Р Е Ш Е Н И Е
№ 2829, 12.07.2011 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 31.05.2011 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10156 по описа за 2010
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Т.П.В. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощниците му – а. Т. В. К. и а. С.И., твърди, че на 15.03.2006 г. се е
споразумял по телефона с М.Д. да му предостави в заем 10000 евро, а последният
от своя страна се е задължил да върне парите след поискване поне след 18
месеца, като в изпълнение на тази уговорка на същата дата ищецът превел от
личната си банкова сметка *** “ОББ” АД по банкова сметка *** № ********* в банка “DEXIA BIL” в Люксембург сума в размер на
10000 евро, получена от ответника на 17.03.2006 г. Ищецът твърди, че през 2009
г. неколкократно е искал връщане на парите от ответника, но под различен
претекст той отлагал връщането им. За това вземане ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
4002 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2010 година, срещу която
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било депозирано възражение, поради което ищецът
предявява настоящата искова молба и моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 10000 евро. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответникът М.К.Д. с двойно
гражданство – на Република България и на Федерална Република Гермария, с адрес
за призоваване – гр. Пловдив, ул. “Й.Г.” № *, ЕТ. *, а. А.Н.Г., оспорва
предявения иск, като твърди, че сумата му е преведена с оглед осъществяване на
съвместна търговска дейност с брата на ищеца, като за връщането й той не се е
задължавал, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Продължение на решение по гр. д. № 10156/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/3
Ответникът не оспорва обстоятелството, че през месец
март 2006 г. ищецът му е превел по посочената в исковата молба банкова сметка ***.
Налице е спор относно основанието за предаването на парите.
По искане на пълномощника на ищцовата страна
ответникът бе задължен да се яви в открито съдебно заседание на 31.05.2011 г.,
за да отговори на следните въпроси от съществено значение за изясняване на
обстоятелствата и фактите по делото : “Сумата от 10000 евро изпратена на
15.03.2006 г. от банковата сметка на ищеца .... получена по банковата сметка на
М.К.Д. в банка ...на какво правно основание е изпратена, респективно получена
ли е по неформален договор за заем.” На последното насрочено по делото открито
съдебно заседание ответникът не се яви, като представи заверено копие на
Болничен лист за трудова неправоспособност ведно с превод от френски на
български език, видно от което за периода 26.05. – 10.06.2011 г. Д. е бил
неспособен да полага труд. В същото липсват данни в съответствие с изискването
на чл. 18, ал. 2 Наредба за медицинската експертиза доколко здравословният
проблем на последния е съставлявал такова непреодолимо препятствие за явяването
му пред органите на съдебната власт, още повече, че в същото не се сочат
някакви медицински противопоказания и основание за хоспитализация. Вън от
горното ответникът бе задължен да се яви и в открито съдебно заседание на
17.03.2011 г., за да отговори на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, но
вместо да изпълни това свое процесуално задължение бе депозирана молба от
пълномощника му /листове 53 и 54 от делото/, с която съдията докладчик по делото
бе замолен да разпореди Д. да бъде призован на адрес във ФРГ в разрез с
изискванията на чл. 40, ал. 1 ГПК, задължаващ страната, която живее в чужбина
да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, ако
няма пълномощник и след като с предходна молба от 07.09.2010 г. /лист 31 от
досието на делото/ бе посочен съдебен адрес.
Въз основа на горното настоящият
състав в съответствие с чл. 176, ал. 3 ГПК намира, че това процесуално
поведение на ответника съставлява отказ на същия да отговори на поставените от
ищцовата страна въпроси, които са от значение за изясняване на съществени за
спорното материално право факти и обстоятелства. Посредством същото бяха
създадени и пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, вследствие на
което и умишлено бе затруднена защитата на ищеца, поради което и с оглед на
признанието за получаване на исковата сума на основание чл. 161 ГПК приема, че
на 15.03.2006 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто
източник чийто източник е устен договор, имащ белезите на договора за паричен
заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет предаване от ищеца в
собственост на Д. на пари срещу поемане на задължение от негова страна за
връщане на заетата сума. Следователно по силата на договора в правната сфера на
ответника е възникнало задължение да върне на ищеца заетата сума, за което
последният е поканен с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. г. д.
№ 4002/10 г.
Продължение на решение по гр. д. № 10156/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/3
До
датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира
доказателствени средства относно установяване на факта на изпълнение на това
задължение, в чиято тежест съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да стори това.
Следователно налице е неизпълнение на същото, поради което искът за
съществуването му като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 402.70 лв. разноски
по производството.
По мотивите изложени по-горе съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.К.Д. с
двойно гражданство – на Република България и на Федерална Република Гермария, с
адрес за призоваване – гр. Пловдив, ул. “Й.Г.” № *, ЕТ. *, а. А.Н.Г., дължи на Т.П.В.
с ЕГН **********,***, сумата от 10000 /десет хиляди/ евро, представляваща
предадени в собственост на първия пари срещу задължение да върне заетата сума
по силата на договор за заем, сключен помежду им на 15.03.2006 г. в устна форма
ведно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2010 г., до окончателното й
изплащане, за което вземане последният се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4002 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2010 година, както и сумата 391.20 /триста
деветдесет и един лева и двадесет стотинки/ лв. разноски по производството по
ч. гр. д. № 4002/10 г.
ОСЪЖДА М.К.Д. с двойно гражданство –
на Република България и на Федерална Република Гермария, с адрес за призоваване
– гр. Пловдив, ул. “Й.Г.” № *, ЕТ. *, а. А.Н.Г., да заплати на Т.П.В. с ЕГН **********,***,
сумата от 402.70 /четиристотин и два лева и седемдесет стотинки/ лв. разноски
по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/
ТАНЯ БУКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
РМ