№ 311
гр. Пазарджик, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500247 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Обединено училище „Любен Каравелов“ гр. П. редовно
призовани се явява пълномощника им адв. К. Г. редовно упълномощен от
първата инстанция.
Ответницата по въззивната жалба Л. М. Д. не се явява редовно
призована. За нея се явява процесуалния й представител адв. Р. И. редовно
упълномощен. Представя се договор за правна защита и съдействие за двете
инстанции.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Адв. И.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пещерски районен съд №2 от 13.01.2025г. постановено по
гр.д.№20245240100987 по описа на същия съд за 2024г. E ОСЪДЕН ответника
ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ
********* и адрес – гр. П., ул. „Веселин Стайков“ № 15, да заплати на Л. М.
1
Д. с ЕГН ********** сумата от 11220 /единадесет хиляди двеста и двадесет/
лева, ведно със законна лихва, считано от 01.09.2024г., като Е ОТХВЪРЛЕН
иска за разликата до пълния предявен размер от 15874 лева
ОСЪДЕН Е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника ОБЕДИНЕНО
УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ ********* и адрес –
гр. П., ул. „Веселин Стайков“ № 15, да заплати на Л. М. Д. с ЕГН **********,
сумата от 1413,63 лева – деловодни разноски, съразмерни на уважената част от
иска й.
ОСЪДЕН Е ответника ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН
КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ ********* и адрес – гр. П., ул. „Веселин
Стайков“ № 15, да заплати по сметка на Районен съд-П., сумата от 625,50 лева
– деловодни разноски.
ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата Л. М. Д. с ЕГН
**********, да заплати на ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН
КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ ********* и адрес – гр. П., ул. „Веселин
Стайков“ № 15, сумата от 586,37 лева – деловодни разноски, съразмерни на
отхвърлената част от иска й, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Л. М. Д. с ЕГН
**********, е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-П., сумата от
259,46 лева – деловодни разноски.
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК с въззивна жалба с вх.№578 от 03.02.2025г., подадена от ОБЕДИНЕНО
УЧИЛИЩЕ „ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ“ с ЕИК/БУЛСТАТ ********* чрез
пълномощника си адв.К. Г. от АК-Пловдив, с доводи за порочност като
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, а и вероятно недопустимо.
Твърди се, че предявеният от ищцата иск против ОУ „Любен
Каравелов” е с правно основание чл.222, ал.3 от КТ по окончателно
прекратено трудово правоотношение по трудов договор сключен на
01.09.2022г., прекратен със заповед №806/30.08.2024г. считано от 01.09.2024г.
в хипотеза на работила в ответното училище без прекъсване повече от 10
години и с претенция да й се изплатят 11 брутни работни заплати, отказано да
се изплати от ответното училище. Ищцата се позовавала на чл.31 от КТД за
системата на предучилищното училищното образование от 6.12.2022г. и се
иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 15 874лв. на
2
основание чл.222, ал.3 от КТ , ведно със законната лихва от 01.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд, уважавайки иска на ищцата, незаконосъобразно е
решил да приложи Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование Д01-197 от 17.08.2020г. вместо
посочения от ищцата в исковата молба КТД за системата на училищното и
предучилищното образование №Д01-269 от 06.12.2022г.- съгласно пар.2, от
раздел Х на същия. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, прилагайки
разпоредбите на цитирания в решението Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование /КТДСПУО/ №
Д01-197 от 17.08.2020г., чл.31, ал.1,т.2, че на ищцата „на основание чл.222,
ал.3 от КТ- на педагогическите специалисти, които през последните 10 години
от трудовия си стаж са заемали длъжността на педагогически специалист в
държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на
предучилищното и училищното образование, се изплаща обезщетение по
чл.222, ал.3 от Кодекса на труда в размер на 11 брутни работни заплати,
изплащани по Национална програма”, се дължат 11 220 лева.
Посочва се, че според разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при
прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст той има право на обезщетение
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е
работил при същия работодател последните десет години- обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, като
обезщетението се изплаща еднократно. Допълва, че за да е налице хипотезата
на чл.222, ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки - да е прекратено трудовото правоотношение; служителят да е
придобил право на пенсия и работникът да е работил при същия работодател
през последните десет години или повече.
Счита, че по делото е установено, че между страните е съществувало
трудово правоотношение за периода 17.09.2012 г.- 01.09.2022г, общо 9 години,
11 месеца и 16 дни, като ищцата е заемала длъжността „ учител”, като
съществуващият трудов договор е прекратен със Заповед №....г.
Акцентира се, че в решението си, съда не взима становище по въпроса
относно датата/момента, в който ищцата е придобила правото на пенсия за
3
осигурителен стаж и възраст, а се позовава на датата, на която е прекратено
трудовото и правоотношение с ОУ ”Св. Патриарх Евтимий” гр. П.; И че, ако
ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
01.09.2022г., а трудовият договор е сключен на 17.09.2012г., заключава че
трудовият стаж при ответното училище е под 10 години и няма основание и
това училище да заплаща обезщетение, каквото еднократно вече е изплатено
от ОУ „Свети Патриарх Евтимий- гр.П..
Поддържа, че съдът е уважил частично предявеният иск на непредявено
основание, и е длъжен да се произнесе по заявеното в исковата молба
основание, като фактически твърдения, според които ищцата се позовава на
основание прекратяване на трудовото правоотношение станало със заповед №
806 от 30.08.2024г. и на Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г., вместо което
съдът приема, че правото на обезщетение е възникнало още на 01.09.2022г.
при приложим друг колективен трудов договор и че вместо на заявените
основание съдът е уважил иска на незаявени в исковата молба основания за
възникване на спорното право.
Счита, че прилагането на аналогия с педагогическите и медицински
кадри е неуместно, защото приложимите за делото правни норми са напълно
ясни и е без значение, дали обезщетението е дължимо от държавният бюджет
или от бюджета на конкретния работодател, защото спорът е за дължимост на
обезщетение, а не за източника на средствата с които ще се плати.
С оглед изложеното жалбоподателят счита, че не са налице
законоустановените предпоставки за приложение на чл.222, ал.3 от КТ.
Допълва, че първоинстанционният съд е приел, че конкретните
обстоятелства по делото се нуждаят от по-специфично тълкуване и
субективно прилага закона, като достига до извода, че предвидената
еднократност за изплащане на обезщетението не означава невъзможност
дължимото обезщетение да се изплати на две пропорционални части, което
жалбоподателят счита, че е в разрез с трайната и непротиворечива съдебна
практика на ВКС.
Смята, че по смисъла на чл.222 ал.3 от КТ този работодател, при когото
първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
е длъжен да изплати обезщетението; че служителят придобива право на
4
пенсия веднъж като това право възниква към определен момент и то може да
бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е възникнало правото;
че от значение е само обстоятелството, че ищцата вече е придобила правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение с предходен работодател(ОУ „Свети Патриарх Евтимий”) и
няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател
(ОУ „Любен Каравелов”) – представляващо израз на заложения в правната
норма принцип на еднократност на гратификацията (Решение № 15 от
02.02.2016 г. по к. гр. д. № 2520 / 2015 г. на Върховен касационен съд). Счита,
че предвид изложеното, правото на обезщетение е възникнало и е
реализирано при работодателя ОУ „Свети Патриарх Евтимий” гр.П.. Съдът се
позовавал на КТД в сила от 26.11.2020г. и прилага разпоредбата на чл.3, ал. 1,
т.5 според която „На педагогически специалисти, които изпълняват
минимална норма задължителна преподавателска работа по няколко трудови
договори, при прекратяване им и придобитото право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, се изплаща пропорционално обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ по всеки от трудовите договори.“ Поддържа, че в
нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е направил
доклад, че на доказване подлежи и пропорционалното участие на всяко от
училищата, нито е разпределил подобна доказателствена тежест. По делото
не са събрани доказателства за пропорционалното участие на двете училища,
защото в ответното училище ищцата няма толкова стаж, колкото е имала в
другото училище. Счита, че допуснатото процесуално нарушение води до
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Моли да се постанови
решение с което да се отмени обжалваното решение в обжалваната му част и
се отхвърли предявения иск изцяло, с присъждане на жалбоподателя на
направените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба с вх.№1382 от 14.05.2025г. от насрещната страна ищцата Л. М.
Дохорова чрез пълномощника си адв. Р. И. от АК-Пазарджик, в който
въззивната жалба се квалифицира като неоснователна по същество, с довод,
че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, валидно и допустимо.
Счита, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването на неговата
нищожност или обезсилването му като недопустимо; че решението е
правилно, добре мотивирано и постановено при внимателен, задълбочен
5
всеобхватен анализ на събрания доказателствен материал пред първата
инстанция без нарушения на процесуалните правила; че съдът правилно
съдът е разбрал и дефинирал искът с който е сезиран. Било доказано
безспорно, че въззивния жалбоподател не е спазил и приложил действащата
нормативна уредба и е отказал да изплати полагащото се обезщетение на
ищеца, което е довело и до предявяване на иск пред съда. Като смята, че
доводите и разсъжденията на въззивния жалбоподател не кореспондират с
обективната действителност, доказателствата събрани по делото и
неправилното от негова страна тълкуване на правните норми.
Моли, да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди изцяло
обжалваното съдебно решение ведно с присъдените разноски при
първоинстанционното разглеждане на делото. Претендира присъждане на
направените разноски за адвокатски хонорар и във въззивното производство.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Адв. Г.: - Поддържам въззивната жалба с всички доводи изложени в нея.
Няма да соча доказателства.
Адв.И.: - Поддържам отговора. Оспорвам жалбата. Няма да соча
доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: - Представям списък на разноските. Правя възражение на
разноските на ответната страна, че са прекомерни предвид фактическата и
правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
Моля да прецените на първо място дали постановеното съдебно
решение е допустимо, защото съдът, за да уважи частично предявения иск е
приложил фактически основания различни от твърдените в ИМ. Ако
прецените, че не е допустимо моля да го обезсилите и върнете за разглеждане
от друг състав на съда. Съображенията съм изложил във въззивната жалба за
вероятната недопустимост.
Ако разгледате спора по същество моля да приемете, че няма основания
работодателят, при когото ищцата е работила по-малко от 10 години да
6
заплати обезщетение такова каквото се дължи. Подробни съображения са
развити във въззивната жалба.
Претендирам за разноски и за двете инстанции.
Адв. И.: - Считам, че постановеното решение на РС – П. е правилно,
допустимо и законосъобразно. РС-П. справедливо отсъди полагащото се
обезщетение на една учителка, която е дала живота и здравето си за
българското училище и в крайна сметка е уволнена без да й бъде изплатено
полагащото й се трудово възнаграждение независимо, че е работила по втори
трудов договор, поради тази причина моля да уважите нашият отговор и
постановите решение, с което потвърдите изцяло решението на РС – П., като
ни присъдите направените разноски пред въззивната инстанция.
Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 14.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7