№ 230
гр. Видин, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Петков
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Петков Гражданско дело №
20211320101659 по описа за 2021 година
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 127,
ал. 2, чл. 146 във вр. с чл. 143 от СК и чл. 149 от СК от Г. М. Г. с ЕГН
********** от гр. ******, ул. ******, срещу ИР. ЦВ. ИВ., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ул. ****** за:
- предоставянето на упражняването на родителските права по реда на
чл. 127, ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на детето E. Г. М. с ЕГН
********** на бащата и определяне на местоживеенето му при ищеца на
основание предл. 1 от същият текст;
- определянето на режим на лични отношения по чл. 127, ал. 2, предл. 3
от СК на майката ИР. ЦВ. ИВ. с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от петък до неделя, с преспиване, както и по 20
дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,
след което да го връща по местоживеенето му при бащата;
- осъждането на ответницата да заплаща на детето E. Г. М., чрез неговия
баща и законен представител Г. М. Г., месечна издръжка по чл. 146, във вр. с
чл. 143, във вр. с чл. 127, ал. 2, предл. 4 от СК в размер на 200.00 лева;
- осъждането на ответницата да заплати на детето E. Г. М., чрез неговия
баща и законен представител Г. М. Г. издръжка за за минал период, а именно
една година преди завеждане на делото от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. в
1
размер на 150 лв. месечно.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на малолетното
дете E. Г. М. с ЕГН **********.
Сочи се, че на 06.05.2019 г. се разделили и детето останало да живее
при баща си, който до настоящия момент полага грижи за него.
Ищецът поддържа, че майката се дистанцирала от детето и не участвала
в издръжката и в отглеждането му, твърди, че същата съжителства с друг
мъж.
Твърди, че още от самото начало съжителството им било проблемно,
като тветницата имала склонност да става раздразнителна и агресивна след
употреба на алкохол, излага също, че имал и нападение с нож от нея и
прободна рана. Сочи, че тя имала наклонност да изневерява и постоянно да се
впуска в отношения с други мъже.
Твърди, че ответницата преди него е имала двама мъже и има две деца
от тях, за които се грижат бащите им.
Излага, че изключително той се грижи за детето. Поддържа, че не желае
да ограничава ответницата в контактите с детето, но счита, че те следва да са
регламентирани, а не същата да го взема по нейна прищявка няколко пъти в
годината. Сочи, че това създава тревога и несигурност в детето, което никога
не знае кога тя ще поиска да го вземе и кога ще реши да го върне.
Поддържа, че ответницата взимала много рядко детето, също така
ищецът твърди, че от както са се разделили с ответницата тя не му давала
никакви пари за детето, нито му купувала нещо, нито му плащала таксите за
детска градина, нито пък на почивка го водила. Сочи, че детските надбавки се
получават от нея, но тя не му ги дава. Ищецът представя писмени
доказателства с молбата си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че изложеното в исковата молба относно отношенията
между страните, причините за тяхната раздяла, родителските отговорности на
ответницата и цялостното ѝ поведение не отговаря на действителността.
Сочи се, че съжителството на страните действително било проблемно,
но това се дължало единствено и само на агресивното и неприемливо
2
поведение на ищеца, който упражнявал не само физически, но и психически
тормоз над ответницата. Излага, че са налце множество случаи на домашно
насилие от ищеца към нея. Ответницата твърди, че за времето от 03.05.2019 г.
до 06.05.2019 г. била държана насила в дома на ищеца, заключена, без
мобилен телефон. Поддържа, че има подадена молба до РС – Видин за
упражнено домашно насилие от ищеца към нея. Сочи, че това е основната
причина за раздялата й с ищеца и че същият с предявения иск се опитва да
черпи права от неправомерното си поведение към нея.
По отношение твърдението на ищеца, че ответницата имала още две
деца, за които не е полагала родителски грижи, същата сочи, че твърдението
не отговаря на истината, излага, че най-голямото дете е пълнолетно и само се
грижи за себе си, а по отношение на второто дете същата непрекъснато
полага грижи.
Оспорват се исковете по чл. 143 и чл. 149 по размер, като ответницата
моли алтернативно ако съда приеме исковете на ищеца за основателни,
издържката да бъде присъдена в минимален размер по отношение иска по чл.
143 от СК, а искът по чл. 149 от СК да бъде оставен без уважене. Излага, че за
времето когато детето е било при ищеца, тя го е взимала при себе си
непрекъснато, грижела се е за него, като му е купувала дрехи и храна и го е
обгрижвала. Наред с това сочи, че детето е малко, на 5 годишна възраст и
неговите нужди далеч не са толкова големи, че да се претендира издръжка в
размер на 200.00 лева, както и издръжка за минал период.
Предявен е насрещен иск от ИР. ЦВ. ИВ. против Г. М. Г., инкорпориран
в отговора на исковата молба.
Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето E. Г. М. на
майката и да определи местоживеенето му при нея в гр. ****** на адрес: ул.
******; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване,
като ответникът ще взима детето в събота в 09.00 часа и ще го връща в неделя
в 18.00 часа и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; да бъде осъден бащата да заплаща на детето, чрез
неговата майка и законен представител ИР. ЦВ. ИВ., месечна издръжка в
размер на 200.00 лв. Ответницата представя писмени доказателства с отговора
3
си.
От Д „СП“ - Видин е представен социален доклад.
Назначени са и изслушани съдебно психолого-психиатрични
експертизи на двамата родители.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите E. Г. Г., Б. Т. Г., А. Л. Г.,
Е. Т. Н. и Ц. Е. Н..
Изслушани са и страните по делото, които са се явили лично в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за
установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на детето E. Г.
М., ЕГН **********, родена на 25.05.2016 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 855/31.05.2016 г. е видно, че страните са негови родители.
От свидетелските показания на E. Г. - майка на ищеца, се установява, че
от раздялата на страните бащата, подпомаган от нея полага грижи за детето.
Свидетелят излага, че от както страните са се разделили, майката взима
детето когато има празници – за ******, за ******, за рожден ден, както и 3 –
4 пъти през годината. Твърди, че след завеждането на делото майката
започнала по-често да иска да взима детето. Сочи, че не знае майката да е
давала някаква издръжка за детето на бащата, но излага, че детето си има
всичко необходимо, има си своя стая и не е лишено от нищо в дома на баща
си.
От свидетелските показания Б. Г. е видно, че същата е съседка на
бащата. В показанията си същата сочи, че бащата полага грижи за детето,
води го на разходки, излага, че детето изглежда щастливо в компанията на
баща си. Сочи, че общува и с бащата, и с детето, излага, че не е била свидетел
на конфликти.
От свидетелските показания на А. Г. е видно, че същата работи в
близост до дома на бащата. Споделя, че често вижда бащата в компанията на
детето, като детето изглежда щастливо, излага, че когато детето не е на детска
градина го среща в компанията на баба му.
От свидетелските показания на Е. Н. е видно, че познава страните по
делото. Същата излага, че ответницата е добра майка, „говори за детето,
4
търси го“. Сочи, че ищецът е трети мъж на ответницата, като сочи също, че в
момента ответницата живее с друг мъж, който има едно дете, което живее при
тях. Сочи също, че ответницата има друго дете от предишен брак, което също
живее при нея и сегашния й мъж.
От свидетелските показания на Ц. Н. – дъщеря на ответницата се
установява, че ответницата живее с четвърти мъж в момента, като детето му
също живее с тях, както и детето на ответницата от предишния й брак.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите в тази им част, тъй като
същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства.
В приложения по делото социален доклад, изготвен от Д „СП“ -Видин е
посочено, че грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага бащата,
подпомаган от майка си, както и че индивидуалните и базови потребности на
детето Е. са задоволени напълно. В доклада е изложено също и че в
семейството на майката се отглеждат две момчета, едното от предишна
връзка на съпруга, а другото от предишна връзка на ответницата. Сочи, се че
детето Е. познава членовете на семейството на майка си.
От заключението на съдбената психолого-психиатрична експертиза на
ищеца Г. М. Г. е видно, че няма данни и клинични признаци за наличие на
клинично значимо психиатрично страдание, включително за депресия,
биполярно афективно разстройство, социопатия, параноидни или
шизофренни тенденции. От прегледа и изследванията не са доловени
характерови девиации и агресивни поведенчески тенденции, поставящи под
съмнение родителския му капацитет, койтопри общуване с детето биха го
поставили в риск. Посочва се, че ищецът Г. е добре запознат със
задълженията си на родител, касаещи безопасността на детето и декларира
правилна родителска стратегия и капацитет за компромиси относно
развитието на детето.
От заключението на съдбената психолого-психиатрична експертиза на
ответницата ИР. ЦВ. ИВ. е видно, че от прегледа и изследванята на същата не
са доловени характерови девиации и агресивни поведенчески тенденции,
поставящи под съмнение родителския й капацитет, коитопри общуване с
детето и биха я поставили в риск. У ответницата не са установени наличие на
планирани, съзнателни, целенасочени намерения, действия за злонамерено
отчуждаване на детето от бащата, провокирано от нейното отношение към
5
него. Сочи се, че ответницата притежава нормален родителски капацитет и
личностни качества да се грижи за развитието и безопасността на детето си.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключенията си.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че
исковите претенции на Г. М. Г. са основателни, по следните съображения.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето E. Г. М. не
живеят заедно и са разделени.
От ангажираните доказателства се установява, че понастоящем
грижите за детето се полагат от баща му, който е осигурил условия за
неговото правилно физическо, психическо и нравствено развитие, а така също
и че при отглеждането, възпитанието и издръжката на детето бащата е
подпомаган от своята майка.
Налице са данни, че ответницата живее с друг мъж и има друго
семейство, в което се отглеждат две деца – едното от предишна връзка на
съжителя й, а другото от нейна предишна връзка.
Във връзка с гореизложените данни по делото, съдът счита, че в
изключителен интерес на детето ще бъде упражняването на родителските
права да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето му се съобрази с
този факт.
По отношение на режима на лични контакти на майката с детето, Съдът
счита, че следва да се определи следният такъв, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 19.00 ч. на петъчния ден до 13.00 ч. на неделния
ден, с преспиване, както и по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по
местоживеенето му при бащата.
По отношение претенцията за издръжка на детето по чл. 143 от СК,
Съдът счита същата за основателна.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
6
могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е
неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали
живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва
да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от
друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.
В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето Е.,
както и че грижите по отглеждането и възпитанието му се поети от бащата,
докато майката не участва в издръжката.
Съдът приема, че с оглед възрастта, здравословното състояние на
ответницата, трудовите й доходи, както и алиментните й задължения към
детето й от друго съжителство, за което полага грижи понастоящем намира,
че същата следва да заплаща месечна издръжка на детето Е. в минимален
размер.
С оглед факта, че тя е родител на детето и е освободена от грижите по
него, то по отношение на нея се поражда задължението за осигуряването на
месечната му издръжка, независимо дали се намира в трудови
правоотношения или не, което задължение произтича от императивният
характер на чл. 139 от СК.
Във връзка с горното и с обстоятелството, че по делото не се ангажирани
доказателства относно невъзможност за даване издръжка, Съдът приема, че
такава се дължи.
Съобразявайки данните по делото Съдът счита, че за месечната издръжка
на детето Е., което е на 5 години са необходими 300.00 лв., от които 177.50 лв.
следва да заплаща ответницата, а останалите ще се осигуряват от бащата.
Съдът счита, че така определената издръжка е съобразена с ежедневните
нужди /храна, облекло/ на детето, с оглед възрастта му, както и че в така
визирания размер издръжката е съобразена и с възможностите на
ответницата. На първо място следва да се отбележи, че определената
издръжка е в законоустановения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК, според която норма минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Дори и при
липса на доходи за ответницата съществува не само морално, но и законово
7
задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилите пълнолетие
свои деца. Ответницата е в активна трудоспособна възраст и без каквито и да
е затруднения би могла да реализира доходи над минималната работна
заплата.
При определяне размера на издръжката Съдът отчете също и
обстоятелството, че ответницата не участва в издръжката на детето си.
Във връзка с изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплаща
на малолетното си дете, чрез неговият баща и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 177.50 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на задължението за издръжка.
По отношение претенцията за издръжка на детето по чл. 149 от СК за
минал период, Съдът счита същата за основателна, тъй като видно от
ангажираните по делото доказателства от раздялата на страните през 2019 г.
бащата е този, който полага грижи за детето Е., като не се събраха
доказателства майката да е участвала в издръжката на детето. Съдът счита, че
издръжката следва да бъде присъдена в претендирания от ищеца размер от
150.00 лева за периода от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. или в общ размер от
1800.00 лева.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да
допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно
присъдените издръжки.
Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не следва
да се присъждат.
С оглед изхода на делото ответницата ще следва да заплати дължимата
се държавна такса по уважените искове за издръжка в общ размер от 327.60
лева /по иска по чл. 143 от СК – ДТ в размер на 255.60 лева и по иска по чл.
149 от СК – ДТ в размер на 72.00 лева/.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
8
малолетното дете E. Г. М., ЕГН ********** на неговия баща и законен
представител Г. М. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ул. ******, като
майката ИР. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ******* ще
има право на лични контакти с детето си E. Г. М., ЕГН ********** всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 19.00 ч. на петъчния ден до 13.00
ч. на неделния ден, с преспиване, както и по 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, след което да го връща по
местоживеенето му при бащата.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето E. Г. М., ЕГН ********** да
е при баща му Г. М. Г. с ЕГН ********** на адрес: гр. ******, ул. ******.
ОСЪЖДА ИР. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
******* да заплаща на детето си E. Г. М., ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител Г. М. Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 177.50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.08.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
отпадане или изменение на основанието за плащането й, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 200.00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА ИР. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
******* да заплати на детето си E. Г. М., ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител Г. М. Г. с ЕГН ********** издръжка за минало време
в общ размер от 1800.00 лв., считано от 04.08.2020 г. до 04.08.2021 г. /или
150.00 лева месечно/, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА ИР. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.
******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
Видин държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер от 327.60
лв., както и 5.00 лв. такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
9
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдените издръжки.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10