по НОХД № 195 / 2015 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия М.Г.Д. за това, че на
29.05.2015 година в землището на село Дълбок извор, област Пловдив – отдел 21,
подотдел „т” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”,
град Първомай, без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд
(държавна горска територия) дървета: 0,5 пространствени кубични метра дърва за
огрев от благун на обща стойност 18,64 лева (осемнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки), включително отсечени и паднали, като деянието представлява опасен рецидив – извършено е след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 от НК – престъпление
по чл. 235, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно
установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл.
235, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК и
фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че
осъщественото при условията на пряк умисъл от М.Д. деяние следва да се
преценява, от една страна, при смекчаващи отговорността обстоятелства, като самопризнанието, оказаното съдействие на
досъдебното и в съдебното производство, ниската стойност на инкриминираното
имущество и възстановяването му, а
от друга, като отегчаващи – предишни осъждания,
както и нарушения по Закона за горите.
Изразява
становище на подсъдимия да бъде наложено наказание по 235, ал. 4 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК и във
връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер около мининмума
на предвиденото в посочения текст, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
същото бъде намалено с една трета и с оглед постигане на целите по чл. 36 от НК
да бъде изтърпяно реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим.
Предлага вещественото доказателство
– каруца, собственост на подсъдимия и находяща
се на съхранение в разсадник „Мичка” на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство” – Първомай на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК да се
отнеме в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия адвокат С.С.М.
*** моля Съдът да приемете, че деянието на подзащитния й по чл. 235, ал. 4 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т. 9 от НК, предвид ниската стойност на имуществото, предмет на престъплението,
а именно 18,64 лева, възстановяването на щетите, направеното самопризнание в
хода на съдебното производство, оказаното съдействие на разследващите органи,
както и от изразеното критично отношение към стореното деяние. В тази връзка моли
подсъдимият да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и осъден
за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, като му се наложи съответно
предвиденото по този текст наказание.
Подсъдимият М.Д. се присъединява
към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.Г.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********,
самоопределящ се като ром, български гражданин, неженен, с начално образование,
общ работник в земеделието, живущ ***.
Същият до момента е
осъждан, както следва:
1.
С Присъда № 116 от 18.04.2006 година по НОХД № 737 / 2005 година на Районен съд
– Пловдив, влязла в сила на 04.05.2006 година, за престъпление по чл. 152, ал.
1, т. 2, предложение 1 от НК, извършено на 08.07.2004 година, е осъден на четири
години лишаване от свобода и
за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, предложение 1 от НК, извършено на 10.07.2004
година, е осъден на четири години и девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е
постановено едно общо, най-тежко наказание в размер на четири години и девет месеца лишаване от свобода, което да се търпи при
първоначален общ режим и на
основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което лицето е с
мярка за неотклонение задържане под
стража, считано от 27.07.2004 година.
С Определение от
27.02.2008 година по ЧНД № 320 / 2008 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в
сила на 06.03.2008 година, М.Д. е предсрочно условно освободен от изтърпяване
на остатъка от наложеното наказание в размер на седем месеца и четири дни
с изпитателен срок от седем месеца и
четири дни.
С Писмо № 1061 / 2004
от 27.02.2008 година Затворът – Пловдив уведомява, че на 27.02.2008 година е
изтърпяно наказанието по НОХД № 737 / 2005 година с помощта на 6 месеца и 26
дни от работа.
2. Със Споразумение № 21 от 04.04.2012
година по НОХД № 390 / 2012 година на Окръжен съд – Пловдив, влязло в сила на 04.04.2012
година, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 198, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А
от НК, извършено на 10.12.2011 година, му е определено наказание три
години лишаване от свобода, което
на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което лицето е задържано по ЗМВР и НПК, считано
от 10.12.2011 година.
С
Писмо № 150 / 2012 година от 24.09.2014 година Затворът – Пазарджик уведомява,
че М.Д. е освободен по изтърпяване на 23.09.2004 година с помощта на 2 месеца и
17 дни от работа в негова полза.
Около
обяд на 29.05.2012 година подсъдимият М.Г.Д. отива с каруцата си в гората в
местността Пера кория в землището на село Дълбок извор, община Първомай, област
Пловдив, с намерение да се снабди с дърва за огрев. За целта носи брадва.
В
отдел 21 подотдел „Т” на ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай,
представляващ Държавна горска територия, събира дърва от благун и ги товари в
каруцата си.
Около
13:00 часа свидетелите Д.К. и Р.С., служители на ТП „Държавно горско
стопанство” – Първомай, отиват по сигнал в местността Пера кория и виждат
подсъдимия с каруцата на черен път, свързващ землищата на село Дълбок извор и
на село Брягово. Установяват извършителя, който заявява, че няма превозен билет
за дървата, немаркирани с контролна горска марка, измерват натовареното
количество и констатират 0,5 пространствени кубични метра благун.
Свидетелят
Р.С. съставя акт за установяване на административно нарушение, с който иззема каруцата
с натоварените дървета. Дървесината е маркирана с червена боя и с каруцата са
транспортирани и срещу разписка оставени на съхранение в разсадник „Мечка” на ТП
„Държавно горско стопанство” – Първомай, като впоследствие са приобщени по
досъдебното производство, а дървесината е върната на Директора на Горското
стопанство.
От
заключението на извършената в хода на разследването лесотехническа експертиза се
установява, че стойността на инкриминираното количество дърва е 18,64 лева.
От
справка в ТП „Държавно горско стопанство” - Първомай се установява, че подсъдимият
има констатирано нарушение през 2002 година, за което му е наложено
административно наказание.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично
установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка
за съдимост с преписи по предишните осъждания (л. 17 – л. 20 от делото), Писмо
на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив с приложени акт за
установяване на административно нарушение, разписка за отговорно пазене на
вещи, писмо на Директора на ТП „ДГС” – Първомай, рапорт (л. 6 – л. 10, л. 31 –
л. 35 от дознанието), Справка от Директора на ТП „ДГС” – Първомай, рапорт (л.
11 от дознанието), Договор за управление (л. 20 – л. 21 от дознанието), Лесотехническа
експертиза (л. 26 – л. 27 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л.
37 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 38
от дознанието), характеристична справка (л. 39 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 19 от дознанието), от
показанията на свидетелите на
досъдебното производство (л. 22 – л. 24 от дознанието) - приобщени по чл. 373,
ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт,
и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло
се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа
на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
В кредитираната доказателствена
съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване и годни
да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното:
От
обективна страна. С
действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през
инкриминирания период незаконно се сдобива с дървен материал от Държавна горска
територия – взетата от него дървесина не е маркирана по надлежния ред и той
няма разрешително за придобиването й.
Особеност от обективна страна е, че престъплението
е извършено от подсъдимия в условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като от изтърпяване на наложеното
за тежко умишлено престъпление наказание по НОХД № 390 / 2012 година - не
по-малко от една година лишаване от
свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - не са
изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК.
Но според настоящия състав от
обективна страна деянието, предмет на обвинението по делото, може да се
квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката за маловажност
се прави въз основа на
фактите по конкретния казус - вида на противоправното деяние, начина на
извършването му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и др. при отчитане на същността
и целите на наказателната отговорност. В случая Съдът отчита осъждането на М.Г.Д. по НОХД № 737 /
2005 година (осъждането по НОХД № 390 / 2012 година е отчетено при
квалификацията на престъплението по смисъла на чл. 56 от НК), но от
изтърпяването на това наказание до датата на деянието, предмет на настоящото
дело, са изминали седем години; за подсъдимия има данни за едно предишно
нарушение, санкционирано по административен ред преди повече от 12 години; отчитат
се ниската стойност на инкриминираните вещи и фактът на възстановяването им,
обстоятелството, че въпреки ниската степен на образованост и при икономическата
обстановка в селата на страната подсъдимият се труди, за да осигурява
прехраната си, съдейства на органите на реда за установяване на обективната
истина, а и няма данни по делото да е сякъл живи дървета, могат да квалифицират
деянието му с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид с оглед на незначителността на вредните
последици и на смекчаващите отговорността обстоятелства.
От друга страна, за извършеното
престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК при условията на опасен рецидив законодателят не предвижда забрана за приложението
на маловажност на случая.
От
субективна страна
подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните му последици.
С оглед на посочените и приети
по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление и при
така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по чл.
235, ал. 6 във връзка с ал. 4, предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с
чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като на 29.05.2015 година в землището на село
Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК – от отдел 21, подотдел „Т” на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство - Първомай”, град Първомай, без редовно писмено позволително
взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета: 0,5
пространствени кубични метра дърва за огрев от благун на обща стойност 18,64
лева (осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), включително отсечени и
паднали, като деянието представлява маловажен
случай.
Тъй като е налице квалифициращият
признак опасен рецидив при извършеното от М.Г.Д.
престъпление, за което му е повдигнато обвинение, но за деянието е налице и
привилегирования състав маловажен случай,
настоящата инстанция не следва да се произнася по чл. 304 от НПК.
За да определи
наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а
от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства - подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в
съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина,
стойността на противозаконно отнетото е ниска и същото е възстановено и деецът
е трудово ангажиран, но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от НК, предвид отегчаващото отговорността обстоятелство –
осъждането по НОХД № 737 / 2005 година за тежко умишлено престъпление.
При преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е
на мнение, че на подсъдимия М.Г.Д. е най-справедливо да му бъде наложено
наказание при хипотезата на чл. 54 от НК при спазване на разпоредбата на чл.
57, ал. 1 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 235,
ал. 6 от НК най-подходящо е второто, а именно пробация с мерки по чл. 42а,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК в размер към средата на предвиденото по ал. 3 от
посочената разпоредба, както следва:
Ø
задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година с периодичност на явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
Ø
задължителни периодични срещи с
пробационен служител
за срок от една година;
Ø
безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер
на 150 часа за срок от една година.
Това наказание
съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него
деяние, на семейното и имотното му състояние и е в състояние да постигне
целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието
- ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,
свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството,
ползването и опазването на горите в Република България.
Подбуди – користни.
На основание чл. 53,
ал. 1, буква А от НК вещта, принадлежаща на виновния и послужила за извършване
на умишленото престъпление: каруца, намираща се на съхранение в разсадник
„Мечка” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”,
град Първомай.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови Присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
