МОТИВИ
по ВНОХД № 863/2019г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна колегия,
9-ти въззивен състав
С
присъда от 13.06.2018г., постановена по НОХД № 6814/2017г. по описа на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 110-ти състав подсъдимият Ч.Б.С. е признат за
виновен в това, че на неустановена дата през месец септември 2012г. в гр.София, извършил
действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употребил за това
сила – удрял с камшик с дясната си ръка голия гръб на К.С.Л., а с лявата си
ръка държал половия си член и мастурбирал, поради което и на основание чл. 157,
ал. 1, пр.1, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 /пет/ години.
Със
същата присъда подсъдимият Ч.Б.С. е признат за виновен в това, че на 30.11.2015
г. в гр. София, направил опит да принуди Г.Л.И. да претърпи нещо, противно на волята
му – да бъде бит с камшик, като употребил за това заплашване, като му изпратил
CMC, че ще го набеди пред прокуратурата на Република България, че е извършил
престъпление – че го е нападнал и ще има трима свидетели, като опитът е останал
недовършен – И. подал сигнал до ДАНС и прокуратурата била уведомена, поради
което и на основание чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и
чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от 3 /три/ години.
На
основание чл. 23 от НК първоинстанционният съд е определил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на Ч.Б.С., а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 3 /три/ години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 25, ал. 4
вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 /пет/ години.
С
присъдата подсъдимият Ч.С. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да
заплати на гражданския ищец К.С.Л. сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му в резултат на престъплението по чл. 157, ал. 1, пр.1,
алт. 1 от НК неимуществени вредни, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане, като гражданският иск над
тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлен.
Подсъдимият Ч.С. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на
гражданския ищец Г.Л.И. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му в резултат на престъплението по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК неимуществени вредни, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане, като гражданският иск над тази сума до
пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските
по делото са възложени на подсъдимия Ч.Б.С., като същият е осъден да заплати на
гражданския ищец Г.Л.И. направените по делото разноски за повереник в размер на
1000,00 лева, по сметка на СРС направените в хода на съдебното следствие
разноски в размер на 160,00 лева и 260,00 лева – държавна такса върху уважения
граждански иск, както и 296,24 лева разноски от досъдебното производство в полза
на Държавата.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и
допълнение към същата от адв. Т.К. и адв. И.А. в качеството им на защитници на
подсъдимия Ч.Б.С., в които се твърди, че постановеният първоинстанционен акт е
необоснован, незаконосъобразен и наложеното наказание е явно несправедливо.
Посочват, че събраният доказателствен материал не е оценен правилно като
първоинстанционният съд въз основа на взаимоизключващи се фактически и правни
изводи е постановил присъдата. Твърди се, че не е направен пълен и всестранен
анализ на доказателствата по делото, като гласните доказателствени източници не
са подложени на анализ, избирателно е възпроизведена част от съдържанието им, а
част от тях са игнорирани. Цитира се решение № 20/2011г. на III-то НО на ВКС, подкрепяйки тезата, че е нарушен чл. 13 от НПК. Защитата посочва, че съдът недопустимо се е позовал на протоколите за
разпознаване по снимки, без да бъдат обсъдени възраженията касателно годността
на извършеното процесуално-следствени действие. Към съществените процесуални
нарушения се посочват и аргументи в подкрепа на твърдението, че взетото решение
по вътрешно убеждение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички правно значими обстоятелства – нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. На
следващо място се сочат нарушения на материалния закон, като се обосновава
тезата за недоказаност от обективна и субективна страна на вменените на
подсъдимия престъпления. Явната несправедливост на наказанието се аргументира с
твърдение за липсва на мотиви досежно индивидуализацията на наказанието. Оспорват
се предявените граждански искове като незаконосъобразно уважени предвид тяхната
неоснователност, както и че уваженият размер не е съобразен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане присъдата да бъде отменена изцяло, като
подсъдимият бъде признат за невиновен, а гражданските искове – отхвърлени като
неоснователни. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд или да бъде намалено наложеното наказание.
Постъпила е въззивна жалба от частния
обвинител и граждански ищец К.С.Л., останал недоволен от постановената присъда.
Счита наложеното наказание за твърде милостиво, а присъдената сума като
обезщетение за причинени неимуществени вреди като невероятно недостойна. Моли
предявеният от него граждански иск да бъде признат в цялост.
Депозирано е възражение от СРП срещу
въззивната жалба на защитата, в което се твърди, че същата е бланкова и като
такава не съдържа необходимите реквизити да породи деволутивно действие.
Предвид това моли въззивното производство да бъде прекратено или да бъде даден
срок за допълване на жалбата. По отношение правилността на постановения
първоинстанционен акт държавното обвинение приема присъдата за законосъобразна,
постановена в съответствие с процесуалните правила, и за справедлива.
В разпоредително заседание на 28.02.2019г. по
реда на чл. 327 от НПК след служебна проверка на материалите по делото
въззивният състав не установи нужда от извършване на други съдопроизводствени
действия, като не допусна разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица.
В открито съдебно заседание прокурорът
застъпва становището, че постановената присъда е правилна и почива изцяло на
доказателствата по делото, които установяват фактическата обстановка. Намира за
безспорно доказано, че подсъдимият е извършил деянията, за които е признат за
виновен. Счита доводите на защитата за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон за неоснователни. Посочва, че
наложеното наказание и присъдените суми като обезщетение вследствие уважаване
на гражданските искове са справедливи.
В хода на съдебните прения процесуалния
представител на частния обвинител и граждански ищец К.Л. - адв. М. оспорва
уважения размер на гражданския иск. Претендира да бъде преценена по-висока
степен на обществена опасност на подсъдимия, както и да бъде присъдена
по-голяма сума като обезщетение за причинени неимуществени вреди на доверителя
му.
Частният обвинител и граждански ищец К.Л. в
открито заседание поддържа казаното от повереника му адв. М..
Пред въззивния съд процесуалният представител
на частния обвинител и граждански ищец Г.И. - адв.
Х.моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а присъдата, с която подсъдимият е
признат за виновен в извършване на престъпление срещу доверителя му, да бъде
потвърдена. Счита доводите на защитата за допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон за неоснователни. Не оспорва
присъдата в гражданско-осъдителната ѝ част, като намира присъденото
обезщетение за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена
изцяло. Счита наложеното наказание за справедливо.
Частният обвинител и граждански ищец Г.И.
поддържа казаното от повереника си.
В открито съдебно заседание подсъдимият Ч.С.
се явява. Същият се представлява от адв. А.. В хода на съдебните прения
упълномощеният защитник поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към
нея. В изложението пред въззивния съд се преповтарят доводите като се акцентира
върху показанията на свидетелите Л. и И. и тяхната недостоверност, както и
върху нарушенията на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд,
въпреки че е ангажирал отговорността на подсъдимия за престъпление по чл. 143
от НК, от обективна страна не e изтъкнал доводи с
какви действия С. е възпрепятствал свободното поведение на И., за да предприеме
поведение, което не желае. Касателно обвинението по чл. 157 от НК се твърди, че
незаконосъобразно е смесено упражняването на принуда с хомосексуални действия,
които елементи не са подложени на необходимия анализ. По отношение и на двете
деяния защитата посочва, че субективната страна не е доказана. Оспорва уважените
граждански искове, считайки присъдените размери за несправедливи.
Подсъдимият в хода на съдебните прения
поддържа казаното от защитника си. Твърди, че пострадалите в процеса се опитват
да го набедят в извършване на инкриминираните деяния, което е следствие от
трудово-правен конфликт в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посочва,
че е невъзможно някой да е получил 20, 30 или 50 sms-а
на телефона, изведнъж да ги е изтрил и те да не могат да бъдат възстановени по
надлежния ред. На следващо място твърди, че е невъзможно да липсва медицинска
експертиза, която да установи физическите увреждания. Предвид изложеното моли
да бъде оправдан.
Дадена е последна дума на подсъдимия С., в
хода на която същият поддържа казаното от процесуалния си представител и моли
за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от упълномощените
защитници на подсъдимия, както и въззивната жалба, подадена от частният
обвинител и граждански ищец К.С.Л., са депозирани в законоустановения срок и от
надлежно легитимирани лица, поради което същите се явяват процесуално
допустими. Същите съдържат всички необходими реквизити, за да породят
деволутивното си действие. Предвид изложеното възраженията и доводите, посочени
в жалбите, следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по
същество.
Въззивният съд счита, че фактическата обстановка е изяснена
във възможната пълнота от първоинстанционния съд като по делото са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото правилно решаване, поради това и възприетата от настоящия състав
фактология не се различава от тази, станала основа за направените от районния
съд изводи. Така този съдебен състав прие за установена следната фактическа
обстановка по начин, идентичен с възприетия от контролирания съд:
Подсъдимият Ч.Б.С. е роден на ***г***, български гражданин,
неосъждан, неженен, с висше образование, работи, с адрес в град София, ул. „**********,
ЕГН: **********.
През месец септември 2012г. свидетелят К.Л. си търсел
работа, като в интернет попаднал на обява за лична охрана с посочен телефон за
връзка **********. Той решил да се обади, като от отсрещната страна отговорил
подсъдимият Ч.С.. Двамата провели разговор, в който последният задавал въпроси
относно физическото състояние на свидетеля, след което си определили среща. По
това време свидетелят живеел в гр. Дупница, поради което се придвижил с автобус
в уречения ден до гр. София. Срещата се състояла на площад „Журналист“, където
подсъдимият пристигнал с автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“, след което двамата
отишли в кафене „Марая“, поговорили си и се разделили.
След няколко дена подсъдимият се обадил на свидетеля Л. и
уговорили нова среща в двора на Софийски университет „Св. Климент Охридкси“, където
пили кафе. По време на втората среща подсъдимият бил придружен от шофьор, който
седнал на друга маса. Подс. С. обяснил на свидетеля Л., че е доктор по
международно право и че работел за главния прокурор. Подсъдимият казал на
свидетеля, че ще го проучи, след което го попитал колко му струва пътя до гр.
София. Свидетелят посочил сумата 12 лева и подсъдимият му дал 30 лева.
Свидетелят Л. се прибрал с автобус до гр. Дупница, като по пътя получавал неколкократно
обаждания от подсъдимия, който бил заинтересован дали всичко е наред и дали
благополучно е пристигнал.
Те си определили трета среща, която се състояла на
неустановена дата през месец септември 2012г. на площад „Журналист“. На
уреченото място подсъдимият пристигнал заедно с друго неустановено по делото
лице, което управлявало автомобила. Седнали в пицария в кв. „Лозенец“, след
което с автомобила се придвижили до адрес в гр. София, недалеч от ВМА,
неустановен по делото. Шофьорът на автомобила бил освободен, а подсъдимият и
свидетелят Л. се качили в малък апартамент. След като влезли вътре подсъдимият С.
заключил вратата. Той поканил свидетеля да седне на дивана в една от стаите и
започнал да го пипа по краката. Поискал от свидетеля да изключи телефона си и
му предложил да играят игра, като в този момент извадил куп листчета и казал на
свидетеля да си изтегли едно от тях. Последният предположил, че това е тест за
позицията на охранител и изтеглил листче. Подсъдимият не му позволил да го
прочете, а му казал, че е изтеглил 15-20 удара с камшик, лицеви опори и бой с
камшик до стената, след което поискал от свидетеля да се съблече гол до кръста
и да започне да изпълнява лицевите опори. Със съзнанието, че това е част от
теста за позицията свидетелят изпълнил желанието на подсъдимия. След като
направил лицевите опори подсъдимият поискал от свидетеля да съблече и
панталоните си и да продължи с изпълнението. Последният се подчинил, останал по
бельо и започнал да прави лицеви опори, като подсъдимият започнал да удря
свидетеля по гърба с камшик при всяка направена лицева опора. След третия удар свидетелят започнал да
изпитва силна болка и викал. След това деецът поискал свид. Л. да застане прав
с лице към стената и с вдигнати ръце. Отново пострадалият изпълнил желанието
му, при което подсъдимият започнал да нанася удари с камшика по гърба и казал,
че свидетелят много го възбуждал. Л. обърнал глава към подсъдимия, при което
забелязал, че последният държи в лявата си ръка половия си член и мастурбира. Подсъдимият
се ядосал, че свидетелят се е обърнал и продължил да го удря с камшика. След
като приключил с нанасянето на ударите, подс. С. дал на свидетеля 120 лева и му
предложил още 500 лева, ако се съгласи да извършат полов акт. Последният
отказал. В същото време подсъдимият намазал раните с мехлем, който впоследствие
дал на свидетеля. Казал му, че е много здрав и че никой не е издържал толкова.
След проведената среща свидетелят Л. се прибрал вкъщи,
изпитвайки силна болка и притеснение. Разказал на съпругата си за случилото се
и ѝ показал гърба си. Тя забелязала, че гърбът е зачервен и че по него са
отбелязани дълбоки къси и дълги резки, някои от които били зацапани с кръв.
Въпреки болката, свидетелят отказал да отиде на лекар, тъй като се срамувал.
Същият се лекувал вкъщи като нараняванията зараснали за около три седмици.
Междувременно свидетелят Л. продължил да получава съобщения
от подсъдимия. Л. му се обадил и му казал, че ще потърси правата си в съда.
След време подсъдимият и свидетелят се срещнали още веднъж в кафе в близост до
Съдебната палата, където Л. получил 250-300 лева.
През ноември 2015г. свидетелят Г.Л.И. работел като
асансьорен техник в дружеството „Евро лайф“. Въпреки това същият си търсел
допълнителен приход. Неговият приятел свидетелят В.А., знаейки че той си търси
работа, го информирал посредством електронната поща, че подсъдимият С. иска да
наеме телеохранител и му предоставил телефон за връзка – ********. Свидетелят
се свързал с подсъдимия, обяснявайки му откъде е разбрал за него и му казал, че
е заинтересован от работната позиция. Двамата си уговорили среща на
27.11.2015г. в 18.30 часа на площад „Журналист“. На уговореното място
свидетелят трябвало да бъде посрещнат от човек на подсъдимия с описание –
висок, слаб, с къса черна коса, около 24-25г. На срещата И. отишъл с
приятелката си Й.Е.Т., която останала в автомобила. Срещнал се с неустановено
по делото лице, отговарящо на описанието, което го завело до жилището на
подсъдимия. В апартамента И. и подсъдимият провели разговор сами, като
последният споделил, че бил нападнат и има нужда от охрана. Показал му изрезки
от вестник „Уикенд“ със статия, озаглавена „ММА боеца Б.спаси Ч.С.“, написана
от самия него. След това запитал свидетеля дали е осъждан. На този въпрос И.
отговорил положително. Подсъдимият му обяснил, че това може да бъде проблем,
тъй като работи като прокурор и главния прокурор може да не разреши да влиза с
него. Поради това му казал, че няма да сключват договора. Поискал му ЕГН и три
имена, обяснил му, че ще трябва да бъде шофьор и да го кара от дома му до
Софийския университет, до Пловдивския университет. След това го попитал дали се
страхува да работи като охрана и получил отрицателен отговор. Междувременно
подсъдимият споделил, че е бисексуален. Свидетелят И. отвърнал, че това не
касае служебните им взаимоотношения и че си има приятелка. В хода на разговора
подсъдимият обяснил на свидетеля, че не желае същият сутрин да закъснява и ако
нещо подобно се случи му предложил да си измисли наказание. И. заявил, че е
точен и няма да закъснява. В този момент подсъдимият му казал, че наказанието му
щяло да бъде десет удара с камшик на голо. Свидетелят помислил това изказване
за шега и не отвърнал. Накрая се разбрали, че И. ще започне работа на следващия
ден.
На 28.11.2015г. свидетелят получил обаждане от подсъдимия,
който му заявил, че неделя /29.11.2015г./ в 11.00 часа трябва да отиде да го
вземе от дома му. Междувременно И. проверил в интернет, че имало прокурор с
имена Ч. А. С..
На следващия ден – 29.11.2015г. двамата се срещнали.
Свидетелят И. закарал подсъдимия с автомобил „Фолксваген“ модел „Поло“ в
заведение „Марая“, находящо се в гр. София, кв. „Лозенец“, където той се
срещнал с неустановени по делото лица. След това се качили отново в автомобила
като преди да тръгнат подсъдимият се опитал с ръка да хване И. в областта на
бедрото. Свидетелят се отдръпнал, станало му неприятно и му казал, че сексуалните
му наклонности не го засягат. След като приключили ангажиментите за деня, И.
закарал подсъдимия до дома му. Пред вратата на дома си подсъдимият се опитал да
прегърне свидетеля И., но последният се дръпнал. Разбрали се на следващия
ден в 07.00 часа И. да бъде пред
апартамента му.
На следващия ден – 30.11.2015г., на път за работа свидетелят
споделил на приятелката си обстоятелствата около новия си работодател, след
което двамата решили той да не отива на работа и да откаже позицията. Около 07.00
часа И. изпратил текстово съобщение, с което осведомил подсъдимия за взетото
решение. Това разгневило Ч.С., който заплашил свидетеля И., че неговите
действия ще имат последствия. Последвала серия от текстови съобщения между
двамата, като подсъдимия изпратил на пострадалия следните текстови съобщения от
телефонните номера ********** и **********:
-
„Това можеше вчера да ми го кажеш.
Ще има последствия.“
-
„Ще пусна жалба и ще видиш с мен
дали ще се ебаваш.“
-
„От днес ти си ме ядосал и съм ти
бесен.“
-
„Как може такава идиотщина, сам да
ме оставиш сутринта.“
-
„Да и ще пусна жалба, че си ме
нападнал“
-
„За наказание.“
-
„А ти се оправяй“
-
„Ще го направя днес с трима
свидетели, ти мен на идиот ли ще ме правиш“
-
„Тъпак, 7 без 5 ми го каза“
-
„Днес и аз ще отвърна“
-
„Ще дойдеш, наказание и лично
извинение, иначе я пускам жалбата“
-
„Имам готови трима свидетели“
-
„Избирай“
-
„Пиша ти от другия телефон“
-
„Довечера в 7 те чакам и забравяме
за случая“
-
„Бой с камшик от моя човек пред мен
и оставаме приятели“
-
„Довечера в 7“
-
„Не дойде на уговорената среща и
гражданинът ще входира утре жалбата“
-
„Днес в 11 момчето пуска жалбата,
дал съм му и най-добър адвокат“ – получен на 01.12.2015г. около 9.00 часа.
Свидетелят И. силно се притеснил от така получените закани,
тъй като смятал, че подсъдимият е прокурор, а той бил осъждан. Въпреки това се
оплакал на служител в 05-то РУ-СДВР, за което му съдействал св.В.А., чийто баща
работел в кафене срещу районното полицейско управление. След това И. се свързал
и с телевизионното предаване „Господари на ефира“. С неговия приятел свидетеля В.А.
решили да заснемат подсъдимия, поради което И. му изпратил ново текстово
съобщение и поискал да му вдигне
телефона и да се видят. Получил отговор: „Обади се в 5“.
Около 16.00 часа И. получил обаждане от екипа на
телевизионното предаване „Господари на ефира“ и отишъл да се срещне с членове
от екипа. Разказал за случилото се и показал снимка в интернет на подсъдимия.
Един от репортерите реагирал, че това не е прокурор, а преподавател в Софийския
университет. Междувременно свидетелят бил потърсен от служители на ДАНС, които
поели разследването. Докато давал обяснения в ДАНС, свидетелят получил ново
съобщение от подсъдимия: „Звънни ми“.
От заключението на съдебно - психиатричната и психологична
експертиза се установява, че при подсъдимия Ч.С. е налице разстройство в
адаптацията – тревожно-депресивна реакция у акцентуирана личност, което не е
психично заболяване в тесния смисъл на понятието. Към момента на извършване на
деянията е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
След извършената цялостна служебна проверка на обжалвания
съдебен акт настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите,
установени посредством надлежно приобщените по делото: гласни доказателствени
средства –показания на свидетелите Г.Л.И. /л.101,гръб-105/, както приобщените
му показания на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК /л.90-91 от
материалите по досъдебното производство/, К.С.Л. /л.105-107/, както приобщените
му показания на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК /л. 95-97 от
материалите по досъдебното производство /, В.А. А. /л.107,гръб-108/, Й.Е.Т./л.108,гръб-110/,
С.Л.Л./л.110-111/, /, както приобщените ѝ показания на основание чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК /л.98-99 от материалите по досъдебното производство/,
Ц.С.Ц.(частично) /л.124-125/, И.Х.И. (частично) /л.123,гръб-124/; писмени
доказателства и доказателствени средства: справка от Софийска вода, справка от Агенция
по вписванията, справка от Мтел, протокол за доброволно предаване, протоколи за
разпознаване на лица и предмети и фотоалбуми, документация, предоставена от СУ
„Св. Климент Охридски“, справка от Теленор, справка от Виваком, справка от
Мтел, справка за съдимост; от доказателствения способ – заключение на съдебно-психиатрична
и психологична експертиза /л.111-127 от материалите по досъдебното производство/.
В хода на съденото следствие пред въззивната инстанция по реда на чл. 283 НПК
се приобщиха и писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на
подсъдимия С. /л.57-103 от материалите по ВНОХД 863/2019/.
Въззивният съд споделя изцяло фактическата обстановка, установена
от първоинстанционния, който правилно е оценил фактическите отношения въз
основа на събрания доказателствен материал като не са допуснати логически
грешки при оценката им. Значимите за установяване на обективната истина фактически обстоятелства
са възприети, без да е налице избирателно кредитиране на доказателствените
източници, надценяване на значимостта на някое от тях, игнориране или превратно
тълкуване и са взети всички мерки за разкриване на обективната истина,
съобразно изискванията не само на чл. 13 от НПК, но и на чл. 14 и чл. 107 от НПК. Първоинстанционният съд прецизно и
в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си защо дава вяра
на едни и не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване. В този смисъл настоящата инстанция намира възражението на защитата за
допуснати съществени процесуални нарушение относно доказателствената оценка за
неоснователно.
Правилно контролираният съд е
поставил в основата на фактическите си изводи по делото свидетелските показания
на К.Л. и Г.И.. Посочените гласни доказателствени средства са основен източник
на преки доказателства по отношение главния предмет на доказване. Следва да
бъде посочено обаче, че свидетелите И. и Л. се явяват пострадали лица от
инкриминираните деяния, вменени като извършени от подсъдимия С., но в различен
времеви период. И двамата са конституирани като страни в процеса и поради това би
могло да бъде предположено, че биха могли да са заинтересовани лица от изхода
на делото, защитавайки своите собствени интереси. Това обстоятелство само по
себе си не може еднозначно да обслужва тезата за преднамереност на
свидетелските показания, а единствено следва да се разглежда като основание за
по-задълбочен анализ на съдържателните характеристики на тези доказателствени
средства и тяхната корелация с останалия доказателствен материал.
На първо място, настоящата
инстанция ще анализира свидетелските показания на К.С.Л.. Свидетелят е разпитан
от първата инстанция на 18.04.2018г. – шест години след инкриминираното деяние.
В непосредствения разпит пред първоинстанционния съд същият споделя за
случилото се с изключителни подробности въпреки изминалия дълъг времеви период.
Пострадалият с категоричност сочи извършителят на деянието, телефонният номер,
на който се е обадил, проведените срещи, както и подробности относно правенето
от негова страна на лицеви опори и ударите с камшик, нанасяни от подсъдимия. Правилно
контролираният съд не е констатирал съществени противоречия с показанията му,
дадени в хода на досъдебното производство, компрометиращи достоверността им. Житейски
логично и правдиво е обстоятелството да бъдат констатирани отклонения в
показанията, дадени в различни времеви периоди. Подобни отклонения биха могли
да обосноват съмнения касателно достоверността на свидетелските показания
единствено и само тогава, ако са налице съществени противоречия относно
предмета на доказване по делото. В конкретния случай показанията се отличават с
логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на непосредствено придобито
впечатление. Те пресъздават обективно личните възприятия относно обособилата се
обстановка и отразяват съхранени спомени за съществените елементи. Показанията
на този свидетел освен логични, последователни и правдиви, се намират и в
корелация с останалия доказателствен материал по делото.
По-горе обсъжданите гласни
доказателствени средства намират опора в свидетелските показания на С.Л.Л..
Двамата свидетели се намират в близки роднински взаимоотношения – съпруг и
съпруга, поради което показанията на свидетеля Л. следва да бъдат разгледани
през призмата на заинтересовано от изхода на делото лице, вследствие на което
да бъде даден отговор дали същите са обективни или тенденциозни. Показанията на
св. Л., дадени пред първоинстанционния съд и в хода на досъдебното производство
разкриват някои противоречия - относно характера на резките на гърба на съпруга
ѝ, получено обаждане от майката на подсъдимия и присъствието на
свидетелката на последната среща между подсъдимия и свидетеля Л.. Прочетените
на основание чл. 281, ал. 4 от НПК показания от досъдебното производство са
потвърдени от свидетелката пред първоинстанционния съд. Пред разследващите
органи същата заявява, че по гърба на съпруга си е установила вдлъбнати резки –
едни по-дълги, други по-къси, като ги е оприличила на резки като при порязване.
Пред първоинстанционния съд тя заявява, че за първи път тогава е видяла следи
от удари с камшик, но може да различи последните от порязване. Въпреки
посоченото противоречие свидетелката е категорична по отношение на нанесените
увреждания по гърба на свидетеля Л.. Вярно е, че същата в разпита си пред
разследващите органи заявява, че приличат на резки като при порязване, но това
не може да опровергае обстоятелството, че тя е констатирала телесните
увреждания. В разпита си тя не е завила с категоричност, че резките са от нож,
а че приличат. Свидетелката Л. по-късно е получила информацията, че са нанесени
от камшик, поднесена от съпруга й, поради което и пред първата инстанция тя е
категорична в показанията си досежно средството за нанасяне на ударите, които
именно показания съдът кредитира. Следва да се отбележи, че свидетелските
показания на Л. касателно телесните увреждания косвено потвърждават преките
доказателства, извлечени от показанията на съпруга ѝ. Изводът е верен, тъй
като самата тя е установила тези резките по гърба на пострадалия, зацапани с
кръв. По отношение на използваното средство – камшик, показанията на
свидетелката са източник на производни доказателства, които отново напълно
кореспондират с показанията на гражданския ищец и частен обвинител К.Л.. Не на
последно място, тя е категорична и по отношение извършителя на деянието - безспорно
сочи подсъдимия като извършител. Другите констатирани противоречия не могат да
бъдат окачествени като съществени, които биха могли да поставят достоверността
на показанията на свидетелката под съмнение. Поради това и настоящата инстанция
намира показанията на свидетелката Л. за обективни и житейско правдиви и дава
вяра на същите.
Неоснователно се явява твърдението
на защитата, че разказът на свидетеля Л. е нереалистичен, тъй като са му били
нанасяни удари с камшик, дълъг 6 метра, от разстояние 3-4 метра в помещение с
площ 30 кв.м., без възможност свидетелят да посочи броя и силата на ударите,
разположение на телата, механизма и посоката на нанасянето им, както и причината да не извика. Съображенията за
това са следните: на първо място, свидетелят заявява, че камшикът е бил около
5-6 метра дълъг, а в разпита си пред разследващите органи – около 5 метра.
Свидетелят споделя субективните си възприятия относно дължината на камшика.
Обстоятелството, че средството за нанасяне на ударите не е установено физически
и липсата на категоричност по отношение дължината на камшика в свидетелските
показания мотивира както първата, така и настоящата инстанция да не
конкретизира дължината във фактическите изводи. Невъзможността на свидетеля да
посочи конкретен брой на удари се обуславя от факта, че едва ли същият е бил
съсредоточен в това да брои ударите, докато усещал силна болка. А твърдението
на защитата, че същият не е извикал не отговаря на фактите по делото.
Свидетелят в разпита си пред разследващите органи споделя, че е викал.
Настоящата инстанция намира
за необходимо да отговори и на възражението на подсъдимия касателно липсата на
съдебно-медицинска експертиза по делото, която да установи травматичните
увреждания. Следва да се отбележи, че самият пострадал заявява, че се срамувал
да потърси лекарска помощ, поради което се лекувал вкъщи. Споделя, че раните
зараснали за около 3 седмици, а сигналът до компетентните органи е подаден
по-късно. Назначаване на съдебно-медицинска експертиза, след като раните са зараснали,
е безпредметно, тъй като липсва травматично увреждане, което да бъде предмет на
изследване. От друга страна, доказването на подобно увреждане може да бъде извършено
и чрез други доказателствени средства, както е в настоящия случай и каквито са
показанията на свидетелите Л. и Л..
На следващо място, правилно
контролираният съд е оценил и свидетелските показания на частния обвинител и
граждански ищец Г.И.. Същите отразяват обективно непосредствените възприятия на
свидетеля относно инкриминираното деяние. Показанията са последователи и
логични, като не се констатират съществени противоречия с показанията, дадени в
хода на досъдебното производство. Празнотите и отклоненията в непосредствено
дадените пред съда показания са резултат от изминалия времеви отрязък от извършеното
деяние до провеждане на разпита пред първата инстанция. Въпреки това свидетелят
дава категорични сведения относно срещите си с подсъдимия С., твърденията на
последния, че е прокурор на ниво под главния прокурор, както и за разменените
текстови съобщения между двамата. Макар и свидетелят да не успява да
възпроизведе абсолютно всички изпратени и респективно получени sms-и, той дава информация за
поне два от тях, в които подсъдимият го заплашва, че ще пусне жалба с трима
свидетели, с данни че е бил нападнат от И., ако не си изтърпи наказанието – бой
с камшик на голо. Свидетелят И. успява въпреки изминалия период от време да
възпроизведе пред съда събитията хронологично и да даде възможно най-конкретни
сведения. Поради твърденията за липса на спомени са приобщени неговите
показания, депозирани пред разследващите органи. Протоколът от разпита е
съставен по реда и правилата на НПК и представлява годно писмено
доказателствено средство за закрепените в него обстоятелства. Именно по време
на този разпит са прочетени и записани инкриминираните текстови съобщения. Възражението
на подсъдимия, че не е възможно тези съобщения изведнъж да бъдат изтрити и те
да не могат да бъдат приобщени по надлежен ред към доказателствения материал по
делото, е неоснователно. Действително, пропуск в разследването е липсата на обективиране
на хартиен носител на инкриминираните текстови съобщения чрез изследване на
мобилния телефонен апарат, но това не е единственият надлежен начин
съдържанието им да бъде приобщено към доказателствената съвкупност. Както вече
беше посочено, съобщенията са отразени в протокола за разпит на свидетеля И. от
досъдебното производство, чийто показания са надлежно приобщени по реда на чл.
281 от НПК. Протоколът е годно доказателствено средство, поради което съдът
дава вяра на същия и приема, че така описаните текстови съобщения са разменени
между подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител.
По-горе обсъдените гласни
доказателствени средства намират опора в свидетелските показания на В.А. и Й.Т..
Свидетелят А. потвърждава, че именно той е свързал Г.И. с подсъдимия, че двамата
заедно с И. са отишли до 05-то РУ, потвърждава, че е възприемал текстови
съобщения на телефона на И., изпратени от подсъдимия, които съдържали заплахи,
отправени към гражданския ищец и частен обвинител. По отношение посочените
обстоятелства свидетелските показания на А. се явяват източник на първични и
косвени доказателства, които се намират в унисон с преките доказателства,
извлечени от свидетелските показания на И.. От друга страна, показанията на А.
са източник и на производни доказателства относно твърдението за наказание от
страна на подсъдимия заради закъснение, изразяващо се в удари с камшици на
голо. Настоящият състав констатира противоречие с показанията на И. касателно
твърдението, че последният е закъснявал за работа с 10-15 минути, поради което
подсъдимият е поискал той да бъде наказан. В действителност от показанията на И.
се установява, че същият не е закъснял, а се е отказал от работното място в
последния момент, но в предходните срещи подсъдимият е споменавал за подобно
наказание при закъснение. Въпреки посоченото противоречие свидетелските
показания на А. косвено потвърждават именно съществуването на наказание – бой с
камшик на голо, установено от подсъдимия. Противоречието не може да доведе след
себе си и необективност на свидетелските показания, доколкото свидетелят
преразказва чутото от пострадалия и пресъздава пред съда запомненото. Именно в
тази част извлечените доказателства са производни и като такива те не могат да
подменят преките. В този смисъл показанията на свидетеля А. се отличават с
последователност, хронологичност и логичност, кореспондират с останалия
доказателствен материал, поради което съдът дава вяра на същите и ги използва
при формиране на вътрешното си убеждение.
На следващо място
показанията на Г.И. взаимно се допълват от показанията на свидетеля Т.. Свидетелката,
макар и интимна приятелка на пострадалия, добросъвестно депозира информация,
като възпроизвежда своите субективни възприятия по отношение предмета на
доказване. Тя е категорична за изпращаните текстови съобщения от страна на
подсъдимия към пострадалия, съдържащи заплахи, като възпроизвежда и съдържанието
на част от тях непосредствено пред първата инстанция. Нейните показания се
отличават с хронологично и последователно възпроизвеждане на събитията, логично
изложени пред първата инстанция. Както контролираният съд, така и настоящата
инстанция не констатира вътрешни противоречия в анализираните свидетелски
показания като същите кореспондират и с останалия доказателствен материал.
Предвид обективността, липсата на противоречия и логичността на свидетелските
показания въззивната инстанция кредитира същите като годни доказателствени
средства.
Не на последно място
свидетелските показания на гражданските ищци и частни обвинители Л. и И. се
подкрепят и от писмените доказателствени средства, а именно протоколите за
разпознаване на лица и предмети. И двамата свидетели, независимо един от друг,
са разпознали подсъдимия С. като извършител на съответните инкриминирани
деяния. Процесуално-следственото действие разпознаване е проведено двукратно със
съответно разпознаващи - свидетелят Л. и свидетелят И.. При провеждането на
процесуално-следствените действия са съблюдавани изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 170-171 от НПК. Непосредствено преди извършването свидетелите
са били подробно разпитани относно това дали биха могли да разпознаят
извършителя и по кои негови външни белези биха направили това. Както Л., така и
И. са дали подробни сведения относно външните белези на подсъдимия. На следващо
място, видно от протоколите за разпознаване, действието по разследването е било
извършено в присъствието на две поемни лица. Разпознаването е извършено по
снимки като предоставеното за разпознаване лице е било съпоставено с още три
сходни по външни белези лица. Видно от протоколите, на разпознаващите са били
предоставени снимки не в цял ръст, а единствено на лицата на разпознаваните - това
обстоятелство не се явява нарушение, опорочаващо следственото действие.
Съображенията за това са, че по-голямата част от външните белези, посочени от
пострадалите като отличителни, са свързани именно с главата – цвят на очи, цвят
и дължина на косата, очила с диоптър, форма на лицето и носа. Подобен подход
(разпознаване по снимки) е законосъобразен предвид разпоредбата на чл. 171, ал.
4 от НПК. В конкретният случая разпознаване на живо лице е било невъзможно
поради отказа на подсъдимия да участва в процесуално-следственото действие
разпознаване, за което същият е подписал декларация /л.101 от материалите по
досъдебното производство/. Поради това и настоящата инстанция констатира, че са
спазени всички изисквания на процесуалния закон по отношение
процесуално-следствените действия разпознаване, протоколите са съставени по
предвидения ред, съдържат всички необходими реквизити, поради което същите са
годни писмени доказателствени средства за отразените в тях обстоятелства.
Възражението на защитата, че
процесуално-следствените действия по разпознаване са опорочени, тъй като
свидетелите са видели подсъдимия в интернет преди извършване на самото
разпознаване, съдът преценява като несъстоятелно. Посочените действия биха били
опорочени тогава, когато органите по разследването самостоятелно и целенасочено
покажат снимка на подсъдимия в интернет /или по друг начин/ преди извършване на
самото разпознаване, тъй като по този начин биха повлияли върху крайния
резултат от извършваното следствено действие. Видно от материалите по делото
подобни действия от органите на досъдебното производство не са констатирани.
Обстоятелството, че пострадалите по друг повод са видели снимка на подсъдимия в
интернет и то не непосредствено преди извършване на самото
процесуално-следствено действие не може да окаже влияние върху годността на
последното и да опорочи същото.
Коментираните до момента свидетелски
показания издържат на надлежно извършената проверка, вследствие на което същите
следва да бъдат ценени като годен източник на преки доказателства касателно
предмета на доказване. Подобно на проверявания съд и настоящият състав поставя свидетелските
показания на гражданските ищци и частни обвинители поради достоверността им в
основата на своите фактически изводи.
Не на последно място настоящият
състав разгледа свидетелските показания на И.Х.И. и Ц.С.Ц.. От посочените
гласни доказателствени източници се извлича информация, че към 2012г.
подсъдимият е стопанисвал два апартамента. Единият от тях, находящ се на ул. „**********, той предоставил за ползване до 2014г.
безвъзмездно на свидетеля И. И., като последният се задължил да поддържа
жилището. Свидетелят И. И. твърди, че само и единствено той е имал ключ от
посочения апартамент. Подобно твърдение настоящата инстанция намира за
неубедително. Житейски неоправдано е собственикът на жилището да даде абсолютно
всички ключове на наемателя, който дори не плаща наем, дори и двамата да се
намират в най-близки приятелски отношения. Дори и това да е така, както
първоинстанционният съд правилно е отбелязал, жилищата, посетени от
пострадалите, не са установени с категоричност, поради което свидетелските
показания на И. И. нито могат да опровергаят останалия доказателствен материал
по делото, нито могат да внесат основателно съмнение касателно установените
факти.
Свидетелят Ц.депозира
твърдения за апартамент, находящ се на „************, който той обитавал от
края на 2011 до края на 2012г. Това е адресът, на който е регистриран и
подсъдимият. Освен това обстоятелство и начина ва разположението на стаите в
самия апартамент, от тези гласни доказателствени източници не може да бъде
изведена друга относима към предмета на доказване информация. През периода, в
който свидетелят Ц.е обитавал посочения апартамент, подсъдимият не е провеждал
срещи в този апартамент със свидетеля Л.. Въпреки че последният не може да даде
конкретни данни относно адреса, то същият споделя, че се е намирал в близост до
ВМА. От друга страна, инкриминираното деяние по отношение на пострадалия И. се
развива в значително по-късен период – през 2015г. Поради това и тези
свидетелски показания не са относими към предмета на доказване, нито са от
характер да опровергаят други доказателства или да внесат съмнения.
Настоящата инстанция
кредитира изготвената съдебно - психиатрична и психологична експертиза. Тя е
изготвена от лица, компетентни да отговорят на поставените въпроси.
Заключението отговаря безпристрастно и обективно на зададените задачи, което
убедително е защитено пред първоинстанционния съд. От експертизата се
установява, че подсъдимият не е бил в променено състояние на съзнанието по
смисъла на чл. 33 от НК, поради което се приема, че е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи действията си към момента на
извършване на деянието. Към настоящият момент не са налице съмнения относно
вменяемостта на подсъдимия, поради което наказателната отговорност може да бъде
реализирана.
Солидаризирайки се с
доказателствените изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд счита от правна страна следното:
Въззивният съд частично
споделя правните изводи на решаващия съд. Въз основа на така установените факти
по безсъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият е извършил
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, поради което правилно първоинстанционният съд е признал
подсъдимия за виновен. Настоящата инстанция не се съгласява, че така вмененото
престъпление на подсъдимия по чл. 157, ал. 1, пр.2, алт. 1 от НК е
съставомерно, поради които съображения подсъдимият е оправдан.
Обект на престъплението по
чл. 157 от НК е половата неприкосновеност, което благо се свързва със забрана
за всички трети лица да общуват полово с титуляря на правото на полова
неприкосновеност против неговата воля. Обект на защита е и половата свобода,
разбирана като свободата на всеки човек свободно да избира кога, как и при
какви обстоятелства да общува полово с другите.
От обективна страна
престъплението по чл. 157, ал. 1 от НК е двуактно и резултатно. Изпълнителното
деяние се състои от две действия – полово сношение или действия на полово
удовлетворение /две различни форми/ между лица от един и същи пол. От друга
страна, за да бъдат осъществени тези сексуални действия, съпротивата на
пострадалото лице следва да бъде сломена по един или няколко от предвидените в
състава начини, а именно – употреба на сила, заплашване, използване на
положение на зависимост и надзор. Първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият е упражнил сила, нанасяйки множество удари с камшик, които предвид
качеството на подсъдимия на бъдещ работодател, изненадата, физическото
натоварване и болката, са били достатъчни, за да сломят съпротивата на
подсъдимия. Настоящата инстанция не може да се съгласи с този извод. От
обстоятелствата по делото се установява, че преди инкриминираното деяние
подсъдимият и пострадалият Л. са осъществили две срещи, които послужили за
запознаване и създаване на първи впечатления. По време на втората среща
подсъдимият обяснил, че работи за главния прокурор и е доктор по международно
право. Същият се явил и със собствен личен шофьор на срещата. С поведението си
подсъдимият създал впечатление, че е личност с много власт. Пострадалият Л.
отишъл на третата среща със субективната увереност, че подсъдимият би могъл да
бъде неговият бъдещ работодател, който е високопоставена личност. На следващо
място, по време на третата среща след като се качили в апартамента подсъдимият
заключил вратата и помолил пострадалия да изключи телефона си. След това
предложил на свидетеля Л. да играят игра, като му подал листчета и му казал да
изтегли едно. Пострадалият предположил, че това е тест за работата и започнал
чинно да изпълнява всичко поискано от подсъдимият. При така създалата се
обстановка свидетелят Л. не е оказал активна съпротива срещу поведението на
подсъдимия, която да бъде сломена чрез ударите с камшик, както е приел
първоинстанционният съд. Практиката е единодушна, че принудата може да се
изразява както във физическо въздействие върху пострадалия, така и чрез
психическо въздействие, но и чрез поставяне на жертвата в такава обстановка и
при такива условия, които не ѝ позволяват алтернативи в избора на
поведение. Хипотезата на принудително поставяне на пострадалото лице в
невъзможност да се защитава, без спрямо него да е използвано пряко заплашване
или пряка физическа сила, е специфична. В конкретния случай упражненото насилие
– удари с камшици, не е използвано за сломяване съпротивата на пострадалото
лице, а тези действия са били насочени за полово удовлетворение на подсъдимия, тъй
като чрез ударите подсъдимият е възбудил своето полово желание, а чрез
използването на лявата ръка е мастурбирал, като вследствие на това се е
стигнало до еякулация на дееца. Липсата на съпротива и сломяването ѝ чрез
сила в конкретния случай обуславят несъставомерност на деянието чл. 157, ал. 1,
пр.2, алт. 1, поради което и подсъдимият е признат за невиновен от настоящата
инстанция.
Тъй като инкриминираното
деяние не осъществява от обективна страна вменените признаци на престъплението
по чл. 157,
ал. 1, пр.2, алт. 1 от НК, то е безпредметно обсъждането на субективната
страна на деянието.
Обект на престъплението по
чл. 143 от НК е свободната воля на всеки един човек да избира начина си на
поведение, какви действия да предприема и какви - не.
Принудата по чл.143 НК се
изразява противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае.
Въздействието върху психиката на последния се постига посредством упражняването
на физическа сила или заплашване. Това престъпление е резултатно, като
престъпният резултат е поведението на пострадалия, който извършва, пропуска или
претърпява нещо, противно на волята си. Важно е, че това поведение има личен
характер. От обективна страна подсъдимият С. е заплашвал свидетеля И. чрез
текстови съобщение, изпращани от телефонния му номер, че ще подаде жалба срещу И.,
съдържаща твърдението, че последният го е нападал, като за това бил намерил и
трима свидетели, ако не изтърпи наказанието бой с камшик на голо. По делото
категорично се доказва съдържанието на изпращаните текстови съобщения с
отправени от страна на подсъдимия заплахи. Законосъобразно приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля И., дадени на досъдебното
производство, възпроизвеждат в цялост съдържанието на текстовите съобщения.
Забраната, визирана в чл. 281, ал. 8 от НПК, е преодоляна, тъй като Т. и А.
заявяват пред първоинстанционния съд, че са чели инкриминираните sms-и и успяват да
възпроизведат част от тях, а споделеното се припокрива както с приобщените
показания на И. по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, така и с дадените от него
пред първоинстанционния съд. От друга страна, при съпоставка на показанията на И.
с писмените доказателства по делото се установява, че същите намират подкрепа и
в справките, получени от мобилния оператор „Мобилтел“. Следователно категорично
се доказва, че подсъдимият е упражнил заплашване, изпращайки следните текстови
съобщения:
- „Да и ще пусна жалба, че си ме нападнал“
- „За наказание.“
- „Ще го направя днес с трима свидетели, ти мен на идиот ли ще
ме правиш“
- „Ще дойдеш, наказание и лично извинение, иначе я пускам
жалбата“
- „Имам готови трима свидетели“
- „Избирай“
- „Довечера в 7 те чакам и забравяме за случая“
- „Бой с камшик от моя човек пред мен и оставаме приятели“
- „Не дойде на уговорената среща и гражданинът ще входира утре
жалбата“
Подсъдимият чрез изпратените
текстови съобщения е осъществил от обективна страна заплашване към пострадалия
с цел противоправно да мотивира същия да претърпи нещо противно на волята си, а
именно бой с камшик. За да бъде осъществен съставът чрез заплашване не е
необходимо извършителят и пострадалият да се намират физически на едно и също
място. Достатъчно е заплахата да бъде отправена по такъв начин, че тя да
достигне до съзнанието на пострадалия, т.е. да е обективно възможно
възприемането ѝ и тя реално да е възприета от жертвата. Ирелевантно е
какви способи е използвал за това деецът, като престъпният състав ще бъде
осъществен и когато деецът си е послужил със съвременните комуникационни
технологии, включително мобилен телефон, скайп, социалните мрежи и други. Защитата,
позовавайки се на практика на ВКС, твърди, че липсва намеса от страна на
подсъдимия върху способността на жертвата свободно и по своя воля да вземе
решение за поведението си. Възражението е неоснователно, тъй като заплашването
е действие, чрез което се въздейства именно върху психиката и волята на човек и
се изразява в използване на думи и изрази, които могат да възбудят основателен
страх у пострадалия, вследствие на които той да предприеме действие,
бездействие или да претърпи нещо противно на волята си. Свидетелят И., имайки
субективната увереност към момента на получаване на първите текстови съобщения,
че пострадалият е прокурор, е изпитвал основателен страх с оглед и на
обремененото си криминално минало, че може да бъде набеден в извършване на
престъпление. Отправените заплахи са достигнали обективно до съзнанието на
пострадалия, у който е възникнал основателен страх от набедяване. Този
основателен страх би могъл да доведе до претърпяване на нещо противно на волята
на свидетеля И., а именно бой с камшик, ако последният не се беше обърнал към
компетентните органи, в резултат на което деянието остава недовършено.
Принудата е резултатно
престъпление, което бива довършено с осъществяване на действието от страна на
пострадалия или претърпяване на нещо противно на волята му. В конкретния случай
свидетелят И. е трябвало да претърпи нещо противно на волята си, а именно бой с
камшик на голо. Принудата остава на стадия на опита, тъй като пострадалият е
потърсил съдействие от компетентните органи. Когато противоправните последици
не бъдат постигнати, деянието остава недовършено, поради което и в настоящият
случай повдигнатото обвинение е за опит към принуда, за което и подсъдимият е
признат за виновен.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият С.
е осъзнавал, че отправя заплахи под формата на текстови съобщения към
пострадалия И. с цел противоправно да мотивира лицето да претърпи нещо противно
на волята си, а именно бой с камшик на голо. Подсъдимият е искал настъпването
на противоправния резултат – ударите с камшици. Видно от материалите по делото
същият е изпратил не един sms с цел да уплаши
свидетеля и да го мотивира да се подложи на бой с камшик. Многократното
изпращане на текстови съобщения показва устойчивост, упоритост на действията от
страна на подсъдимия, което установява, че същият е действал с ясното съзнание,
че свидетелят не е желаел да се подложи на бой с камшик, затова е използвал и
заплаха. Безсъмнено същият е желаел и настъпването на общественоопасните
последици, което също се извежда от нееднократно отправената заплаха.
За престъплението по чл.
143, ал.1, пр. 3, алт. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК контролираният съд е определил
наказание „лишаване от свобода“ в размер от две години. Настоящата инстанция преценява
така индивидуализираното наказание за справедливо, отговарящо на обществената
опасност на деянието и на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени позитивните характеристични данни за подсъдимия. Настоящата инстанция
отчита като такова и здравословното състояние на подсъдимия, за което са
предоставени множество документи пред въззивния съд. Контролираният съд е
посочил като отегчаващи отговорността следните обстоятелства – характера на
заплахата с набедяване и целените неблагоприятни последици, които засягат
телесната неприкосновеност на свидетеля И.. Настоящата инстанция оцени и
значително по-високата обществена опасност на дееца, тъй като същият е създал
впечатление у пострадалия, че е магистрат на високо равнище и притежава власт.
При индивидуализацията съдът съблюдава и нормата на чл. 18, ал. 2 от НК, като
при определяне наказанието следва да се вземе под внимание, че деянието остава
недовършено поради намесата на разследващите органи. Подсъдимият не е имал
намерение да се откаже от довършване на изпълнителното деяние -видно от
множеството изпратени текстови съобщения. Поради това и правилно наказанието е отмерено
при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства под средния предвиден
размер за конкретното престъпление.
Настоящата инстанция се
солидаризира и с извода на контролирания съд, че са налице условията на чл. 66,
ал. 1 НК за отлагане изпълнението на на наложеното наказание, което е в размер
от 2 години лишаване от свобода. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и за
постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК, не е необходимо ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание, поради което то е отложено за срок от
три години. Изолирането на подсъдимия в местата за лишаване от свобода към този
етап би имало негативно въздействие върху последния и би попречило на
превъзпитателния процес. Ефективно изтърпяване на наказанието би постигнало
обратен ефект, като пребиваването сред криминално проявени лица с утвърден
противоправен модел на поведение ще спомогне за задълбочаване и затвърждаване
на девиантното поведение на подсъдимия. От друга страна, условното осъждане поставя
под угроза подсъдимия, че при последваща престъпна проява същият ще изтърпи
ефективно наложеното наказание. Това създава условия той да се стреми към
спазване на законоустановения ред в страната и да не накърнява правата на
гражданите. В същото време угрозата от евентуално изтърпяване на наложеното
наказание ще помогне на подсъдимия да преосмисли поведението си, вследствие на
което ще се постигне възпитателния и коригиращ ефект на наказанието.
Поради оправдаване на
подсъдимия С. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 157,
ал. 1 НК отпадат предпоставките на чл. 23 НК за групиране на наложените
наказания за престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.
Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК от първоинстанционния
съд, в която част присъдата е потвърдена от настоящата инстанция. Въззивния
състав оправдава подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 157, ал. 1 НК, с
което се налага отмяна на приложението на чл. 23 от НК и на посочената от
контролирания съд норма - чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК. Поради това
единственото наказание, определено спрямо подсъдимия Ч.С., при влизане в сила
на присъдата е „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от 3 години за извършено престъпление
по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Поради признаване за
невиновен на подсъдимия С. отпадат предпоставките и за ангажиране на неговата гражданска
отговорност по отношение предявеният граждански иск от пострадалия К.Л. за
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, претърпени вследствие на
извършеното деяние. Гражданският иск в наказателното производство има акцесорен
характер. За да бъде уважен следва да бъде налице деликт, какъвто е
престъплението. Това е част от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Липсата на противоправно деяние, възприето от съда като основание за оправдаване
на подсъдимия, води до липса на елемент от фактическия състав. Недовършеността
на фактическия състав обуславя и невъзможността да бъде ангажирана гражданската
отговорност на подсъдимия за извършеното деяние спрямо свидетеля К.Л..
Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да отмени първоинстанционната
присъда в гражданско-осъдителната част по отношение на свидетеля Л. и да
отхвърли в цялост предявеният от него граждански иск за претърпени
неимуществени вреди като неоснователен.
Поради потвърдителната част
на въззивната присъда този състав следва да изложи съображенията си за споделяне
изводите на контролирания съд по отношение на гражданско-осъдителната част, с
която частично е уважен гражданският иск, предявен от свидетеля Г.И.. За да
бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия С. за причинено
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД следва да бъде осъществен
фактическият състав – противоправно деяние, причинени вреди,
причинно-следствена връзка межди двете и вина. Подсъдимият С. е признат виновен
в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1, пр. 3, алт. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Следователно е налице противоправно деяние. От показанията на свидетеля И.
и на свидетеля Т. се установява, че както по време на получаване на заплахите,
така и известно време след тях пострадалият е изпитвал страх, че ще получи обвинение
в нападение над подсъдимия. Същият не спял добре, чувствал нервност и живеел в
страх, че всеки момент може да получи обаждане и да разбере, че е обвиняем. В
този смисъл по делото се установява, че вследствие на отправените заплахи са
причинени емоционален стрес и тревога у пострадалия. По отношение на уважения
размер контролираният съд се е ръководел от правилото на чл. 52 от ЗЗД –
обезщетението за причинени вреди се определя по справедливост. Настоящата
инстанция споделя изводът, че обезщетение в размер от 5000 лева отговаря
справедливо на по-горе описания причинен емоционален дискомфорт, като
законосъобразно в останалата му част до 10 000 лева гражданският иск е
отхвърлен като недоказан.
Така
мотивиран въззивният състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.