Решение по дело №122/2019 на Районен съд - Тетевен

                                                 Р Е Ш Е Н И Е №

 

                  Гр. Тетевен ,25.04. 2019г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

            Тетевенският   районен съд , първи  състав,в  открито  заседание на  двадесет и втори  април   през две хиляди и деветнадесета година:

                                                     

                                                    Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА

                                                     Секретар  :ВИОЛЕТА МОНОВА 

като разгледа докладваното от съдията   Георгиева гражданско дело  № 122по описа  на Тетевенският районен съд  за  2019 год., за да се произнесе – съобрази:              

         Производство по реда на чл.127 ал.2 от СК

Предявена е искова молба от М.М.Н. като майка и законен представител на малолетните деца В.Б.П. и М.Б.В. *** против Б.В.П. *** в момента в затворническо общежитие „Атлант”, гр. Троян .

       В исковата молба се твърди ,че страните живеели на семейни начала в периода началото на 2011г до 07.12.2015г., когато ответника постъпил в затвора в .От съжителството си имат 2 деца В.Б.П. , род. на ***г и М.Б.В. род. на ***г. След като ответника постъпил в затвора ищцата и децата живеят в дома на родителите и в ................... Ищцата е безработна и си намира сезонно работа в земеделието.Към момента децата ходят на детска градина в с. Г..Към момента и трудно с отглеждането на децата ,особено като се има предвид ,че малолетното дете е с ТЕЛК с 52 процента степен на увреждане , страда от бронхиална астма и обущарски гръден кош и се нуждае от постоянни грижи. Моли съдът да и предостави родителските права ,счита ,че ако е законово произнасянето по издръжката то тя да е в мин. Размер от 140лв,начиная от подаване на исковата молба, моли режима на лични контакти да бъде определен като свободен и по споразумение между двамата родители ,претендира разноски . Предлага спогодба по реда на чл.127 ал.1 т СК.

          В едномесечният срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на иска.

          Ищцата се явява лично и с адв. Н.Х. , ответника редовно призован от затвора , затворническо общежитие .........се явява в залата.Ищцата ,чрез процесуалния си представител поддържа иска  в едно с представените към него доказателства , ответника не е заявил желание за спогодба.

            По делото са събрани писмени  доказателства. Приет е  социален доклад изготвен от ДСП гр.Т.

 Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и становищата на страните по делото, като ги обсъди, съгласно  чл.235 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, впечатлението от становището на ДСП Т, дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищцата навежда доводи, че с ответника са живеели на съпружески начала  ,нямат сключен граждански брак от началото на 2011г до 07.12.2015г. , когато последния е постъпил в затвора в гр. . От съжителството си имат две малолетни деца В.Б.П. ,род. на ***г и М.Б.В.  род. на ***г., видно от представените по делото и приети удостоверения за раждане на децата След като ответника постъпил в затвора ищцата и децата живеят в дома на родителите и в ................... Ищцата е безработна и си намира сезонно работа в земеделието.Към момента децата ходят на детска градина в с. Г., видно от представеното удостоверение  от дата 19.12.2019г на ДГ-„З”-с.Г..Ищцата твърди ,че към момента и е трудно с отглеждането на децата ,особено като се има предвид ,че малолетното дете е с ТЕЛК с 52 процента степен на увреждане , страда от бронхиална астма и обущарски гръден кош и се нуждае от постоянни грижи , за което по делото е представено ЕР на ТЕЛК №1779 от зас.274 от дата 21.11.2017г. и удостоверение  от дата 28.12.2018г на Дирекция „Социално подпомагане”-Тетевен за изплатени помощи и добавки за периода 01.01.2018г. до 30.11.2018г.

  От приетият по делото социален доклад изготвен от Д“СП“-Т  е видно, че страните по делото са живели на семейни начала, от което съжителство имат родени две деца –В.Б.П. и М.Б.В. . Двамата са във фактическа раздяла от 07.12.2015г , тъй като ответника изтърпява 7 годишна присъда  видно от служебна бележка изх.№ ЗД 534/2015г. от дата 09.082017г на затвора – .След  като ответника е постъпил в затвора грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от майката М.М.Н., с която живеят в домът на нейните родители в с................... При направени посещения социалните власти установили, че в това жилище има всички необходими жилищно-битови условия за отглеждане на децата, но пространствено е ограничено в една стая.

В социалният доклад е посочено, че майката  М.Н. безработна  .Тя се  подпомага от Д“СП“-Тетевен  месечно по чл.7 от ЗСДП/получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания по реда на чл.8д,ал.1 от ЗСПД -350лв за детето Марин , а за детето Васил  е подпомагана с месечни помощи за отглеждане на дете по чл.7 от ЗСПД -45 лева  месечно  или общо 350лв с които издържа и двете деца. Ищцата е споделила ,че допълва доходите си с бране и продажба на сезонни диворастящи плодове ,билки и гъби. Становището на Д“СП“-Тетевен  е съдът да се произнесе с решение,   да определи местоживеене на децата и такъв режим  при когото не остават да живеят  за да ги вижда , възпитава и общува с тях с оглед родителя да се чувства полезен , както и съдът да определи издръжка в размер на 140 лв за всяко дете.

 В съдебна зала по реда на чл.176 ответника П. е заявил ,че в момента в затвора не работи ,а до преди месец е работил и е получавал 240-250 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК, тъй като в случая се касае до спор между родители, които не са сключили официално граждански брак, а децата са родени от съвместното им съжителство и впоследствие са разделени предвид факта ,че бащата на децата изтърпява наказание „лишаване от свобода”. Предвид това следва да се определи местоживеенето им при един от двамата, който в същото време ще е носител и на родителските права.

Принципно родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на децата  В.Б.П. и М.Б.В. са във фактическа раздяла от 07.12.2015г , тъй като ответникът изтърпява наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 години , като децата живеят с майката   М.М.Н. в дома на нейните родители в с. Б.И., като майката полага грижи за тяхното възпитание и издръжка, с помощта на нейната майка , тоест бабата на децата по майчина линия.

При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от интереса на децата. Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от ЗЗДетето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и интереси.

Освен това следва да се преценят и родителските качества на двамата родители, отношението им към децата, отношението на децата към тях, материалните им възможности и битовите условия, както и поведението на родителя при когото са децата спрямо другия родител и предоставяне на възможност за осъществяване на контакти между тях. Също така следва да се имат предвид полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане и подготовка за придобиване на трудови навици и знания, морални качества на всеки родител, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и други.

Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката.

 Съдът намира, че майката М.Н.  притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на за тяхното  правилно отглеждане и възпитание. Тя може да им  предостави домашен уют и добри социално-битови условия за отглеждане в жилище на нейните родители, въпреки ,че пространството в това жилище е ограничено.Ответника  е във фактическа невъзможност  да обгрижва децата си към момента тъй като изтърпява наказание „лишаване от свобода ” По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на децата. Ето защо, следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с бащата Б.В.П. с ЕГН ********** *** , понастоящем адрес : ГДИН –Затвор-,.................., като режима се определя „свободен”, тъй като самата ищца в иска  е поискала такъв ,а и в устните състезания защитника го е потвърдил.,местоживеенето на децата следва да се определи на адреса на майката в с. в с. Б.И.,общ. Т , ул. „Т” №.., като на същата се предоставят и родителските праваза двете деца.          

  Съобразно чл.127 ал.2 от СК , ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му . Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да  е определена  нормативно ¼ от МРЗ , освен ако даването на издръжка в по – голям размер не би представлявало особено затруднение за родителя.

         С исковата молба майката М.Н.  и в с.з. претендира заплащане на месечна издръжка за децата В.Б.П. и М.Б.В. от по 140 лв месечно  за всяко дете начиная от датата на подаване на исковата молба ,т.е от дата 11.02.2019г  до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.

При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т. 2/. По делото липсват доказателства страните да участват в издръжката на друг ненавършил пълнолетие низходящ.

        Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Тетевен  , което потвърждават изнесените в исковата молба факти ,възрастта на двете деца , както и факта ,че същите посещават и детско заведение   , като взе предвид, че майката полага грижи при отглеждането и възпитанието им , с помощта на  бабата по майчина линия съобразно социалният доклад и ,че майката е безработна ,както и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето  В.Б.П. са необходими и достатъчни 140 лв , като издръжката е дължима от датата на постъпване на иска в съда 11.02.2019г.и за М.Б.В.  са необходими и достатъчни 140 лв , като издръжката е дължима от датата на постъпване на иска в съда 11.02.2019г.Правото на детето  да получава  издръжка от своя баща е безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При настоящата  нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетните си деца  си следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият случай не се установи ответникът да работи , ,към момента на съдебното заседание от дата 22.04.2019г ,но съобразно  Постановление N: 5 от 16.11.1970 г., Пленум на ВС т.11- Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Постановление на Министерски съвет №320 от 20.12.2018г за определяне на нов размер на МРЗ  за страната , същата става в размер на 560 лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.01.2019г е 140 лв.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че децата В.Б.П..и за М.Б.В. са малолетни. Същите посещават детска градина, и имат ежедневни разходи за храна, облекло и отопление,  а детето М.Б.В. е и с 52% степен на увреждане съобразно по-горе цитираното решение на ТЕЛК., поради което има нужда и от лечение , това е видно от  приложеният по делото социален доклад от Д“СП“-Т .

Ищцата е безработна и получава само детските добавки и помощи за децата  в общ размер от 395 лв., няма други доходи освен от бране на горски плодове ,гъби и билки. Сама се грижи за децата, с помощта на нейните  близки , които я подпомагат в отглеждането им.

Бащата Б.П. обаче е млад човек, в трудоспособна възраст, няма други лица, които да е длъжен да издържа, в това число други ненавършили пълнолетие деца и въпреки ,че изтърпява наказание „лишаване от свобода” може да работи . Трудоспособната възраст на бащата обуславя възможността на родителя да реализира доходи, необходими за издръжка на децата. По делото не са представени писмени доказателства, същият да страда от заболяване, което не му позволява да работи, че е трайно нетрудоспособен или са наложени ограничения, препятстващи го да полага някои категории труд въпреки ,че е в затвор.

Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на децата и възможностите на техните родители.

Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

  На основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавните такси по исковете за издръжка , в общ размер на по определената издръжка на двете деца 403,20 лева държавна такса за текущата издръжката(чл.143,ал.2 от СК) – 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи  [(280.00 лева х 36 месеца) х 4%] и  5.00 лв./Пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С исковата молба и в съдебно заседание ищецът е направил искане да му се присъдят разноските , но същия не е представил списък по чл.80 от ГПК , поради което съгласно т.1 от ТР № 6/2012г.   от 06.11.2013г.  по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС: “ Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страна е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително да се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.”, а съгласно т.2 от същото решение : “Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Последното е във връзка с т.9 от визираното решение. Съобразявайки изложеното съдът счита, че искането за заплащане на разноски на ищеца по делото следва да се отхвърли като  неоснователно.

              Водим от горното съдът ,

                              

 

                                 Р    Е    Ш    И  : 

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата В.Б.П. ЕГН ********** ,род. на ***г. и  М.Б.В. ЕГН **********, род. на ***г. на майката  М.М.Н. с ЕГН ********** *** , и определя местоживеенето им при майката на адрес с. Б.И., общ. Тетевен , обл. , ул. „Тракия”№4

      ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Б.В.П. с ЕГН ********** *** , понастоящем адрес : ГДИН –Затвор-,..................с  децата В.Б.П. ЕГН ********** ,род. на ***г. и  М.Б.В. ЕГН ********** „Свободен”.

      ОСЪЖДА на основание чл.143,ал.2 от СК, бащата  Б.В.П. с ЕГН ********** *** , понастоящем адрес : ГДИН –З-,..................ДА ЗАПЛАЩА на децата  В.Б.П. ЕГН ********** ,род. на ***г. и  М.Б.В. ЕГН **********, род. на ***г., ЧРЕЗ майката М.М.Н. с ЕГН ********** *** като техен законен представител, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 140.00 лв.(Сто и четиридесет лева) за всяко дете поотделно, считано от 11.02.2019 г./датата на подаване на исковата молба в съда /, до промяна на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Б.В.П. с ЕГН ********** *** , понастоящем адрес : ГДИН –З…-,..................ДА ЗАПЛАТИ по сметка за държавните такси  на районен съд Тетевен   сумата от 403,20 лв. представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката по чл.143 ал.2  от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

    На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението по издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – в двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

                                                                          РАЙОНЕН   СЪДИЯ: