РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100300 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК и съединени в условие на евентуалност искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземането му се основава на договор за кредит *********., като
договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, а
именно 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 116,59лв., включващи главница,
ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и ГЛП, уговорени в
договора. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските на 15.08.2020г., към
която дата не са били погасени месечни вноски. Вземането по договора станало изискуемо в
пълен размер с настъпване падежа на втората непогасена вноска-15.09.2020г. Ищецът счита,
че ответникът му дължи и обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 16.09.2021г. в
размер на 122,27лв. Поради това дружеството подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, произтичащо от договора за
потребителски заем, въз основа на което било образувано ч.гр.дело *** по описа на ВТРС,
по което се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявил настоящите
положителни установителни искове. Моли съда да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1197,91лв.- главница, възнаградителна лихва в размер
на 201,17лв., лихва за забава в размер на 122,27 лв., ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на заявлението до окончателното изплащане. В условията на евентуалност
предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира разноски. В допълнителна молба
уточнява, че главницата от 1 197,91лв. включва 1099лв.-непогасен остатък от предоставения
на кредитополучателя финансов ресурс и застраховка „Сигурност на плащанията“ в размер
на 98,91лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения
на ответника по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, в който искът е оспорен по
основание и размер по съображения изложени в отговора. Особеният представител твърди,
че липсва валидно облигационно правоотношение между страните, което да обвързва
ответницата. Счита договора за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Оспорва да е
налице предсрочна изискуемост на вземанията.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На *** между „****в качеството кредитор и ответника А. А. М. в качеството
кредитополучател е сключен договор за кредит ****,сключен за закупуване на стоки и
услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключването му до
15.07.2021г. Съгласно договора, кредиторът превежда по сметка на упълномощен търговски
партньор сумата за закупуване на стока от ответника. В договора е посочено, че стойността
на закупената от ответника стока е 1299 лв. Връщането на кредита, чиято обща стойност на
договорените плащания е в размер на 1599,08 лева, съгласно договора се извършва по
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, а именно 12
броя равни месечни вноски в размер на 116,59 лв. всяка от вноските, с падеж 15-то число от
съответния месец. Видно от договора ГПР е 36,08%, а лихвения процент 31,20 %. В договора
е посочено, че застрахователната премия по застраховка „****“ е в размер на 98,91лв. В чл.
2 от Условията на договора страните са постигнали съгласие, че погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата
за кредитора. В чл. 3 от същия пък е уговорено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички уговорени надбавки и с
обезщетението за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за това.
На 27.09.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против А. А. М.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д****на Великотърновски районен съд
против длъжника А. А. М. за заплащане на сумата в размер на 1 197.91 лв. /хиляда сто
деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ - главница, представляваща
задължение по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги ****а, сумата в размер на
201.17 лева /двеста и един лева и седемнадесет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 15.08.2020 година до 15.07.2021 година, сумата в размер на 122.27 лева /сто
двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за периода от 15.09.2020
година до 16.09.2021 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
2
заявлението – 27.09.05.2021 година до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата общо в размер на 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по
делото разноски, от които: 30.43 лева - внесена държавната такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от
2017г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни
искове.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че от страна на ответника на 24.07.2020г е усвоена отпусната от кредитора сума
в размер на 1299лв. за покупка на телевизор марка***. Вещото лице е посочило, че във
връзка със сключения договор за потребителски кредит е начислена застрахователна премия
на стойност 98,91лв. и възнаградителна лихва 201,17лв. Вещото лице е посочило, че за
погасяване на кредита не са извършвани погасителни вноски. В заключението е посочено, че
задълженията по договора за кредит възлизат на главница в размер на 1197,91лв.,
включваща 1099лв.-остатъчна стойност на финансираната стока и 98,91лв.-застрахователна
премия; договорна лихва в размер на 201,17лв. и мораторна лихва за периода 15.09.2020г.-
16.09.2021г. в размер на 122,27лв.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства безспорно се установява
съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на Договор за потребителски
кредит *** година, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна
в договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит за
3
покупка на телевизор марка *** общо на стойност 1099 лева и за финансирано заплащането
на застрахователната премия по застраховка „****“ в размер на 98,91 лева. Няма спор по
делото, че ответникът е придобил посочената в договора стока. Това от своя страна е
породило задължението му да върне заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна
лихва в размер на 201,17 лева. Крайният срок за връщане на заема е 15.07.2021г., но
страните по договора са постигнали съгласие за изпълнение на задължението на части, като
същото бъде извършено на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 116,59 лева.
Сключеният договор между страните по делото притежава съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който
законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на
сключване, формата и съдържанието му, нарушаването на които води до неговата
недействителност. В конкретния случай особеният представител на ответника наведе
възражение, че процесния договор за кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съдът намира, че не е налице
нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор е посочен ГПР
и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му.
Отразени са и всички дължими плащания по договора/за главница, лихва/, релевантни за
изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложения №1 към ЗПК начин, съгласно чл.19
ал.2 от ЗПК. Неоснователно е възражението за недействителност на договора с твърдения,
че не е посочено как се формира ГПР. Изискване на посочване в договора за кредит на
всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата действителност ЗПК не
поставя. Достатъчно е съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК цифрово посочване на ГПР. Ето защо
съдът счита, че възражението на особения представител е неоснователно и не е налице
соченото нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, което да води до недействителност на
договора за кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК. Договорът е валиден и е породил
облигационни последици между страните. След като е получил заема, за кредитополучателя
е възникнало насрещно задължение за връщането му, на месечни вноски, съгласно
уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва.
От събраните по делото доказателства не се установява преди подаване на исковата
молба кредиторът да е отправил волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем,
респективно – липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпила
предрочна изискуемост. В този смисъл задълженията на ответника по договора са станали
изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните вноски, уговорени в договора.
Константна е практиката на ВКС, че въпреки че ищецът се е позовал на предсрочна
изискуемост на кредита в заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за
установяване дължимостта на вземанията по договора да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция – 12.01.2023 година е
настъпил падежът и на всички 12 погасителни вноски, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
този факт следва да бъде съобразен от съда.
4
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по
делото, се установява, че ответникът не е погасявал вноски по процесния договор за кредит.
Ответната страна не наведе твърдения и не ангажира доказателства за заплащането на
сумите по кредита. Размерът на дължимите суми се установява от писмените доказателства
и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо следва да се приеме, че задълженията на ответника по договора към
приключване на съдебно дирене са в размер на 1197,91 лева - главница и в размер на 201,17
лева - възнаградителна лихва.
По отношение претенцията за обезщетение за забава, съдът намира, че поради това, че
ответницата не е заплатила нито една погасителна вноска, тя е изпаднала в забава, считано
от падежа на погасителната вноска. Поради изпадане в забава ответницата дължи за периода
на забавата, считано от 15.09.2020г. до 16.09.2021г. лихва за забава, която видно от
експертизата възлиза на сумата 122,27 лв. за горепосочения период.
Върху главницата 1197,91 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
/27.09.2021г./ до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
С оглед уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по евентуалните
искове.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК, следва да му бъдат присъдени такива за заповедното и исковото производство, а
именно направените в заповедното производство разноски в размер на 80,43лв., от които
30,43 лв. държавна такса и 50лв.-за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за
исковото производство в размер на 119,57лв. за държавна такса, 200лв. за възнаграждение за
вещо лице и 330лв. за възнаграждение за особен представител. По претенцията за
юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че предвид на това, че делото не е голяма
фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство в минимален размер от 100лв. Общият размер на на разноските на
ищеца възлиза на 830 лв., които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени от
ответника.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. А. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес в***** ДЪЛЖИ на "************************* сумата в
размер на 1 197.91 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/ -
главница, представляваща задължение по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги
****** година, сумата в размер на 201.17 лв. /двеста и един лева и седемнадесет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.07.2021 г., сумата в размер на
122.27 лв. /сто двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 16.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /27.09.2021г./ до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ********
ОСЪЖДА А. А. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес в *****, ДА ЗАПЛАТИ на
****************сумата от общо 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща
направени от ищеца разноски в заповедното и в настоящото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д********.по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6