Решение по дело №192/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил чрез юк. С. А. против решение № 33 от 18.12.2023 година постановено по АНД № 157 по описа на районен съд-Брезник за 2023 година. С решението е отменено наказателно постановление № 220 от 08.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на Л. Б. П., с [ЕГН], с адрес [населено място] [улица]за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗГ и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорва се правилността на съображенията на въззивния съд за това, че не са допуснати нарушения при описание на деянието и на правната му квалификация. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, за представител изпраща юк. А. Е.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи на основанията посочени в нея. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. ответникът – Л. Б. П., редовно призован, за представител изпраща адв. О. Д., от АК-София. Оспорва жалбата. Излага аргументи свързани с недопустимост на касационната жалба и по съществото на спора. Иска решението на районен съд-Брезник да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което представя списък на разноски.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор М. Л. дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – Брезник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Изложените от касатора доводи за недопустимост на касационната жалбата са несподеляеми. Касационната жалба, при съобразяване с ТР № 1 от 21.01.2022 година, постановено по ТД № 4 от 2019г. на ВАС е приведена в съответствие с изискванията на закона и изхожда от субект, носител на процесуална легитимация.

По същество съдът, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено наказателно постановление № 220 от 08.08.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на Л. Б. П., с [ЕГН], с адрес [населено място] [улица]за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗГ и чл. 188, ал. 1, т. 1 от ЗГ и на основание чл. чл. 257, ал. 1, т. 3 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. Административнонаказателната отговорност на нарушителя като длъжностно лице – "горски стражар" в Т. Д.-Брезник, е ангажирана за това, че в периода от 16.08.2022 година до 04.05.2023 година, в охранителен участък „Брезник“, землището на [населено място], отдел 68, подотдел „д“, държавна горска територия не е взел своевременно мерки за предотвратяване, спиране и установяване на незаконни дейности в охранителния участък, където е извършена сеч на 86 броя дървета от бял бор без позволително за сеч.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Брезник, който с решение № 33 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 157 по описа на съда за 2023 г. го е отменил.

Въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност районният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, опорочаващи законосъобразността на обжалваното НП. Прието е, че описанието на нарушението не е ясно, пълно и е изложено противоречиво, което води до смесване на различни административно наказателни състави, както и до ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност на същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност. Липсата на пълно описание или неясното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението е в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. При тези аргументи наказателното постановление е отменено на процесуално основание без спорът да се разглежда по същество.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебния акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи, в проверяваното решение за отмяна на наказателното постановление са съответни на констатацията за наличие на съществени процесуални нарушения при описание на релевираното деяние, а по съществото си водят и до несъставомерност на същото. Съображенията са обосновани с оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция приема доводите на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процедурата в административно – наказателното производство, водещо до засягане на правото на защита. Районният съд законосъобразно е приел, че съдържанието на АУАН и на НП не съответства на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, съотв. на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. В случая в АУАН и НП е посочено само, че наказаното лице не е взело своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконните дейности в горската територия, но не е уточнено какви конкретни мерки е следвало да предприеме лицето. Успоредно с това на наказаното лице е предявено и че не е установило незаконните действия, т.е. че не е упражнило контрол. В показанията на актосъставителя също липсва уточняване на конкретните факти и обстоятелства във връзка с нарушението. Цитирането в НП и АУАН на нарушената правна норма –нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 2 от ЗГ не е достатъчно, за да се обоснове извършването на нарушение от страна на ответника по касация и неговата вина, което да е основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност. Следва да се посочи, че съставът на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 190, ал. 2 от Закона за горите, предвид общата формулировка в закона, изисква точно и ясно описание на конкретните действия, респ. бездействия на нарушителя, съставляващи неизпълнение на задължението за предприемане на своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности като длъжностно лице, заемащо длъжността "горски стражар". Изразеното несъгласие в касационната жалба касаещо непосочване на точка по ал. 2 на чл. 190 от ЗГ е неоснователно. Посочването в наказателното постановление на нарушената разпоредба на чл. 190, ал. 2 от ЗГ, която съдържа дванадесет предложения, всяка от които е самостоятелно задължение за изпълнение на лица с лесовъдско образование без да е направено точно позоваване на нарушената точка и без да е описано задължението на лицето по някоя от точките на ал. 2 създава неяснота за нарушителя и води до ограничаване на правото му на защита. Липсата й възпрепятства и цялостната проверка за законосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Въз основа на горното настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за съдържание, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което обосновава незаконосъобразност на акта. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно постановление първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Същите са своевременно поискани и представляват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400. 00 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие серия А, № 145630 от 17.04.2024 година и съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 400.00 лв., определен съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по делото съдебни разноски в размер на 400.00 лв..

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 33 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 157/2023 г. по описа на Районен съд – Брезник.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кюстендил, със седалище: [населено място], бул. „България“ № ЗЗ да заплати на Л. Б. П., с [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], общ. Радомир, обл. Перник съдебни разноски по делото в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.