл.318, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът,
редовно уведомен не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по
чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска – издадена е фактура на 01.03.2019
г., която съдържа съществените елементи на договора за търговска продажба на
стоки (описание на стоките и цената им), както и падежът за плащане на цената.
Продавачът е осчетоводил фактурата и е изпратил до ответника покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени основанието на вземането и неговия
размер. Поканата е получена от представител на купувача ответник, но плащане не
е направено.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника за осъждане да заплати сумата от 2122,56
лева с ДДС, представляваща неизплатена цена за доставка на стоки, обективирана
във фактура № **********/01.03.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство, както и разноските в обезпечителното производство по гр.
дело № 5547/2020 г. по описа на СРС.
Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част (по образуване на изпълнително
дело и по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното
дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – в този смисъл
определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК,
определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
аргумент и от т.2 от Тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и т.6 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Ето защо съдът не следва да присъжда в полза на ищеца сумата
от 68,40 лева, представляваща такса за образуването на изпълнително дело по
описа на ЧСИ Таня Маджарова и за налагане запори върху банкови сметки на
ответника.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ВИСТА АГРО“ ЕООД, ЕИК – *********, да
заплати на „Агро-Био Трейдинг“ ООД, ЕИК – *********, следните суми: 2122,56
лева (две хиляди сто двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки) с ДДС,
представляваща неизплатена цена за доставка на стоки, обективирана във фактура
№ **********/01.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.02.2020 г. до окончателното й изплащане;
624,90 лева (шестстотин двадесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство; 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по гр.
дело № 5547/2020 г. по описа на СРС.
На
основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(П)
Вярно с
оригинала!
ММ