МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 830/2009 год. на РОС.

 

Русенска окръжна прокуратура е предявила против подс. В.Е.А. *** следните две обвинения:

1. по чл. 242 ал.4, пр.1, вр. с ал.2 пр.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК за това, че на 21.07.2009 год. в гр. Р., на Г.К.П.П. „Д.М.” гр. Р., е направил опит да пренесе през границата на страната без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - хероин, с общо нето тегло 52174 грама (52.174 кг.), със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - в интервала от 61 тегловни % до 75 тегловни %, на обща стойност 6 521 750.00 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята му причини, и

2. по чл. 354а ал.2, изр. 1, вр. с ал. 1 пр.3 и пр.4 от НК, за това, че през периода 20 - 21.07.2009 год. в гр. Х., по пътя гр. Х. - гр. Р. и в самия гр. Р., без надлежно разрешително е придобил и държал с цел  разпространение високорискови наркотични вещества - хероин, с общо нето тегло 52174 грама (52.174 кг.), със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - в интервала от 61 тегловни % до 75 тегловни %, на обща стойност 6 521 750.00 лв., като наркотичните вещества са в голямо количество.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Р., в съдебно заседание поддържа обвиненията така както са предявени. Настова също така подс. А. да бъде признат за виновен по тях и съдът да му наложи общо наказание лишаване от свобода, по правилата на глава ХХVІІ от НПК под предвидения в закона минимум, което да изтърпи ефективно при СТРОГ първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип.

Подсъдимият В.Е.А., лично и чрез своя служебен защитник - адв. В. В. от РАК в съдебно заседание правят искания за разглеждане на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371 т. 2 от НПК.

Съдът след като подложи на преценка всички материали по делото установи, че в хода на досъдебното производство направените от него самопризнания изцяло се подкрепят от събраните доказателства, поради което след като извърши предварително изслушване по реда на чл. 370 от НПК допусна разглеждането на делото по правилата на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият В.Е.А. ***, в съдебно заседание направи пълни самопризнания по предявените му две обвинения, осъзнава виновното си поведение, разкайва се и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Неговият защитник адв. В. В. от РАК, принципно не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, но прави възражение по отношение квалифициращите обстоятелства по чл. 242 ал. 4 от НК „особено големи размери” и „особено тежък случай, поради което моли подс. А. да бъде оправдан по това обвинениеи и да бъде осъден по чл. 242 ал.2 от НК, което би се отразило и върху индивидуализацията на наказанието.

Съдебното производство пред настоящата първа инстанция се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване подс. А. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като на основание чл. 371 т.2 от НПК, изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства, а да се ползват събраните в хода на досъдебното производство.

Окръжният съд, след като подложи на преценка всички събрани в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, прие за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият В.А. произхожда от градско семейство. Има завършено средно образование, неженен, живее на съпружески начала с лице от женски пол с природено дете, не работи, неосъждан (реабилитиран по право).

През лятото на 2009 год. същият е бил безработен и се занимавал с превоз на пътници за държави в Европа, които превозвал със своя автомобил марка „Ф.Ш.” с рег. № *******. Тъй като се нуждаел от парични средства, той решил да пренесе незаконно през българо-румънската граница наркотични вещества.

За целта в началото на м. юли 2009 год. подс. В.А. предоставил своя лек автомобил марка „Ф.Ш.” с рег. № **** на неустановени по делото лица от гр. Х.. С негово знание и съгласие в автомобила му са били изработени и монтирани от неустановено лице два тайника. Първият от тях бил направен, като бил махнат оригиналният резервоар, а на негово място е бил монтиран по-малък по обем метален резервоар, в който се зареждало горивото. В освободеното пространство е бил монтиран друг пластмасов резервоар, който е трябвало да послужи за пренасяне на наркотични вещества, като е бил залепен със силикон към съседния метален резервоар. Достъпът до този тайник се осъществявал чрез изрязан правоъгълен отвор в пода на автомобила. Вторият тайник е бил изработен в зоната на арматурното табло, като за целта са били демонтирани отделни възли и агрегати от климатичната и въздуховодната системи на автомобила. Така образувалата се ниша е щяла да послужи за укриване на наркотични вещества. Достъпът до нея се извършвал през отвора на жабката, която била разкачена в дясната си страна. Така изработените тайници щели да позволят на подсъдимия да пренесе наркотичните вещества през границата на страната без знанието и разрешението на митническите власти.

На ****** год., чрез свой познат, подс. А. се запознал със св. С.Р.А. ***, който търсел транспорт до А. за себе си, дъщеря му и нейния вуйчо. Тогава подсъдимият му обяснил, че на **** год. щял да пътува със своя автомобил за К.Х., минавайки през Р. А.. От св. А. поискал по 80 евро на човек за транспорта и го попитал, дали не може да намери още един пътник, при което той се сетил за своя съсед - св. С.Х.А., който също възнамерявал да пътува до А.. После двамата отишли при него и той потвърдил, че е готов да пътува с тях, уговаряйки се да потеглят от гр. Х. на ** год. в ранния следобяд.

На същата дата преди обяд подс. А. отишъл с автомобила си при неустановеното по делото лице, което с негово знание и съгласие щяло да постави в направените тайници наркотичното вещество, което било хероин, вакуумно опакован в полиетиленови пликове. Отгоре опакованите 69 бр. пакети са били завити с индиго и с плат, който бил парафиран, всеки от които съдържал вътре от един до четири по-малки опаковки с общо количество от 52.174 кг. Около 11.00 ч. св. С.А. се обадил по телефона на подсъдимия и му казал, че той, дъщеря му - св. А.Р. и съседа им св. С.А. са готови за път. Той му обяснил, че правел ремонт на фаровете на автомобила си и обещал да ги вземе от дома им около 14.30 ч. Междувременно обаче неустановените лица, които зареждали тайниците на автомобила са се забавили с подреждането на пакетите с хероин, поради което подс. А. не спазил уговорката. По-късно около 16.00 ч. св. С.А. отново го потърсил по телефона и тогава подс. А. му казал, че ремонта на колата се бил проточил, обещавайки му, че до един час ще отпътуват. Укриването на всички 69 бр. пакети с 52.174 кг. хероин продължило до около 18.00 ч.

На ** год. в ** ч. подс. А. отишъл с колата си, вече натоварена с наркотика до уговореното място. Там св. С.А., св. С.А. и св. Р., заедно с малкото си дете се качили в автомобила на подс. А., без да подозират за незаконния товар в него. Потеглили от гр. Х.за гр. Р., от където през .Г.К.П.П „Д.м.” е трябвало да напуснат страната. Подсъдимият А. управлявал автомобила си, като на всички пътници в него им направило впечатление, че по пътя той многократно е спирал на бензиностанции, за да зарежда малки количества гориво от по около 10 л. дизел. Това се налагало, тъй като фабричният обем на горивния резервоар е бил намален за сметка ***. За първи път горивото свършило преди да стигнат до една от бензиностанциите преди гр. К., като се наложило да изтикат автомобила до колонката за зареждане. Свидетелят С.Р. видял, че подсъдимия заредил само 10 л. дизелово гориво и дори се пошегувал с него на тази тема, при което подс. А. му отговорил, че нататък по пътя щял да зарежда пак. При предпоследното зареждане св. С.А. го попитал, защо зарежда толкова малко гориво на което той му отговорил, че в Б. „нафтата не била хубава”, на което св. А. му повярвал и повече не му е задавал този въпрос.

На **** год. около ** ч., управляваният от подс. А. лек автомобил „Ф.Ш.” с рег. № *****, с укритите в него наркотични вещества, пристигнал на Г.К.П.П „Д.м.” гр. Р. за излизане от страната. Служителите на „Гранична полиция” извършили проверка на документите за самоличност на шофьора и на пътниците, след което поканили подс. А. да вкара автомобила в халето, за да му бъде извършена щателна митническа проверка. Свидетелят С.А. го забелязал, че се е притеснил и не е имал желание да слезе от автомобила. По това време дежурни на смяна са били митническите служители - св. В.В. и св. П.Н., които първо проверили багажа на пътниците, но не констатирали някакво нарушение. След това пристъпили към огледа на превозното средство, при който св. В. демонтирал капака на електрическите предпазители на автомобила и забелязал във фабричната кухина зад арматурното табло наредени пакети. През това време св. Н. огледал ходовата част на автомобила, при което забелязал, че по болтовете на шините, с които е бил закрепен резервоара имало следи от скорошно въздействие. После двамата със св. В. отстранили втория ред седалки, повдигнали постелката и видели, че на пода на колата от към страната на резервоара е имало изрязан капак с правоъгълна форма. Вдигнали капака и установили, че в резервоара също имало отвор, а вътре са били наредени от същите пакети, опаковани в черна и синя хартия. Тогава демонтирали и жабката в купето, при което видели, че и кухината зад нея била изцяло запълнена с пакети. Пробили произволно избран пакет, без да го вадят от мястото му и в него се показало светлокафяво прахообразно вещество, което на полевия наркотест реагирало положително на хероин. По същият начин тествали и веществото от пакетите в резервоара, което също реагирало на хероин. След пристигането на дежурният разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието, при което от тайниците в автомобила са били извадени общо 69 бр. пакета с хероин с бруто тегло 62.442 кг. В хода на разследването е установено е, че пренасяното от подс. А. наркотично вещество е с общо нетно тегло 52.174 кг., представляващо хероин без добавки и технологични примеси, като активният му наркотично действащ компонент – диацетилморфин е в интервала от 61 до 75 тегловни процента.

Стойността на пренасяното от подс. А. количество хероин възлиза общо на сумата от 6 521 750 лв., съгласно ПМС № 23/1998 год.

Хероинът е високорисково наркотично средство, което няма легална употреба, пазар и производство, поради което е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите. Това наркотично вещество се намира в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включващо „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

По доказателствата.

Съдебното производство пред настоящата инстанция се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване, подс. А. изцяло призна фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Действително на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи, че неговите признания изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство изобилни гласни и писмени доказателства, както и тези от експертен порядък.

В този смисъл на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от обясненията на подс. А., дадени както в хода на досъдебното производство, така също и тези изложени в съдебно заседание, от свидетелските показания на св. С.А., св. А.Р., св. С.А., тримата пътуващи в автомобила на подсъдимия от гр. Х.до Г.К.П.П. „Д.м.” гр. Р., на двамата свидетели П.Н., В.В., участвали в разкриване на престъплението и в установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с неговото осъществяване. Освен това съдът приобщи и съобрази писмените доказателства и доказателствени средства по делото: - протокол за оглед на местопроизшествие, копия от акта за митническо нарушение, искането за щателна митническа проверка, протоколи за личен преглед, от протокол за извършена щателна митническа проверка, лични карти, експертна справка, рапорт, телеграма, протоколи за претърсване и изземване, фотоалбум, справка от ОД на МВР гр. Х., протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за вземане на представителни проби, протокол за доброволно предаване, справка от КАТ гр. Р., приемо-предавателен протокол, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия, както и от веществените доказателства по делото: - лек автомобил „Ф.Ш.” с д.к. № *****, който в момента се намира на съхранение в двора на Втора РУПБС гр. Р., 1 бр. свидетелство за регистрация част Втора и кожен ключодържател с 2 бр. ключове, 193 бр. представителни проби от наркотичното вещество - на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП” гр. С.; 2 бр. запечатани кашони, съдържащи опаковки от пакетите с хероин, 1 бр. кашон, съдържащ мобилен телефон „Нокиа” модел Е 65-1, с литиево-йонна батерия и СИМ-карта „Б-кънект”, мобилен телефон „Нокиа” с черен панел, с литиево-йонна батерия и СИМ-карта на Вивател, мобилен телефон „Моторола” С 140 със СИМ-карта на Мобилтел, запечатан в хартиен плик с подписи на поемни лица, мобилен телефон „Нокиа” модел № 95 с батерия и СИМ-карта с надпис „Base-freedom of speech”, поставен в кутия със слушалки и кабел с ЮСБ-порт, кутийка с обложка за СИМ-карта с предплатена услуга на Вивател, мобилен телефон „Нокиа с батерия, подложка за СИМ-карта на Глобул - 2 бр., подложка за СИМ-карта Прима, запечатани в хартиен плик с подписи на поемни лица. Изложената фактология се установява и от заключенията по съдебно-техническата експертиза, съдебно-автотехническата експертиза с изготвен към нея фотоалбум, както и от съдебно-физикохимична експертиза също с фотоалбум.

Съдът изцяло кредитира показанията на цитираните трима свидетели С.А., А.Р. и С.А., тъй като същите са последователни, житейски логични и непротиворечиви. Същите подробно посочват какви уговорки са имали преди тръгването им с автомобила на подс. А., неговите действия по време на пътуването им с автомобила от гр. Х. до гр. Р.. Проведените между тях разговори по повод многократните му спирания по бензиностанциите за зареждането на автомобила, както и досежно впечатленията им за поведението му след пристигането им на Г.К.П.П „Д. м.” гр. Р. и по време на извършената от другите двама свидетели – митнически служители щателна митническа проверка. Същите свидетели са присъствали на тези действия и описват каква е била тяхната реакция, след като разбрали, че в автомобила е имало незаконен товар, а именно открития в тайниците хероин. Тези техни показания изцяло синхронизират както помежду си, така и с показанията на свидетелите П.Н. и В.В., който в качеството им на митнически служители след като са получили искане за щателна митническа проверка на автомобила са установили престъплението и неговия автор. В този смисъл са и обясненията дадени от подс. В.А., който в общи линии потвърждава изложеното от свидетелите. Освен това в съдебно заседание той твърди, че неустановените по делото лица са го въвлекли в извършване на престъплението, които са му казали, че това не е наркотично вещество, а лекарство и са му обещали, че след като го пренесе до Х. ще му бъде заплатено възнаграждение в размер от 2000 евро.

Категорични са и заключенията по съдебните експертизи, относно качествените и количествени характеристики на наркотичното вещество, съдържащо се в пакетите и стойностния му размер към момента на извършване на престъплението. От заключението на автотехническата експертиза става ясно каква е стойността на автомобила, използван от подсъдимия за пренасянето на хероина. Както сочените гласни и писмени доказателства, така и тези от експертен порядък не се оспорват от подсъдимия и неговия служебен защитник. По отношение самопризнанията на подс. А., доколкото те са самостоятелно доказателствено средство, от една страна представляват източник на факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делото, а от друга изразената от него защитна позиция. На дадената му последна дума той се признава за виновен по предявените му две обвинения, като изразява дълбокото си съжаление за случилото се. Направените от него признания напълно се подкрепят от съвкупния доказателствен материал, в чиято доказателствена стойност съдът не намира никакво съмнение.

От правна страна.

Съдът след като анализира събраните по делото доказателства и въз основа на възприетата фактическа обстановка, намира, че повдигнатите на подс. А. две обвинения са доказани по безспорен и категоричен начин. Поради това той следва да бъде признат за виновен по тях, като в този смисъл се налагат следните правни изводи:

От данните по делото е видно, че подс. А. ***, като субект на престъплението е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

1. С последователните си действия подс. В.А. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 242 ал. 2, пр.1, вр. с чл.18 ал.1 от НК, тъй като на **** год. в гр. Р., на Г.К.П.П „Д. м.” гр. Р. е направил опит да пренесе през границата на страната без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества - хероин, с общо нето тегло 52.174 кг., със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - в интервала от 61 тегловни % до 75 тегловни %, на стойност 6 521 750.00 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини.

От обективна страна подс. А. е предприел действия, чрез които е направил опит да пренесе през българо-румънската граница получения от него хероин. Тези действия се изразяват в явяването му на Г.К.П.П „Д. м.” гр. Р. с управлявания от него автомобил, в който вече са били укрити пакетите с хероин, с цел да напусне страната.

Следва да се отбележи, че осъществяването на това престъпление от подс. А. е приключило във фазата на опита по смисъла на чл. 18 ал.1 от НК и по точно в неговата разновидност „довършен опит”, тъй като деянието е останало недовършено, по независещи от волята му причини, а именно поради откриването на укритите пакети с наркотично вещество от митническите служители.

Престъплението „контрабанда” е довършено при пренасянето на наркотичното вещество през държавната граница на Р. Б., а не през митническата такава (в този смисъл са Решение № 444/30.10.2008 год. по н.д № 450/2008 год. на І-во н.о на ВКС; Решение № 428/20.10.2008 год. по н.д. № 400/2008 год. на І-во н.о. на ВКС). Съгласно § 1 от ДР на ППЗМВР държавната граница е линията, която огражда територията на Р. Б. и при пресичането на която се осъществява граничен контрол. Независимо от факта, че Р. Б. е държава-членка на Европейския съюз, като такава е запазила своя държавен суверенитет чрез своите държавни граници, поради което и деянието на подс. А. е съставомерно по този текст от НК, още повече, че когато предмет на контрабандата са „наркотични вещества” не може да става въприс за „свободно движение на стоки” между страните-членки на ЕС. За действията по пренасянето той няма надлежно разрешително от съответните органи съответно от митническите и гранични власти.

Съдът не споделя становището на представителя на прокуратурата, че е налице квалифициращия признак по чл. 242 ал.4 от НК, а именно, че предметът на престъплението е в „особено големи размери” и случаят е „особено тежък”. При така изяснените фактически положения, прокуратурата законосъобразно е приела, че стойностният размер на предмета на престъплението обуславя наличието само на един от обективните признаци – „особено големи размери”. За квалификацията по чл. 243 ал. 4 от НК обаче е необходима още една кумулативна даденост, а именно следващия признак свързан с изискването, деянието да съставлява „особено тежък случай”. Посоченият квалифициращ признак е осъществен, когато е налице изключително висока степен на обществена опасност на извършеното деяние и тази на личността на подсъдимия. Водещо значение има степента на обществена опасност на деянието, защото чрез нея се разкрива и съответната степен на обществена опасност на извършителя. Изключително високата степен на обществена опасност ще бъде налице, когато по начина на извършване и настъпилите вредни последици, извън необходимите за съставомерността на деянието, обстоятелства разкриват изключителна тежест на извършеното, която го отличава от обикновените квалифицирани състави на това престъпление.

Така възприетите обстоятелствата, при които подс. А. е извършил това деяние, не могат да обосноват „особено тежкия случай” по смисъла на чл. 242 ал.4 от НК. От данните по делото е видно, че се касае за типичен случай на квалифицирана контрабанда по чл. 242 ал.2 от НК на наркотични вещества. Действително стойностния размер на предмета на престъплението обосновава само квалифицирания признак „особено големи размери”, но изискванията за да се приеме, че контрабандата представлява „особено тежък случай” не са налице. Към настоящият момент подс. А. не е осъждан, налице са данни за тежко материално и семейно положение, а както вече беше отбелязано има доказателства, че други неустановени по делото лица умишлено са го въвлекли в извършването на престъплението. Самото процесуално поведение на подсъдимия навежда на извода, че независимо от знанието му за изготвените от тях тайници в неговия автомобил, те са му казали, че ще поставят в тях и той ще пренесе „лекарства”, а не наркотични вещества. При наличието на посочената група обстоятелства, по никакъв начин не може да се направи извода за изключително висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия.

Обстоятелствата, че предметът на престъплението е в значително количество, с много високо съдържание на активния компонент и че хероина е едно от най-опасните наркотични вещества за живота и здравето на много хора, съдебната инстанция не ги възприема като такива, които да разкриват изключително висока степен на обществена опасност на дееца, поради което да се приеме тезата на обвинението, че случаят е „особено тежък”. Следователно правилната квалификация за извършеното от подс. В.А. престъпление е по чл. 242 ал.2, пр.1, вр. с чл. 18 ал.1 от НК.

Предвид това съдът счита, че обвинението по чл. 242 ал.4 от НК не намира своето основание в закона и в трайната съдебна практика, поради което на основание чл. 304 от НПК, подс. А. следва да бъде оправдан по него.

От субективна страна и подс. А. е това извъриил престъпление с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че тези действия са запретени от закона, съзнавал е също така тяхната висока степен на обществена опасност, предвиждал е и въпреки това е искал настъпването на този отрицателен резултат. Между неговите действия, виновното му поведение и произтичащите от това вредни последици съществува пряка причинна връзка.

2. Във вторият случай с действията си подс. В.А. е осъществил всички обективни и субективни признаци от престъпния състав по чл. 354а ал. 2, изр. 1, вр. с ал.1 пр.3 и пр.4 от НК, тъй като през периода ******* год. в гр. Х., по пътя гр. Х. - гр. Р. и в гр. Р., без надлежно разрешително е придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин, с общо нето тегло 52.174 кг., със съдържание на активния наркотично действащ компонент - диацетилморфин - в интервала от 61 тегловни % до 75 тегловни %, на обща стойност 6 521 750.00 лв., като наркотичните вещества са в голямо количество.

От обективна страна първоначално подс. А. е извършил действия по придобиването на хероина, изразяващи се в получаването на наркотичното вещество от неустановените по делото лица, които са поставили пакетите в автомобила му на ***** год. около ** ч., с което той е получил фактическата власт върху него. Освен това той е извършил и действия по неговото държане от момента на получаването до момента на откриването му от митническите органи, като през цялото това време е осъществявал непосредствена фактическа власт върху придобития хероин. И за двете форми на изпълнителните деяния подс. А. не е имал изискващото се от закона надлежно разрешително от компетентните органи.

Съобразно приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП хероинът представлява високорисково наркотично вещество, чието притежаване е забранено от закона. Предметът на престъплението в нетно изражение е 52.174 кг., което по смисъла на установената в страната съдебна практика представлява „голямо количество”. По отношение на този критерий определящи са количествените показатели - бройки, метри, килограми и т.н., поради което е използван и в ПМС № 23/1998 год. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, където основната мерна единица е един килограм или 1000 бр. дози. Всяко друго количество над посоченото тегло и брой дози би обосновало квалифицирания състав на „голямо количество” наркотично вещество. В този смисъл са Решение № 3/07.02.2008 год. по н. д. № 689/2007 год. на ІІ-ро н.о. на ВКС; Решение № 33/05.03.2008 год. по к. д. № 632/2007 год. на І-во н.о. на ВКС и Тълкувателно решение № 6/15.11.1973 год. по н. д. № 2/1973 год. на ОСНК на ВС.

От субективна страна подс. А. е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността на извършеното от него деяние – съзнавал е, че има за цел придобиването на хероин, съзнавал и намерението си да го пренесе през границата на страната, за да се обогати, заради което го е придобил чрез получаване от неустановените по делото лица, съзнавал е, че държи хероина във фактическата си власт, съзнавал е, че следва да извърши пренасянето му през границата на страната, както и че няма разрешение нито за придобиването му, нито за неговото държане.

Мотивите за извършване на престъпленията са - предварително осъзнатата потребност от придобиването и държането, с цел нелегалното пренасяне на наркотичното вещество през границата на страната, за да получи съответно обещаното му парично възнаграждение, а също така и желанието му за лично облагодетелстване.

Причините за извършване на престъпленията са - незачитане на българското и европейско законодателство, пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.

По вида и размера на наложените наказания.

В съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието, съдът счита, че следва да съобрази вида и размера на предвидената в наказателния закон санкция за тези престъпления. При тяхната индивидуализация, съдът взе предвид гореизложеното и отчете по отношение на подс. В.А., като смекчаващи вината обстоятелства – чистото му съдебно минало, семейното и материално положение - неженен, но живеещ на съпружески начала с жена и природено дете, чистосърдечните му признания, критичното му отношение към извършеното и желанието му за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи такива отчете само упоритостта проявена от него за постигане на престъпните си цели.

След като взе предвид високата степен на обществена опасност на двете деяния и тази на личността на подс. А., поради наличието на императивно установените в чл. 373 ал. 2 от НПК правила за директното приложение на чл. 55 ал. 1 от НК, а също така, че визираните в закона минимални размери на наказанията са несъразмерни с извършените от него две деяния счита, че следва да бъдат определени под предвидения минимален предел.

По отношение на престъплението по чл. 242 ал. 2 пр.1, вр. с чл. 18 ал.1 от НК, съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. Досежно кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА, съдът счита, че е налице диспозитивно предвиденото основание по чл. 55 ал.3 от НК. Предвид тежкото му материално състояние подс. А. не би могъл да заплати и един минимален размер, съобразено с правилата на тази разпоредба, поради което съдът не му налага това наказание.

Досежно престъплението по чл. 354а ал. 2, изр. 1, вр. с ал. 1 пр.3 и пр. 4 от НК, при същите предпоставки за неговото индивидуализиране, съдът счита, че следва да му наложи наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип. Аналогично както и за първото престъпление съдът на основание чл. 55 ал.3 от НК, предвид тежкото му материално положение счита, че не следва да му налага допълнителното предвидено в закона наказание глоба.

При това положение на основание чл. 23 ал.1 от НК след като са налице предпоставките за групиране на двете наказания съдът, налага на подс. В.Е.А., със снета по делото самоличност наказание ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип, като на основание чл. 55 ал. 3 от НК намира, че не следва да му налага предвиденото в закона наказание ГЛОБА.

На основание чл. 59 ал.1 от НК съдът счита, че следва срока на предварителното задържане на подс. В.А., считано от 21.07.2009 год. до момента на влизане на присъдата в законна сила да му бъде приспаднат и да му бъде ЗАЧЕТЕН при изтърпяване на наказанието.

Окръжният съд счита, че в този си вид и размер наложеното на подс. В.Е. наказание, ще го лиши от възможността да извършва други престъпления, а също така, че то ще изиграе своята превантивна, възпираща и възпитателна роля, както спрямо него така и спрямо останалите членове на обществото. По този начин ще се постигнат и предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.

По въпроса за веществените доказателства.

Предвид императивния характер на разпоредбите на чл. 242 ал. 7 и чл. 354а ал.6, вр. с чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК, съдът прецени, че предметът на контрабандата - хероин, с нетно тегло 52.174 кг., на обща стойност 6 521 750.00 лв., следва да бъде отнет в полза на Държавата.

При същите предпоставки на основание чл. 242 ал. 8 от НК, съдът счита, че превозното средство - лек автомобил марка „Ф.Ш.” с д.к. № *******, собственост на подс. В.А., послужило за пренасяне предмета на престъплението, също следва да бъде отнето в полза на Държавата.

По отношение на останалите веществени доказателства - мобилен телефон „Нокиа” модел Е 65-1, с литиево-йонна батерия и СИМ-карта „Б-кънект”; мобилен телефон „Нокиа” с черен панел, с литиево-йонна батерия и СИМ-карта на Вивател; мобилен телефон „Моторола” С 140 със СИМ-карта на Мобилтел,; мобилен телефон „Нокиа” модел № 95 с батерия и СИМ-карта с надпис „Base-freedom of speech”, поставен в кутия със слушалки и кабел с ЮСБ-порт, кутийка с обложка за СИМ-карта с предплатена услуга на Вивател; мобилен телефон „Нокиа с батерия; подложка за СИМ-карта на Глобул 2 бр.; подложка за СИМ-карта Прима, поради липса на доказателства, че са послужили за извършване на престъпленията съдът счита, че същите следва да бъдат върнати на лицата, от които са били отнети в хода на досъдебното производство, а празните кашони и опаковки след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подс. В.Е.А., със снета по делото самоличност, следва да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от по 829 лв., представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.

 

 

 

Председател:

 

Член съдия: